№ 3635
гр. В., 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марина Г.ева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.а
като разгледа докладваното от Марина Г.ева Гражданско дело №
20233110107303 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявена искове претенция от К. С. Н.,
ЕГН **********, адрес: град В., ул. "Кн. Н." № ** срещу Д. К. Д., ЕГН **********, адрес:
град В., ул. "Г. Р. Г.К." №**, вх.**, ет. **, ап.** и З. К. Д., ЕГН *********, адрес: град В., ул.
"Г." № **, ет.**, ап.** с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде
обявена за относително недействителна спрямо К. С. Н., ЕГН ********** сделката,
сключена между ответниците Д. К. Д., ЕГН ********** и З. К. Д., ЕГН **********,
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег. №
****, дело № *** от **.**.**** г. на нотариус с рег. № *** в Нотариалната камара и район на
действие – Районен съд – град В., относно продажбата на 1/6 идеална част от недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект – апартамент № **, с идентификатор №
****.****.***.*.**, находящ се в град В., район А., ул. "Г.", бл. **, разположен на ** етаж, с
площ 54.22 кв.м., състоящ се от антре, две стаи, кухненска ниша, два килера, баня – тоалет,
коридор и два банкона, при граници: на същия етаж самостоятелен обект с идентификатор №
*****.****.***.*.** и самостоятелен обект с идентификатор *****.****.***.*.**, под обекта
– самостоятелен обект № *****.****.***.*.** и над обекта – самостоятелен обект №
*****.****.***.*.** ведно с прилежащото избено помещение при граници – коридор, избено
помещение на апартамент № **, коридор и избено помещение на апартамент № **, както и
1.1081 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място с идентификатор *****.****.***, при продажна цена 5500 лева, на основание чл. 135
ЗЗД.
В исковата молба се излагат следните фактически твърдения: В полза на ищеца
спрямо ответника Д. Д. са били издадени два изпълнителни листа, с оглед издадените
заповеди за изпълнение по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на Районен съд – град В. и ч.гр.д.
№ ****/**** г. по описа на Районен съд – град В. както следва за сумата от 20 000 лева и за
сумата от 10 000 лева. Образувано е изпълнително дело № ****/**** г. по описа на СИС при
Районен съд – град В. като длъжникът Д. Д. притежава идеални части от два недвижими
имота, находящи се в град В., ул."Г.", бл.**, ет. **, ап. ** и в град В., ул. "Г. П. Р. Г. К." №**.
След извършено частично плащане, възбраната е вдигната като на 05.06.2019 г. е извършена
1
разпоредителната сделка между ответниците Д.и с процесната идеална част. Налице е знание
у ответника З. Д., брат на Д. Д., за задълженията на брат му. Целта е да се увреди интереса на
кредитора. По този начин Д. Д. става собственик само на един имот, поради което същият е
несеквестируем и така спира плащанията по изпълнителното дело. Моли за уважаване на
исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника Д. Д.. В него се излагат твърдения, че искът е недопустим и неоснователен. За
процесния имот никога не е била налагана възбрана по изп. дело с номер **********.
Действията по продажбата на 1/6 ид.ч. от имота не застрашават удовлетворяването на
кредитора, доколкото са налични достатъчно вещи на по – висока стойност от дължимата,
чрез които да се удовлетвори ищецът. Не се спори за продажбата на ид.ч. от имота, но тази
продажба е с цел заплащане на задължението към ищеца с получените средства. Продажната
цена е изцяло внесена по изпълнителното дело. Моли за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените в производството разноски.
Постъпил е и отговор от ответника З. Д.. Излага се, че искът е допустим, но
неоснователен. Оспорва се, че ответникът е знаел за задълженията на Д. Д. към ищеца, както
и че е бил уведомяван за насрочване на опис върху имота по изп. дело с номер ****/****г.
по СИС ВРС. След продажбата на ид.ч. от имота е погасено задължението към ищеца по
изп. д. с номер ****/****г. по описа на СИС ВРС. Атакуваната сделка не е увреждаща и
липсва знание за увреждане. Цялата получена сума от продажбата на ид.ч. е преведена на
ищеца. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените в
производството разноски.
Съдът, с оглед приетите по делото доказателства, установи следното от
фактическа страна:
Приет като писмено доказателство по делото е изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.
№ ****/**** г. по описа на Районен съд – град В., от който се установява, че Д. К. Д. следва
да заплати на К. С. Н. сумата от 20 000 лева, представляваща незаплатена сума по запис на
заповед от 30.09.2017 г., с падеж 15.11.2017 г. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда – 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 1200 лева, представляваща сторени в производството
разноски. Представена и приета по делото е заповед № ****/14.05.2018 г. по ч.гр.д. №
****/**** г. по описа на Районен съд – град В., съдържаща дължимите за плащане суми от
страна на Д. К. Д. в полза на К. С. Н..
От изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на Районен съд –
град В., се установява, че Д. К. Д. следва да заплати на К. С. Н. сумата от 10 000 лева,
представляваща незаплатена сума по запис на заповед от 30.09.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.04.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 700 лева, представляваща сторени в
производството разноски. Представена и приета по делото е заповед № ****/30.04.2018 г. по
ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на Районен съд – град В., съдържаща дължимите за плащане
суми от страна на Д. К. Д. в полза на К. С. Н..
От нотариален акт № ***, том **, рег. № ****, дело № *** от **.**.**** г. се
установява, че Д. К. Д. и Мария Николаева Бушуева закупуват в режим на съпружеска
имуществена общност недвижим имот – апартамент № **, с идентификатор
*****.****.***.*.**, находящ се в град В., кв. Г., ул. "К. П. Р. К" №**.
Като писмено доказателство е приет нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело
№ *** от **.**.**** г. От него се установява, че Д. К. Д. продава на З. К. Д. 1/6 идеална част
от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект – апартамент № **, с
идентификатор № ****.****.***.*.**, находящ се в град В., район А., ул. "Г.", бл. **,
разположен на ** етаж, с площ 54.22 кв.м., състоящ се от антре, две стаи, кухненска ниша,
2
два килера, баня – тоалет, коридор и два банкона, при граници: на същия етаж самостоятелен
обект с идентификатор № *****.****.***.*.** и самостоятелен обект с идентификатор
*****.****.***.*.**, под обекта – самостоятелен обект № *****.****.***.*.** и над обекта –
самостоятелен обект № *****.****.***.*.** ведно с прилежащото избено помещение при
граници – коридор, избено помещение на апартамент № **, коридор и избено помещение на
апартамент № **, както и 1.1081 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху дворното място с идентификатор *****.****.***. Отразено е, че
продажната цена, в размер на 5500 лева, е платена в брой преди подписване на нотариалния
акт.
От представената по делото справка от 31.07.2023 г. от Служба по вписванията – град
В. е видно, че по отношение на притежаваната от Д. К. Д. идеална част от недвижимия
имот, находящ се в град В., ул. "Г.", бл. **, ет. **, ап. ** е налице наложена възбрана на
11.10.2018 г., с оглед образуваното изпълнително дело № ****/**** г. по описа на СИС при
Районен съд – град В.. Същата е заличена на 04.10.2019 г., а разпоредителната сделка между
Д. К. Д. и З. К. Д., с предмет горепосочените идеални части от недвижимия имот, е
извършена на 05.06.2019 г.
Приети по делото са два броя преводни нареждания, извършени от Д. К. Д. по
изпълнително дело № ****/**** г. по описа на СИС при Районен съд – град В., извършени
на 30.08.2019 г. и на 03.09.2019 г. като с първият е преведена сумата от 9900 лева, а с вторият
– 2200 лева.
Като писмено доказателство по делото е приет договор за покупко – продажба на
МПС от 12.07.2011 г., с нотариална заверка на подписа, от 12.07.2011 г., извършена от
нотариус с рег. № **9 в Нотариалната камара и район на действие Районен съд – град В.. От
същия се установява, че Д. К. Д. е придобил в собственост л.а. К., С. с рег. № В **** РА.
От банкови преводи от 04.02.2020 г. и от 07.11.2019 г. се установява, че по
изпълнително дело № ****/2018 г. са заплатени от Д. К. Д. сумите от 2250 лева и 5500 лева,
а от банкови преводи от 26.11.2019 г., 04.02.2020 г. и от 18.08.2020 г. е видно, че Д. К. Д. е
заплатил както следва 3200 лева, 1600 лева и 5000 лева по изпълнително дело № ****/**** г.
Събрани по делото са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Стефан Въльов
Николаев, от които се установява, че е присъствал на разговор между Д. К. Д. и К. С. Н.,
през май 2019 г., по време на която Н. е искал да се разбере с Д. доброволно да уредят
отношенията си. Коментирали са наложен запор на апартамент, в който живее майката на Д.
и двамата са искали да се разберат, за да не се тревожи майката като К. му предложил да се
направи погасителен план, но Д. заявил, че ще извърши действия, с които да осуети
удовлетворяването на кредитора. Целта на срещата е била, да не се притеснява майката на
Д. и да се лепят бележки от съдебния изпълнител. Посочва, че К. и Д. са обсъждали
предавани пари за погасяване на дълга и заявява, че след тази среща не знае как са се
развили взаимоотношенията. Свидетелят уточнява, че не знае какъв е размерът на дълга,
нито знае на какво основание се дължат парите от Д. в полза на К..
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Х. К., от
които се установява, че познава страните в производството, тъй като е работила като
държавен съдебен изпълнител. Имало е три образувани дела като е ходила на опис на дома
на Д., но е имала уговорка с него, майка му да не научава, защото е възрастна и да не стане
проблем, а той е следвало да плаща по – малко. Твърди, че е възбранила два имота, единия в
Г., а другия на ул. „Г.“. Повече от един път е посещавала имота на ул. „Г.“. След като е
посетила адреса, братът на длъжника е идвал да й вдига скандал и се уговаряли да плаща по
малко и тези плащания ги има отразени по делото. Когато е идвал брата З. да я заплашва,
делата са били три и задълженията не са били погасени. Уточнява, че по едно от делата е
имало плащане и е било прекратено, но не си спомня кога е било извършено плащането.
След прекратяване на делото е вдигната възбраната по отношение на имота на ул. „Г.“.
3
Свидетелката отговаря, че първият път, когато е видяла брата З. Д., същият е бил груб,
имало е и втори разговор, с двамата братя, но той е протекъл спокойно. Не си спомня по кое
от трите дела е било посещението, но трите дела са вървели заедно. Свидетелката посочва З.
Д. като брат на Д. Д.. Трудно може да си спомни дали вдигането на забраната е преди или
след продажбата.
Приета по делото е съдебно оценителна експертиза, изготвена от вещото лице А. В.,
от която се установява, че към май 2018 г. л.а. К. С. е със средна пазарна цена от 12 100 лева,
към момента на изготвяне на експертизата е 9800 лева, а след отчитане състоянието на
автомобила, съгласно извършения оглед на 08.02.2024 г. е в размер на 8300 лева. В
изложението на експертизата, е отразено, че са направени проучвания в два интернет сайта.
В съдебно заседание, уточнява, че не може да установи дали е в движение, тъй като няма
акумулатор, но заявява, че не е правил техническо обследване на автомобила.
Приета по делото е повторна съдебно автотехническа експертиза, от която се
установява, че стойността на автомобила към датата на запора е 7225 лева, а към настоящия
момент е 9247 лева. В изложението на експертизата, е отразено, че са използвани три сайта
и са взети под внимание 9 обяви на автомобили К. С.. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че автомобилът е в движение. Според него автомобилът е в средно
експлоатационно състояние. Заявява, че след Ковид се наблюдава повишение на цените като
неговите наблюдения са, че цените са скочили до 30%, поради което е дал стойност към
настоящия момент 9031 лева. Уточнява защо не следва да се взима инфлационния фактор,
тъй като няма да има средна пазарна цена, а счетоводна цена, която не е обективната такава
на пазара. Заявява, че след прегледа на автомобила, се вижда че същият е каран от 2017 г.
досега, тъй като няма типичните язви по спирачните дискове. Не може да се каже, че
автомобил, който е ползван две години по-малко, е на 100% с по - висока стойност.
От приобщеното изпълнително дело № ****/**** г. по описа на СИС при Районен
съд – град В., се установява, че същото е образувано по молба на К. С. Н., въз основа на
издаден изпълнителен лист № ****/16.05.2018 г. по ч.гр.д. № ****/2018 г. по описа на
Районен съд – град В. като Д. К. Д. е осъден да заплати на К. С. Н. сумата от 9000 щатски
долара, на основание издаден запис на заповед от 31.08.2017 г., с падеж 15.11.2017 г. ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 14.05.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 795 лева, представляваща
сторени в производството разноски. На гърба на изпълнителният лист е отразено, че сумата
по изпълнителният лист е заплатена като са извършени плащания на 14.11.2018 г., на
10.04.2019 г., на 31.05.2019 г., на 02.09.2019 г., на 04.09.2019 г. и на 01.10.2019 г. като на
02.10.2019 г. е приключено изпълнителното производство, поради погасяване на дължимите
суми чрез плащане. От съдържащите се, в кориците на делото, документи се установява,че е
налице налагане на възбрана по отношение на притежаваната от Д. Д. 1/6 ид.ч. от недвижим
имот, находящ се в град В., ул. "Г.", бл. **, ет. **, ап. **, вписана на 11.10.2018 г. Поканата за
доброволно изпълнение е връчена на 30.10.2018 г., лично на длъжника като на същата датата
е уведомен и за наложената възбрана. На 13.11.2018 е извършено първото плащане от страна
на длъжника, по изпълнителното дело и е извършено разпределение от съдебния изпълнител
като е поискано и всеки месец да заплаща 10 % от оставащото задължение. Поради липса на
погасяване на задължението, е налице възобновяване на производството и на 09.04.2019 е
извършено ново плащане и разпределение. Насрочен е опис на 20.05.2019 г. на възбранения
имот като същият е пренасрочен на 30.05.2019 г. поради неосигуряване на достъп, с
предупреждение за разбиване на имота, с оглед извършване на описа. На 30.05.2019 г.
постъпва сума от страна на длъжника, в размер на 2000 лева, с която е извършено
разпределение. Насрочен е нов опис на възбранения имот на 30.08.2019 г. като на датата се
явяват страните и се споразумяват да пренасрочат описа на 03.09.2019 г. На 30.08.2019
постъпва нова сума за разпределение от страна на длъжника, а на 03.09.2019 г. още 2000 лева
като след разпределението и на тази сума, производството е приключено с разпореждане от
4
04.09.2019 г. и е разпоредено да се вдигне наложената възбрана върху идеалната част на Д.
Д. от имота, находящ се на ул. „Г.“, което е сторено на 04.10.2019 г.
От приобщеното изпълнително дело № ****/**** г. по описа на СИС при Районен
съд – град В., се установява, че същото е образувано по молба на К. Н., въз основа на
издаден изпълнителен лист от 03.05.2018 г. по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на Районен
съд – град В. срещу Д. Д.. На гърба на същия е видно, че вземанията по същия не са
погасени като единствено са извършени плащания на 27.11.2019 г., на 05.02.2020 г., на
19.02.2020 г. и на 05.10.2020 г. Наложена е възбрана по отношение на идеалната част,
притежавана от недвижим имот, находящ се в град В., ул. "К. П. Р. Г. К." № **, както и запор
на две моторни превозни средства. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на
длъжника на 13.07.2018 г. Изпълнителното производство е било спряно, на основание чл.
420 ГПК, с оглед подадено в срок възражение, по реда на чл. 414 ГПК от страна на
длъжника Д. Д.. Същото е възобновено, с оглед влязло в сила решение по в.т.д. № ***/2019 г.
по описа на Окръжен съд – град В., с което се потвърждава решение по гр.д. № *****/2018 г.
по описа на Районен съд – град В., с което е прието, че Д. Д. дължи сумите по заповед за
изпълнение № ****/30.04.2018 г. по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на Районен съд – град В..
На 26.11.2019 г. и на 04.02.2020 г. са постъпили суми от длъжника, в размер на 3200 лева и в
размер на 1600 лева, с които е извършено разпределение като малка част е отишла за
погасяване на задължението по запис на заповед. На 19.08.2020 г. е извършено ново
разпределение, с постъпилата сума от 5000 лева. По изпълнителното дело е била оспорена
наложената възбрана по отношение на идеалната част от недвижимия имот, находящ се в
град В., ул. "К. П. Р. Г. К." № ** с твърдения, че е несеквестируема като с решение №
**/12.01.2021 г. по в.гр.д. № ****/2021 г. по описа на Окръжен съд – град В., частната жалба
е оставена без уважение. По изпълнителното дело като взискател е присъединен „Д.Е.Х.“
ООД, с постановление от 17.05.2022 г. Присъединен взискател е и НАП, както и
ипотекарния кредитор „Банка Д.С.К.“ ЕАД, а в последствие е прието, че е налице
несеквестируемост по отношение на имота, находящ се в град В., ул. "К. П. Р. Г. К." № **. По
изпълнителното дело № ****/**** г. по описа на СИС при Районен съд – град В. липсва
разпореждане на съдебния изпълнител за налагане на възбрана по отношение на недвижим
имот, находящ се в град В., ул. „Г.“.
От приобщеното изпълнително дело № ****/2018 г. по описа на СИС при Районен
съд – град В., се установява, че същото е образувано по молба на К. С. Н., въз основа на
издаден изпълнителен лист от 16.05.2018 г. по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на Районен
съд – град В. срещу Д. Д., за сумата от 20 000 лева, дължима на основание издаден запис на
заповед на 30.09.2017 г. с падеж 15.11.2017 г. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда – 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 1200 лева, сторени в производството разноски. На гърба на изпълнителния
лист е отразено, че на 08.11.2019 г. и на 05.02.2019 г. е извършено погасяване на
задълженията, но сумите не са изцяло погасени. Поканата за доброволно изпълнение е
получена на 13.07.2018 г., а НАП е присъединен взискател. По делото се представя
удостоверение за наследници, издадено от Община В., от което е видно, че наследници на К.
Д. С. са съпругата му М. З. С. и децата му Д. К. Д. и З. К. Д.. На 07.11.2019 г. е извършено
разпределение, с оглед извършено плащане от длъжника в размер на 5500 лева, както и на
04.09.2020 г., с оглед извършено плащане от длъжника в размер на 2250 лева. Наложена е
възбрана по отношение на недвижим имот, находящ се в град В., ул. "К. П. Р. Г. К." № **.
Насрочен е опис на недвижим имот, находящ се на ул. „Г.“ на 12.08.2020 г. като същият не е
проведен, защото съдебният изпълнител е уведомен, че не е собственост на длъжника. По
изпълнителното дело № ****/2018 г. по описа на СИС при Районен съд – град В. липсва
разпореждане на съдебния изпълнител за налагане на възбрана по отношение на недвижим
имот, находящ се в град В., ул. „Г.“.
От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства и при съобразяване
5
на относимите разпоредби, съдът намира следното от правна страна:
Съдът при съобразяване на действащата нормативна уредба и практиката на ВКС,
намира, че предявеният иск от страна на К. С. Н. срещу Д. К. Д. и З. К. Д. е допустим. В
случая по отношение на притежаваната от Д. К. Д. 1/6 идеална част от недвижим имот,
находящ се в град В., ул. "Г.", бл. **, ет. **, ап. ** е била наложена възбрана, за периода от
11.10.2018 г. до 04.10.2019 г., видно от извършената справка от Служба по вписванията,
приета като писмено доказателство по делото. Тази възбрана е била наложена по
разпореждане на съдебния изпълнител по образуваното изпълнително дело № ****/**** г.
по описа на СИС при Районен съд – град В.. Предвид факта, че същата е заличена, с
разпореждането на съдебния изпълнител на 04.10.2019 г. по изпълнително дело № ****/****
г. по описа на СИС при Районен съд – град В., за ищецът съществува правен интерес от
предявяване на исковата претенция по реда на чл. 135 ЗЗД. Липса на правен интерес от
депозиране на исковата претенция би съществувал само ако възбраната, вписана в полза на
К. С. Н. не беше заличена, тъй като тогава разпоредителната сделка би се явила
недействителна по силата на закона, спрямо ищеца – взискател в изпълнителното
производство, съгласно нормата на чл. 452, ал.1 ГПК. В този смисъл са и разясненията на
ВКС, обективирани в решение № 50111/25.01.2024 г. по т.д. № 1302/2022 г. по описа на
първо т.о. на ВКС. Настоящият случай не е такъв, тъй като към датата на предявяване на
исковата претенция и към датата на устните състезания, обезпечителната възбрана върху
идеалната част от недвижимия имот, предмет на атакуваната с иска по чл. 135, ал.1 ЗЗД
сделка, не е била налице, което доказва наличие на правен интерес у ищеца за предявяване
на иска по чл. 135 ЗЗД, което обуславя допустимостта на последния. С изисканите
изпълнителни дела № ****/**** г. и ****/2018 г. по описа на СИС при Районен съд – град
В., се установява, че възбрана по отношение на процесната идеална част не е била налагана.
Този факта се доказва и от справка от 31.07.2023 г. от Служба по вписванията – град В.,
приета като писмено доказателство по делото.
По предявения иск с правна квалификация чл. 135 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да установи, че е налице сключен възмезден договор между длъжника Д. К. Д. и З.
К. Д.; качеството си на кредитор спрямо длъжника Д. К. Д.; намаляване имуществото на
длъжника чрез извършената покупко-продажба; знание у длъжника, че уврежда кредитора и
знание на третото лице за увреждането на кредитора.
От нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело № *** от **.**.**** г. на нотариус
с рег. *** в Нотариалната камара и район на действие Районен съд – град В. се установява,
че Д. К. Д. продава на З. К. Д. 1/6 идеална част от недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект – апартамент № **, с идентификатор № ****.****.***.*.**, находящ се
в град В., район А., ул. "Г.", бл. **, разположен на ** етаж, с площ 54.22 кв.м., състоящ се от
антре, две стаи, кухненска ниша, два килера, баня – тоалет, коридор и два банкона, при
граници: на същия етаж самостоятелен обект с идентификатор № *****.****.***.*.** и
самостоятелен обект с идентификатор *****.****.***.*.**, под обекта – самостоятелен
обект № *****.****.***.*.** и над обекта – самостоятелен обект № *****.****.***.*.**
ведно с прилежащото избено помещение при граници – коридор, избено помещение на
апартамент № **, коридор и избено помещение на апартамент № **, както и 1.1081 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място с
идентификатор *****.****.***. Отразено е, че продажната цена, в размер на 5500 лева, е
платена в брой преди подписване на нотариалния акт. Следователно налице е доказване
извършването на възмездна сделка между Д. К. Д. и З. К. Д..
Установява се по безспорен начин и качеството кредитор на ищеца К. С. Н., с оглед
издадените в негова полза изпълнителни лист по образуваните ч.гр.д. по описа на Районен
съд – град В., по реда на чл. 417 ГПК, видно от приобщените изпълнителни дела №
****/**** г. и ****/2018 г. по описа на СИС при Районен съд – град В.. Към датата на
6
извършване на процесната сделка К. С. Н. има качеството кредитор спрямо Д. Д. като и към
датата на устните състезания, в настоящото производство, ищецът продължава да има това
качество, предвид липсата на погасяване на сумите дължими по изпълнителните листи от
03.05.2018 г. и от 16.05.2018 г., въз основа на които са образувани изпълнителните
производства № ****/**** г. и ****/2018 г. по описа на СИС при Районен съд – град В.. Този
факт се установява от отразяванията на гърба на изпълнителните листи и от съдържащите се
в кориците на изпълнителните дела разпределения на суми, от които се установява, че
сумите по изпълнителните листи не са погасени. В процеса по чл. 135 от ЗЗД кредиторът
може да докаже вземането си с всички допустими от закона доказателствени средства. В
този смисъл решение № 45 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 450/2010 г., III г. о., ГК. В
настоящия случай К. С. Н. доказва наличието на вземане спрямо Д. Д., с оглед приобщените
изпълнителни дела № ****/2018 и ****/**** г. по описа на СИС при Районен съд – град В..
Неоснователно е възражението на ответника, че не е доказан размерът на дълга, доколкото
това обстоятелство е ирелевантно. Достатъчно в производството, по чл. 135 ГПК, е да се
докаже наличие на вземане, а това безспорно се установява, от приобщените изпълнителни
производства, по описа на СИС при Районен съд – град В., които не са приключили. За
яснота следва да се отбележи, че размерът на дълга по изпълнително дело № ****/**** г. по
описа на СИС при Районен съд – град В. е много по-голям и не се разпростира само по
отношение на вземанията, посочени в изпълнителният лист, издаден в полза на К. Н. С.,
доколкото са присъединени трима взискатели – Национална агенция на приходите, Банка
Д.С.К. ЕАД и „Д.Е.Х.“ ООД като първите двама са привелигировани взискатели и тяхното
удовлетворяване предхожда това на кредитора К. С. Н., аргумент от чл. 136, т.2 и т.3 ЗЗД.
С извършената покупко-продажба от 05.06.2019 г. безспорно се е намалило
имуществото на Д. Д., тъй като всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява
възможностите за удовлетворяване на кредитора. В този смисъл е и трайната практика на
ВКС, обективирана в решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. на IV г. о. ВКС;
решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на IV г. о. ВКС, решение № 18 от
04.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г. на ВКС, решение № 328/23.04.2010 г. по гр.д. №
879/2010 г. по описа на трето г.о. на ВКС. Недоказано остана възражението на ответниците,
че с продажната цена е погасено вземането по изпълнително дело № ****/**** г. по описа на
Районен съд – град В., доколкото извършените плащания, за които се представят банкови
бордера, са много след извършване на сделката и още повече, че това възражение се явява
ирелевантно в настоящото производство. Неоснователно се явява и възражението на
ответника Д. Д., че е било налице имущество с което кредиторът е можел да се удовлетвори,
а именно наложен запор на МПС л.а. К. С.. За обезпечение вземането на кредитора служи
цялото имущество на длъжника, аргумент от чл. 133 ЗЗД, поради което право на кредитора е
да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество – дали с обезпеченото в
негова полза или с друго налично такова. Длъжникът не разполага с възражение, че
притежава и друго имущество, извън разпореденото – той не разполага с възможност за
избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудително
изпълнение. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго имущество
би му послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на
основание чл. 135 ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната сделка би
загубила правно значение. При недобросъвестност на длъжника обаче, кредиторът би
разполагал с възможност да се удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез
насочване на принудително изпълнение върху всяко от притежаваните имущества, за която
цел на кредитора е предоставена възможност за провеждане на отменителният иск по чл.
135 ЗЗД. В този смисъл е решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. по описа на
четвърто г.о. на ВКС, решение № 50/12.05.2017 г. по т.д. № 731/2016 г. по описа на първо т.о.
на ВКС. С оглед гореизложените мотиви, съдът не следва да подлага на доказателствен
анализ приетите по делото заключения по съдебно оценителна и съдебно автотехническа
7
експертизи, предвид факта, че възражението на длъжника Д. Д., че кредиторът е можел да се
удовлетвори от запорираното МПС – л.а. К. С., се явява ирелевантно.
Съдът приема за доказан, в настоящия случай, и факта на знанието у длъжника Д. К.
Д., че се уврежда кредитора К. С. Н., тъй като вземанията на последния са възникнали преди
сключване на договора за покупко-продажба, което несъмнено доказва знание у длъжника за
увреждане интересите на кредитора. Приобретателят по сделката - З. К. Д. е брат на
длъжника Д. К. Д., видно от съдържащото се в кориците на изпълнително дело № ****/2018
г. по описа на СИС при Районен съд – град В. удостоверение за наследници, издадено от
Община В.. Нормата на чл. 135, ал.2 ЗЗД посочва, че знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Оборването на законовата презумция е в тежест на ответната страна. От събраните по
делото доказателства, не се установява, че презумцията е опровергана, напротив даже от
свидетелските показания на съдебния изпълнител К. се установява, че двамата братя са я
посещавали нееднократно и трите изпълнителни дела са вървели заедно. С оглед
гореизложените мотиви, следва изводът, че в своята съвкупност се доказва наличието на
знание у третото лице З. К. Д., приобретател по договора за покупко-продажба от 05.06.2019
г.
С оглед гореизложените мотиви, съдът счита предявения иск за доказан, поради което
същия подлежи на уважаване.
По отношение на разноските: Всяка от страните в настоящото производство е
поискала присъждане на сторените съдебни разноски, но въз основа на крайния изход по
делото, такива се следват само на ищцовата страна, на основание чл. 78 ГПК. Представен е
списък по чл. 80 ГПК като се претендира заплащането на държавна такса и на сумата от
2500 лева /представляваща заплатено адвокатско възнаграждение/. Дължимата държавна
такса е в размер на 53,35 лева, като надвнесената такава подлежи на възстановяване. В
кориците по делото се съдържат доказателства за заплащането на гореописаните суми.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
страна на ищеца. Цената на исковата претенция по чл. 135 ЗЗД е в размер на данъчната
оценка, аргумент от чл. 69, ал.1, т.4 във връзка с т.2 ГПК. С оглед атакувата сделка, с която е
извършено разпореждане с 1/6 идеална част от недвижимият имот, цената на иска е 1/6 от
данъчната оценка или 5335.40 лева. Минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение, е в размер на 833,54 лев, съгласно чл. 7 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. С оглед предявената искова претенция, която не се
характеризира с ниска фактическа и правна сложност и предвид предприетите процесуални
действия за защита правото на ищеца, и с оглед броя на проведените открити съдебни
заседания, съдът намира, че не следва да намалява възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца до минималния размер, а следва да го намали до размера от 1700
лева. Предвид гореизложените мотиви, в тежест на ответниците следва да се възложат
разноски в размер на 1753,35 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на
кредитора К. С. Н., ЕГН **********, адрес: град В., ул. "Кн. Н." № ** сделката, сключена
между ответниците Д. К. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ул. "Г. Р. Г.К." №**, вх.**, ет.
**, ап.** и З. К. Д., ЕГН **********, град В., ул. "Г." № **, ет.**, ап.** обективирана в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № ****, дело №
8
*** от **.**.**** г. на нотариус с рег. № *** в Нотариалната камара и район на действие –
Районен съд – град В., с предмет продажбата на 1/6 идеална част от недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект – апартамент № **, с идентификатор №
****.****.***.*.**, находящ се в град В., район А., ул. "Г.", бл. **, разположен на ** етаж, с
площ 54.22 кв.м., състоящ се от антре, две стаи, кухненска ниша, два килера, баня – тоалет,
коридор и два банкона, при граници: на същия етаж самостоятелен обект с идентификатор №
*****.****.***.*.** и самостоятелен обект с идентификатор *****.****.***.*.**, под обекта
– самостоятелен обект № *****.****.***.*.** и над обекта – самостоятелен обект №
*****.****.***.*.** ведно с прилежащото избено помещение при граници – коридор, избено
помещение на апартамент № **, коридор и избено помещение на апартамент № **, както и
1.1081 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място с идентификатор *****.****.***, при продажна цена 5500 лева, на основание чл. 135
ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ул. "Г. Р. Г.К." №**, вх.**, ет. **,
ап.** и З. К. Д., ЕГН **********, град В., ул. "Г." № **, ет.**, ап.** да заплатят на К. С. Н.,
ЕГН **********, адрес: град В., ул. "Кн. Н." № ** сумата от 1753,35 лева, представляваща
сторени в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и
държавна такса, на основание чл. 78 ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - град В.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9