Р Е Ш Е Н И Е
№ 645/20.7.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, XII
касационен състав, в
открито заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Председател: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
Членове: МАРИЯ ХУБЧЕВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Димитрина
Георгиева, и с участието на прокурора Паун Савов,
като разгледа докладваното от Председателя КАНД № 530 по описа за 2022 година на
Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Началник Отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив, Дирекция „ОД“ в ГД „ФК“ при Централно Управление на НАП,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт З., против Решение № 17/11.03.2023
г. постановено по АНД № 2/2022 г. по описа на Районен съд гр. Пещера, с което е
отменено Наказателно постановление №613811 – F617277/26.10.2021 г.,
издадено от и. д. Началник отдел Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив,
Дирекция „ОД“ в ГД „ФК“ при Централно Управление на НАП, с което на „Рядков –
Комерс“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 лева, на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба Н – 18/13.12.2006 г., във
вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. По
делото е постъпило писмено становище от юрк. З., с което поддържа касационната
жалба. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че неправилно съдът прилага нормата
на чл. 28 ЗАНН, приемайки, че деянието осъществява признаците на маловажен
случай. Посочено е, че нарушението е доказано и не е налице маловажност, тъй
като то е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия
вид. Поискана е отмяна на решението с потвърждаване на НП и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба –
„Рядков - Комерс“ ЕООД, редовно призовани, не се явява, не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение, като правилно и
законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта
и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба
предявена от "Рядков - Комерс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пещера, ул. „Стефан Кънчев“ №57, против Наказателно
постановление № 613811 –F617277/26.11.2021г., издадено от и. д. Началник на отдел "Оперативни
дейности"-Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП. В съответствие с представените доказателства е прието за
установено, че на дружеството е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № F617277/22.06.2021
г., затова че на 19.04.2021 г. била извършена проверка на търговски обект
бистро, находящо се в с. Радилово, община Пещера, стопанисвано от „Радков –
Комерс“ ЕООД, като е направена поръчка на 4 броя кюфтета с гарнитура и 2 броя
минерална вода, на обща стойност 10. 20 лв., като поръчката е изконсумирана на
място. Извършената контролна покупка е заплатена в брой, като за покупката е
предоставен фискален касов бон (ФКБ) с № 008115/19.04.2021 г. Посочения ФКБ е
издаден от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство
(ФУ), с ИН на ФУ DY452570 и ИН на
ФП 36610606.
Проверката установила, че " Рядков - Комерс "
ЕООД, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ/ Наредба Н -
18/13.12.06 г. е допуснало нарушение на
разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги
по данъчна група според вида на продажбите.
Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба
Н - 18/13.12.06 г. на МФ лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато
извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока
или услуга по данъчни групи според вида на продажбите. Видно от предоставения
фискален бон с №008115/19.04.2021 издаден от въведеното в експлоатация в обекта
фискално устройство (ФУ), с ИН на ФУ DY452570 и ИН на ФП 36610606, че
сервираната храна е регистрирана в данъчна група "Б"- за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност,
а не в група „Г“- за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък
върху добавената стойност.
Така описаната в АУАН фактическа
обстановка, е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на
основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, е наложил административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение
на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл. 118, ал.
4, т. 1 от ЗДДС.
За да отмени наказателното
постановление, въззивният съд е приел, че фактическата обстановка е установена
от представените по делото писмени доказателства и е налице извършено административно
нарушение, квалифицирано правилно по чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, но конкретният
казус разкрива изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Според решаващият съд нарушението
е формално, респективно от него не са настъпили вредни последици, при което и
въз основа на констатираните обстоятелства за конкретния случай, е възприел, че
административнонаказващият орган е следвало да не налага наказание, а да
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на такова
нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.
Постановеното решение е правилно.
Настоящият съд споделя изложените в
оспореното решение изводи за доказаност на описаното на описаното в АУАН и НП
нарушение, както и за произнасянето на съда досежно наличието на предпоставки
за приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай, страните не
спорят по процедурата, както и в частта относно компетентността на органите,
участвали в административната фаза на производството. Не е спорен и фактът на
извършеното административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено
и установено деянието. Спорът е правен и се концентрира по въпроса налице ли са
в случая обстоятелства, които да обосновават квалифицирането на нарушението
като "маловажен случай".
Следва да се посочи, че към момента на
обявяване делото за решаване, е била налице легална дефиниция на понятието
"маловажен случай", съдържаща се в пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, според
която "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. Според ТР № 1/2007 г. на ОСНК, ВКС, а и по смисъла на чл. 63,
ал. 4 от ЗАНН - всякога когато решаващият съд констатира, че предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му
със закона. Разпоредбите на ЗАНН чл. 6, чл. 12, чл. 27 и чл. 28 налагат извод,
че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално.
В този аспект видът и характерът на защитените
обществени отношения не може да бъде самостоятелно основание за изключване
приложимостта на института на "маловажния случай". За да се прецени
степента на обществена опасност на нарушението, е необходимо да се обсъдят
всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което
деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За нуждите
на тази преценка следва да бъдат претеглени всички смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, с оглед отличаването на конкретното деяние от типичните
нарушения от същия вид. Извършената в случая от районният съд проверка е
правилна и съобразена с релевантната за спора фактическа обстановка.
На първо място отличителен белег на
процесното деяние се явява фактът, че като е отчел продажбата в група с по -
висока данъчна ставка търговецът не е ощетил фиска, напротив задължил се е да
разчете по - висок размер на данъка. Това обстоятелство без съмнение придава
нужната по - ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Макар за съставомерността на нарушението
да не се изисква настъпване на вреда не може да бъде пренебрегнат и фактът, че
в случая не са настъпили вредни последици за фиска. Това обстоятелство по
дефиницията на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е релевантно и следва да бъде ценено
като смекчаващо.
Не на последно място релевантно
обстоятелство се явява и фактът, че нарушението е първо. Тук е мястото да се
отбележи, че е неоснователно възражението на касатора, че процесното нарушение
се извършва обичайно от дружеството. Районният съд напълно обосновано е приел,
че нарушението е извършено инцидентно, тъй като от представените по делото
доказателства не са установени други нарушения. Нещо повече, след като на
нарушителя не са предявени подобни обвинения, срещу които да е могъл да се
защити, то незаконосъобразно е при преценката за поредността на нарушението
тези обстоятелства да бъдат въвеждани за пръв път от съда при решаване на спора
по същество.
Съвкупната преценка на посочените
смекчаващи обстоятелство без съмнение разкрива по – ниска обществена опасност
на деянието спрямо типичните нарушения от същия вид.
От изложеното до тук следва, че като е
отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е
постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
Според правилото на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, когато съдът отменя наказателното постановление, при наличие на маловажен
случай на административно нарушение, следва с решението си да предупреди
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Разпоредбата на чл. 3 от ЗАНН,
предвижда, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт,
който е бил в сила по време на извършването му (ал. 1), съответно, ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя (ал.
2).
Цитираните законови текстове, отнесен
към конкретния случай, налагат да се приеме, че нарушителят не следва да бъде
предупреден със съдебното решение, доколкото нормата на чл. 63, ал. 2, т. 2
приложима във връзка с чл. 63, ал. 4 от ЗАНН (ДВ бр. бр. 109 от 2020 г., в сила
от 23.12.2021 г.), която предвижда това правомощие и задължение на съда при
отмяна на наказателното постановление в хипотезата на маловажен случай на административно
нарушение, от една страна, към датата на извършване на нарушението, не е била в
сила, а от друга - се явява по-неблагоприятна за нарушителя по смисъл на ал. 2
на чл. 3 от ЗАНН.
От изложеното до тук следва, че като е
отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е
постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
Ответникът не е заявил претенция за
присъждане на разноски и такива не следва да му бъдат присъждани.
Воден от горните мотиви и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17 от 11.03.2022
г., постановено по АНД № 2/2022 г. по описа на Районен съд Пещера
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ:1. /п/
2. /п/