№ 10890
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря БОРИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20211110157633 по описа за 2021 година
Предявени са от "фирма“ ЕАД, ЕИК (номер), представлявано от Ал. Ал., със
седалище и адрес на управление: (населено място), (адрес), срещу Н. Г. Й.,
ЕГН: **********, (населено място), (адрес), установителен иск с правна квалификация
чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за установяване
дължимостта на сумата от т 4103,52 лева, от които 3632,19 лева главница за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
31.05.2021г. до окончателното изплащане, сумата от 396,03 лева мораторна лихва за забава
за периода от 15.09.2019г. до 14.04.2021г., сумата 64,37 лева представляваща сума за дялово
разпределение на топлинна енергия за период от м.05.2018г. – м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 31.05.2021г. до окончателното изплащане и сумата от 10,93 лева законна
лихва за забава за периода 01.07.2018г. до 14.04.2021г., както и разноски.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество, като потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ. Не е възразил срещу Общите Условия.
Използвал е топлинна енергия през процесния период и и не заплатил дължимите суми.
Моли съда да установи, че проц. суми се дължат.
В срока за отговор ответникът не е ангажирал такъв, не е направил доказателствени
искания, поради което е изгубил възможността да ангажира такива по реда на чл.131 и
чл.133 ГПК. Във възражението си по чл.414 ГПК е оспорил вземането, тъй като от
живущите в блока е установена кражба на топлинна енергия от други живущи в блок.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Ищецът е предявил заявление по чл. 410 от ГПК на 23.12.2020 г., по което е било
образувано ч.гр.д. № 30627/2021 г. по описа на СРС, 120 състав. Заявлението е депозирано
срещу ответника като длъжник. След като длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК
срещу заповедта, на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за вземането си в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Представени са писмени доказателства, от които се установява, че ответницата е
собственик на процесното топлоснабдяемо жилище, находящо се в (населено място),
(адрес), аб. №(номер) (л.21-22).
От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в
сградата, където се намира процесният имот, количеството топлинна енергия за абонатната
станция на адреса се измерва и отчита, съгласно Закона за енергетиката от средство за
търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция, който се отчита от
служители на ищцовото дружество всеки месец по електронен път. Съществува договор за
услугата дялово разпределение, сключен между Етажната собственост и фирма „фирма“
ЕООД /ТЛП/, като последната отчита монтираните топлоразпределители и водомери за
топла вода през процесния период, като са отчетите са попълнени и подписани от
потребител. Има щранг-лира за отопление в банята, за която се начислява служебно ТЕ. В
имота се ползва топла вода и има два водомера, както и 4 отоплителни тела и също толкова
топломери. Дължимата сума за отопление възлиза 2830.95 лв., а за топла вода – 778.40 лв.,
или общо на 3609.35 лв. Изводите на вещото лице кореспондират и с документите,
предоставени от третото лице-помагач.
По делото е изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, която съдът приема като
компетентно изготвена и обективна. Счетоводната експертиза е установила, че сумата не е
погасена от потребителя. Дължимата главница възлиза на 3632.19 лв., а лихвите възлизат на
406.96 лв.
При така установените факти, съдът счита, че искът е доказан до размерите,
установени от СТЕ експертиза за главница за топлинна енергия за отопление и подгряване
на топла вода, а именно – 3609.35 лв., за главница за дялово разпределение в размер,
установен от ССЕ – 64.37 лв. и лихви върху двете главници в общ размер на 401.99 лв. Над
тези размери исковете като недоказани следва да бъдат отхвърлени. Ответникът не доказа
своите възражения, наведени в заповедното производство, поради което същите се явяват
неоснователни.
При този изход от спора, и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно на отхвърлената част от исковете. Ищецът е направил разноски в
заповедното производство в общ размер на 132.07 лв., а в исковото – 632.07 лв., в това
число депозити за вещи лица, държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лв., определено от съда по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съразмерно на уважената
част от исковете, на ищеца му се следват разноски в двете производства общо 756.50 лв.
Ответникът не е ангажирал доказателства за извършени разноски в двете производства,
поради което не му се следват такива-.
2
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните „фирма“ ЕАД, ЕИК (номер),
представлявано от Ал. Ал., със седалище и адрес на управление: (населено място), (адрес)
срещу Н. Г. Й., ЕГН **********, (населено място), (адрес), че ответницата Н. Г. Й., ЕГН
********** дължи на ищеца „фирма“ ЕАД, ЕИК (номер), на основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ сумата от 3609.35 лв. (три хиляди
шестстотин и девет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от т 31.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
391,06 лв. (триста деветдесет и един лева и шест стотинки) за периода от т 15.09.2019 г. до
14.04.2021 г., сумата 64,37 лв. (шестдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки),
представляваща сума за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2018
г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 31.05.2021 г. до окончателното изплащане и
сумата от 10,93 лв. (десет лева и деветдесет и три стотинки) - законна лихва за забава за
периода 01.07.2018 г. до 14.04.2021 г., като отхвърля предявените искове над тези размери и
до пълните такива по Заповед № 2075 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 16.06.2021 г., постановена по ч.гр.д. № 30627/2021 г. на СРС, 120 състав, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Н. Г. Й., ЕГН **********, (населено място), (адрес), да заплати на
„фирма“ ЕАД, ЕИК (номер), представлявано от Ал. Ал., със седалище и адрес на
управление: (населено място), (адрес), сумата от 756.50 лв. (седемстотин петдесет и шест
лева и петдесет стотинки) за разноски в заповедното и исковото производство, съразмерно
на уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „фирма“ ЕООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице-помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3