Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.11.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1320 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано
е по жалба, подадена от С.Б., в качеството му на адвокат, който е упълномощен
да представлява „Д и Б 2.” ЕООД при подаване на заявление за вписване на нови
обстоятелства и обявяване на актове по партида на дружеството в търговския
регистър, срещу отказ № 20170628060600-2/
15.07.2020 г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по
вписванията, с който е отказано да се извърши обявяване в търговския регистър
на годишния финансов отчет на дружеството за 2016 г.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради
което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
На първо място следва да се
посочи, че при подаване на заявление за обявяване в търговския регистър на
годишния финансов отчет на едно търговско дружество, длъжностното лице, което е
компетентно да извърши обявяването, съответно да постанови отказ за това, проверява
както дали подаденото заявление е редовно - изхожда ли от оправомощено лице, изготвено
ли е при спазване на предвидените за това форма и ред, представени ли са
доказателства за платена дължимата държавна такса, приложен ли е към него подлежащият
на обявяване годишен финансов отчет, подписана от заявителя декларация по чл.
13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, както и изискуемите документи, предвидени в приложимите
подзаконови актове, а също така проверява и дали от представените от заявителя
документи се доказва, че са изпълнени установените със закон изисквания относно
изготвянето на годишния финансов отчет, чието обявяване се иска, както и тези
за неговото приемане, които по отношение на дружество с правноорганизационна
форма ООД са предвидени в чл. 137, ал. 1, т. 3 и ал. 3 ТЗ, чл. 138 ТЗ и чл. 139 ТЗ. Този извод следва при тълкуване на разпоредбите на чл. 62 и чл. 62а от
Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския
регистър /Наредбата/, с които подзаконови норми са уредени изискванията към
заявленията, които се подават в случаите, когато се иска в регистъра да бъдат
обявени актове, като последната от двете касае и специалната хипотеза на обявяване
на годишен финансов отчет, каквато е настоящата. В чл. 62, т. 3 и чл. 62а, ал.
2, т. 2 от Наредбата е предвидено, че към заявлението задължително се прилагат
документи, които доказват изпълнение на изисквания на закона относно приемането
на подлежащия на обявяване акт и в частност на годишния финансов отчет. След
като с тези норми за заявителя е предвидено задължението да удостовери, че
представеният за обявяване акт е надлежно приет в случаите, в които това е
предвидено в закон, то и за длъжностното лице, произнасящо се по заявлението,
възниква задължение да извърши проверка за това дали установените законови
правила за приемане на акта са спазени въз основа именно на представените доказателства
и само ако констатира, че това е така, може да извърши обявяването.
Когато при извършване на тази
проверка се установи, че към заявлението не са приложени всички документи,
които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса,
длъжностното лице по регистрация на основание нормата на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ
е длъжно да даде указания на заявителя за отстраняване на нередовността и се
произнася по заявлението едва след като те бъдат отстранени или след изтичане
на срока за това, който е определен в цитираната законова разпоредба. В чл. 22,
ал. 5, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ е посочено, че при неизпълнение на дадените указания
в срок от заявителя, длъжностното лице постановява отказ само на това
основание, без да се произнася по същество по направеното искане, т.е. по това
дали са налице предпоставките на закона за вписване на определено обстоятелство
съответно за обявяване на представен акт.
За да е законосъобразен отказът,
постановен по реда на чл. 22, ал. 5, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ, какъвто е този, който
е предмет на подадената жалба, той следва да се предхожда от законосъобразно
дадени от длъжностното лице указания, както и от изтичане на срока, предвиден в
закона, в който заявителят може да отстрани нередовностите на подаденото заявление,
и съответно от липсата на предприети от заявителя действия за изпълнение на
дадените указания.
В случая се
установява, че заявлението,
за разглеждане на което е образувано настоящото регистърно производство, е
подадено от лице по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ, а именно от адвокат с изрично
пълномощно за представителство пред Агенцията по вписванията, който е адвокат С.Б.,
за който са представени доказателства, че е упълномощен да представлява „Д и Б 2.”
ЕООД пред Агенция по вписванията. Към подаденото заявление обаче липсва
представено доказателство за заплащане на държавна такса, която е дължима за
разглеждане на заявлението и която с оглед искането на заявителя, което е
такова за обявяване на акт и предвид това, че искането е подадено по електронен
път, е в размер на 20 лв. съгласно чл. 16б, ал. 2 от Тарифа за държавните
такси, събирани от Агенция по вписванията. В изпълнение на задълженията си,
предвидени в чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице е следвало да констатира
тази нередовност на подаденото заявление и да даде указания на заявителя да ги
отстрани. Това е направено с дадените на 10.07.2020 г. указания, с оглед на
което и те трябва да се определят като правилни в тази си част.
Освен горното, при извършване на
проверка за правилността на постановения отказ, съдът следва да отговори и на
въпроса дали дадените от длъжностното лице указания, които са правилни, не са
изпълнени своевременно от заявителя, което е обусловено от произнасянето по
това какъв е предвидения в закона срок за отстраняване на нередовностите на
заявлението и от кой момент същият започва да тече.
В чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е
предвидено, че срокът, в който заявителят може да изпълни дадените указания за
отстраняване на нередовността на подаденото заявление, е до изтичането на срока
по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който е този, установен за произнасяне от
длъжностното лице по подадено заявление, и той е след изтичане на три работни
дни от неговото постъпване в търговския регистър. В същия смисъл е и
подзаконовата норма на чл. 92а, ал. 2 от Наредбата, в която срокът за
отстраняване на нередовностите на заявлението е по –ясно посочен от този в
закона, а именно определен е в размер на до 3 работни дни от постъпване на
заявлението. При съобразяване на това и на предвиденото в чл. 22, ал. 5, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ задължение на длъжностното лице да оповести указанията, които дава, по
електронната партида на търговеца не по-късно от следващия работен ден от
постъпването на заявлението в търговския регистър, се налага изводът, че срокът
за отстраняване на констатираните нередовности започва да тече най- късно от
работния ден, следващ постъпване на заявлението, и изтича в края на третия
работен ден от неговото постъпване, т.е. е два пълни работни дни. В закона е
предвидено, че указанията не се съобщават, а се обявяват по партидата на
търговеца, с което се приема, че са му станали известни и което е свързано с
това, че за последния е ясен краткия срок, до който те трябва да бъдат дадени
от длъжностното лице, и именно с оглед на този кратък срок, в закона му е
възложено в тежест сам да следи за тях с оглед на възможността да ги изпълни.
Посоченото в предходния абзац
разрешение, обаче, не се отнася за случаите, в които длъжностното лице не е
спазило законовия срок, който е инструктивен по своя характер, за даване на
указания и особено, когато те са дадени след изтичане и на срока за
произнасяне, предвиден в чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от три работни дни, какъвто е
настоящия случай, в който указанията за отстраняване на констатираните
нередовности са дадени на 10.07.2020 г., което е повече от три години след
изтичане на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, което е станало на 03.07.2017 г. В
този случай, за да се приеме, че указанията са надлежно дадени и може да се
приложи последицата от неизпълнението им, регламентирана в чл. 22, ал. 5, изр.
посл. ЗТРРЮЛНЦ, а именно да се постанови отказ, то, от една страна, следва да
се установи, че длъжностното лице е предоставило реален срок за тяхното
изпълнение, тъй като този по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ към този момент вече е
изтекъл и то не по вина на заявителя, т.е. е невъзможен, и освен това
указанията и предоставения срок следва да бъдат изрично съобщени на заявителя,
за който не може да се приеме, че е длъжен ежедневно в продължение на дълъг
период от време, включително години наред, да следи кога и дали длъжностното
лице по регистрация, което е сезирано с подаденото заявление, ще му даде
указания в изпълнение на правомощията си по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.
Съобщаването на дадените указания следва да стане по общите правила, предвидени
в Глава Шеста от общата част на ГПК, които са приложими и за охранителните
производства, каквото е регистърното по ЗТРРЮЛНЦ.
В случая се установява, че
длъжностното лице не е съобщило дадените от него указания на заявителя, въпреки
че при постановяването им не е спазило предвидения в чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ
срок за това. Освен това то е предоставило невъзможен срок за тяхното
изпълнение, тъй като го е определило до изтичане на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ,
който обаче към момента на даване на указанията вече е бил изтекъл. С това
заявителят е поставен в изначална невъзможност да изпълни дадените указания,
което е напълно незаконосъобразно и противоречи на целите на законовата норма
на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.
Ето защо следва да се приеме, че
срокът за отстраняване на констатираните нередовности на заявлението, подадено
от С.Б., в качеството му на адвокат, който е упълномощен да представлява
дружеството „Д и Б 2.” ЕООД пред Агенция по вписванията, не е надлежно
определен от длъжностното лице по регистрацията, което означава, че спрямо
заявителя не биха могли да бъдат приложени неблагоприятните последици от
неотстраняване в срок на нередовностите, които са предвидени в чл. 22, ал. 5,
изр. последно ЗТРРЮЛНЦ, т.е. не може да бъде постановен отказ, който да е
мотивиран единствено с това неизпълнение. Това прави постановеният в настоящото
регистърно производство отказ незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде
отменен, като на длъжностното лице по регистрация бъде указано да определи
възможен срок за изпълнение на дадените от него указания, както и да съобщи
същите на заявителя по правилата, предвидени в общата част на ГПК.
На следващо място, съдът трябва
да посочи, че указанията, дадени от длъжностното лице по регистрация на
10.07.2020 г., са непълни.
При проверка на представените от
заявителя документи съдът намира, че към подаденото от него заявление е
приложен акта, който иска да бъде обявен,
който представлява годишен финансов отчет на дружеството „Д и Б 2.” ЕООД.
В чл. 29, ал. 1 ЗСч е предвидено,
че годишният финансов отчет за всички предприятия се състои най-малко от
счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение, като съгласно
чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗСч годишният финансов отчет на микропредприятията и на
малките предприятия може да се състои само от съкратен баланс и съкратен отчет
за приходите и разходите. Представеният за обявяване годишен финансов отчет на „Д
и Б 2.” ЕООД обаче не съдържа изискуемите съгласно чл. 29 ЗСч минимален брой съставни
части, доколкото към заявлението е приложен само счетоводен баланс, като липсва
отчет за приходите и разходите, който е една от задължителните съставни части
на финансовия отчет, без значение какъв вид предприятие е това на дружеството-заявител.
С оглед на изложеното, следва да
се приеме, че представеният от заявителя акт, чието обявяване се иска, е такъв,
който е напълно нередовен от външна страна и не отговаря на изискванията на
закона за неговото съставяне и по-точно на тези, предвидени в чл. 29 ЗСч. Ето
защо и в изпълнение на задълженията си, предвидени в чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното
лице е следвало да констатира недостатъците на представения за обявяване акт и
да даде на заявителя указания и срок да ги отстрани, като представи годишен
финансов отчет, който да отговаря на всички законови изисквания за неговото
съставяне. Това не е направено, доколкото в дадените на 10.07.2020 г. не е
констатирана посочената нередовност и на заявителя не са дадени указания за
отстраняването й. Това също прави постановения отказ незаконосъобразен и като
такъв трябва да бъде отменен, като на длъжностното лице се дадат указания преди
да се произнесе по подаденото заявление да даде пълни и коректни указания на
заявителя за отстраняване всички нередовности, от които страда заявлението.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Б., в качеството му на адвокат,
който е изрично упълномощен да представлява „Д и Б 2.” ЕООД пред Агенция по
вписванията при подаване на заявление за вписване на нови обстоятелства и
обявяване на актове по партида на дружеството в търговския регистър, отказ № 20170628060600-2/ 15.07.2020 г. на длъжностното лице по
регистрация при Агенция по вписванията, с който е отказано да се извърши
обявяване в търговския регистър на годишния финансов отчет на дружеството за
2016 г.
УКАЗВА
на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията преди да се произнесе по
заявление Г2 с вх. № 20170628060600 да
даде на основание чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ указания на заявителя С.Б., в
качеството му на адвокат, който е изрично упълномощен да представлява „Д и Б 2.”
ЕООД пред Агенция по вписванията при подаване на заявление за вписване на нови
обстоятелства и обявяване на актове по партида на дружеството в търговския
регистър, да представи доказателства за заплатена държавна такса в размер на 20
лв. по сметка на Агенция по вписванията, както и да представи годишен финансов
отчет, който да отговаря на всички законови изисквания за неговото съставяне
съгласно чл. 29 ЗСч, да определи възможен
срок за изпълнение на тези указания,
както и да ги съобщи на заявителя по правилата, предвидени в общата част на
ГПК, от който момент да започне да тече предоставеният срок за тяхното
изпълнение.
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: