№ 1474
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валерия Р. Диева
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело №
20251100900939 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по предявени от „ДОКА СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в с. Овчарци, ул. „Здраве“ № 13, срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес
в гр. София, ул. „Московска“ № 33, представлявана от кмета В.Т., кумулативно съединени
осъдителни искове за заплащане на сумата 250 000 лв. – частичен от пълен размер от
1 096 856.88 лв., представляваща незаплатена сума по Договор за проектиране, авторски
надзор и СМР № РИВ22-ДГ55-22 от 19.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда /15.05.2025 г./ до окончателното плащане, както и сумата
1079.10 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.05.2025 г. до 14.05.2025 г. върху
просрочената предявена главница от 250 000 лв., частично претендирана от 1 096 856.88 лв.
по посочения договор от 19.10.2022 г.
Ищецът твърди, че след проведена обществена поръчка сключил със Столична община
Договор за проектиране, авторски надзор и СМР № РИВ22-ДГ55-22 от 19.10.2022 г., с
предмет „Проектиране, авторски надзор и изпълнение на строеж и строителен надзор на
детски градини на територията на СО – район „Изгрев“ по Програма за строителство на
детски градини 2021 – 2023 г по обособени позиции“ в частта по Обособена позиция № 1 –
Проектиране, АН и изпълнение на строеж на обект 30 ДГ „Радецки“, ищцовото дружество
се е задължило спрямо ответника да изпълни проектиране, авторски надзор и изпълнение на
строеж, съгласно техническо и ценово предложение от офертата на Изпълнителя и
техническата спецификация на Възложителя при първоначална цена в размер на 2 902
1
000.00 лв. без ДДС и срок за изпълнение 480 календарни дни, считано от датата на
подписване на Протокол – образец 2 за откриване на строителната площадка и определяне
на строителна линия и ниво за строежа. Към сключения договор било подписано и
Допълнително споразумение № 1 от 28.12.2023 г., с което цената по договора е индексирана
до максимален размер от 3 331 132.00 лева без ДДС.
Сочи, че съгласно Констативен акт за установяване на годността за приемане на
строежа от 28.03.2025 г. (Образец № 15, приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба
№ 3) е взето решение, че строежът е изпълнен съгласно законовите изисквания. По повод
действително извършените работи били издадени и Протокол – образец 19 № 4 от 02.04.2025
г. за действително извършени строително-монтажни работи на стойност 1 593 113.37 лв. без
ДДС с две подробни количествено-стойностни сметки към него и Протокол – образец 19-Н
от 02.04.2025 г. за действително извършени строително-монтажни работи на стойност 393.03
лв. без ДДС със заменителна таблица към него.
След издадения протокол – образец 19 № 4 от 02.04.2025 г. бил издаден и протокол за
рекапитулация за извършените строително – монтажни работи съгласно Договор № РИВ22-
ДГ55-22/19.10.2023 г., от който се установявало, че одобрената стойност на действително
извършените СМР по протокол – образец 19 № 4 е в размер на 1 593 113.37 лв. без ДДС. Към
този протокол била издадена и Сметка за изпълнение на СМР към месец 04/2025 г., в която
от общата стойност на протокол № 4, а именно – 1 593 113.37 лв. без ДДС, била приспадната
сума в размер на 679 459.00 лева, която представлявала заплатено авансово плащане по
договора, при което общо дължимата сума за изплащане възлиза на стойност 913 654.37 лв.
без ДДС.
С оглед посоченото били издадени фактура № ********** от 02.04.2025 г. на стойност
913 654.37 лв. без ДДС и фактура № ********** от 02.04.2025 г. на стойност 393.03 лв. без
ДДС, които суми обаче не били заплатени от Столична община, поради което се предявява и
настоящият иск.
С писмо с вх. № РИВ22-АП00-131_025 от 02.04.2025 г. ищцовото дружество е
входирало до Столична община – район „Изгрев“ описаните по-горе фактура № **********
от 02.04.2025 г., фактура № ********** от 02.04.2025 г., Протокол образец 19 № 4/02.04.2025
г. и Констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа от 28.03.2025 г.
(Образец № 15), в което писмо е посочено, че дължимата стойност по протокол – образец 19
- № 4 от 02.04.2025 г., след като е приспаднат вече платеният аванс, е в размер на 913 654.37
лв. без ДДС или 1 096 385.24 лв. с ДДС, а дължимата стойност по протокол – образец 19-Н
от 02.04.2025 г. е в размер на 393.03 лв. без ДДС или 471.64 лв. с ДДС. Така, общо
дължимото окончателно възнаграждение по процесния договор възлизало на сума в размер
на 1 096 856.88 лв. с ДДС, част от която била предмет и на настоящия иск.
Намира, че всички предпоставки на чл. 5, ал. 1, т. 2.3. от процесния договор за
заплащане на окончателната сума били налице, поради което моли предявеният иск да бъде
уважен. Наред с това счита, че ответникът е в забава, тъй като съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2.3 от
договора окончателното плащане следвало да се извърши от възложителя при подписан акт
2
– образец № 15 и в срок до тридесет дни след подписване на констативен протокол за
одобряване на предадените фактура № ********** от 02.04.2025 г. и фактура № **********
от 02.04.2025 г., както и на всички документи, доказващи количественото и качествено
изпълнение на дейностите. Счита, че 30-дневният срок за изпълнение е изтекъл на
02.05.2025 г., присъствен ден, поради което и от следващия ден – 03.05.2025 г., е дължима
законната лихва за забава.
Ето защо, моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът депозира такъв, с който оспорва
същата. Позовава се на непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ, тъй като средствата за
заплащане на сумите по процесния договор се осигуряват от общинския бюджет, който все
още не бил приет към датата на депозиране на отговора на исковата молба. Липсвала вина от
страна на Столична община за изпълнението на поетото финансово задължение с процесния
договор, поради липсата на валидно приет акт от страна на Столичния общински съвет,
който да е влязъл в сила. Налице била хипотеза на липса на средства по смисъла на чл. 81,
ал. 2 ЗЗД. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В допълнителната искова молба ищецът заявява становище, че липсата на приет
бюджет не освобождава длъжника от задължението да извърши плащане по сключения
договор и забавата поражда задължение за заплащане на съответна лихва. Оспорва в случая
да е налице непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ. В допълнение ищецът признава, че
на 01.07.2025 г. ответникът му е заплатил с два превода изцяло дължимата главница по
договора в общ размер на 1 096 856.88 лв. Така, непогасени оставали единствено дължимите
лихви, както и сторените в производството разноски.
В подадения допълнителен отговор ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА твърди, че не е
в забава, поради което не дължи заплащане на лихви за забава. Оспорва като прекомерно и
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск за реално изпълнение с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД с оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да докаже
следните факти: сключване на Договор за проектиране, авторски надзор и СМР № РИВ22-
ДГ55-22 от 19.10.2022 г., изпълнение на възложените работи и приемането им от
възложителя, които факти не са спорни в производството.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.
Акцесорният осъдителен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага
доказване на сключения договор, уговорен падеж за плащане на възнаграждението и
изпадане на ответника в забава, както и размера на търсеното обезщетение за забава.
Ответникът следва да докаже възражението си, че забавата в изпълнението на задължението
3
за плащане в уговорения срок се дължи на обективни събития, които имат извънреден
характер и са непредвидими/непредотвратими.
Между страните не е спорно, а това се установява и от събраните по делото
доказателства, че помежду им е сключен Договор за проектиране, авторски надзор и СМР №
РИВ22-ДГ55-22 от 19.10.2022 г., в рамките на който са изпълнени и приети без възражения
от СТОЛИЧНА ОБЩИНА строително-монтажни работи, за което страните са подписали
Протокол-образец 19 № 4 от 02.04.2025 г., Протокол-образец 19-Н № 4 от 02.04.2025 г. и
Протокол за рекапитулация от 02.04.2025 г.; че падежът на паричното задължение на
възложителя е настъпил на 02.05.2025 г. и че ответникът е заплатил в хода на процеса – на
01.07.2025 г., търсеното възнаграждение.
Видно от представения по делото договор, на основание чл. 112, ал. 1 ЗОП на
19.10.2022 г. е сключен Договор за проектиране, авторски надзор и СМР № РИВ22-ДГ55-22
между Столична община, район „Изгрев“, като Възложител и „ДОКА СТРОЙ“ ЕООД като
Изпълнител с предмет „Проектиране, авторски надзор и изпълнение на строеж и строителен
надзор на детски градини на територията на СО – район „Изгрев“ по Програма за
строителство на детски градини 2021 – 2023 г по обособени позиции“ в частта по Обособена
позиция № 1 – Проектиране, АН и изпълнение на строеж на обект 30 ДГ „Радецки“, по
силата на който ищцовото дружество се е задължило да изпълни проектиране, авторски
надзор и изпълнение на строеж, съгласно техническо и ценово предложение от офертата на
Изпълнителя и техническата спецификация на Възложителя, за което възложителят е
следвало да заплати възнаграждение при условията и в сроковете, посочени в чл. 5, ал. 1. С
доклада по делото, обявен за окончателен с протоколно определение от 24.09.2025 г., като
безспорно между страните е обявено обстоятелството, че падежът на задължението по чл. 5,
ал. 1, т. 2.3 от договора е 02.05.2025 г. Именно на тази дата ответникът е следвало да заплати
окончателното възнаграждение за извършената и приета без възражения работа. Като не е
сторил това, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от 03.05.2025 г. той е изпаднал в забава,
поради което дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от 03.05.2025 г. до
14.05.2025 г. Определен с помощта на онлайн лихвен калкулатор, размерът на дължимото
обезщетение за забава върху сумата от 250 000 лв. възлиза на сумата от 1 079.10 лв. за
периода от 03.05.2025 г. до 14.05.2025 г.
Плащането е извършено в хода на процеса и не погасява натрупаната законна лихва
върху главницата за периода от предявяване на исковата молба в съда – 15.05.2025 г. – до
01.07.2025 г. (извършване на плащането), за което задължение ответникът отговаря и следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4 309.18 лв., определена като размер с
помощта на онлайн лихвен калкулатор.
Не се споделя от настоящия състав възражението на Столична община за наличие на
непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ поради това, че средствата по заплащане на
процесния договор се осигурявали от общинския бюджет, който към датата на подаване на
исковата молба, а и на отговора на исковата молба, все още не бил приет, което било
единствената причина за забавата в плащането на дължимото възнаграждение. В
4
разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ТЗ е регламентирано като обстоятелство, изключващо
отговорността при неизпълнение, "непреодолимата сила". Последната е легално дефинирана
в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ТЗ и представлява непредвидено или непредотвратимо
събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Наличието на
"непреодолима сила" предполага кумулативното проявление на следните обстоятелства:
непредвидимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка между тях и
невъзможността за изпълнението. Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния
му характер и се изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка страните
да са допускали настъпването му, което събитие да осуети изпълнението на поетото
задължение. Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния му характер, но
последиците му не могат да бъдат преодолени и при полагане на дължимата грижа за
изпълнение на задължението. Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към
момента на настъпването му, но и към следващите от събитието действия на длъжника, чрез
които биха могли да се преодолеят последиците му – Решение № 6 от 27.02.2013 г. по к.т.д.
№ 1028/2011 г. на ВКС, I т.о.
В настоящия случай не сме изправени пред такова непредвидимо и неотстранимо
събитие, което да обосновава освобождаване на Столична община от задължението за
плащане на сумите по сключения договор в уговорените между страните срокове. Не е
такова събитие забавянето при приемането на общинския бюджет – не може да се приеме за
извинителна причина неплащането на падежа на дължимите суми по договора наличието на
усложнена бюджетна процедура на ответника. Това е така, тъй като на основание чл. 81, ал.
2 ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства не го освобождава от
отговорност към неговия кредитор. Т.е. качеството на възложител на ответника по договора
от 19.10.2022 г., както и усложненията в бюджетната му процедура и липсата на навременни
парични средства не е основание за освобождаване от договорната му отговорност и от
забавата му. В рамките на договорното правоотношение между страните (които сключват
договора в качеството си на равнопоставени страни) в сила е цитираното правило на чл. 81,
ал. 2 ЗЗД – липсата на пари не извинява липсващото дължимо плащане. Източникът на
средствата за ответника не обосновава изключение от правилото – в противен случай би се
нарушила равнопоставеността между страните по договора им от 19.10.2022 г., при което
едната би била облагодетелствана за сметка на другата, ако се позовава на безвиновни
според нея основания, свързани с начина на осигуряване на парични средства и процедурата
по гласуване на бюджета на районната администрация.
По разноските:
Въпреки че искът за главницата следва да се отхвърли, ответникът е дал повод за
завеждане на делото, доколкото плащането се извършва в хода на производството и
независимо от изхода му разноските следва да се възложат изцяло в негова тежест.
Ищецът претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК в общ размер на
28 542.50 лв., от които – 8542.50 лв. заплатена държавна такса и 20 000 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, доказателства за направата на които се съдържат по делото /л.
5
106 от делото – договор за правна защита и съдействие; л. 104 – 105 – преводно нареждане и
отчет по сметка от 21.05.2025 г./.
Уговореното и платено адвокатско възнаграждение се оспорва от насрещната страна
като прекомерно. С Решение на Съда на ЕС (втори състав) от 25 януари 2024 година
постановено по дело C‑438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание
член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 4 юли 2022 г. е прието, че
НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, което
задължава националния съд да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги. Възнаграждението следва да бъде определено с оглед
фактическата и правна сложност на делото след приключване на производството пред
съответната съдебна инстанция.
С оглед на фактическата и правна сложност на делото, като съобрази, че фактите по
делото не са спорни, че главницата е била заплатена от ответника малко след предявяване на
исковата молба в съда, както и че е проведено едно единствено открито съдебно заседание,
без да се е налагало събиране на допълнителни доказателства по делото, различни от
писмените такива, съдът намира, че релевираното от ответника възражение е основателно и
дължимото на ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 10
000 лв.
Така, общо дължимите от ответника разноски възлизат на сумата от 18 542.50 лв. –
заплатени държавна такса /8 542.50 лв./ и адвокатско възнаграждение /10 000 лв./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДОКА СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в с. Овчарци, ул. „Здраве“ № 13, срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес
в гр. София, ул. „Московска“ № 33, представлявана от кмета В.Т., частичен иск за
осъждането на СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от
250 000 лв. – частичен от пълен размер от 1 096 856.88 лв., представляваща незаплатена сума
(окончателно плащане) по Договор за проектиране, авторски надзор и СМР № РИВ22-ДГ55-
22 от 19.10.2022 г., поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес в гр. София, ул. „Московска“ № 33,
представлявана от кмета В.Т. да заплати на „ДОКА СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в с. Овчарци, ул. „Здраве“ № 13, сумата от 4 309.18 лв.,
представляваща законната лихва върху платената в хода на процеса главница от 250 000 лева
за периода от 15.05.2025 г. до 01.07.2025 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата от
1 079.10 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.05.2025 г. до 14.05.2025 г.
върху просрочената предявена главница от 250 000 лв., частично претендирана от
6
1 096 856.88 лв. по сключения между страните Договор за проектиране, авторски надзор и
СМР № РИВ22-ДГ55-22 от 19.10.2022 г.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес в гр. София, ул. „Московска“ № 33,
представлявана от кмета В.Т. да заплати на „ДОКА СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в с. Овчарци, ул. „Здраве“ № 13, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата 18 542.50 лв. – разноски по делото за платени държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7