№ 319
гр. Велико Търново , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20204110102499 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Н. Х., чрез адв. Й.
Х. - ВТАК, срещу Р. И. Г.. Процесуалният представител на ищцата развива
съображения, че на 28.03.2016 година, в град Велико Търново, ответникът е издал
запис на заповед в полза на ищцата за сумата в размер на 12 000.00 лева, с падеж
31.12.2017 година. Посочва, че е налице редовен от външна страна и подлежащ на
изпълнение менителничен ефект, който отговаря на всички задължителни реквизити,
като към момента на подаване на исковата молба по делото ответникът не е изпълнил
задължението си по него. Твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, кредиторът на Т. Н. Х. се е снабдила
със Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по
Ч.гр.д. № 1746/2020г. на ВТРС, срещу които длъжникът е подал възражение.
Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на Р. И. Г., че дължи
на Т. Н. Х. сумата в размер на 12 000.00 лева, представляваща задължение по запис на
заповед, издаден на 28.03.2016 година, с падеж 31.12.2017 година, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 681 за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК от 31.07.2020 година и изпълнителен лист по
Ч.гр.д. № 1746/2020 година на ВТРС. Претендира да бъдат присъдени направените от
ищцата разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото, като в
1
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният
представител на ответника оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и
по размер. Твърди, че ответникът не дължи сумата, посочена в представения запис на
заповед. Посочва, че познава ищцата по делото единствено като съпруга на ***, който
е бил негов работодател. Твърди, че към момента на издаване на записа на заповед е
бил в трудово правоотношение с "Анкон Интернешънъл" ЕООД и е заемал длъжността
шофьор. Посочва, че на 21.01.2016 година претърпял ПТП край Гьотеборг, Швеция,
при което имало щети по ремаркето на управлявания от него влекач, като
работодателят му заявил, че отстраняването на вредите ще му струва около 6 000.00
евро. В тази връзка се съгласил работодателят да му удържа определени суми от
заплатата, като последният го заставил да подпише и процесния запис на заповед.
Навежда доводи, че каузалното правоотношение и издаденият въз основа на него запис
на заповед са нищожни, доколкото противоречат на закона, заобикалят го и накърняват
добрите нрави. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника
разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и от приложения по Ч.гр.д. № 1746/2020 година на ВТРС
Запис на заповед /л. 5 от Ч.дело/ Запис на заповед, се установява, че на 28.03.2016
година Р. И. Г., като издател по записа на заповед, неотменимо и безусловно се е
задължил, без протест и без разноски и без никакви възражения, срещу представяне на
записа на заповед да заплати на Т. Н. Х. сумата от 12000.00 лева в срок до 31.12.2017
година. В документа са посочени и датата и мястото на издаване. Подписът на издателя
е положен пред нотариус, което е удостоверено под № 1385 от 28.03.2016 година на
пом.-нотариус по заместване М. Симеонова, при нотариус Ст. Колева, рег. № 611 при
НК на РБ.
От извършена служебна проверка в ТР се установява, че едноличен собственик
на капитала и управител на "Анкон Интернационал" ЕООД, със седалище и адрес на
управление град Елин Пелин, ул. "Новоселци" № 90, с ЕИК ********* е ***.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 1746 по описа на Районен съд – Велико
Търново за 2020 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 31.07.2020 година са издадени Заповед №
681 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника Р. И. Г. за сумата в размер на 12000.00 лева –
главница, дължима на основание Запис на заповед, издаден на 28.03.2016 година, с
падеж 31.12.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
2
датата на подаване на заявлението - 30.07.2020 година до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 1 150.00 лева, представляваща направени по делото
разноски. Заповедта за изпълнение е връчена редовно - лично на длъжника, поради
което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да
предяви иск за вземането си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена
лично на длъжника, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си. Същият има за
предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи, че в негова полза е
издаден редовен от външна страна запис на заповед, действителен като едностранна
абстрактна правна сделка, вземането по който е станало изискуемо. В тежест на
ответника по делото е да докаже възраженията срещу предявения иск, включително
чрез провеждането на насрещно доказване за наличие на факти, които да изключват,
унищожават или погасяват претендираното вземане, както и за наличието на
твърдяното от него в отговора на исковата молба каузално правоотношение, връзката
му с издадения запис на заповед, включително че е изпълнил задължението си по
последното.
В случая по делото от приложения по Ч.гр.д. № 1746/2020 година на ВТРС,
оригинален документ безспорно се установява, че Р. И. Г., с ЕГН ********** е издал
на 28.03.2016 година, в полза на Т.Н. ***, с ЕГН **********, запис на заповед, с
уговорка без протест и без разноски, с който неотменимо и безусловно се е задължил
да заплати на поемателя сумата от 12 000 лева, по записа на заповед, с падеж
31.12.2017 година.
Следва да се има предвид, че приложеният по делото запис на заповед, на който
ищецът основава вземането си, отговаря на изискванията на закона за форма и
съдържание и е валиден. Съгласно разпоредбата на чл. 535 ТЗ записът на заповед
следва да съдържа: наименованието "запис на заповед" в текста на документа;
безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащане;
името на лицето, на което трябва да се плати; дата и място на издаване и подпис на
3
издателя. По своята правна същност, записът на заповед е едностранно волеизявление,
облечено в законоустановена писмена форма, с посочено в чл. 535 ТЗ съдържание.
Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите,
посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите на ал. 2, 3 и 4. Процесният
документ е наименован "запис на заповед" и съдържа това словосъчетание в текста си,
издателят е поел безусловно задължение да заплати на поемателя сумата в размер на 12
000.00 лева, които ищецът претендира в пълен размер, посочени са дата и място на
издаване. Падежът е уговорен на определен ден – 31.12.2017 година. По несъмнен
начин са индивидуализирани издателят и поемателят по ценната книга.
С отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника по
делото навежда доводи за наличието на каузално правоотношение, което е обезпечено
с процесния запис на заповед. Съгласно т. 17 от ТР № 4 от 18.06.2014 година на
ОСГТК на ВКС, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 /т. 10 - след
измененията/ ГПК е съществуването на вземане, основано на записа на заповед. При
въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на
изследване подлежи и каузалното правоотношение. В тази хипотеза всяка от страните
следва да докаже фактите, на които са основани твърденията и възраженията й и които
са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването,
респективно - несъществуването на вземането по записа на заповед.
Следва да се има предвид обаче, че менителнично правоотношение между две
лица не може да обезпечава вземане по каузално правоотношение между други две
лица. При предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за съществуване на вземане по
запис на заповед и надлежно въведени твърдения и възражения за връзка между записа
на заповед и каузално правоотношение, правно значима връзка за основателността на
иска е само тази, при която погасяването на задълженията по едното правоотношение
има за последица погасяване на задълженията и по другото правоотношение. Такава
връзка би била налице единствено тогава, когато страните по двете правоотношения
съвпадат - страните по менителничния ефект са страни и по каузалната сделка, т. е.
издателят на записа на заповед е длъжник на поемателя по силата на обвързващото ги
каузално правоотношение. Само в тази хипотеза записът на заповед изпълнява
гаранционно-обезпечителна функция, като чрез реализиране на вземането по него се
постига погасителен ефект и по отношение на обезпеченото вземане по каузалното
правоотношение. При липса на идентичност между страните по каузалното и по
менителничното правоотношение, погасяването на задължението по едното
правоотношение е правно ирелевантно за вземането по другото правоотношение, т.е.
гаранционно-обезпечителната функция на записа на заповед не може да бъде
4
реализирана и обективираното в него менителнично задължение е лишено от
основанието, заради което е поето. В този смисъл са и Решение № 127 от 12.07.2013
година по т.д. № 274/2012 година на II т.о. на ВКС и Решение № 73 от 29.06.2016
година по т.д. № 1025 от 24.11.2014 година на II т.о. на ВКС.
За да бъде прието обаче, че гаранционно-обезпечителната функция на записа на
заповед не може да бъде реализирана и обективираното в него менителнично
задължение е лишено от основанието, заради което е поето, следва по делото да е
установено по безспорен и категориен начин, че процесният запис на заповед е издаден
във връзка с конкретното каузално правоотношение, посочено от ответника. В случая
по делото от събраните по делото доказателства това не се установява. В тази връзка
съдът съобрази, че процесуалният представител на ищцата по делото в проведеното на
13.01.2021 година съдебно заседание изрично оспори всички факти и обстоятелства,
изложени в отговора на исковата молба, респективно - наличието на каузално
правоотношение, във връзка с което да е издаден процесният запис на заповед. В
същото съдебно заседание с протоколно определение съдът допусна до разпит при
режим на довеждане двама свидетели от страна на ответника именно за установяване
на обстоятелствата при какви условия и по какъв повод ответникът е подписал
процесния запис на заповед. В проведеното на 11.02.2021 година съдебно заседание
обаче, процесуалните на представители на ответника не подържат искането си за
разпит на свидетели, тъй като не могат да осигурят явяването на такива, поради което и
на основание чл. 253 ГПК съдът е отменил определението, с което е допуснато
събирането на гласни доказателства по делото.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че сами по себе си
обстоятелствата свързани с наличието на трудовоправни отношения на ответника с
посочените в отговора на исковата молба дружества, както и извършвани по тях
удръжки от трудовото му възнаграждение, не могат да обосноват извод, че записът на
заповед е издаден именно във връзка и като обезпечение по тези правоотношения,
доколкото липсват както преки, така и косвени доказателства, които в своята
съвкупност да обосноват подобен извод. В този смисъл не би могло да бъде споделено
становището на процесуалните представители на ответника, че записът на заповед е
нищожен поради противоречие на закона, неговото заобикаляне, противоречие на
морала и накърняване на добрите нрави, както и липса на основание. Наред с това
липсват и каквито и да е доказателства за изпълнение на задължението, поето със
записа на заповед.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявеният по делото
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК се явява основателен и доказан за
сумата в размер на 12 000.00 лева - главница, дължима по Запис на заповед, издаден на
28.03.2016 година, с падеж 31.12.2017 година, ведно със законната лихва върху
5
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 30.07.2020 година до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 681 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
31.07.2020 година по Ч.гр.д. № 1746/2020г. по описа на Районен съд – Велико Търново,
поради което и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. Направеното от
процесуалния представител на ответника, в проведеното на 11.02.2021 година съдебно
заседание, възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, съдът намира за основателно, поради което същото следва да бъде
намалено до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения. В случая макар делото да не е разгледано в едно открито съдебно
заседание, правният спор не се отличава както с фактическа, така и правна сложност. В
този смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо в
размер на 1 130.00 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото, от
които 240.00 лева - внесена държавна такса и 890.00 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение, респективно - за заповедното производство дължи заплащането на
разноски в размер на 1 150.00 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. И. Г. от ***, с ЕГН
**********, че дължи на Т. Н. Х. от ***, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 12
000.00 лева /дванадесет хиляди лева/ - главница, дължима по Запис на заповед,
издаден на 28.03.2016 година, с падеж 31.12.2017 година, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 30.07.2020
година до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
Заповед № 681 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК от 31.07.2020 година по Ч.гр.д. № 1746/2020г. по описа на Районен съд –
Велико Търново.
ОСЪЖДА Р. И. Г. от ***, с ЕГН ********** да заплати на Т. Н. Х. от ***, с
ЕГН ********** сумата в размер на 1 130.00 лева /хиляда сто и тридесет лева/,
представляваща направените от ищеца в исковото производство съдебни разноски,
както и сумата в размер на 1 150.00 лева /хиляда сто и петдесет лева/,
представляваща направените от ищеца в заповедното производство съдебни разноски.
6
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 1746 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2020 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7