Решение по дело №704/2015 на Районен съд - Силистра

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 505

 

гр. Силистра, 18 ноември 2015  година

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА

гр. дело № 704 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Ф.Ф.А. с ЕГН – ********** от с. П. И. претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Община С., че е собственик по наследство и давност на недвижим имот-земеделска земя, находяща се в землището на с. П. И., с площ от 3. 875 дка, в местността „Ябчето”, съставляваща имот №, при съседи: имоти №, №, №  и №.

Във връзка с обосноваванe на основателността на претенцията си ищецът изтъква, че правата му по отношение на имота са придобити по наследство от неговата майка И. А. Н., която го е придобила от своя баща Й. А. Б., починал през 1949 г. Твърди, че наследниците на последния, в това число и неговата майка, са разделили притежаваната от него земя, като майка му е получила процесния имот, който е бил обработван и засяван с продукция, използвана за задоволяване на нуждите на семейството. Акцентира се, че след образуването на ТКЗС имотът е бил отнет, но е бил даван на семейството за частно ползване, а след ликвидирането на ТКЗС ищецът е започнал отново да обработва имота и го обработва и до момента. За доказване на тези твърдения ищецът е представил удостоверения за наследници и скица на имота; по негово настояване до разпит са допуснати двама свидетели.

Община С. не е представила писмен отговор и не е изразила становище по делото.

Като прецени становищата на страните и представените писмени доказателства, съдът прие за установено следното:

ПРЕДЯВЕН е установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК.  Като основания за придобиване на собствеността върху имота в патримониума си ищецът е посочил наследяване и придобивна давност, изтекла в периода 1997 – 2007 г.

Според съда, представените от ищеца доказателства не установяват твърденията му за притежание на собствеността на нито едно от посочените основания. Както от обясненията на ищеца в исковата молба, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че имотът е бил включен в ТКЗС заедно с други съседни имоти и старите собственици и техните наследници са възстановили ползването си едва в началото на 90-те години след развалянето на кооперативното стопанство. След като това е така, този имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ – чл. 10, ал. 1-4 от закона. Няма спор в съдебната практика, че законодателят е обусловил собствеността върху земеделските земи от факта на възстановяването им в реални граници - било то с план за земеразделяне или в стари реални граници, тъй като  с оглед обективните последици от колективизацията, свързана с включването на частните земеделски имоти в селскостопанските организации и премахване на реалните им граници, се е стигнало до липса на конкретно обособена вещ като обект на собственост. Индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на ПК /сега ОСЗ/, като актовете на органа по реституция имат конститутивно действие за възстановяване на правото на собственост в патримониума на заявителя – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11 / 1997 г. на ОСГК на ВКС. С оглед изложеното и при условие, че земите са били включени в ТКЗС, не може да се счете, че наследниците на дядото на ищеца Й. А. Б. са запазили собствеността си върху тях, която в последствие е преминала и върху самия ищец. Следователно заявената собственическа претенция е неоснователна на първото посочено основание – наследяване.

На следващо място е необходимо да се разгледа претенцията на ищеца за придобиване по давност на процесния имот в периода 1997 – 2007 г. Макар свидетелите по делото еднозначно да потвърдиха, че ищецът е владял и обработвал имота от 1990 г. до настоящия момент, този факт не е достатъчен, за да се  приеме, че е осъществил състава на придобивната давност. Както стана дума по-горе процесният имот е бил включен в кооперативното стопанство и следователно е подлежал на възстановяване на предишния собственик по реда на ЗСПЗЗ. Към датата на влизане в сила на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ (ДВ бр. 107 / 1997 г.) е заличена изтеклата до момента придобивна давност за подобни имоти и е започнала да тече нова давност.   С § 1 от Закона за допълнение на ЗС (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г.) давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост е спряна, считано от 31.05.2006 г. до 31 декември 2017 г. При съпоставка на двете норми се установява, че от влизане в сила на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ до 31. 05. 2006 г. 10-годишната придобивна давност не би могла да изтече. Следователно към датата на предявяване на иска ищецът не би могъл да се легитимира като собственик на имота въз основа на придобивна давност, а след като това е така, предявената претенция и на това основание се явява неоснователна.

В заключение съдът счита, че ищецът не доказа претенциите си, поради което предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Предвид гореизложеното СРС

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от  Ф.Ф.А. с ЕГН – ********** ***, против Община гр. С., за установяване на правото му на собственост, придобита по наследство и давност върху недвижим имот-земеделска земя, находяща се в землището на с. П.. И., с площ от 3. 875 дка, в местността „Ябчето”, съставляваща имот №, при съседи: имоти № №.

 

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: