Решение по дело №4023/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.........                                                                                    

                                             Гр. София, 30.06.2022 г.,

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                 ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА

 

         при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 4023 по описа за 2021 гoдина, за да постанови решение, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

 

С решение № 20279189 от 17.12.2020 г. по гр. д. № 47887/2019 г. на Софийски районен съд – III ГО, 85 състав съдът е отхвърлил предявения от В.Г.В., ЕГН **********, от гр. Шумен срещу П.П.„Д.ЗА Н.В.О.“, БУЛСТАТ ******, седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „******, иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати сумата от 2 426.69 лева - разходи /заплатен наем и телевизия/ за нает имот по договор от 10.03.2010 г., както 288.79 лева лихва за забава, като неоснователни. Със същото решение В.Г.В. е осъден да заплати на П.П.„Д.ЗА Н.В.О.“ сумата от 500 лева - разноски по делото и е отхвърлена молбата на В.Г.В. за присъждане на разноски по делото.

Недоволен от решението, с което е отхвърлен искът при квалификацията на чл. 59 ЗЗД, е останал ищецът в първоинстанционното производство В.Г. Въчков, който го обжалва с въззивната жалба от 15.01.2021 г. при твърденията, че решението е изцяло необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи  изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна П.П.„Д.ЗА Н.В.О.“, БУЛСТАТ ****** оспорва въззивната жалба по съображения, изложени в депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от 18.03.2021 г., подаден чрез главния му секретар. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о.) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното решение е допустимо.

Като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, съдът намира следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 426.69 лева - разходи за заплатени наем и такси за телевизия за нает имот по договор от 10.03.2010 г., както и сумата 288.79 лева - лихва за забава. Ищецът твърди, че в качеството си на представител на ответната П.- Д.за национално възраждане (ДНВ) – Оборище е сключил договор за наем с И.Д.Т.от гр. Шумен за жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. „******, представляващо една стая във вътрешния двор, за офис на партията ДНВ - Оборище. В качеството си на представител на партията, от името и за сметка на партията ДНВ – Оборище, е плащал уговорения месечен наем в размер на 80.00 лв. на И.Д.Т., съгласно сключения договор за наем. Първоначално ответникът възстановявал направените от ищеца разходи за наетата стая, но впоследствие спрял и не му възстановил направените разходи за наем, възлизащи общо на сумата от 1920.00 лева, представляваща платена, но невъзстановена от ответника наемна цена за стаята за периода м. 04.2014 г. – 03.2016 г., като претендира на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД и мораторна лихва за забава върху сумата от 1920.00 лева в размер на 270.09 лв.  Ищецът претендира заплащане и на сумата в размер на 217,60 лв., представляваща платена от него, но невъзстановена от ответника, такса за телевизия, като претендира на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД и мораторна лихва за забава върху тази сума в размер на 18.70 лв.

         В подкрепа на твърденията си ищецът е предствил Договор за наем от 10.03.2010 г., видно от съдържанието на който е, че същият е подписан за наемодател от И.Д.Т.– лично и за наемател ДНВ – Оборище, чрез представител В.Г.В.. По силата на договора за наем от 10.03.2010 г. наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване стая във вътрешния двор, находящ се в гр. Шумен, ул. „******, за ползване като офис на Партията срещу месечен наем в размер на 80 лева, както и 7 броя платежни документи /разписки/ за платен наем за 2014, 2015 и 2016 г., както и 17 броя платежни документи за платена такса за телевизия за 2014 г., 2015 г. и 2016 г.

Ответникът оспорва така предявените искове, както и твърденията в исковата молба, че ищецът В.В. е сключил договор за наем в качеството си на представител на П.П.„Д.за Н.В.О.“ („ДНВ Оборище“) и „от свое име и за сметка на партията“ е заплащал уговорения наем в размер на 80 лв. месечно на наемодателя. Твърди, че ищецът не е упълномощаван от П.П.„ДНВ Оборище“ да сключва договор за наем, поради което, в случай че е сключил такъв, е действал като представител без да е имал представителна власт, а действията му не били потвърждавани от партията. Оспорва твърдението наищеца, че през процесния период П.П.„ДНВ Оборище“ е ползвала като наемател офис в гр. Шумен. Оспорва партията да е сключвала договори за телевизия, както и да е упълномощавала ищецът да сключва такива и заявява, че същата не е ползвала такава услуга по предоставяне на телевизионен сигнал в гр. Шумен, нито е била абонат на „Б.“ АД. В условията на евентуалност оспорва предявените искове и като погасени по давност.

При тези данни съдът намира от правна страна предявените искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за неоснователни. Съгласно посочената материалноправна норма, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, е длъжен да му върне това, с което се е обогатил, до размера на обедняването. От анализа на цитираната разпоредба се налага изводът, че за да бъде уважена претенция, заявена на посоченото основание, е необходимо, на първо място, да се установи наличие на неоснователно разместване на блага, което не може да се отстрани по друг начин. Смисълът, извлечен от разпоредбата на закона, е в това, че разместването на блага от имущественоправните сфери на субектите следва да се извършва само, когото има основание за това. На следващо място, разпоредбата на чл. 59 ЗЗД предполага обедняване на лицето, търсещо обезщетение, чието имущество намалява, за сметка на увеличаването на имуществото на отговарящия за задължението. Следователно, необходимо е наличие на корелативност, тъй като намаляването на имуществото на едната страна може да съществува само в съотношение на връзка с обогатяването на другата страна. На последно място, разместването на благата, изразяващо се в направата на разход от страна на ищеца и спестяването на този разход от ответника, следва да произтича от един или обща група факти. От изложеното следва, че общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД включва следните кумулативни предпоставки: обогатяване на ответната страна за сметка на ищеца чрез спестяване на разходи, обедняване на ищеца, връзка между обогатяването и обедняването, липса на правно основание за разместване на имуществените блага като конкретен източник на права и задължения и субсидиарност, тъй като облигационното право на обеднелия възниква, когато няма друг иск, с който може да се защити.

В случая посочените по-горе елементи от фактическия състав на субсидиарния иск по чл. 59 от 33Д не са налице. Във връзка с представения договор за наем от 10.03.2010 г. и с оглед оспорванията на ответника, направени с отговора на исковата молба, и доколкото по делото не са ангажирани никакви други доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по делото е останало недоказано обстоятелството, че договорът е сключен от името на ответника във връзка с осъществяване на дейността му на територията на гр. Шумен. По делото не са събрани доказателства, че ищецът е действал като представител на ответника, че в негова полза има учредена представителна власт за подписване на договор за наем от името и за сметка на партията. Не са ангажирани доказателства да е налице потвърждаване на действията, извършени от ищеца от името и за сметка на ответника без представителна власт, по смисъла на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Не са събрани доказателства и за това, че наетият имот реално се е ползвал от ответника, респективно, че същият се е обогатил по някакъв начин за сметка на ищеца. В случая не се установява обедняването на ищеца /с оглед представените платежни документи за платени наем и такси за предоставена телевизионна услуга/ да са в причинна връзка с обогатяване на ответника. Предвид изложеното предявените искове са неоснователни като недоказани, поради което съдът не дължи произнасяне по направеното от ответника в условията на евентуалност възражение  за изтекла погасителна давност.

Неоснователността на предявените главни искове обуславя  неоснователност и на акцесорните претенции за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

При това положение предявените искове са изцяло неоснователни като недоказани и решението на първоинстанционния съд, с което същите са отхвърлени, е правилно – законосъобразно и обосновано.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното  решение  следва  да  бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото на ответника-въззиваем П.П.„Д.ЗА Н.В.О.“ се следват сторените пред СГС разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна защита и съдействие от 08.10.2021 г.

Водим от горното, съдът

                                    

                                         Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20279189 от 17.12.2020 г. по гр. д. № 47887/2019 г. Софийски районен съд – III ГО, 85 състав.

ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН **********, от гр. Шумен да заплати на П.П.„Д.ЗА Н.В.О.“, БУЛСТАТ ******, седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 500 лева, представляваща направените по делото разноски пред СГС за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:  1.             2.