РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. В*, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:АН* М. П*
Членове:С*Ж. С*
В* Й. М*
при участието на секретаря В* В. У*
като разгледа докладваното от АН* М. П** Въззивно гражданско дело №
20211300500376 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Б.Е. А** от гр.В**,ЕГН
********** и Л*. ЕМ. АЛ. от с.П*, общ.В*, ЕГН ********** против Решение №251/
14.06.2021 г. по гражданско дело № 2163/ 2020 г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение РС-В* е отхвърлил предявените от Б.Е. А* от гр.В*, ЕГН
********** и Л*. ЕМ. АЛ. от с.П*, общ.В*,ЕГН ********** против М. М. ЛЮБ. от с.П*,
Д.В. Д* от гр.В*, М. Д. В. от с.По*, ЛЮДМ. М. Л*. от с.П*, за обявяване на договор за
дарение на недвижим имот , материализиран в нотариален акт № 145, т. II, per № 3160,
нот.д. 169/2020 г. на Нотариус Н.А* с район на действие ВРС за нищожен, поради
заобикаляне на закона и изкупуване по реда на чл.ЗЗ, ал.1 ЗС на прехвърлените с договор за
покупко- продажба на недвижим имот 9/30 идеални части, материализиран в нотариален акт
№ 146, т. II, per № 3161, нот.д. 170/2020 г. на Нотариус Н.А* с район на действие ВРС.
Поддържа се във въззивната жалба , че ВКС в своята постоянна практика, а по
конкретно в Решение № 1 от 12.04.2010 год. по гр.д. № 3512/2008 год., 2-ро отделение на
ГК, налага виждането, че наличието на втора сделка за покупко-продажба на останалите
притежавани от страните идеални части на същия имот, последвала дарствения акт на малка
част от притежаваните от ответника идеални части е доказателство за недействителност на
сделката за дарение. Мотивите на ВКС са, че никой няма да дари 1/10 идеални части
примерно и да продаде същия ден останалите 4/10 идеални части от имота на същия човек.
Дарственото намерение тотално се компрометира от наличието на последваща покупко-
продажба.
1
Излага се, че видно от събраните по делото доказателства дарствената сделка на
ответниците е сключена в един и същи ден с покупко-продажбата, а номерата на
нотариалните актове са поредни, т.е. видно е, че дарението е направено единствено да се
заобиколи чл. 33 ал. 2 от ЗС.
Считат, че тъй като за същата земя в същия ден между същите лица е сключен и
договор за наем на земеделската земя, още повече е компрометирано дарственото
намерение.
Освен това по делото не се твърдят от ответниците /за справка отговорите на
исковите молби/ никакви КОНКРЕТНИ обстоятелства, които да мотивират дарителя да
направи дарствения акт. В тази насока няма и събрани доказателства - няма и как такива
доказателства ДА БЪДАТ СЪБРАНИ И ЦЕНЕНИ ОТ СЪДА, ТЪЙ КАТО В ОТГОВОРА НА
ИСКОВАТА МОЛБА ТАКИВА ОБСТОЯТЕЛСТВА НЕ СА СОЧЕНИ /чл. 131 ал. 3 във
връзка с чл. 147 от ГПК/.
Считат , че към настоящия случай не е приложимо цитираното от
първоинстанционния съд Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2021 год. по т.д. № 5/2012 год.
на ОСТГК на ВКС, тъй като същото не покрива настоящия установен фактически състав.
Последният се характеризира с доказана липса на дарствено намерение.
Твърди се, че неправилно Съдът се е произнесъл и по евентуално предявения иск.
Въззивниците Б. ЕМ. АЛ. и Л*. ЕМ. АЛ. правят искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се уважат
предявените искове. Претендират се разноски по производството.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемия Д. В. Д.. Поддържа се в отговора , че от гледна точка на материалния
закон - този иск е предявен с правно основание чл.226 ал.З ЗЗД във връзка с чл.26 ал.1
предд.1 от ЗЗД за обявяване за нищожна на сключената сделка между Д.В. Димитрон и
ответниците М. М. ЛЮБ., М.Д. Б* и Л**. М. Л**. за дарение на 1/30 идеална част от
процесния недвижим имот.
Излага се, че не е установено по делото от събраните доказателства изповяданата
сделка да е нищожна. Сделката, според въззиваемите, е законна, валидна и действителна и
като такава е произвела своето правно действие според волята на страните-участници в нея
и тяхното намерение за сключване на такава сделка. Сделката не е в нарушение на закона,
нито е целяла неговото заобикаляне, няма законова забрана да бъдат сключени две
последователни сделки в един и същи ден, касаещи прехвърляне на право на собственост
върху идеални части от недвижим имот.
По спорния въпрос е изложено: ..Налице ли е заобикаляне на закона по чл.26 ал.1
предл. второ от ЗЗА. когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на
дарителя в съсобствен имот на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е
прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице без частта на дарителя да е
предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл.ЗЗ ал.1 от ЗС“ — е
налице Тълкувателно решение №5/2012 г.- на ОСГК на ВКС. по тълкувателно дело №5/2012
г. по описа на ОСГК, което се ползва със задължителна сила и обвързва съда и страните при
изясняване и решаване на настоящия казус.
Сочи се , че съгласно цитираното Тълкувателно решение - ..Когато с договор за
дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето
за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за
продажба на същото .лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на
първоначалните съсобственици съгласно чл.ЗЗ ал.1 от ЗС. НЯМА ЗАОБИКАЛЯНЕ НА
2
ЗАКОНА по чл.26 ал.1 прелл.второ от ЗЗА”.
Поддържа се, че твърдението на въззивниците по отношение приложимостта на ТР е
голословно. Така в отговора се излага, че Тълкувателно решение №5/2012 г.- на ОСГК на
ВКС, по тълк. дело №5/2012 г. по описа на ОСГК, се отнася изключително за хипотеза като
процесната, за която ВКС при абсолютната хипотеза, при същата фактическа обстановка/
сделка дарение на идеална част и последваща продажба на ид.ч. от същия имот на едно и
също лице/ се е произнесъл ЧЕ НЕ Е НАЛИЦЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ЗАОБИКАЛЯНЕ НА
ЗАКОНА!
По евентуалния иск за изкупуване на 10/30 идеални части от процесния имот-
Правилно ВРС е отхвърлил и евентуалния иск, защото не са налице основанията на чл.ЗЗ
ал.2 от ЗС, при които ищците да изкупят притежаваните от ответниците М. М. ЛЮБ., М. Д.
В. и ЛЮДМ. М. ЛЮБ. идеални части от процесния недвижим имот. Тези основания не са
били налице нито при изповядване на първата, нито на втората оспорени от ищците сделки
между ответниците.
По смисъла на закона и цитираното тълкувателно решение, няма нищо нередно в
изповядването на сделка дарение на идеална част и прехвърляне впоследствие с договор за
продажба на същото лице на друга идеална част, като в случая чл.ЗЗ ал.1 от ЗС НЕ СЕ
ПРИЛАГА, т.е за другите неучаствали в сделката съсобственици НЕ ВЪЗНИКВА
СУБЕКТИВНОТО ПРАВО НА ИЗКУПУВАНЕ по чл.ЗЗ ал.1 от ЗС.
Сделките между ответниците са валидни и законосъобразни, налице е съсобственост
между ищците и Д. В. Д., която може във всеки момент да бъде прекратена чрез доброволна
или съдебна делба и с изповяданите сделки правата и интересите на ищците не са накърнени
по никакъв начин.
Моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
От страните по делото не са направени доказателствени искания.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради
което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на въведените с
въззивната жалба доводи.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и след като обсъди доводите на страните, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Делото е образувано по искова молба на Б.Е. А* от гр.В*,ул.“К* Б*
1“№*,ет.5,ап.25,ЕГН ********** и Л*. ЕМ. АЛ. от с.П*, общ.В*, ул.“*-та“№1, ЕГН
********** против Л*. М. Л*. от с.П*, общ.В*, ул.“10-та“№5, ЕГН **********, Д. В. Д. от
гр.В*, ул. “М*“ №*, вх.** ,ет.1,ап.1, ЕГН **********, М** Д** Б** от с.П**,
общ.Видин, ул.“*-та“ №5, ЕГН ********** и М. М. Л*. от с.П*, общ.В**, ул.“1**-та“ №5,
ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.26 ал.1 пред.1 от ЗЗД, както
и евентуален иск по чл.33, ал.2 от ЗС.
По предявеният иск с правно основание чл.26 ал.1 пред.1 от ЗЗД ищците са
3
направили искане ВРС да обяви за нищожна, поради нарушение на закона, сключената на
25.06.2020 год. между ответника М. М. ЛЮБ. и ответника Д. В. Д. сделка за дарение на 1/30
идеална част от недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 10971.43.12 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-5/28.01.2008
год. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. Видин, м.
„Алимана", площ от 10 585 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: нива, стар идентификатор няма, номер по предходен план: 43.12, при
съседи: 10971.43.52, 10971.43.13, 10971.43.31, 10971.43.30, 10971.43.29., обективирана в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 145, т. II, peг. № 3160, н.д. № 169 от
25.06.2020год. на нотариус Надежда Ангелова - нотариус в съдебен район- Видин, вписана в
регистъра на НК под № 028, вписан в СВ-Видин с вх. peг. № 1956 от 25.06.2020 год., акт. №
42, т. VI, дело № 938/2020 год.
В условие на евентуалност, при уважаване на предявения иск по чл.26 ал.1 пред.1 от
ЗЗД, се иска на основание чл.33, ал.2 от ЗС съдът да постанови ищците Б. ЕМ. АЛ. и Л*.
ЕМ. АЛ. да изкупят от ответниците М. М. ЛЮБ., М.Д. Б* и Л*. М. Л*. 10/30 идеални части
от процесния недвижим имот описан по-горе.
Не се спори между страните по делото, а и от приложените доказателства се
установява, че:
Ищците Б. ЕМ. АЛ. и Л*. ЕМ. АЛ., както и ответниците Л*. М. ЛЮБ., М.Д. Б*и М.
М. ЛЮБ., са наследници на И* Й* К*, ЕГН **********, починал на 15.11.19977год., и се
установява от приложеното удостоверение за наследници на съпругата му -А* П* К*
починала на 15.08.1955 г.,с изх. №К27-АО-09- 308/1/26.10.2020 год. на Кметство с. П*при
Община В*.
Като наследници на И*К* същите лица са съсобственици по наследяване в следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 10971.43.12 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-5/28.01.2008 год. на Изпълнителния
директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. Видин, м. „Алимана", площ от 10 585
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
стар идентификатор няма, номер по предходен план: 43.12, при съседи: 10971.43.52,
10971.43.13, 10971.43.31, 10971.43.30, 10971.43.29., правото на собственост върху който е
възстановена, съгласно решение № 377 от 29.03.1999 г. на Поземлена комисия В* на
наследниците на А* П* К* .
На 25.06.2020 г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 145, т. II, peг. №
3160, н.д. № 169 от 25.06.2020год. на нотариус Н* А* - нотариус в съдебен район- В*,
вписана в регистъра на НК под № 028, вписан в СВ-В* с вх. peг. № 1956 от 25.06.2020 год.,
акт. № 42, т. VI, дело № 938/2020 год. ответникът М. М. ЛЮБ. дарява на въззиваемия и
ответник Д. В. Д. 1/30 идеална част от процесния имот.
4
На същата дата, а именно на 25.06.2020 год. по силата на Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 146, т. II, peг. № 3161, н.д. № 170 от 25.06.2020 год. на
нотариус Надежда Ангелова - нотариус в съдебен район- В*, вписана в регистъра на НК под
№ 028, вписан в СВ-В* с вх. рег.№ 1957 от 25.06.2020 г, акт.№ 43, т. VI, дело № 939/2020
год. ответниците М. М. ЛЮБ., М.Д. Б* и Л* М. ЛЮБ. продават на въззиваемия и ответник
пред ВРС Д. В. Д. 9/30 идеални части от същия недвижим имот за сумата от 9900 лв.
По силата на двете сделки въззиваемият Д. В. Д. е придобил правото на собственост
на 10/30 ид. ч. от процесния имот.
За процесният имот на 25.06.2020г. е сключен Договор за наем на земеделски земи
между ответниците М. М. ЛЮБ., М.Д. Б* и ЛЮДМ. М. Л*., като наемодатели и В* Д* Г*,
като наемател.
Настоящата инстанция прима за установено, че посочените сделки са извършени в
следната последователност, доколкото същите са изповядани и сключени пред един и същ
нотариус и съдържат вписани регистрационни номера и дати, удостоверяващи тяхната
последователност: 1.Договор за наем на земеделски земи, акт№142, т.II, рег.
№3154/25.06.2020г.,2. Нотариален акт за дарение на недвижим имот №145, том II, № 145, т.
II, peг. № 3160, н.д. № 169 от 25.06.2020год. на нотариус Надежда Ангелова, 3.Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №146, том II, рег.№3161/25.06.2020г
По делото няма доказателства от които да се установи, че ищците са доказали
твърдяното от тях обстоятелство за наличие на родствена връзка между наемателят Валери
Георгиев и ответника Д. В. Д., и с указаната доказателствена тежест на ищците, ката същият
е трето за спора лице .
В хода на настоящото дело на 10.09.2021г е починала въззиваемата страна и
ответница М. Д. В., видно от удостоверение за наследници изх.№АО-01-АУ-06-5618-
1/03.12.2021г. на Община В*, като нейни наследници са ответниците по делото ЛЮДМ. М.
ЛЮБ. и М. М. ЛЮБ..
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустими. Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.
Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на
предявените обективно съединени искове в условие на евентуалност. Предявеният главен
иск - за обявяване нищожността на договора за дарение, материализиран в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 145, т. II, peг. № 3160, н.д. № 169 от 25.06.2020год. на
5
нотариус Надежда Ангелова - нотариус в съдебен район- Видин, вписана в регистъра на НК
под № 028, вписан в СВ-Видин с вх. peг. № 1956 от 25.06.2020 год., акт. № 42, т. VI, дело №
938/2020 год., е по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - поради заобикаляне на закона-чл.33 ЗС, не е
имало дарствено намерение у дарителя /ответника/ М. М. ЛЮБ., за да не бъде предложено
на ищците изкупуването на идеални части от съсобствения имот.
Предявеният евентуален иск, при сбъдване на положителното процесуално условие
под което е предявен, е с правна квалификация по чл. 33, ал. 2 ЗС за признаване правото на
изкупуване на 10/30 ид.ч. от процесния имот от ищците при цени и условия и при
заместване изцяло на купувача Д. В. Д. по договор за покупко-продажба, материализиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 146, т. II, peг. № 3161, н.д. № 170
от 25.06.2020 год. на нотариус Н* А* - нотариус в съдебен район- В*, вписана в регистъра
на НК под № 028, вписан в СВ-В* с вх. рег.№ 1957 от 25.06.2020 г, акт.№ 43, т. VI, дело №
939/2020 год.
ВРС е постановил решение, с което е отхвърлил предявените искове. За да постанови
този резултат се е позовал на приетото в Тълкувателно решение №5/28.11.2012г. по т.д.№
5/2012г.на ОСТГК на ВКС, според което разпоредбата на чл. 33 ЗС не съдържа забрана за
съсобственика да се разпорежда със своята част от недвижимия имот в полза на външно за
съсобствеността лице, а само въвежда ограничение в упражняването на това право.
Правилото създава ограничение за правото на разпореждане и договорната свобода по чл. 9
ЗЗД, и затова разпоредбата на чл. 33 ЗС не подлежи на разширително тълкуване.
Нарушаването на задължението от страна на съсобственика, желаещ да продаде своята
идеална част от имота, има за правна последица само възникването на преобразуващото
право на останалите съсобственици за изкупуване при същите условия, но не създава правно
задължение за изкупуване.
ВРС е приел, съобразявайки акта си с посоченото ТР на ВКС, че заобикалянето на
закона е уредено като самостоятелно основание за нищожност на договорите - чл. 26, ал. 1,
пр. второ ЗЗД. То се отличава от уреденото в предложение първо на посочения текст
основание (противоречие със закона) по начина, по който се осъществява забранения от
закона резултат. Докато при противоречието със закона поведението на страните по
сделката е в пряко нарушение на повелителна правна норма, то, за да се осъществи
заобикаляне на закона, участниците в сделката следва да съзнават, че целят постигането на
забранен или непозволен от закона резултат чрез извършването на една или повече сделки,
всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила на закона. В този
случай страните извършват тези сделки не за да получат непосредствените, типични за тях
правни резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на
която би противоречало на закона.
При заобикалянето на закона участниците в сделката трябва да съзнават, че чрез
извършената сделка или поредица от сделки постигат цел, която законът не позволява.
Изследването и установяването на субективния елемент от фактическия състав на
нищожност на договор поради заобикаляне на закона за всеки конкретен случай зависи от
фактите по делото. В случаите, когато продажбата на остатъка от част от съсобствен имот се
6
предхожда от дарение на друга част от същия имот в полза на външно за съсобствеността
лице, житейското предположение за наличие на намерение за заобикаляне на закона при
липсата на законова презумпция за намерение, не може да промени характера на сделката по
чл. 33 ЗС и последиците от нея, нито води до опорочаване на предхождащото я дарение.
След като поотделно за договорите за дарение и за покупко-продажба, както и при
съчетанието им, липсва законова забрана за постигнатия краен правен резултат, то е
невъзможно страните да целят забранен или непозволен от закона резултат.
Когато правото на собственост върху идеална част от недвижим имот се придобие
чрез продажба в нарушение на правилото за предлагане на дела първо на останалите
съсобственици, осъществената сделка не е нищожна. При подобно нарушение в полза на
останалите съсобственици се поражда потестативното право да изкупят продадената
идеална част, като встъпят в продажбеното правоотношение и заместят купувача, а, за да
могат да сторят това, сделката трябва да е действителна - по силата на сделката купувачът да
е станал собственик на съответната идеална част от вещта. При извършване на дарение на
част от съсобствен имот в полза на лице, външно за съсобствеността, сделката по принцип
не е в нарушение на закона. Когато надареното, външно за съсобствеността лице,
впоследствие придобие по силата на продажба и останалата част от собствената на
продавача идеална част от имота, резултатът е придобиване на право на собственост върху
идеална част от недвижим имот от лице, което не е било съсобственик преди извършването
на първата сделка. Този резултат не е забранен или непозволен от закона. Това е така и в
случаите, когато договорът за дарение е сключен с цел да се осуети правото на изкупуване
от съсобственик в последваща продажба, тъй като преследваният резултат не е забранен или
непозволен. В резултат идеалните части са прехвърлени на ответника Д. В. Д. като
съсобственик.
Съгласно чл.130,ал.2 от Закона за съдебната власт - Тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната
власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове.
Сключеният договор за наем, с предмет - процесния имот от ответниците М.В., Л.Л. и
М.М. с трето лице не противоречи на закона. Същите като съсобственици са извършили
действия на управление със сключване на посочения договор. В нормата на чл.237,ал.1 от
ЗЗД е предвидено, че при прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила
спрямо приобретателя, ако е бил вписан. За въззивника /ответника/ Д. В. Д., като
приобретател на процесния имот и по силата на договора за наем е възникнало правото му в
бъдеще да получава договорената наемна цена. По силата на договора, т.3.2. плащането на
наемната цена се дължи в края на стопанската година, т.е към датата на сключването му
между страните не е имало плащане по договора.
В допълнение към изложеното по-горе за неоснователността на иска по чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за дарение по нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 145, т. II, peг. № 3160, н.д. № 169 от 25.06.2020год. на
нотариус Н* А* - нотариус в съдебен район- Видин, вписана в регистъра на НК под № 028,
вписан в СВ-В* с вх. peг. № 1956 от 25.06.2020 год., акт. № 42, т. VI, дело № 938/2020 год.
год., настоящият състав намира за достатъчно да посочи, че в обективното ни материално
право няма забрана за извършване на дарение с недвижим имот, за който има сключени
договори за наеми или е обременен с вещни тежести, напр. със запазено право на ползване,
доколкото същите не обуславят невъзможност за изпълнение.
7
От ищеца в първоинстанционното производство не е установeно по категоричен
начин, че страните М. М. ЛЮБ. и Д. В. Д. не са желаели обвързване с правните последици
на договора за дарение, не може да се направи категоричен и безпротиворечив извод, че
оспорваната сделка не е била сключена безвъзмездно. Такъв извод не може да бъде
направен и само въз основа на сключване на двата договора последователно в един и същи
ден и с оглед предмета на сделките. При липса на каквито и да е доказателства, че е била
уговаряна цена и за частта от имота, предмет на договора за дарение не може да се приеме,
че страните не са имали намерение за безвъзмездно разпореждане с него. При така
установените факти по делото единственият извод, който може да се направи е, че
Договорът за дарение е сключен в нотариална форма за действителност и като такъв е
породил целените от страните по него правни последици.
Относно въведеното от ищеца като съпътстващо основание за нищожност на
дарението "липса на основание", следва да се посочи, че сделките, предоставящи имотна
облага, по начало са каузални, като е установена оборимата презумпция за съществуването
на основание във всяка каузална сделка. Доказателствената тежест за оборването пада върху
този, който твърди, че липсва основание. В случая обективираните в договора за дарение от
25.06.2020г. изявления на страните сочат тяхната воля и описват целта на сключването му –
постигане на транслативен вещно-правен ефект. Основанието е и целта – правото на
собственост да премине по безвъзмезден начин от патримониума на дарителите в този на
надарения. По начало е ирелевантно какви мотиви ръководят страните. Вътрешните
причини, доколкото са резултат на осъществяване на правото на личен избор и свобода на
волята, нямат значение. Защо прехвърлителят е избрал безвъзмезден способ не е елемент от
фактическия състав на сключването на сделката. Щом не е доказано, че те са забранени от
закона или неморални, те не подлежат на обсъждане.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от
недвижимия имот на трето лице само, ако преди това е предложил на другите
съсобственици да купят частта му, при същите условия, като никой от тях не е приел
предложението. Изискването на цитираната правна норма касае само продажба на идеална
част от недвижим имот на външно за съсобствеността лице, като не се прилага в
отношенията между съсобственици. С оглед приетото по делото, че договорът за дарение,
изповядан с № 145, т. II, peг. № 3160, н.д. № 169 от 25.06.2020год. на нотариус Надежда
Ангелова - нотариус в съдебен район- Видин, вписана в регистъра на НК под № 028, вписан
в СВ-Видин с вх. peг. № 1956 от 25.06.2020 год., акт. № 42, т. VI, дело № 938/2020 год. год.,
е валиден и е произвел вещно-правния си ефект, въззиваемият/ответник Д.Д. е бил
съсобственик на имота към извършване на възмездното разпореждане в негова полза с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 146, т. II, peг. № 3161, н.д. № 170
от 25.06.2020 год. на нотариус Н* А* - нотариус в съдебен район- Видин, вписана в
регистъра на НК под № 028, вписан в СВ-В* с вх. рег.№ 1957 от 25.06.2020 г, акт.№ 43, т.
VI, дело № 939/2020 год. Ето защо за продаващите съсобственици ответниците-М.В., Л.Л. и
М.Л. не е съществувало задължението да предложи съсобствените идеални части от имота за
8
изкупуване на другите съсобственици, както и не е възникнало правото на изкупуване по
чл. 33, ал. 2 от ЗС за тях, поради което предявеният на това основание евентуален иск също
не би могъл да бъде уважен.
Поради неоснователност на главният иск, като положително процесуално условие,
под което е предявен евентуалният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС той също се явява неоснователен,
а решението правилно.
Предвид изложеното и поради съвпадане на изводите на двете инстанции решението
като правилно следва да се потвърди.
По разноските.
На основание чл.78, ал.3 ГПК въззивниците Б.Е. А* и Л*. ЕМ. АЛ. следва да бъдат
осъдени да заплатят направените разноски в производството пред въззивната инстанция на
Д. В. Д. в общ размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение пред ВОС , платими
разделно и поравно.
По изложените съображения, ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №251/ 14.06.2021 г. по гражданско дело
№2163/2020г. по описа на Районен съд-Видин.
ОСЪЖДА Б.Е. А* от гр.В*,ул.“К* Б*1“№*, ет.* ап* ЕГН ********** и Л*. ЕМ. АЛ.
от с.П*, общ.Видин, ул.“*-та“ №1, ЕГН ********** да заплатят на Д. В. Д. от гр.В*, ул.
“М*“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, ЕГН ********** разделно и поравно разноски по делото за
ВЪЗЗИВНАТА инстанция в общ размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС по правилата на чл. 280
ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9