О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….01.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на ………………януари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
частно
търговско дело № 894 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.423 ГПК.
Подадено е
възражение с вх.№ 16688 от 12.03.2018г. на С.Н.В. с ЕГН ********** *** чрез
адв. В.Б. по реда на чл.423 от ГПК, уточнено с молба вх. № 18308 от
16.03.2018г. и молба с вх. №25265 от 16.04.2018г., срещу заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №
2749 от 08.04.2010г., издадена по ч.гр.дело № 4818/2010г., с която С.В. е
осъдена да заплати на „СИНТЕЗИЯ“ ООД ЕИК ********* парично задължение по Споразумение за
разсрочване на задължение от 29.12.2009г. с нотариална заверка на подписите,
както и неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане на дълга.
Във възражението си длъжникът С.В. изнася, че
на 09.02.2018г. е узнала за образуваното срещу нея изп.д.№ 20108440401127 по
описа на ЧСИ рег. № 844 на КЧСИ, въз основа на издаден ИЛ от 08.04.2010г. по
ч.гр.д. №4818/2010г. по описа на РС Варна. След извършена справка в
деловодството на ЧСИ рег. № 844 се запознала с издадената заповед за незабавно
изпълнение и ИЛ. Твърди, че е налице хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, а именно, заповедта не е била
връчена надлежно на длъжника, т.к. съдебният изпълнител не е изпълнил
задължението си да посети адреса на лицето поне три пъти в рамките на срок
по-дълъг от един месец, и едва след като не открие адресата и или пълнолетно
лице от домашните, което да приеме задължението да предаде книжата, да залепи уведомление, прилагайки
разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК. Сочи се, че в хода на изпълнителното
производство са изпратени две писма, които са се върнали в цялост с отметка, че
пратката не е потърсена от получателя. Длъжникът твърди, че на 02.02.2015г. ЧСИ
рег. № 844 е изпратил възлагателно писмо, с което овластява ЧСИ рег.№ 888 да
връчи ПДИ до С.В.. В изпълнение на задължението си длъжностното лице при ЧСИ рег.№ 888 посещава адреса, но само веднъж, когато и залепя уведомление за
получаване на ПДИ. При така установените данни длъжникът счита, че ЗИ не му е
връчена надлежно, при което е лишен от
правото да възрази срещу дължимостта на вземането, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение от 08.04.2010г., изд. по ч.гр.д. №4818/2010г.
по описа на РС Варна.
Въведено е
доказателствено искане за допускане по разпит на двама свидетели за
установяване на обстоятелството, че на адреса, посетен от длъжностните лица,
живеят други лица.
Длъжникът
настоява възражението му да бъде прието.
Кредиторът по заявлението „СИНТЕЗИЯ“ ООД ЕИК ********* подава отговор в
законоустановения срок, в който счита подаденото възражение за недопустимо като
подадено извън едномесечния срок по чл.423, ал.1 от ГПК с оглед
обстоятелството, че според твърденията длъжникът е узнал за издадената ЗИ на
09.02.2018г, а датата на входиране на възражението е от 12.03.2018г. На
следващо място се възразява, че длъжникът не е ангажирал доказателства, сочещи
на твърдяната от него дата на узнаване на ЗИ, като в тази насока се позовава на
съдебна практика – Определение № 739 от 11.10.2011г. по ч.т.д. № 637/2010г.,
ВКС, т.к. първо т.о. В случай, че не бъде прието становището за недопустимост
на възражението, се настоява за неговата неоснователност, като според
кредитора, С.В. е узнала за издадената ЗИ с вписването на запора върху
дружествените й дялове от 29.09.2010г., наложен по образуваното изп.д. № 20108440401127
по описа на ЧСИ рег. № 844 на КЧСИ, въз основа на издадения ИЛ от 08.04.2010г.
по ч.гр.д. №4818/2010г. по описа на РС Варна. В подкрепа на това твърдение се настоява да
бъде възприето и действието по прехвърляне от страна на В. на дружествените й
дялове в „АВИ ПАК“ ООД ЕИК
********* почти веднага след вписването на запора, а именно – на 04.12.2010г.
Твърди се, че изпращането на ПДИ, ведно със ЗИ за връчване на длъжника е
насочено по неговия постоянен, съвпадащ с настоящия му адрес в гр.Варна,
ул.Дунавски лебед 12, ет.6, като поради неявяване на адреса за получаване на
писмата, последните са били връщани на подателя. Сочи се, че последното
действие по връчване на ПДИ и ЗИ е извършено от ЧСИ Захари Димитров, който с
оглед наличието на условията за това, е предприел залепяне на уведомление по
чл.47, ал.1 от ГПК на адреса на длъжника, при съвпадане на постоянния и настоящия
адрес, и находящ се на ул.Дунавски лебед 12, ет.6. Оспорват се твърденията на длъжника, че по
изп.дело няма данни относно това какви книжа са изпращани за връчване на
длъжника по него, като се сочи, че съгласно чл.418, ал.5 от ГПК съдебният
изпълнител е изпратил до съда копие от съобщението заедно с връчените документи
и отбелязване на датата на връчване на всяко от тях. Настоява се, като
предявено след изтичане на преклузивния срок по чл.423, ал.1 от ГПК,
възражението да бъде оставено без разглеждане, в условие на евентуалност – да
бъде отхвърлено като неоснователно.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като съобрази
направените оплаквания, изложените доводи на страните и събраните доказателства
приема за установено следното:
Производството по
ч.гр.дело № 4818/2010г. на Варненски районен съд е образувано въз основа на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „СИНТЕЗИЯ“ ООД ЕИК ********* срещу „АВИ ПАК“ ООД ЕИК ********* и С.Н.В. с
ЕГН ********* за парично вземане, произтичащо
от Споразумение за разсрочване на задължение от 29.12.2009г., нот.заверено на
29.12.2009г. с рег. № 13414 от Нотариус № 116 на НК и договор за поръчителство
от 15.01.2010г., нот.заверен на
15.01.2010г. с рег. № 307 от Нотариус № 147 на НК.
Въз основа на заявлението съдът
по ч.гр.д. № 4818/2010г. е издал заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основна на документ по чл.417 ГПК
под № 2749 от 08.04.2010г., с което заявлението е уважено изцяло. Издаден е
изпълнителен лист.
Съгласно чл. 423,
ал. 1, т. 1 - 4 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение
длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде
възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била
връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня
на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на
Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването,
поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде
възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да
преодолее. Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и правата си
по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК.
След служебно
извършено процесуално действие, ЧСИ № 844 с район на действие СГС представя
пред въззивния съд в заверен препис цялата преписка по образуваното пред
него изп.д.№ 20108440401127 /ведно с
изп. № 469/2012г./ по молба на взискателя „Синтезия“ ООД срещу длъжниците „АВИ
ПАК“ ООД и С.Н.В..
В книжата по
изпълнително дело се съдържат данни за изпратени до АВп ТР две запорни
съобщения, с което, на осн.чл.517 от ГПК,
ЧСИ № 844 налага запор върху дружествените дялове, притежавани от
длъжника С.Н.В. в капитала на „Ави пак“ ЕООД гр.Варна.
Видно от текста и на двете
запорни съобщения е налице информация относно обстоятелствата, че по гр.д. №
4818/2010г. на Районен съд Варна срещу С.Н.В. е издаден изпълнителен лист, въз
основа на който е образувано изп.дело № 20108440401127 за заплащане на сумата
от 110 244.20 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от
07.04.2010г. до окончателното й изплащане, която към 14.10.2010г. възлиза на
5018.88 лева, договорна лихва в размер на 6000 лева и сумата от 5462.88 лева. –
разноски по делото.
Изпращането на две запорни
съобщения е наложено, поради допускане на техническа грешка /доколкото е
безспорно ясно кое дружество е взискател по изп.дело № 20108440401127/ в
наименованието на взискателя по изпълнителния лист, съответно по запорно съобщение
с изх. № 25774/14.09.2010г. е посочен
взискател „Каргобул Лизинг унд Хандел ГмбХ“ рег. под № HRB 1863, а в запорно
съобщение изх. № 27516/06.10.2010г. – е изписан взискателят „Синтезия“ ООД ЕИК
*********.
При извършена служебна справка
по електронната партида на „Ави пак“ ЕООД ЕИК ********* гр.Варна, водена в ТР
АВп, се установява, че запорът в полза на „Каргобул Лизинг унд Хандел
ГмбХ“ е вписан под № 20100929133114 в
раздел Запор върху дружествени дялове, а запорът в полза на „Синтезия“ ООД ЕИК ********* е отразен в
раздел Дело като подаден акт на съда с № 20101008113504 и резултат от
вписването „прекратяване регист. производство“.
Видно от
отразените вписвания по партидата към датата на вписване на запора с № 20100929133114,
едноличен собственик на капитала и управител на
„Ави пак“ ЕООД ЕИК ********* гр.Варна е С.Н.В..
В
последствие, в резултат на извършено разпореждане с всички притежавани от С.В.
дружествени дялове въз основа на договор за покупко-продажба на дружествени
дялове от 02.11.2010г., с вписване № 20101204174036 е извършена промяна в
персоналния състав на дружеството, като едноличен собственик и управител на
дружеството става ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ ГЕОРГИЕВ.
Съгласно
разпоредбата на чл.517, ал.1, изр.трето
от ГПК АВп уведомява дружеството за вписания запор, а в съответствие с
разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ вписаното обстоятелства се смята, че е
станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването, което
с още по-голямо основание следва да се прилага за самото ЕООД, по чиято партида
е извършено вписването.
Както се установи, С.В. в
качеството си на едноличен собственик на капитала на търговското дружество е
извършила разпореждане с всички дялове от капитала му на 02.11.2010г.
/включително при наложен запор/, като при липса на обективни данни за датата на
уведомяване на дружеството от АВп по реда на чл.517, ал.1 от ГПК, то следва да
се приеме, че най-късно на таза дата С.В. е узнала основанието за образуване на
изпълнително дело срещу нея с посочване на взискателя и заповедното
производство, по което е издадена ЗИ и ИЛ за присъденото вземане.
Действително в запорното
съобщение с изх. № 25774/14.09.2010г. е
посочен различен взискател от този в заповедното и изпълнителното производство
/което в последствие е направен опит да бъде коригирано/, но това обстоятелство
не е променя формирания извод за узнаване от страна на длъжника С.В. в момент
не по-късен от датата на разпореждане с дружествените дялове от „Ави пак“ ЕООД,
доколкото в съобщението за вписания запор са налице данни за образуваното срещу
нея съдебно производство с посочен номер, година и подсъдност, в хода на което
е издаден изпълнителен лист за дължими парични вземания.
Следователно
длъжникът е узнал за заповедта за изпълнение още през 2010г., при което
производството по подаденото по пощата на 09.03.2018г. възражение по чл.423 от ГПК, като депозирано след едномесечния срок по ал.1 на същата разпоредба, е
недопустимо и следва да бъде прекратено.
Подаденото
възражение се явява просрочено и следва да се остави без разглеждане като
процесуално недопустимо.
Предвид
резултата от производството в полза на насрещната страна по възражение следва
да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1440 лева.
По така изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение с вх.№
16688 от 12.03.2018г. на С.Н.В. с ЕГН ********** *** чрез адв. В.Б. по реда на
чл.423 от ГПК, уточнено с молба вх. № 18308 от 16.03.2018г. и молба с вх.
№25265 от 16.04.2018г., срещу заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК № 2749 от 08.04.2010г., издадена по ч.гр.дело №
4818/2010г., с която С.В. е осъдена да заплати на „СИНТЕЗИЯ“ ООД ЕИК
********* парично задължение по
Споразумение за разсрочване на задължение от 29.12.2009г. с нотариална заверка
на подписите, както и неустойка, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане на дълга.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д. № 894/2018г. по описа на ВОС.
ОСЪЖДА С.Н.В. с ЕГН ********** *** да заплати на
„СИНТЕЗИЯ“ ООД ЕИК ********* сторените разноски за адв.възнаграждение в размер
на 1440 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен
съд Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.