Р Е
Ш Е Н
И Е
№
482
Гр.
Перник, 26.10.2020 г.
АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на
осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА
СТЕФАНОВА
При секретаря
НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 576/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във
вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО.
Образувано
е по жалба, подадена от Е.П.Г., ЕГН ********** *** против Решение №
КПК-54/14.08.2020 г. на директора на Териториално поделение – гр. Перник на
Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба вх. №
Ц1012-13-53/14.07.2020 г. срещу разпореждане № 131-01-228-3/26.06.2020 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал.
1, във вр. с чл. 11.§ 3, б. а и чл. 65.§2 от Регламент /ЕО/ 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО по заявление вх. №
131-01-228/16.08.2019 г.
Жалбоподателят счита обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане
за незаконосъобразни, поради неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Сочи, че изводите за правнорелевантните факти не се основават на събраните по
делото доказателства. Твърди, че са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки за отпускане на парично обезщетение за безработица. Искането към
съда е да отмени оспореното решение на директора на ТП – Перник на НОИ и
потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за
безработица. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител – адв. Д.Д., поддържа жалбата по изложени в нея и в съдебно
заседание съображения. Искането към съда е да отмени оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане и да присъди направените съдебни разноски.
В съдебно заседание ответникът – директор на
Териториално поделение - Перник на Националния осигурителен институт, чрез
процесуалните си представители – юрисконсулт С. и юрисконсулт С., оспорва
жалбата по подробно изложени в съдебно заседание и в писмени бележки
съображения. Искането към съда е да я отхвърли като неоснователна. Заявена е
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
Административното производство е започнало с подадено от жалбоподателката
до директора на ТП-Перник на НОИ заявление-декларация вх. № 131-01-228/16.08.2019 г., с което е
поискала да и бъде отпуснато обезщетение за безработица, поради прекратяване на
трудовото и правоотношение с ****, считано от 27.07.2019 г. Посочила е, че е
упражнявала трудовата дейност в Обединено Кралство Великобритания. Приложила е
заявление вх. № 131-01-228-1/16.08.2019 г. за удостоверяване на осигурителни периоди
от друга държава членка на ЕС със СЕД U002*, в което е
отразила, че е полагала труд в Обединено Кралство Великобритания при
работодател **** през периода 20.10.2016 г. – 25.07.2019 г., както че и
трудовото и правоотношение е било прекратено поради съкращаване в щата.
Попълнила е и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с
прилагане на чл. 65/2/ от Регламент/ЕО/ № 883/2004 за координация на системите
за социална сигурност, в която е посочила, че настоящият и адрес е адрес в
Република България, гр. Р., последеният период на заетост е в чужбина -
Обединено кралство Великобритания при чужд работодател, през времето на
последната и заетост в чужбина – децата и са живели там, преобладаващата част
от роднините и са в Република България, преобладаващата
част от контактите и са в Република България и възнамерява трайно да се
установи в Република България.
Видно от служебно извършена справка в регистъра на трудовите договори при
НОИ, жалбоподателката е работила в Република България по трудови правоотношения
в периода от 03.01.2007 г. до 09.01.2016 г.
Ответникът е осъществил електронен обмен на социално осигурителна
информация чрез изпращане на искания за издаване на структурирани електронни
документи от компетентната институция във Великобритания. Получени са СЕД U002, СЕД U004 и СЕД Н006. С тях са потвърдени декларираните от
Е. П. данни. Установено е, че тя е
извършвала трудова дейност през периода 20.10.2016 г. – 25.07.2019 г. при ****
в Обединено Кралство Великобритания. Като държава пребиваване, през периода на
заетостта е посочена Великобритания.
При това положение и административният орган е приел, че държава на
пребиваване по отношение на жалбоподателката е Обединено кралство
Великобритания, поради което ТП-Перник на НОИ не е компетентната институция по
заявеното искане за отпускане на обезщетение за безработица. Затова и на
основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във вр. с чл. 11, §3, б. „А“, във вр. с чл.
65, §2 от регламент /ЕО/883/2004 г. за координация на системите за социална
сигурност, ръководителят на осигуряването за безработица при ТП-Перник на НОИ,
е отказал да отпусне на Е.П.Г. обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО, за което е издал
разпореждане № 131-01-228-3/26.06.2020 г. Последното е връчено на жалбоподателката
на 02.07.2020 г. и тя е подала жалба срещу него, с вх. № Ц1012-13-53/14.07.2020
г. до директора на ТП-Перник на НОИ. С решение № КПК-54/14.08.2020 г., издадено
от директора на ТП-Перник на НОИ същата е отхвърлена като неоснователна. Решението
е връчено на Е.П.Г. на 28.08.2020 г. и тя го е оспорила пред съда с жалба вх. №
2610/09.09.2020 г.
В хода на съдебното производство, жалбоподателката е ангажирала писмени
доказателства, от които е видно, че притежава части от недвижим имот, находящ
се в гр. Р. и че е прехвърляла частите си от друг свой недвижими имот.
/нотариални актове с №№ 79, том ІІІ, рег. 1805, дело № 471/2013 г. и 187, том
ІІІ, рег. № 2120, дело № 578/2013 г./. Установява се също, че съпругът и е
починал на 21.09.1997 г., а тя и двамата и синове, които са пълнолетни, са с
регистриран постоянен адрес ***/удостоверение за наследници изх. №
452/25.09.2020 г./. Във връзка с оставането и без работа се е регистрирала в
Дирекция „Бюро по труда“ – Перник, офис Р., считано от 26.07.2019 г. На
07.08.2019 г. е сключила договор за предоставяне на телефонни и интернет услуги
на адреса, на който е регистрацията и по настоящ адрес за срок от 24 месеца.
Представени са и доказателства на английски език, с надлежен превод на
български език, от които се установява, че през времето през което жалбоподателката
е извършвала трудова дейност в Обединено кралство Великобритания е имала осигурителен
номер/писмо от отдел Работа и пенсии/, получавала е там трудови възнаграждения
от работодателя ****, декларирала е приходите си пред Агенция „Приходи и
митници“ към Нейно Величество и са и удържани дължимите данъци и осигуровки.
При така установените факти, настоящият съдебен състав
на Административен съд Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал.
1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито
права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във
вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу
подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО
решение на Директора на ТП – Перник на НОИ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е
след надлежно сезиране с жалба вх. № Ц1012-13-53/14.07.2020 г., по реда на чл. 117, ал.
1 от КСО и в срока за
обжалване по чл. 117, ал.
2, т. 2 от КСО.
Постановено е от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО – Директора
на ТП - Перник на НОИ и в посочения в същата разпоредба едномесечен
инструктивен срок. Обективирано е в изискуемата писмена форма и е със
съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2
от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност
съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО. Означен е
органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената
контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив.
Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване.
Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че
контролиращият административен орган приема обжалваното разпореждане за
издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма,
съдържание и процедура и споделя извода на издателя му за отсъствие на
компетентност на ТП – Перник на НОИ за отпускане на обезщетение за безработица,
тъй като Република България не е държава по пребиваване по смисъла на чл. 11.§ 3, б. а и чл. 65.§2 от
Регламент /ЕО/ 883/2004. Становището
си основава на указания изх. № 1029-40-348/13.01.2017 г. на дирекция
„Европейски регламенти и международни договори“ при НОИ за прилагане на чл. 65,
§ 2 от Регламент /ЕО/883/2004.
Настоящият
съдебен състав намира, решението на директора на ТП – Перник на НОИ за материално
незаконосъобразно. Несъответстващ на чл. 11.§ 3,
б. а и чл. 65.§2 от Регламент /ЕО/ 883/2004 е решаващият му извод, че ТП – Перник на НОИ не е компетентен да отпусне
обезщетение за безработица на жалбаподателката. Съображенията
за това са следните:
С Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета се установява процедурата по
прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004. В чл. 1, б. "у" от
последния Регламент е въведено общото понятие
"осигурителен период", с което се обозначава периодът от време, който
има значение на предпоставка за придобиване на осигурителни права и за
определяне на техния характер съгласно националното право. От своя страна чл. 61 от Регламента предвижда самостоятелни правила за натрупване на осигурителни периоди,
поставени като условие за получаване на обезщетения за безработица.
Доколкото последната трудова заетост на лицето е била
във Обединено кралство Великобритания, относимите правни норми във връзка с
координация на системите за социална сигурност между Великобритания и България
са в Регламент /ЕО/
№ 883/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на
схемите за социална сигурност. Заявлението за отпускане на парично обезщетение
за безработица е подадено на 16.08.2019 г., поради което за установяване
основателността на претендираното от Е.П.Г. право, приложение намира цитирания
по-горе Регламент. В чл. 2 от него се сочи, че се прилага към
граждани на държава - членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават
в държава - членка, които са или са били подчинени на законодателството на една
или повече държави - членки, както и към членовете на техните семейства и към
преживелите ги лица. Република България е страна – членка в ЕС и съответно е
длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална
сигурност на държавите членки на Съюза. Съгласно чл. 3 от
Регламент /ЕО/ № 883/2004
г. разпоредбите му са приложими към всички законодателства /по см. на чл. 1,
параграф "л"/
относно обезщетение за безработица/, доколкото е установено, че последната
заетост на лицето е във Обединено кралство Великобритания, считано от 20.10.2016
г. до 24.07.2019 г.
Механизмът на координация на системите за социална
сигурност, включващ и обезщетенията за безработица е обусловен от четири
основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в
третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и
износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият
принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо
доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на
държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални
правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна
заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за
безработица, са регламентирани в чл. 65 от
Регламент (ЕО) № 883/2004
г.
Спорът в случая е свързан с тълкуването и прилагането
на термина "пребиваване". Легалната дефиниция на понятието
"пребиваване" се съдържа в чл. 1, § 3,
б. "й" от Регламент (ЕО) № 883/2004 - мястото, където лицето обичайно
пребивава. Това място /на обичайно пребиваване на лицето/ се определя, съгласно
чл. 11, § 1 от
Регламент /ЕО/ № 987/2009 /Регламент
по прилагането/ с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на
цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти -
продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните
държави-членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното
му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните
характеристики на упражняваната дейност, в т. ч. постоянният характер на
дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където
обичайно се упражнява тази дейност и др. примерно изброени в цитираната норма.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, § 2
от Регламента
по прилагането, решаващо значение при определяне на действителното място на
обичайно пребиваване на дадено лице е намерението на лицето, което произтича от
горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на
лицето. То се свързва с центъра на интересите му /чл. 11, § 1
от Регламент № 987/2009/
и въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните
факти.
В член 1, букви
й) и к) от
Регламент /ЕО/ № 883/2004
се прави разграничение между "пребиваване" и "престой". В
изготвения съвместно с държавите членки наръчник се изясняват понятията
"обичайно пребиваване", "временно пребиваване" и
"престой". Тези определения, посочени в законодателството на ЕС /Регламент /ЕО/
№ 883/2004 са въведени,
за да се установи коя държава членка е отговорна за предоставянето на
обезщетения по социално-осигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават
в различни държави членки.
В конкретния случай в периода на заетост във
Великобритания жалбоподателката действително не е бил на територията на
Република България, но това пребиваване е било обусловено от съществуването на
трудово правоотношение и следователно не покрива критериите, въз основа на
които се обосновава извод за "обичайно пребиваване". След
преустановяване трудовата дейност – 24.07.2019 г. във Обединено кралство
Великобритания лицето манифестира желанието си да се установи в Република
България. Още на 26.07.2019 г. се
регистрира като безработно в Агенция по заетостта“Бюро по труда“ – Перник, офис
Р., подава заявление за получаване на обезщетение за безработица в Република
България, установява се да живее на регистрирания постоянен адрес, който е в
Република България – гр. Р., предприема действия по осигуряване на необходимите
битови условия за пребиваване на този адрес за продължително време напред, в декларацията относно пребиваване във връзка с
прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 изрично посочва
намерението си да пребивава в Република България. Следователно прилагайки
неизчерпателно посочените критерии в чл. 11, § 1
от Регламент № 987/2009,
въз основа на установените по делото факти, се налага извода, че „пребиваването“ на жалбоподателката по смисъла
на чл. 1, § 3, б. "й" от Регламент (ЕО) № 883/2004 е в Република България.
В тази връзка отразяването в структурирания електронен
документ Н006, като държава на пребиваване – Обединено кралство Великобритания,
следва да се възприема само за времето на полагане на трудова дейност от
20.10.2016 г. до 24.07.2019 г. От доказателствата по делото е видно, че
повечето близки на жалбоподателката живеят в България, в България са и
социалните и контакти, както и жилището и. До заминаването и за Обединено
кралство Великобритания почти непрекъснато е упражнявала трудова дейност в
България. Завръщането и в страната е извършено непосредствено след приключване
на дейността в Обединеното кралство. Затова престоят и в последното за времето
на трудова заетост има временен характер по смисъла на "к"
от Регламент (ЕО) № 883/2004. В този смисъл са и: решение № 12598/25.09.2019 г. по адм. д. № 13206/2018
г. на ВАС, решение №
222/08.01.2019 г.
по адм. дело № 8158/2018 г. по описа на ВАС, решение №
1645/06.02.2019 г.
по адм. дело № 8633/2018 г. по описа на ВАС, решение №
2695/22.02.2019 г.
по адм. дело № 3077/2018 г. по описа на ВАС, решение №
10291/03.07.2019 г.
по адм. дело № 15067/2018 г. по описа на ВАС.
Следователно, в оспорваното решение и в потвърденото с
него разпореждане незаконосъобразно и неправилно е позоваването на чл. 65,
параграф 2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, съгласно който напълно безработно лице, което по
време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е
пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което
продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази
държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в
държавата-членка по пребиваване.Безработно лице, без да е пограничен работник,
което не се върне в неговата държава-членка по пребиваване, се поставя на
разположение на службите по заетостта на държавата-членка, чието
законодателство за последно е било подчинено.
По делото обаче няма спор, че Е.П.Г. не е пограничен
работник и не е била напълно безработно лице. Тя е пребивавала за времето на трудовата си заетост
в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, а именно в
Обединено кралство Великобритания. Безспорно установено е, че тя не продължава
да пребивава в тази държава-членка, нито се е върнала в тази държава-членка – Обединено
кралство Великобритания, на чието законодателство за последно е била подчинена,
за това същата не се е регистрирала, не се е поставила на разположение на
службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване за времето на трудова
заетост, а се е регистрирал в Република България, където се е завърнала трайно
и където обичайно пребивава.
Приложимото законодателство в настоящия случай е това
на държавата-членка по обичайното местопребиваване на оспорващата, на която
държава тя е и гражданин - законодателството на Република България. Именно Република
България се явява компетентна държава. Обезщетението за безработица,
претендирано от Е.П.Г. правилно е било поискано именно по реда и при условията
на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите
европейски регламенти за това.
С оглед изложеното решението, оспорено пред настоящата
съдебна инстанция и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени,
поради допуснато от административния орган нарушение на материалния закон и неговата
цел. Преписката, на основание чл. 173,
ал.2, АПК следва да се
върне на административния орган за ново произнасяне по същество при
съобразяване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на
материалния закон.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал.1
от АПК в полза на жалбоподателката следва да се
присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600
лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Перник
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
Решение № КПК-54/14.08.2020 г. на директора
на Териториално поделение – гр. Перник на Националния осигурителен институт, с
което е отхвърлена жалба вх. № Ц1012-13-53/14.07.2020 г. срещу разпореждане №
131-01-228-3/26.06.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с
което на Е.П.Г., ЕГН ********** *** на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл.
11.§ 3, б. а и чл. 65.§2 от Регламент /ЕО/ 883/2004 за координация на системите
за социална сигурност е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО по заявление вх. № 131-01-228/16.08.2019 г.
ВРЪЩА преписката на административния орган –
Териториално поделение – Перник на Националния осигурителен институт за ново
произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение – Перник на Националния
осигурителен институт да заплати на Е.П.Г.,
ЕГН ********** *** сумата от 600 лв./шестстотин лева/, представляваща направени
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 119, във вр. 117, ал. 1, т. 2,
б. „б“ от КСО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/