Решение по дело №286/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 518
Дата: 13 март 2020 г.
Съдия: Диляна Господинова Господинова
Дело: 20181100900286
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 13.03.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и двадесета година,  в следния състав:                                                                   

 

СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА      

 

като  разгледа докладваното от съдията т. № 286 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение от 13.08.2018 г., постановено по т. № 286/ 2018 г. по описа на СГС, VI-17 състав, е обявена неплатежоспособността на дружеството „С.*.“ ООД, открито е производство по несъстоятелност по отношение на него, то е обявено в несъстоятелност и производството по делото е спряно на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ. Решението е обжалвано пред Софийски апелативен съд като към настоящия момент това производство не е приключило с влязъл в сила акт.

В преклузивния едногодишен срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ, който изтича на 27.08.2019 г., е постъпило искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, подадено от кредитора НАП, в което се сочи, че дружеството длъжник притежава 23 броя МПС-та, които са достатъчно имущество, от което да бъдат покрити разноските в производството по несъстоятелност.

При извършване на преценка за това дали наличното имущество на длъжника е достатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, съдът съобразява не всички имуществени права, които той притежава, а само паричните средства, с които той разполага и с които може да се разпорежда, т.е. които не са засегнати от наложени запори или други ограничения. Това е така, тъй като това е единственият актив, с който без извършване на допълнителни действия по неговата продажба, могат да се заплащат разходите, свързани с провеждане на производство по несъстоятелност, които са такива за възнаграждение на синдик, за заплащане на възнаграждения на трети лице за извършване на необходимите действия по издирване, опазване, оценка и продажба на имущество. Този извод следва и от факта, че законът изключва възможността синдикът да продава свободно имущество от масата на несъстоятелността преди да е постановено осребряване, което означава, че началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност трябва да могат да бъдат покрити с такова имущество, което не трябва да се продава, за да се обърне в пари, което са само паричните средства. Съгласно актуалната редакция на разпоредбата на чл. 639б ТЗ, продажба на имущество от масата на несъстоятелността преди да е постановено осребряване може да бъде извършено само при предпоставките, посочени в тази правна норма, а именно тогава, когато има бързоразвалящи се движими вещи, когато има вещи, чиято стойност не покрива разходите по тяхното съхранение за периода до осребряването по общия ред, като в този случай се изисква съгласие на събранието на кредиторите или комитета на кредиторите, както и ако продажбата на вещите е необходима за осигуряване на издръжката на производството по несъстоятелност и след приканване по реда на чл. 629б никой от кредиторите не е предплатил разноските, но и в този случай това може да стане само след съгласие на събранието на кредиторите или комитета на кредиторите. В случая не е дадено съгласие от събранието за кредиторите за извършване на предварителна продажба по реда на чл. 639б ТЗ на притежавани от длъжника „С.*.“ ООД движими вещи, поради което и притежаването на това имущество не означава, че с него могат да се покрият разноските за провеждане на производство по несъстоятелност.

            Предвид изложеното и доколкото кредиторът НАП не представя доказателства за това, че е внесъл определените от съда като размер разноски в предвидения в закона преклузивен едногодишен срок за това, който не може да бъде продължаван, нито в указания от съда с разпореждането от 14.10.2019 г. срок, то съдът счита, че не са налице предвидените в чл. 632, ал. 2 ТЗ предпоставки за възобновяване на  производството по несъстоятелност.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ на производството по несъстоятелност по т.д. № 286/2018 г. по описа на СГС, VI-17 състав, направено от Национална агенция за приходите с молба от 29.08.2019 г.

 

Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му пред Софийския апелативен съд.

 

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на  вписването му на основание чл. 622 ТЗ.

 

           

 

                        СЪДИЯ: