Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.10.2019 година
град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен състав
На двадесет и седми септември Година: 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: МАРИАНА ПЕНЕВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 1732 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано
е наказателно постановление (НП) № 24-002307 от 07.06.2019 год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” град
Стара Загора.
Жалбоподателят ”ЕКО България” ЕАД, с ЕИК
********* твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В
съдебно заседание чрез упълномощения си представител поддържа направеното с
жалбата искане.
Въззиваемата страна Дирекция ”Инспекция по
труда” град Стара Загора счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено
следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-2307 от 07.05.2019 год., жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.414, ал.3 от КТ - Кодекс на труда (”Работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62,
ал. 1 или 3 и чл.63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лв., а виновното длъжностно лице -
с глоба в размер от 1000 до 10000 лв., за всяко отделно нарушение”) за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ (”Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя,
преди да му предостави документите по ал.1 [”Работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението
по чл.62, ал.3, заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите”]”), изразяващо се в това, че в
качеството си на работодател (съгласно пар.1, т.1 от ДР на КТ ”работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и
всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и други подобни/, което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател) на 18.04.2019
год. в стопанисван от него обект – складово стопанство за втечнен
въглеводороден газ, пропан-бутан и техните смеси, находящ се в град Стара
Загора, кв.”Индустриален”, УПИ ІХ 5226а, е допуснал до работа като ”работник
петролно депо” лицето Станимир Генчев Иванов, с ЕГН ********** преди да му
предостави копие от уведомлението по чл.62,
ал.3 от КТ (”В тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят
или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени
лица от дирекции ”Инспекция по труда” електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в
срок три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление”), заверено от ТД на НАП.
Между страните няма спор, а и от събраните
по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 03.05.2019 год.
в 10,52 часа в стопанисвания от жалбоподателя обект – складово стопанство за
втечнен въглеводороден газ, пропан-бутан и техните смеси, находящ се в град
Стара Загора, кв.”Индустриален”, УПИ ІХ 5226а е била извършена проверка от
служители на Дирекция ”Инспекция по труда” град Стара Загора, приключила по
документи на 07.05.2019 год. в сградата на Дирекция ”Инспекция по труда” град Стара
Загора, като при проверка на място С.Г.И.е попълнил декларация, в която е
декларирал, че има сключен трудов договор със жалбоподателя и е започнал работа
в обекта на 18.04.2019 год. с работно време от 08,00 – с продължителност осем
часа (л.15 от делото).
При приключване на проверката по документи
в сградата на Дирекция ”Инспекция по труда” град Стара Загора е бил представен
трудовия договор на лицето С.Г.И.с дата 18.04.2019 год. (л.17 от делото), който
не е бил регистриран в ТД на НАП към момента на започване на работа, а именно в
08.00 часа, така както е отразено в находящата се по делото декларация по
чл.402, ал.1, т.3 от КТ, а по-късно на 18.04.2019 год. в 11:37:08 (л.16 и л.15 от
делото).
Спорът между страните се свежда до това към
момента на сключване на трудовия договор и преди неговата регистрация в
11:37:08 на място С.Г.И.работил ли е в обекта или просто се е намирал там, за
да се запознае с естеството на предстоящата му работа или за да му бъде
извършен първоначален инструктаж, каквато защитна позиция беше застъпена в хода
на съдебното производство и в каквато насока бяха ангажирани доказателства от
страна на жалбоподателя посредством разпита на Д.Н.А.– управител на базата.
Спорното обстоятелство обаче е без правно значение за изхода на делото, тъй
като от показанията на св.А. се установява, че ”….на 18 април дойде с договор
за постъпване на работа и със служебна бележка” и към момента на явяване в
базата договорът не е бил регистриран в ТД на НАП. Същевременно обаче, св.А. излага
данни единствено за наличието на трудовия договор, но не се установи наличие на
връчването на лицето на екземпляр от трудовия му договор и заверено от ТД на НАП
копие на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, каквото именно е изискването на
чл.63, ал.2 от КТ. Ето защо съдът намира за доказано, че към момента на
извършване на проверката на място жалбоподателят е извършил нарушение на чл.63,
ал.2 от КТ, поради което отговорността му правомерно е била ангажирана на
основание чл.414, ал.3 от КТ.
В изпълнение на служебната си проверка за
законосъобразност съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните
правила, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП и опорочаващи
последното до степен на незаконосъобразност, обуславяща отмяната му,
включително и твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл.57, ал.1 от ЗАНН –
Закон за административните нарушения и наказания, още повече, че същото е формулирано
изключително общо (без да са наведени конкретни доводи) и в този смисъл се
явява голословно. Вярно е, че цитираната като нарушена разпоредба на чл.63,
ал.2 от КТ препраща към ал.1 на същия член относно вида на документите, които работодателят е длъжен да предостави на
работника преди допускането му до
работа, а ал.1 на чл.63 от КТ не е изрично цитирана в НП, но в
случая фактическото описание на нарушението не оставя никакво съмнение относно
характера и същността на задължението, за неизпълнението на което жалбоподателя
е бил санкциониран, в частност – за вида на документа, който не е предоставил
на лицето С.Г.И.преди да го допусне на работа, т. е. административно-наказателното
обвинение е формулирано достатъчно пълно, точно и ясно, за да може жалбоподателят
да го разбере и да организира адекватно защитата си.
В заключение следва да бъде добавено още,
че не може да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя за маловажност на
случая, обуславяща приложението на чл.28 от ЗАНН, предвид разпоредбата на
чл.415в, ал.2 от КТ (”Не са маловажни нарушенията на чл.61,
ал.1, чл.62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал. 1 и
Доводите на жалбоподателя и защитникът му
за маловажност (липса на вреди за работника, поради сключен с него и
регистриран в същия ден в ТД на НАП трудов договор, както и липса на данни за
предходни наказания на жалбоподателя за нарушения на трудовото законодателство)
биха могли да обуславят единствено по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното нарушение в сравнение с обичайните нарушения от този вид, съответно
– изтъкнатите от тях факти в тази насока биха могли да бъдат отчетени само като
смекчаващо отговорността обстоятелство.
По отношение на наложеното с обжалваното с НП наказание -
”имуществена санкция” в
размер на 5000 лева, съдът намира обаче, че същото необосновано е било
определено над предвидения в закона минимум, без да са налице и без наказващият
орган да се е позовал на отегчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи
по-високата обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с
обичайните случаи на нарушения от този вид. Ето защо обжалваното НП следва да
бъде изменено, като размерът на наложената с него имуществена санкция бъде
намален до предвидения в закона минимум от 1500 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 24-002307 от 07.06.2019
год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на основание чл.414, ал.З от КТ на ”ЕКО
България” ЕАД град София, ЕИК ********* се налага административно
наказание ”имуществена санкция” в размер на 5000 (пет хиляди) лева за извършено нарушение на чл.63, ал.2
от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
”имуществена санкция” от 5
000 (пет хиляди) лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд
Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: