Р
Е Ш Е Н И Е
№243
гр. Пловдив, 05
февруари 2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПЛОВДИВ, І отд., ХVІІІ състав в открито заседание на четиринадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ
КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно
дело № 2741 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 186, ал. 4 ЗДДС,
вр. чл. 145 от АПК.
Образувано е по жалба от ЕТ"Камиива-Т.Х.", ЕИК *********,
представляван от Т.Й.Х., чрез адв.М. Ч.-пълномощник,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-625-0077801
от 15.10.2020 година на началник на отдел "Оперативни дейности" –
Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, с която е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект-бърза
закуска „CHEF YUSEF“, находящ се в ***,
стопанисван от ЕТ"Камиива-Т.Х.“ и забрана за достъп до него за срок от 2
/два/ дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед,
поради което се претендира нейната отмяна, ведно с присъждане на сторените от
жалбоподателя разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа жалбата
и моли заповедта да бъде отменена, тъй като е постановена в противоречие с
материалния закон при липсата на съразмерност и несъответствие с целите на
закона. Подробни съображения по същество на спора са представени с приложената
писмена защита.
Ответната страна- началник на отдел "Оперативни дейности" –
Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуален
представител по пълномощие, оспорва жалбата. По съществото на спора моли
оспорената заповед като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена, по
съображения, изложени в ния и в писмени бележки, с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-625-0077801
от 15.10.2020г. на началник на отдел "Оперативни дейности" –Пловдив при
ЦУ на НАП, на търговеца е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект бърза закуска „CHEF YUSEF“, находящ се в ***, стопанисван от ЕТ"Камиива-Т.Х.“ и забрана за
достъп до него за срок от 2 /два/ дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС.
Видно от материалите по делото на 05.10.2020г. в 12,30ч. е била извършена
проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т, 41 от ДР на ЗДДС - бърза
закуска „CHEF YUSEF“, находящ се в ***,
стопанисван от ЕТ"Камиива-Т.Х.“. Установено било, че в търговския обект е
монтирано и въведено в експлоатация ФУ, модел Termol ZM-KL V2 с ИН на ФУ ZK126462 и ИН на ФП
50162847. При проверката била извършена контролна покупка на стойност 12,70лв. /консумация
в обекта/ от органите по приходите, за която бил издаден фискален касов бон №
022737/05.10.2020г., който не отговарял на изискванията на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, тъй като извършената продажба не е била регистрирана
в данъчна група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 %
данък върху добавената стойност, а е регистрирана в група „Б“. За резултатите
от проверката бил съставен на основание чл. 110, ал. 4, във вр. с чл. 50, ал. 1
от ДОПК Протокол за извършена проверка сер. АА № 0077801/05.10.2020г. Като
доказателства към установеното били приложени освен протокола и дневен отчет,
касов бон № 022737/05.10.2020г. Органът, издал оспорения акт е посочил и, че
нарушението осъществява състав на чл.
27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18/13, 12. 2006 г. на МФ във връзка с чл. 118,
ал. 4, т. 1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1
б. "а" от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка.
От заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. се установява, че изпълнителният
директор на НАП е определил началниците на отдели "Оперативни
дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават
заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл. 186 ЗДДС.
При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 148 от АПК, административният акт може да се
оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по
административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено
друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване.
Жалбата е предявена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в
законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради
което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
В конкретния случай оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията за
форма установени с АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в
акта следва да се съдържат фактическите и правните основания за издаване на
акта.
Заповедта отговаря на изискванията за форма на административния акт по чл.
59 от АПК, като са изложени фактическите и правни основания за налагане на
мярката.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово
изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. В достатъчна степен на
яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната
мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение.
В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз
основа на които е упражнено публичното право на налагане на административната
мярка с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с
данни за търговския обект и предадената на клиента издадена фискална бележка.
Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на
търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът
приема, че са изпълнени изискванията на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт. Не се
установяват и допуснати в хода на административното производство нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
По делото не е налице спор и от доказателствата се установи, че е издаден
фискален касов бон, който не отговаря на изискванията на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ, съгласно който лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато
извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока
или услуга по данъчни групи според вида на продажбите и в случая - в група
"Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък
върху добавената стойност, както и, че е регистрирана в група "Б".
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските служби. Производството е
образувано за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-18/2006 г. За този
вид нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на
глоба или имуществена санкция. Отделно, разпоредбата на чл. 186 ЗДДС предвижда
и налагането на принудителна административна мярка – "запечатване на обект
за срок до един месец", като в конкретния случай нейното основание е по
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" – неиздаване на съответен документ за
продажба по чл. 118.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС задължително
регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1 от същата
разпоредба. Нормата на чл. 27 от Наредбата регламентира допълнителни правила –
задължението за регистриране на стоките и услугите по данъчни групи, видовете
данъчни групи и задължените субекти за това. По този начин законодателят
указва, че следва да се регистрират с наименование и единична цена и тези
артикули, за които отчетността е по-обезпечена и опасността от ощетяване на
фиска липсва или е намалена, например стоки, които не се облагат с данък, за
които законът фиксира цени или за които предвижда одобрени средства за
измерване. Разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и на чл. 27 от Наредбата се отнасят
обаче до различни задължения за регистриране на стоките или услугите във
фискалното устройство – първата относно задължителните реквизити на фискалната
касова бележка от ФУ, а втората относно допълнително изискване за регистриране
на всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на
продажбите. Нарушението на кое да е от тези задължения съставлява отделен
състав на административно нарушение. Неоснователно и недоказано е твърдението
на дружеството жалбоподател за липса на осъществен състав на нарушение в
оспорената заповед.
Липсват доказателства за твърдението на жалбоподателя, че заповедта е
издадена при липсата на фактически и правни основания. Писмените доказателства,
оборват твърдението за липсата на фактически установявания за описаното в
заповедта нарушение.
При тези факти са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на
ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС. Органът по
приходите в конкретната хипотеза действа в условията на обвързана компетентност
и няма възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна
административна мярка или не.
Административният орган е направил преценка и по отношение на срока на
принудителната административна мярка.
Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети
възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява
административно наказание и няма санкционен характер. В този смисъл наличието
или липса на други констатирани нарушения в обекта, е ирелевантно за
законосъобразността на процесната заповед, както е ирелевантно и
обстоятелството, дали нарушението е извършено умишлено или не, доколкото е
ангажирана спрямо юридическо лице, чиято отговорност е винаги обективна и
безвиновна.
Наложената ПАМ е с оглед целта на закона за предотвратяването и
преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на
вредните последици от тях по арг. от чл. 22 ЗАНН. По принцип принудителната мярка
"запечатване на обект" е с превантивна цел, която в случая е налице,
тъй като към момента на постановяването й търговецът не е бил преустановил
дейността си, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение
от посочения вид. Срокът на принудителната административна мярка се определя по
целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката по
целесъобразност е упражнена в рамките на закона- за два дни- към минималния
срок. Упражняването на търговска дейност обосновава притежанието на
професионални познания по отношение на фискалното законодателство и свързаната
с него документация, и разколебава всяко предположение за случайния характер на
допуснатото нарушение. В тази връзка правилно и обосновано е определена
продължителността на определената ПАМ, с оглед реализиране превантивната
функция на ПАМ.
В случая по делото не се спори, че заведение "бърза закуска" е
търговски обект, по смисъла на даденото от законодателя легално определение в §
1, т. 41 от ДР на ЗДДС, в който търговецът-жалбоподател е осъществявал
търговска дейност, като извършва продажба на стоки, поради което съдът приема,
че спрямо него може да бъде наложена принудителна административна мярка по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС. Предвид изложеното съдът намира, че наложената ПАМ е
издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и
административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с
материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни
основания по смисъла на чл. 146 от АПК и жалбата като неоснователна следва да
се отхвърли.
Обстоятелството, че за нарушението към момента на издаване на оспорената
заповед не е издадено наказателното постановление, не представлява отрицателна
процесуална предпоставка за налагане на процесната ПАМ. Съгласно т. 1, б.
"а" на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС за постановяване на оспорената заповед
е достатъчно да е констатирано, че не е издаден съответен документ за продажа.
Липсва изискване дори да е налице съставен акт за установяване на
административното нарушение. Достатъчно е да е констатирано неправомерното
поведение, визирано в посочената разпоредба. Административнонаказателното
производство и административното по налагане на ПАМ са самостоятелни и
независими. Същите, макар да са породени от един и същ юридически факт имат
самостоятелно съществуване. Това произтича и от техния характер. ПАМ имат
преустановителни, възстановителни или превантивни функции - в случая процесната
ПАМ има за цел да пресече и преустанови извършването на следващи нарушения и е с
превантивна функция, докато с наказателното постановление се налага
административно наказание – наказателните постановления са актове по прилагане
на санкцията на съответната административноправна норма. ПАМ от своя страна
няма санкционен характер. Същата се налага с оглед обективното извършване на
посоченото нарушение, има за цел неговото преустановяване и превенцията срещу
последващи неправомерни деяния. За настоящото производство е без значение
изходът от административнонаказателното производство, респ. без значение е и
дали за вмененото нарушение е налице влязло в сила наказателно постановление.
Материалноправната разпоредба на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС не изисква като
предпоставка за прилагането й да е налице стабилизиран правораздавателен акт,
установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва
в нейната хипотеза. До друг извод не води и разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, тъй като тази норма е приложима само когато за поведението на съответното
лице е ангажирана и административнонаказателна отговорност, като погасяването
на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на ПАМ, а до
прекратяване на действието й.
При този изход на спора, претенцията на ответника за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна. На
основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр.
с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, на НАП следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 172 от АПК Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на ЕТ"Камиива-Т.Х.", ЕИК *********, представляван
от Т.Й.Х., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-625-0077801
от 15.10.2020 година на началник на отдел "Оперативни дейности" –
Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, с която е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект
бърза закуска „CHEF YUSEF“, находящ се в
***, стопанисван от ЕТ"Камиива-Т.Х.“ и забрана за достъп до него за срок
от 2 /два/ дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЕТ"Камиива-Т.Х.", ЕИК *********, да заплати на Национална
агенция за приходите разноски в размер от 100/сто/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :