Определение по дело №283/2019 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 1180
Дата: 19 декември 2019 г.
Съдия: Маргарита Йорданова Стергиовска
Дело: 20197270700283
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Шумен 19.12.2019г.

 

 

Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

 

Административен съдия: Маргарита Стергиовска

 

като разгледа докладваното от административния съдия  АД № 283 по описа за 2019г. на Административен съд – гр.Шумен, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК /.

Образувано е по Молба рег.№ ДА-01-3392/21.11.2019г., депозирана от ОДМВР-Шумен, чрез юриск. С., съдържаща доводи за прекомерност на присъдените с Решение №212/18.11.2019 г. по АД 283/2019 г. по описа на ШАС разноски за адвокатско възнаграждение. Отправено е искане за изменение на решението в частта за разноските, като бъдат присъдени в минимален размер от 400 лв.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК не е постъпил писмен отговор от оспорващия.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по делото е образувано по по жалба от от Г.П.М., с ЕГН **********,*** А, чрез адв. К. К. от АК-Русе, против Заповед рег. № 372з-1304/13.05.2019 г. на Директора на ОДМВР – Шумен, с която на основание чл.204, т.3 във връзка с чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, при спазване на чл.206, ал.1, чл.195, ал.1 и чл.210, ал.1 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца на държавен служител - мл. инспектор Г.П.М. на длъжност мл. автоконтрольор II степен, в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност, сектор „ПП“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Шумен, за нарушение на служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.1 и 2, вр. чл.200 ал.1 т.11, предл. първо от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, във вр. с глава четвърта раздел втори, чл.99 т.2, т.5 и т.8 и чл.80 ал.2 т.20 от Инструкция №8121з-749/2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.

По силата на Решение №212/18.11.2019 г. по АД 283/2019 г. по описа на ШАС, ОД на МВР-Шумен е осъдена да заплати на Г.П.М., с ЕГН **********,*** А направените по делото разноски за внесена държавна такса, съдебно удостоверение и възнаграждение на адвокат общо в размер на 615.00 /шестстотин и петнадесет/ лева.

С Молба рег.№ ДА-01-3392/21.11.2019г., депозирано от ОДМВР-Шумен, чрез юриск. С., в качеството на процесуален представител на ответната страна е отправено искане размерът на присъденото в тежест на ОДМВР-Шумен адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено от оспорващия, да бъде намален поради прекомерност. Искането е аргументирано с факта, че делото не представлява фактическа и правна сложност.

Като прецени доводите на инициатора на настоящото производство и на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, Шуменският административен съд установи следното:

Съдът намира, че е надлежно сезиран с искане за изменение на съдебният акт в частта за разноските.

Същото е подадено в срока по чл. 248, ал. 1, предл.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските е неоснователно, предвид следните съображения:

От доказателствата по делото (в т.ч.пълномощно на л.6 и л. 67 от делото) е видно, че Г.М. е упълномощил адв. К. К., АК-Русе, който е изготвил жалбата, поставила началото на съдебното производство, а в хода на същото трикратно - на 09.07.2019 г., 19.09.2019 г. и на 24.10.2019 г. е представлявал оспорващия в съдебно заседание, участвал е в разпита на свидетели и оглед на веществено доказателство, депозирал писмени бележки по делото.

От друга страна, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  като в ал.1 са предвидени правилата за минималните адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, а в ал.2 са посочени минималните адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, т.3 за защита и съдействие по административни дела дела по  Закона за Министерството на вътрешните работи – 400 лв.

От изложеното е видно, че доколкото повереникът на оспорващия е изготвил от негово име жалбата, депозирал е писмени становища и е представял доказателства, отправяйки искания за приемането им, е налице осъществено от последния процесуално представителство по смисъла на чл.8 от Наредба № 1, тъй като процесуалното представителство включва всички съдопроизводствени действия, а не само тези, свързани с участие в открито съдебно заседание. От друга страна, след като минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 400 лева (чл.8, ал. 2 т.3 от Наредба № 1), а в случая се касае за договорено и платено такова в размер на 600 лева, т.е. надхвърлящо минималния такъв с 200 лева и като се има предвид, че процесуалният представител на оспорващия е проявил процесуална активност, ангажирайки доказателства и излагайки в писмен вид аргументирани становища по правния спор, и с оглед фактическата и правна сложност на делото, която не е незначителна с оглед обема на събрания доказателствен материал и естеството на правния спор, съдът намира, че възнаграждението за адвокат, заплатено от оспорващия и присъдено в тежест на ответната страна по делото, не е прекомерно.

По изложените съображения съдът намира, че възражението за прекомерност на присъденото в тежест на ОДМВР-Шумен възнаграждение за адвокат в размер на 600 лева, е неоснователно, поради което искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл.248 от ГПК, във вр.с  чл. 144 от АПК,  във вр.с чл.78, ал.5 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО искането, обективирано в Молба рег.№ ДА-01-3392/21.11.2019г., депозирано от ОДМВР-Шумен, чрез юриск. С. за изменение на Решение №212/18.11.2019 г. по АД 283/2019 г. по описа на ШАС ,  в частта за разноските.

Определението е окончателно, съгл. чл.248 ал.3 от ГПК.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.248 ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

 

                       Административен съдия: