ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№2406, 21.11.2019г., Пловдив
Пловдивски Окръжен съд
VІ граждански състав,
на двадесет и първи ноември две хиляди и
деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня
Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Дзивкова ч.гр. д. № 2679 описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 278 от ГПК .
Производството е образувано по частна жалба на А.К.Б.
против Разпореждане №100138/23.10.2019г., пост. по гр.д.№13591/2019, ПРС, с
което е върната като исковата молба на
жалбоподателя, поради неотстраняване на нередовности.
Жалбоподателят А.Б. поддържа, че така постановеното
разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, т.к. е отстранявала посочените й нередовности в
срок. Твърди, че единствено на указанията за нередовности по единия от
предявените искове, дадени на 03.10.2019г. не е дала отговор, като в този
случай съдът е следвало да върне исковата молба частично, само по отношение на
иска за прогласяване на нищожност на договор от 18.06.2019г. Заявява, че й е
неясно защо съдът е върнал исковата молба изцяло, като в нея са предявени и
други искове, които не са оставяни без движение. Моли съда да отмени изцяло
постановеното разпореждане за връщане на исковата молба и да върне делото за
продължаване на съдопроизводството по всички искове.
Съдът като разгледа подадената частна жалба,
констатира, че същата е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, имащо
право на жалба, процесуално допустима е, а по същество е неоснователна:
Производството по гр.д.№ 13591/2019, ПРС е образувано
по искова молба на А.Б. против А. А. А., като са
предявени следните искове : 1. Обявяване нищожността на договор за покупко-продажба,
инкорпориран в НА № 197, т.1, д.181/06.07.2018, като привиден на осн. чл.26,
ал.2 от ЗЗД и за връщане на имота, предмет на договора; 2. Обявяване
нищожността на привиден предварителен договор от 06.07.2018г. за
покупко-продажба на недвижим имот /предмет на договора по т.1/ между страните
по делото; 3.На основание обявената нищожност на договорите по т.1 и 2 – да се
обяви нищожността на договор за покупко-продажба, инкорпориран в НА №5, т.2,
д.189/18.06.2019г.; 4. Алтернативно – да се осъди ответника да заплати
обезщетение на ищцата в размер на пазарната продажна цена на земеделския имот /
предмет на договорите, чиято нищожност се претендира/.
С Разпореждане от 20.08.2019г. съдът е оставил
исковата молба без движение до представяне на доказателства за представителната
власт на адвоката, подал исковата молба; - до вписване на исковата молба; - до
представяне на данъчна оценка и скица на имота, като е даден едномесечен срок
за изпълнение на указанията.
С молба от 20.08.2019г. е представено пълномощно /
отстранена е първата посочена нередовност/. С молба от 16.09.2019г. са
представени скица на имота и данъчна оценка, както и вписана искова молба /
отстранени са останалите нередовности, посочени с разпореждането от
20.08.2019г./.
С Разпореждане № 88236/17.09.2019г. съдът е оставил
исковата молба без движение до : - посочване на интереса си от прогласяване на
нищожността на договора от 18.06.2019г., по който не е страна и да посочи
фактите на които основава тази нищожност; - да посочи пазарната цена която претендира по алтернативния иск , както
и да внесе ДТ по същия, като посочи и как съединява този иск с останалите; - да
внесе ДТ по главните искове.
В дадения срок от 24.09.2019г. / когато е връчено
съобщението за БД/ до изтичане на седмичния срок – на 01.10.2019г. нередовностите не са отстранени. На
02.10.2019г. постъпва молба от пълномощника на ищцата, с която се прилага
квитанция за заплатените ДТ по главните искове и минимална такса по отношение
на „алтернативно“ предявения иск. Заявява, че ще довнесе пълния размер на такса
след определяне на вещо лице, което да даде оценка на имота. Ищцата заявява и
че ако покупко-продажбата , по която е страна бъде обявена за нищожна, то ще
следва да бъде върнато това, което е дала, а ако сделката е унищожаема
претендира заплащане на обезщетение в размер на пазарната цена на имота. Поради
това е посочила двата иска – за нищожност и унищожаемост на сделката, като
алтернативни.
С ново разпореждане от 03.10.2019г. съдът отново
оставя исковата молба без движение до : - посочване на интереса от прогласяване
на нищожността на договора от 18.06.2019г. и излагане на факти относно
твърденията за нищожност на тази сделка; - изясняване на фактическите твърдения
и основанията на искането „ да се върне имота обратно“, след като се твърди, че
към момента на подаване на исковата молба имотът не е собствен на ответника; да
се обоснове искането за прогласяване нищожността на предварителния договор за
покупко-продажба с оглед факта, че той
няма вещно-правен ефект и не е собствен на ответника; - да се посочи кой
договор претендира да бъде унищожен и да се изложат фактически твърдения; - да
се представи удостоверение за данъчна оценка и да се впише исковата молба.
Отново е даден седмичен срок за отстраняване на нередовности. Съобщението за
това разпореждане е връчено на страната на 08.10.2019г. С обжалваното
Разпореждане №100138/23.10.2019г. съдът е върнал исковата молба поради
неотстраняване на посочените нередовности.
Настоящата инстанция намира, че действително
последното разпореждане за оставяне на исковата молба без движение е неправилно
в последната си част, в която са дадени указания за представяне на данъчна
оценка и за вписване на исковата молба, т.к. това е сторено още с молбата на
длъжника от 20.08.2019г. Останалите указания, обаче не са изпълнени.
С първоначалната искова молба са предявени четири
иска. Първият от тях за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба,
инкорпориран в НА № 197, т.1, д.181/06.07.2018,
и да се върне имотът обратно е
бил оставян без движение с разпореждане от 20.08.2019г. и с разпореждане от 17.09.2019 с указания за
представяне на пълномощно, данъчна оценка на имота, вписване на искова молба и
внос на ДТ. Първото указание е изпълнено в срок – на 20.08.2019г., а второто,
макар и просрочено с един ден, съдът е приел за изпълнено и е приобщил молбата
като неразделна част от исковата молба. С последното разпореждане от
03.10.2019г. за оставяне на исковата молба без движение е посочено, че следва
да се изложат фактически твърдения и да се конкретизира основанието на
претенцията да се върне имотът обратно.
Това не е сторено в срока до 15.10.2019г., поради което и правилно съдът
е върнал исковата молба по този иск.
Вторият иск – „обявяване нищожността на привиден
предварителен договор от 06.07.2018г. за покупко-продажба на недвижим имот“, е
оставян без движение с разпореждане от 17.09.2019г.- за внос на ДТ и от
03.10.2019г.- да се обоснове искането за прогласяване нищожността на
предварителния договор за покупко-продажба
и с оглед факта, че той няма вещно-правен ефект и не е собствен на
ответника. Първата нередовност е отстранена, макар и с ден закъснение, което
съдът не е отчел, а втората нередовност не е отстранена в дадения срок от
08.10.2019г., който срок е изтекъл на 15.10.2019г. Ето защо връщането на
исковата молба по този иск е правилно и законосъобразно.
Третият иск - да се обяви нищожността на договор за
покупко-продажба, инкорпориран в НА №5, т.2, д.189/18.06.2019г. също е
обездвижван с разпореждане от 20.08.2019г., 17.09.2019г., 03.10.2019г. Освен
изпълнение на указанията от 20.08.-2019г., нито една нередовност посочена в
последващите указания не е отстранена.
Ето защо правилно първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е
прекратил производството по този иск.
Четвъртият иск е
предявен като алтернативен – да се осъди ответника да заплати обезщетение на
ищцата в размер на пазарната продажна цена на земеделския имот. В трите
разпореждания за оставяне на исковата молба без движение е указвано на ищеца да
посочи как съединява този иск с останалите и защо, да посочи претендираната
сума, да довнесе ДТ. Заявлението на страната,, че ще определи какво претендира
след заключението на експертиза по делото относно пазарната цена на имота, не
съставлява отстраняване на нередовности. Всъщност каква сума се претендира по
този иск така и не е посочено по делото. Не става ясно и как съединява иска за
обезщетение и защо. Постановеното връщане на исковата молба и по този иск се
явява правилно и законосъобразно.
В обобщение може да се заключи, че ищецът не е
отстранил в срок посочваните в три разпореждания нередовности на всеки един от
общо четирите предявени иска. Първоинстанционният съд има служебно задължение ,
съгл. чл.129 от ГПК да извършва проверка на редовността на исковата молба с
оглед изискванията на чл.127 от ГПК. При констатирани нередовности следва да ги
окаже на ищцовата страна и да даде срок за отстраняването им. Съгл. чл.129,
ал.3 от ГПК при неотстраняване на нередовности съдът е длъжен да върне исковата
молба / без да дава нови възможности за отстраняване/. Именно по този
законосъобразен начин е процедирал и първоинстанционния съд. Ето защо постановеното разпореждане за
връщане на исковата молба се явява правилно и законосъобразно. Макар и да е без
значение, но и към момента остават
неясни както фактически твърдения, така и искания във връзка с тези искове.
Подадената жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на А.К.Б., ЕГН **********,
против Разпореждане №100138/23.10.2019г., пост. по гр.д.№13591/2019, ПРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
на осн. чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: