Решение по дело №56776/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 март 2025 г.
Съдия: Светлана Христова Петкова
Дело: 20211110156776
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4539
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110156776 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 1 364,80
лева, представляваща регресно вземане по щета № 0300/18/071/500374, по която е
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени от
настъпило на 22.10.2018г. ПТП, в гр. Севлиево, в района на магазин „Рай“, при което
са причинени имуществени щети на застраховано при ищеца МПС - „Тойота“, модел „
Рав 4“ с рег. № ..., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.10.2021г.
до окончателното и изплащане.
Ищецът ЗАД „Алианц България“ твърди, че на 22.10.2018г., в гр. Севлиево, в
района на магазин „Рай“, водачът на лек автомобил „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ЕВ
... – П. Д., излизайки от паркинг на главна улица не е пропуснал движещия се по път с
предимство лек автомобил „Тойота“, модел „Рав 4“ с рег. № ... и му е причинил
имуществени щети, за което между водачите е съставен двустранен констативен
протокол. Сочи, че отговорността за настъпилото произшествие е на водача П. Я. Д.,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника - ЗД „ Бул Инс“ АД.
Поддържа, че към датата на ПТП увреденият автомобил е имал валидна застраховка
„Каско“, по която е образувана щета № 0300/18/071/500374. Ищецът твърди, че с
платежно нареждане от 14.01.2019г. заплатил на извършилия ремонта сервиз „Венци
Габрово“ ЕООД сумата 1364,80 лв. Допълва, че с регресна покана ответникът – ЗД
„Бул Инс“ АД е поканен да възстанови процесната сума, но той е отказал с аргумента,
че не е налице валидно застрахователно правоотношение, както и че е налице
несъответствие в часа на настъпване на произшествието. Твърди, че покана е
изпратена и до сочения за отговорен за настъпилото произшествие водач – П. Я. Д..
Поддържа, че ответникът ЗД „ Бул Инс“ АД не изпълнил задълженията си по договора
за застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция
за заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1364,80 лв., поради което моли
съда да му присъди последната сума, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до плащането. При условията на евентуалност претендира посочената сума от
1
виновния водач – ответника П. Я. Д.. Претендира сторенитеразноски.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор
на исковата молба. В хода на производството по делото поддържа, че по отношение на
водача П. Я. Д. не е налице валидна застраховка към момента на настъпване на
процесното ПТП. Позовава се на декларация, изготвена от водача на лек автомобил
„Опел“, модел „Корса“ с рег. № ЕВ ..., с която се сочи, че двустранният констативен
протокол е съставен в деня следващ произшествието.

Ответникът П. Я. Д., чрез назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител, е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок
по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва
твърдението да е участвал в ПТП от дата 22.10.2018г., както и да е подписвал протокол
за ПТП. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за постановяване
на решение, с което предявения срещу него иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, направените от
страните твърдения и възражения и приложимите нормативни разпоредби
достигна до следните фактически и правни изводи:
Разпоредбата на чл. 411 КЗ регламентира правото на застрахователя, изплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на
застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска
отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е
предпоставена от установяване кумулативното наличие на всички елементи от
правопораждащия фактически състав, а именно: 1 наличие на валиден договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения в резултат на ПТП автомобил, 2 заплащане на застрахователното
обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения
между тях договор, 3 виновно противоправно деяние на водач на МПС, от което в
причинна връзка са настъпили конкретни щети по застрахованото при ищеца МПС, 4
наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между делинквента и ответника.

От приобщената по делото доказателствена съвкупност се установява, че на
22.10.2018г., около 11.45 часа, в гр. Севлиево, в района на магазин „Рай“ е настъпило
ПТП между лек автомобил „Тойота“, модел „ Рав 4“ с рег. № ..., застрахован при
ищеца по застраховка „Каско“ и лек автомобил „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ЕВ ...,
управляван от П. Я. Д..
От анализа на доказателствата настоящият съдебен състав изведе следния
механизъм на произшествието, а именно: . на 22.10.2018г., около 11.45 часа, в гр.
Севлиево, в района на магазин „Рай“, П. Я. Д. управлява лек автомобил „Опел“, модел
„Корса“ с рег. № ЕВ ... като излизайки от паркинг към главна улица не пропуска
движещия се по път с предимство лек автомобил „Тойота“, модел „Рав 4“ с рег. № ...,
застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и виновно причинява ПТП със същия.
Така изведения механизъм намира опора в приобщените по делото писмени
доказателства, в частност копие на протокол за ПТП /л. 8/, уведомление за щета /л. 21/,
копие на опис за претенция /л. 22/. В насока установения от съда механизъм на
произшествието са и показанията на разпитания в хода на делото свидетел Симеон
Геловски – участник в процесното ПТП, който заявява, че при движението си с ниска
2
скорост по главния път бил ударен отпред и вляво от другия автомобил. В допълнение
посочва, че другият водач излизал от паркинг към пътя с предимство, но не спрял,
вследствие на което настъпило съприкосновението, както и че не имало спор относно
вината, доколкото другият участник в ПТП се извинил, за което съставили двустранен
констативен протокол.
От приложеното на л. 9 копие на застрахователна полица № 18-
0300/071/5000081 се установява, че към датата на настъпване на произшествието
22.10.2018г. лек автомобил „Тойота“, модел „Рав 4“ с рег. № ... е имал валидна
застраховка „Каско“, сключена с ищцовото дружество, доколкото срокът на
застрахователно покритие е 21.03.2018г. – 20.03.2019г. В подкрепа на тези изводи на
съда е и приетото без възражение от страните заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, което при преценката си по реда на чл. 202 ГПК настоящата инстанция
кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се извежда, че
застрахователната премия по процесната имуществена застраховка е изцяло заплатена
от задълженото лице. От материалите по делото се установява още, че при ищеца във
връзка с процесното ПТП е заведена преписка по щета № 0300-18-*********, по която
ищцовото дружество в качеството му на застраховател е изплатило на фирмата,
извършила ремонта на лек автомобил „Тойота“, модел „Рав 4“ с рег. № ... сумата от
1364,80 лв. / уведомление за щета – л. 21, опис на щета л. 22, доклад щета – л. 27,
копие на фактура – л. 26 и платежно нареждане - л.
28/.

От съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът
намира за установено, че към момента на настъпване на произшествието,
управляваният от П. Я. Д. лек автомобил „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ЕВ ... е имал
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Този извод намира опора в
приложеното копие на Протокол за ПТП /л. 8/, в което е отразено, че протоколът е
съставен на 22.10.2018г., в 11:45 часа, като графата „Превозно средство А“, е отразено,
че лек автомобил „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ЕВ ... е имал застраховка
„Гражданска отговорност“, която е валидна от 22.10.2018г. до 21.10.2019г. Отразеното
в протокола за ПТП намира подкрепа и в приложената на л. 30 справка от
Гаранционния фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, в която се
констатира, че управляваният от П. Я. Д. лек автомобил „Опел“, модел „Корса“ с рег.
№ ЕВ ... към момента на настъпване на произшествието е имал валидна застраховка,
доколкото същата е с начална дата и час на покритие 22.10.2018г. – 10:52 часа, т.е.
преди момента на настъпване на произшествието. В допълнение към изложеното по
делото не се установи твърдението на главния ответник ЗД „Бул Инс” АД за наличие
на поправка в часа на съставяне на двустранния констативен протокол за ПТП. Следва
да се посочи, че във връзка с представената от ответното застрахователно дружество
копие на декларация от 19.02.2019г., за която са наведени доводи, че изхожда от водача
П. Я. Д., и с която е заявено, че протоколът за ПТП е съставен в деня следващ
настъпване на процесното застрахователно събитие, е изслушана съдебно-графическа
експертиза. От неоспореното заключение се установява, че подписът вероятно не е
положен от посоченото за автор на документа лице. Ето защо частният документ,
чието авторство се явява опровергано, не допринася за установяване на твърдяните от
главния ответник обстоятелства, в т.ч. не обективира изявление за промяна на часа в
съставения двустранен констативен протокол. Същевременно изложеното в
декларацията, на която се позовава ответното застрахователно дружество, е в
противоречие с показанията свидетеля Геловски, който при разпита си в съдебно
заседание заявява, че след настъпване на произшествието водачите са изготвили и
подписали протокол за ПТП, като включително след предявяването му, свидетелят
3
потвърждава, че положеният подпис за един от участниците е негов. Ето защо по
мнение на настоящата инстанция, към момента на настъпване на ПТП за лек
автомобил „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ЕВ ..., управляван от П. Я. Д., е имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Съобразно разпоредбата на чл.411, изр.1 и 2 КЗ в случаите, когато причинителят
на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото
имущество в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д.
№652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение единствено по действителната /средна
пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При
това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Действително
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес
/увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на
тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в размер,
необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/ застрахователят на
гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при
отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от
Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда
на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването
на вещта/. С оглед изложеното при определяне на действителния размер на щетите,
съдът кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ,
съгласно което стойността, необходима за възстановяване на л.а. марка „Тойота“,
модел „ Рав 4“ с рег. № ... е за сумата от 1418,14 лева, която надхвърля заплатеното
обезщетение от страна на ищеца в размер на 1364,80 лева. С оглед изложеното искът е
основателен в пълния предявен размер и следва да се уважи, ведно със законната
лихва считано от подаване на исковата молба – 01.10.2021г. до окончателното
плащане.
Поради несбъдване на процесуалното условие, под което е предявен, съдът не
разглежда евентуалния иск предявен срещу ответника П. Я. Д..
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът, в размер на 1561,24 лв. – заплатена държавна такса, депозит за свидетел,
депозит за особен представител, депозит за САТЕ, ССчЕ, както и адвокатско
възнаграждение, което е действително заплатено от ищеца на адв. Б. видно от
4
представените по делото платежни документи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Алианц
България” АД, ЕИК *********, по предявения осъдителен иск с правно основание чл.
411 КЗ сумата 1 364,80 лева, представляваща регресно вземане по щета №
0300/18/071/500374, по която е изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ във връзка с настъпило на 22.10.2018г. ПТП, в гр. Севлиево, в района на
магазин „Рай“, при което са причинени имуществени щети на застрахования при
ищеца лек автомобил - „Тойота“, модел „ Рав 4“ с рег. № ..., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 01.10.2021г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Алианц България” АД, ЕИК *********, сумата от 1561,24
лева, представляваща сторени разноски по настоящото дело.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5