Р Е
Ш Е Н
И Е №141
гр.Кюстендил,
21.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на двадесети и пети октомври
през две хиляди и седемнадесета година, в
състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря М. С.
с участието на прокурора Камелия Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНОХД
№ 379
по описа за 2017г. на КОС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава XХІ НПК- “Въззивно
производство”.
Г.Константинов- прокурор при Кюстендилската
районна прокуратура протестира присъда №39 от 02.05.2017г. на Кюстендилския
районен съд по НОХД № 111/2017 г. на същия съд, с която подсъдимия Д.Й.Ч. е признат за невиновен в
извършване на престъпление по чл.144, ал.3 НК- затова, че 15.07.2016г. пред
магазин „*** в гр.К. се е заканил на Й. П. К. с убийство и тази закана е могла
да възбуди основателен страх от осъществяването й. На осн. чл.304 НПК подс.Ч. е
оправдан по повдигнатото обвинение. В протеста се съдържат оплаквания за
необоснованост на присъдата и неправилна преценка на доказателствата по делото,
като се твърди, че не е извършен задълбочен анализ на събраните доказателствени
средства. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, осъдителна
присъда.
Окръжна прокуратура Кюстендил
чрез своя представител поддържа протеста
и изразява становище, че присъдата
следва да бъде отменена и вместо нея се постанови нова, осъдителна присъда.
Защитникът на подс.Ч.- адв.В.П.
пледира за потвърждаване на оправдателната присъда на КнРС.
Подсъдимият Д.Й.Ч. пред
въззивния съд твърди, че е невинен и
иска потвърждаване на оправдателната присъда на КнРС.
Кюстендилският окръжен съд,
след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото
обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите,
установени в чл.314 ПК и като съобрази
релевираните в протеста оплаквания, доводите и възраженията на страните, както
и преразпита на св.М.И., намира протеста за допустим, доколкото е предявен от
надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледан по
същество, протестът е неоснователен поради следните съображения:
Фактическата обстановка е
изяснена от КнРС и не се променя съществено от преразпита на св. И. пред
въззивния съд. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред
необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му
решаване. От събрания от КнРС и от настоящата инстанция доказателствен материал
се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ч. и св.К. се познавали от няколко
години, като в определен период от време били близки и работели заедно със св.М.И., Е.И., К.М. и св.М.Д.. Последният
бил брат на лицето Руслан Л., който заедно със св.М. и св.К. бил подсъдим по
висящо дело пред СпНС. Същото на 19.09.2017г. било прекратено и върнато на СпП-
срвн. писмо № 6205/06.10.2015г. на СпНС. В тази връзка отношенията между тези
три три лица и подс.Ч. били изострени поради обвинения, че последният бил
свидетелствал срещу тях.
Срещу подс.Ч. били подавани сигнали за отправяни сигнали за
закани с убийство от лицето Р.Л. и св.М.Д. и М.И., като по никое от тях не било
образувано наказателно производство.
На 15.07.2016 г. подс.Ч.
заедно с брат си св.А.Ч. към 21,30 часа
качили в автомобила на Ч. св.А.- приятелка на св.А.ч., която била на фитнес, и
потеглили към с.Л. около 21,30 часа. По пътя
спрели пред магизин „***“, за да си купят цигари. При пристигането им имало две спрели пред
магазина коли- едната м. „БМВ“ откъм страната на магазина, в която се намирал св. М.И., /последният
чакал приятелката си, която била в магазина/, а другата била отсреща. Там,
откъм страната на жилищния блок бил спрял колата си м. „Фолскваген голф“ св.К.. Св.К. стоял прав
пред автомобила на св.М.И. и си говорели през отворения прозорец, а св.Е.И. се
намирал в автомобила на К. и го чакал. Подс. Ч. тръгнал по посока на магазина,
но преди да влезе, се спрял пред л.а. м.“БМВ“
и започнал да вика срещу св.К. да спре да се занимава със семейството му. Подс.Ч. се заканил на св.К.,
че ще го убие, заколи и закопае и да е благодарен, че наоколо има хора и
камери. Хванал го и го бутнал към автомобила. Разправията продължила за около половин минута, след което подс.Ч.
тръгнал към магазина. Скоро след това излязъл, качил се в автомобила и напуснал
района на магазина.
Св.М.И. продължил към паркинга
на „***“, където дошъл с автомобила си и
св.К.. Тогава видял, че с него е и св.Е.И., като обсъдили случая. Други лица не
видял там.
В 22,23 часа на тел.112 бил
подаден сигнал от св. К. за това, че е заплашен с нож и удрян от подс.Ч.. В
изпратения от системата „112“ запис е отразено негово изявление, че се обажда,
за да си регистрира случая.
Посочената фактическа обстановка се приема от въззивния съд въз основа
на разпитания от КнРС св. М.И., който е преразпитан и пред КнОС и чиито
показания от ДП на л.39 са приобщени по реда на
чл.281, ал.1, т.4 НПК, а тези- от проведената очна ставка с подс.Ч. – по
реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК;
частично от пок. на св.К. и св.Е.И. и от обясненията на подс. Ч., както и от
пок. на св.А.Ч. и св.А.. Противоречивият по делото гласен доказателствен
материал е обсъден изключително подробно от КнРС, който задълбочено е изследвал
двете групи свидетелски показания, както и е събрал доказателства за наличие на
жалби от различни лица срещу подс. Ч., съпоставил е тези доказателства с
фактическите дейстивя на подсъдимия и със записите от тел.система 112,
обективирани в надлежно приета по
съответния процесуален ред съдебнотехническа експертиза относно последващите
действия на св. К. след деянието. КнРС е изложил подробни мотиви относно недостоверността на пок. на св.К.М. и св.М.Д.,
към които настоящата инстанция изцяло се
присъединява и които намира също за нелогични и вътрешно противоречиви. Следва
да се подчертае, че същите са посочени от пострадалия близо половин година след деянието и отделно от това за тяхното
присъствие не се споменява от никой от присъстващите на разправията лица, в това
число и от пострадалия. Твърдението им, че са били на отдалечено
разстояние в отделен автомобил и въпреки
това, че са чули в подробности скандала и са видели изваждането на нож /който
не видян от св.М.И./ е изцяло несъстоятелно и обосновано е отхвърлено от КнРС
като такова.
В светлината на наличие на обтегнати отношения
между подс.Ч. и постр. К., както и на св. М. /съподсъдим с К. и лицето Л. по
дело пред СпНС/, КнОС също както и КнРС
намира, че следва да се кредитират показанията на св. М.И. пред КНоС и пред
КнРС, както и тези от ДП, от проведената
между него и подс.Ч. очна ставка, в частите, в които е категоричен, че не е
видял нож в ръцете на подсъдимия. За наличието на нож свидетелстват св.К. и
св.Е.И. /намиращ се в автомобила на св.К./, но не и св. М.И., единствен
безпристрастен свидетел и стоящ непосредствено до двете спорещи страни. КнОС
приема показанията на св. М.И. за достоверни в тази им част, тъй като те се
потвърждават и от пок. на св.А.Ч. и А.,
от обясненията на подс.Ч., както и от
приобщените оп реда на чл.281, ал.5 вр. ал.3, вр. ал.1, т.2 НПК показания на
този свидетел от ДП при проведената очна ставка, в които той е категоричен
относно липсата на нож. На второ място
със същите мотиви КнОС приема за установено, че подс.Ч., виждайки св.К.,
му е отправил закани под въздействието на отправяните срещу него сигнали от
трето лице Л., в преписката по която се съдържат и обяснения на св.К.. На
следващо място КнОС приема за установено, че разговорът между подс.Ч. и св.К. е
продължил в рамките на около половин минута, свидетелство за което са както
пок. на св.А.Ч. и А., така и пок. на св.М.И., които са категорични, че
разговорът е продължил в рамките на
много кратко време.
Напълно идентичните изводи на
КнРС в тази посока са резултат от подробното обсъждане на събраните доказателства.
КнРС е проверил всички гласни доказателствени средства и ги е съпоставил помежду им, респ. спазил е разп. на чл.107,
ал.3 НПК и е извършил проверка на
твърденията на страните с всички доказателствени способи. КнРС не е
пренебрегнал и обясненията на подсъдимия, които имат двояк характер- като на
годно доказателстевно средство и като на израз на защитната позиция на
подсъдимия и ги е съпоставил в останалите гласен доказателствен материал. При
оценката на доказателствения материал стриктно са спазени процесуалните правила
и ясно е заявено на каква част от него
се дава вяра, в коя част и защо. КнРС е дал и обоснован отговор на
защитната теза и успешно е мотивирал вътрешното си убеждение съгл. чл. 14 НПК и
е изложил достатъчно убедителни и законосъобразни доводи.
Същевременно КнОС не се съгласява с фактическите
констатации на КнРС, че не може да се установи дали е отправена инкриминираната
закана. За нейното наличие несъмнено
сочи единствения безпристрастен свидетел М.И., който е подкрепен и от
пок. на св.Е.И., както и самия пострадал св.К.. Ето защо КнОС счита, че закана
е била отправена, но фактическия състав
на разп. на чл.144, ал.3 НК не е
налице. Тази корекция във фактите налага и промяна в правните
изводи, които обаче не водят до промяна на крайния резултат.
В този аспект следва да се
подчертае следното: За да се осъществен
фактическия състав на чл.144, ал.3 НПК е необходимо да е налице изпълнителното
деяние, което се извършва само чрез действие и се изразява в обективирано
намерение към пострадалия, че деецът ще извърши убийство спрямо него.
Необходимо е също така заканата да създава възможност за възбуждане у жертвата
на основателен страх от извършването й.
Такъв би бил налице, когато при отправянето й съществува реална възможност
деецът да осъществи обективираното си намерение, като същевременно личи
оформено решение за това или психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на
такова решение. При преценката на този момент следва да се вземат предвид
обстановката, начина, по който е отправена заканата, психичното състояние на
дееца. Не е необходимо действително пострадалият да се уплашил, а да е налице
възможността за възникване на основателен страх у него. Тези обстоятелства следва
да се преценяват каквито са били по време на деянието, а не след изминаването
на определено време- срвн. ТР № 53/18.09.1989г.- ОСНК.
КнОС приема въз основа на анализ на
доказателствения материал, че не е изпълнен фактическия състав на чл.144, ал.3 НК и допълва мотивите на КнРС в следния
смисъл: Съвкупният анализ на доказателствата по делото води до извода, че на
процесната дата между подс.Ч. е отправял закани към пострадалия вследствие на
обтегнатите отношения между тях, за които
св.К. е бил много добре запознат, но същите не са възбудили основателен страх
от осъществяването им. На първо място не се установи обвинителната теза, че
подс.Ч. е държал нож, който носел със себе си, тъй като това обстоятелство не
се установи нито от пок. на св.И., нито от пок. на св.А.Ч. и св.А. и от
несъменния факт, че подс.Ч. е бил с къси прилепнали панталони. Наличието на
нож, отправен към жизненоважна област на пострадалия, несъменно би придал
съвсем друг смисъл на действията на подсъдимия и би изпълнило смисъла на
отправените към пострадалия думи със съдържание, което би субсимирало състава
на престъплението по чл. 144, ал.3 НК. На следващо място следва да се
подчертае, че случката се е разиграла на оживена улица, пред магазин,
посещаван по всяко време на денонощието
и оборудван с камери, за което обстоятелство и подс.Ч., и св.К. са били запознати. В този аспект отправените
към пострадалия думи не сочат на действително
намерение за осъществяването на заканата за убийство, а са отдушник на
влошените отношения на подсъдимия с пострадалия. Обстановката и начина на
отправяне на заканата е била такава, че от тях не личи действително намерение
за изпълнението й, а единствено срещата на подс. Ч. с пострадалия е използвана
от първия като повод за изливане на недоволството му по повод техни предхождащи
отношения.
При преценка на съставомерното обстоятелство- дали заканата е могла да възбуди основателен страх от
осъществяването й, КнОС счита, че тя не е могла да стори това. Отправената
заплаха не е била отправена с цел да
се въздейства върху свободното протичане
на волевите процеси у потърпевшия и да ги промени, като предизвика страх от
осъществяването им. Същевременно тя не е могла да предизвика обективно страх от
осъществяването й с оглед времето и начина на отправянето й- на оживено
място, в присъствие на други хора и
охранителна камера на магазина. Свидетелство за това е и поведението на самия
пострадал, който не е сигнализирал компетентните органи веднага /което е
логично да се стори в случай на действително възприета закана/, а
напротив- обсъждал случая с приятелите
си и едва близо половин час след случая, се е обадил на тел.112, за да си
„регистрира случая“. Последното действие
в никакъв случай не сочи за възникнал реален страх от осъществяване на
закана за убийство. Това поведение несъмнено не сочи заплахата да е възприета
реално от пострадалия и да е възбудила основателен страх от осъществяването й.
Ето защо КнОС счита, че извода на КнРС като краен резултат, че не е
налице осъществено от подс. Ч. престъпление по чл.144, ал.3 НК вр.ал.1 НК, е
законосъобразен и обоснован като краен резултат. Затова и по горепосочените
съображения следва потвърди присъдата на КнРС като правилна и обоснована.
По тези съображения и на осн. чл.
314 НПК, вр. чл.334, т.6 НПК вр. чл.338
НПК, окръжният съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 39 от 02.05.2017 г., постановена от Кюстендилския
районен съд по НОХД № 111/ 2017 г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.