Решение по дело №313/2022 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 256
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Росен Димитров Костадинов
Дело: 20223420200313
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Силистра, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Костадинов
при участието на секретаря Хрисиела Кр. Д.а
като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно
наказателно дело № 20223420200313 по описа за 2022 година
и се произнесе, като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушение
и наказания.
Подадена е жалба от „ТАНАТОС“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Добрич, ул.“Панайот Хитов“№27, представлявано от управителя Д.В. Д., чрез
процесуален представител, против Наказателно постановление (НП)№
*********/18.05.2022г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Силистра, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл.416, ал.5 КТ във връзка
с чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 15000 (петнадесет хиляди) лева за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от
лице с правен интерес да обжалва санкционния акт.
При редовност на призоваването в съдено заседание се явява единствено процесуален
представител на жалбоподателя. Реално се оспорва установената от наказващия орган
фактическа обстановка и се излагат съображения за допуснати нарушения на процесуалните
правила, относно оценка на събраните в административното производство доказателства,
което е довело до неправилното приложение на закона от което се извеждат доводи според
защитата, че не е извършено вмененото на дружеството административно нарушение.
Считат, че материално правна незаконносъобразност на НП, се дължи на обстоятелството,
че се касаело за облигационни отношения по договор за изработка, като в случая не е
следвало да се прилагат разпоредбите на КТ, поради липсата на трудови
правоотношения.Ето защо се моли съда да отмени обжалваното НП изцяло като неправилно
1
и незаконосъобразно. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган (АНО) при Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Силистра, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Изразява
становище за законосъобразно протичане на административнонаказателното производство,
при подробно описание закономерните признаци на преследваното деяние и правилно
идентифициране на административнонаказателно отговорния правен субект. Визира, че
безспорно е доказано наличието на възникнало между страните трудовоправоотношение без
реално с работника да е бил сключен трудов договор в предписаната от закона писмена
форма. Счита, че установените факти не сочат на договор за изработка, макар при
проверката да е представен точно такъв договор. Приема, че пострадалото лице е дало
съгласието си да работи в склада на дружеството жалбоподател, независимо от
обстоятелството, че е контролния орган незнае дали подписа положен в договора за
изработка е автентичен, тоест на лицето С. И.. Моли за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява,
не е депозирано становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което
се явява процесуално допустима.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната
взаимовръзка, преценка доводите на страните, въз основа на закона и по вътрешно
убеждение, намира за установено следното:
На 15.03.2022 г. е извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Силистра за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд в стопанисван от „ТАНАТОС“ ООД склад за съхранение на
строителни материали, находящ се в гр.Силистра, Промишлена зона „Запад“, ул.
„Република“ (няма номер по кадастралната карта на града), между № 19 и Кислородната
станция. Проверката е извършена по повод настъпила на същата дата в 11,30 часа злополука
с лицето С. Г. И. с ЕГН **********.
На место контролните органи заварили свид.В.И.В. шофьор в „ТАНАТОС“ ООД.
Пред служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра свидетеля започнал да пише
обяснения, но след телефонно обаждане отказал да продължи и да подпише това което вече
бил изложил на хартиен носител.
За нуждите на проверката свид.В.В. дал други писмени обяснения от 30.03.2022г..
Писмени обяснения дал и управителя на „ТАНАТОС“ ООД на 27.04.2022г.. Пред
контролната администрация е представен и Договор за изработка сключен на 14.03.2022 г.
между дружеството като възложител и С. Г. И., като изпълнител. Към материалите по
административната преписка е приложен протокол за разпит в качеството на свидетел по
ДП № 1886 ЗМ 148/2022г. по описа на В. И. В. от 15.03.2022г..
Проверяващите органи са констатирали, че материалите в склада били използвани за
2
обект: „Реконструкция и доизграждане на ВиК мрежи в с. Айдемир“, с изпълнител
дружеството жалбоподател, а самото строителство се извършвало при условията на
обществена поръчка.
На посочената дата и место, малко преди инцидента свид.В.И.В. и пострадалото лице
започнали товареното на цилиндрични бетонни пръстени – заготовки за шахти, на товарен
автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ТХ 2199 АР. Използвано и подемно съоръжение- кран
монтиран зад кабината на самото превозно средство. Първоначално закачвали по един
бетонен пръстен, но преди злополуката двамата работници са товарили едновременно по 2
броя пръстени, поставени един върху друг, като захващането било само за долния бетонен
пръстен. Закачането и откачането на изделията към и от крана извършвал С. Г. И..
Свид.В.И.В. работил с подемното съоръжение. Непосредствено след като закачил 2бр.
бетонни пръстени пострадалия се качил в товарната част на превозното средство. При
натоварването им поставеният отгоре пръстен се изплъзнал и паднал, при което затиснал С.
Г. И. върху пода на каросерията на тежкотоварния автомобил. Лицето било откарано от
Бърза помощ в „МБАЛ Силистра“АД, където починало на 22.03.2022 г..
Дейностите по товаренето се извършвали се извършвали в рамките на работното
време за свид.В.И.В. и останалите работници на дружеството, които изпълнявали трудовите
си задължения на строителния обект в с.Айдемир.
При анализа на така събраните факти проверяващият орган преценил, че следва да се
ангажира административно наказателната отговорност на дружеството. На 27.04.2022 год.
свид.М.Г.- гл. инспектор при Д“ИТ“-Силистра съставила акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) на „ТАНАТОС“ ООД, връчен на упълномощен
представител. Административната отговорност на дружеството била ангажирана за
нарушение по чл.62, ал.1 от Кодекса на труда КТ), тъй като считано от 14.03.2022г. и в
момента на злополуката в нарушение на установения режим за приемане на работници и
служители по трудово правоотношение, С. Г. И. изпълнявал трудовите си задължения на
договорената длъжност при отсъствието на сключен трудов договор в преписаната писмена
форма.
С постановление по чл. 405а, ал. 2 от КТ от 27.04.2022 г. на Дирекция “Инспекция по
труда” – Силистра, е обявено съществуването на трудово правоотношение между
„ТАНАТОС“ ООД от една страна като работодател, и С. Г. И. с ЕГН **********, от друга
страна като работник – товаро-разтоварни дейности, считано от 14.03.2022 г..
Срещу акта е постъпило писмено възражение, което не е било уважено от АНО.
Мотивите защо Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Силистра е отхвърлил
възраженията на „ТАНАТОС“ ООД, се съдържат в издадено срещу дружеството
Наказателно постановление № *********/18.05.2022г.. АНО възприел установената от
актосъставителя фактическа обстановка, направил и правни изводи, които по отношение
вмененото нарушение не се различават.
Изложената фактическа обстановка по делото се установява, както от гласните
доказателства събрани чрез разпит на актосъставителя и свидетелите, така и от писмените
3
доказателства: АУАН, НП, фотокопие на обяснения от управителя на дружеството и от два
броя обяснения В. И. В. и от протокол за разпит на горепосоченото лице по ДП № 1886 ЗМ
148/2022г. по описа на РУ-Силистра от 15.03.2022г., фотокопие на Договор за изработка и
на Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, както и на
заповеди за установяване на служебните правоотношетие на АНО и актосъставителя,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.
В хода на въззивното съдебно производство, като свидетели са разпитани В.В., А. М.
и Д. К..
Съда намери жалбата разгледана по същество за неоснователна.
Процесните АУАН е съставен, а НП издадено от компетентни органи по смисъла на
КТ, спазено е производството и предвидените в чл.42 и чл. 57 от ЗАНН форма.
Не са допуснати сочените от жалбоподателя процесуални нарушения. На първо место
съставения протокол № ПР 2208377/15.03.2022г. за извършена проверка по спазване
изискванията на КТ и Закона за здравословни и безопасни условия на труд не е част от
административната преписка по делото и явно касае друго производство. По смисъла на
чл.36, ал.1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне
на акт за установяване на извършеното административно нарушение. В акта е посочено, че
проверката е извършена на 15.03.2022г., както и местото - склад за съхранение на
строителни материали използвани за обект: „Реконструкция и доизграждане на ВиК мрежи
в с. Айдемир“, с изпълнител „ТАНАТОС“ ООД, находящ се в гр.Силистра, ул.„Република“
(няма номер по кадастралната карта на града), между № 19 и Кислородната станция.
Безспорно се налага извода, че няма отклонение от изискванията на процесуалните правила
относно описание местото на извършената проверка, респективно на местото на извършване
на административното нарушение. Посочена е и дата на извършеното на решение- считано
от 14.03.2022г. и в момента на злополуката, тоест към 15.03.2022г., тъй като конкретно
злополуката със С. Г. И. е станала повод контролните органи да извършат проверката. Явно
е също така, че граматическото оформление използваните израсни средства за описанието
на нарушението не са предмет на съдебния контрол. Факт е, че достатъчно ясно, конкретно и
пълно е описано местото на извършеното нарушение, както и периода в които е прието, че е
осъществено. Вино е, че този подход е възприет и от АНО. Няма как представляващите
дружеството да не са разбрали за извършването на какво нарушение е административното
обвинение.
След съставяне на АУАН пред АНО е постъпило възражение, което е обсъдено при
издаване на НП.
Поради изложеното съда намери възраженията на жалбоподателя за неоснователни.
Защита на жалбоподателя пледира, че не се касае за трудово правоотношение, тъй
като липсвали характеристиките по трудовия договор, като работно време, задължение за
спазване на трудова дисциплина, както и йерархична зависимост. Уговореното предоставяне
на работната сила не било в условията на продължителност непрекъснатос и повтаряемост
4
на функциите през период от време определен от работодателя, на определено работно
место, с оръдия на труда собственост на дружеството и заплащането на месечно
възнаграждение. За да обоснове тезата си ангажирал гласни доказателства, чрез показанията
на свидетелите В.В., А. М. и Д. К., всички работници на различни длъжности в
„ТАНАТОС“ ООД.
В показанията си пред съда св. В.В. – шофьорът на камиона по време на злополуката,
заявява, че не е работил дотогава със С. И.. Видял го за пръв път в деня на инцидента. Преди
това го виждал не един път при бригадира (свд.А.М., като най- дългогодишен работник в
дружеството) да моли за работа, но не го познавал лично. По принцип ходел до склада с
някои от водомайсторите, които му помагали за товарене и разтоварване на обекта. Това
ставала приблизително веднъж на около десет дни. В този случай имали твърде много
работа и бригадирът му казал, че ще му осигури друг човек, който да му помогне за
товаренето в склада. В деня на злополуката заварил С. И. пред склада, след което му
обяснил какво трябва да се направи. Свидетеля заявява, че пострадалия при злополуката по
своя инициатива закачил за крана две бетонови изделия.
Според показанията на свидетелите А.М. и Д.К. пострадалото лице е било извикано
инцидентно да свърши товаро-разтоварната работа за деня. Не е работило на обекта или в
склада преди това. Към онзи момент СМР на обекта се ръководели от свид.А.М.. С. И. често
пребивала в магазин до обекта в с.Айдемир и често го молел за някаква работа. Свидетеля
му казал, че не може да го вземат на постоянна работа, но може да го ангажират само за
извършване на конкретни действия, не по трудов договор, на което С. И. се бил съгласил.
Свид.А.М., уведомил ръководството си, като от офиса му изпратили договор, който
пострадалото лице подписало. След известно време се наложило да го изпратят да натовари
бетонните елементи. Работата била за два-три часа. Свид. А.М. се обадил на С. И. и му казал
да отиде пред склада, където да чака камиона. Обяснил му да изпълнява точно нарежданията
на шофьора и след като натоварят камиона, няма други ангажименти. Всички свидетели
твърдят, че пострадалото лице било извикано на работа за първи път в деня на
злополуката. Свид.Д.К. не възпроизвежда факти свързани със злополуката, а по скоро
относно организацията на работа и обстоятелства свързани с търсенето на работа от страна
на пострадалия и това което е чул от други свои колеги.
Дадените пред съда свидетелски показания изглеждат непротиворечиви, но съда ги
намира за недостоверни по отношение, на обстоятелствата свързани със започването на
работа от С. И., с отиването му до склада където е станала злополуката. Това е така предвид
установените съществени разминавания в показанията на свид.В.В. дадени пред съда и
обясненията които е дал пред контролните органи по време на проверката. Свид.М.Г.
твърди, че при проверката на место свид. В.В. е започнал да пише обяснения, но след
телефонно обаждане отказал да ги довърши и подпише, обстоятелство което се подкрепят
от самото писмено доказателство приложено по делото. В тези обяснения се сочи, че
пострадалото лице е започнало да роботи още през месец февруари 2022г.. В друго
обяснение за нуждите на проверката извършвана от служителите на Д“ИТ“-Силистра, от
5
30.03.2022г. свид.В.В. е заявил, че знае, че С. е нает при нужда да помага за товаро-
разтоварни дейност. Твърди, че отишъл до склада заедно с пострадалото лице, за разлика от
показанията дадени в съдебното следствие от всички тези свидетели относно това
обстоятелство. Житейски нелогично изглежда да бъде изпратен на место, което незнае къде
е. Освен това е налице и несъответствие в показанията на В.В. дадени пред различни
органи, пред разследващ полицай и пред съда. Всички тези несъответствия, както и
служебната зависимост и подчиненост на тримата свидетели от дружеството –
жалбоподател, като техен работодател създават съмнения за предубедеността им, при
даването на показания. Напротив съд намери показанията на свид.М.Г., като обективни,
достоверни, последователни и логични, основани на преките й впечатления и наблюдения
по време на проверката, която извършила.
Независимо от всичко гореизложено е факт, че контролните органи са приели
нарушението за извършено от момента на сключването на представеният им договор за
изработка и към момента на настъпване на злополуката, тоест на 14 и 15 март 2022г..
От свидетелските показания се може да се направи извод за наличието на въведен от
работодателя режим на работа, извършване на еднородна дейност при уговорено работно
място, време и възнаграждение, съгласуваност и взаимоотношения с останалите участници в
трудовия процес, като работникът само е предоставял работната си сила, не е имал
собствени средства за постигане на определен трудов резултат не е разполагал с оперативна
самостоятелност при изпълнението на работата в складовата база.
В случая спора е относно вида на възникналите правоотношения. Договорът за
изработка, за разлика от трудовият договор, се сключва за постигане на определен резултат.
Той е краткросрочен, до постигане на резултата, и по него е определено еднократно
възнаграждение. Характерна е независимостта на изпълнителя по договора от контрола на
работодателя. От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства може да
се изведе категоричен извод, че извършената от С. И. работа в полза на „Танатос“ООД
представлява престиране на работна сила, а не постигане на определен резултат. Предмет на
договора за изработка е постигане на конкретен резултат също свързан с полагане на труд,
но при пълна самостоятелност до получаване на крайния продукт, като в случая лицето
изпълнявало работата под прякото ръководство на бригадира на обекта и шофьора на
камиона. Налице е явна субординация и координация с други работници, организирани
съвместно и технологично в общ трудов процес. Работата се извършвала на място,
използвано за складиране на строителни материали. Пострадалият е участвал в товаренето
на бетонни пръстени върху превозното средство, необходими за строителната дейност на
дружеството извършвана от други работници. Явно е, че не става дума за граждански
взаимоотношения, тъй като самото естество на възложената работа предполага да бъде
извършвана на точно определено място – в склада на работодателя, в рамките на
определеното работно време, със средствата, материалите и машините на работодателя.
Пострадалито лице не е разполагало с онази оперативна самостоятелност при която по всяко
удобно за него време чрез положения от него труд да постигне определен резултат. С
6
договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо и ако не е
уговорено друго да го изработи със свои средства, а поръчващият да приеме извършената
съгласно договора работа и да заплати възнаграждение за приетата работа, докато в
представения по делото граждански договор липсват такива клаузи между страните.
Ето защо преценката на съда е, че договора посочен като “граждански” по своето
естество урежда възникнали трудови правоотношения между „Танатос“ООД и пострадалото
лице, което следва от характера на извършваната дейност и организацията на работния
процес. Видно от съдържанието на договора е, че изпълнителя е следвало да извършва
конкретна трудова функция – товаро-разтоварни дейности на строителни материали,
собственост на дружеството, а не постигането на определен резултат. В случая е извършвал
конкретно определени товарни работи, с техника, осигурена от работодателя, при
предварително определени от него часове на работа и предварително договорено
възнаграждение за положения труд. Налице е и характерната за трудовия договор
зависимост и подчиненост на работодателя относно установен трудов ред. Работата е
извършвана по указания и под контрола на работодателя, което дава основание да се
приеме, че фактически със сключването на договора за изработка страните са целели
създаването на трудови правоотношения. Обстоятелството, че извършваната работа е срочна
и няма постоянен характер не изключва трудовото естество на възложените функции.
Трудов договор може да се сключва за определен срок или до завършване на определена
работа..
В случая се касае за трудови правоотношения, изхождайки от действителната воля
на страните, които не са били скрепени в предписаната от закона форма. Трудовия договор е
регламентиран в КТ с неговите отличителни белези със ал. 2 на чл. 1, в която разпоредба се
посочва, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само и единствено
като трудови правоотношения. Налице е проявлението на фактическия състав на
разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, която предвижда прилагане правилата на прикритото
трудово, а не на привидното гражданско правоотношение.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното
нарушение по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда. Посочената разпоредба гласи, че трудовият
договор се сключва в писмена форма. Законосъобразно е ангажирана административната
отговорност на „Танатос“ООД.
Поради изложеното съда намери за неоснователнти възраженията на жалбоподателя,
че не се касае за трудови провоотношение, а за граждански такива по договор за изработка.
Правилно на дружеството е наложена "имуществена санкция". По отношение на
размера съда преценява, че е налице разминаване с изискванията на чл.27 и чл.12 от ЗАНН,
пък макар и да се касае за обективната безвиновна отговорност на дружеството. Неясно
защо е определена санкция в максималния размер, като наличието на друг нарушения не е
достатъчно основание за завишаване на санкцията. Нарушението е типично за вида си.
Настъпилия трагичен резултата не е в причинно следствена връзка с извършеното
7
административно нарушение, явно нарушение на други правила е довело до посочения
общественоопасен резултат.. Освен това в административно-наказателната преписка
липсват доказателства за имотното състояние на санкционираното дружество, за да е налице
обосноваване на санкция в посоченият размер, с оглед налични финансови резултати на
дружеството-жалбоподател/ в случая с оглед изискване на преценка за имотно състояние в
ЗАНН/. Предвид това неправилно е приложена разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и
съдът следва да намали наложената административна санкция към минимума предвиден в
закона, като преценяйки обществената опасност на нарушението да измени наказателното
постановление в тази му част и имуществената санкция от 15 000 (петнадесет хиляди) лв.
стане 1500 (хиляда и петстотин ) лв.. Като по този начин съдът намира, че ще бъдат
постигнати целите на административното наказване предвидени в разпоредбата на чл. 12 от
ЗАНН. В подобна насока НП не е обжалвано.
Съобразно нормата на чл.61, ал.2, т.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд
страните могат да се представляват от адвокат, чието процесуално представително се
доказва с наличието на сключен договор за правна защита и съдействие.
Действително съобразно нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в това производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съобразно АПК когато съдът отхвърли оспорването ответникът има право на
разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ. В случая съобразно резултата следва да се редуцира и
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4 във вр.с чл.63, ал.7, т.2
предл. първо от ЗАНН, както и чл.63д от ЗАНН Районен съд- Силистра

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП)№ *********/18.05.2022г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, като намалява наложено
административно наказание- имуществена санкция на „ТАНАТОС“ ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Панайот Хитов“№27, представлявано от
управителя Д.В. Д. от 15 000 / петнадесет хиляди / лева на 1500 / хиляда и петстотин/ лева,
наложена на основание чл.414, ал.3, от КТ за извършено нарушение по чл.62, ал.1от КТ.
ОСТАВЯ без уважение искането на адв.М. Я. при АК-Добрич за присъждане на
адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
ОСЪЖДА „ТАНАТОС“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Добрич, ул.“Панайот Хитов“№27, представлявано от управителя Д.В. Д., ДА ЗАПЛАТИ
на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, сумата от 60,00 /шестдесет/ лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
8
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните чрез Силистренският РС пред Силистренският административен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
9