Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………….., 13.10.2021 г., гр.Белоградчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година, в публично
заседание, в следния състав:
Районен съдия: Божидарка Йосифова
Секретар М. НИКОЛОВА,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова, гр.дело № 164 по описа за 2020 г.
Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС –
ревандикационен иск и по чл. 109 ЗС – негаторен иск.
В исковата молба, ищците твърдят,
че са собственици на следните недвижими имот : Дворна площ от 545 кв.м.,
съставляваща УПИ I – 118 в кв. 16 по регулационния план на с. Р., общ. Ч., обл. В.
и на незастроена дворна площ от 465 кв.м., съставляваща УПИ III – 118
в кв. 16 по регулационния план на с. Р., общ. Ч., обл. В. по силата на
Нотариален акт № ., том .I, рег. № …, дело № .. от 24.09.2019 г. на Нотариус
Калина Гашева с рег. № 736 на Нотариалната камара, с район на действие – РС –
Белоградчик. Твърдят, че от страна на ответницата е изградена ограда между
имотите, собствени на ищците и този, собствен на ответницата – УПИ II – 119,
която ограда е изградена неправомерно, извън регулационния план на селото,
одобрен със Заповед № 15440 от 25.11.1948 г. Сочи се в исковата молба, поради
неправомерното изграждане на оградата, част от имотите на ищците попадат във
фактическото държане на ответницата, като по този начин ответницата им пречи да
упражняват безпрепятствено правото си на собственост върху собствените им имоти.
Твърдят, че от страна на ответницата е построена и паянтова сграда без
строително разрешение и без строителни книжа.
Предвид
изложеното в исковата молба, ищците претендират ответницата да бъде осъдена да им
предаде владението върху : 50.00 кв.м. от УПИ I – 118 в
кв. 16 по регулационни план на с. Р., общ. Ч., обл. В., находящи се по
югоизточната предна част на границата на имота, върху 50.00 кв. м. от УПИ I – 118 в кв. 16 по регулационни план на с. Р., общ. Ч.,
обл. В., находящи се по южната средна част на границата на имота, както и върху
15.00 кв.м. от УПИ III – 118 в кв. 16 по регулационни
план на с. Р., общ. Ч., обл. В., находящи се по източната граница на имота, в
нейната най – долна крайна част.
По
негаторния иск формират петитум – съдът да осъди ответницата да прекрати действията,
с които пречи на ищците да упражнят правото си на
собственост, като допусне
изграждането на ограда съгласно регулационния план, както и да премахне
незаконно построената в имота на ищците паянтова сграда.
В
горния смисъл е и пледоарията на пълномощника на ищците в хода на устните
състезания, като са изложени подробни доводи за това. Претендира и присъждане
на направените по делото разноски.
В
подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
Допуснат
и разпитан по делото е един свидетел на ищците – С. К. Р. *** – дъщеря на
втората ищца и племенница на първата ищца.
По
искане на ищцовата страна, по делото е допусната и изслушана съдебно –
техническа експертиза. Заключението не е оспорено от страните и е приобщено към
останалия доказателствен материал по делото.
В срока
по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от страна на ответницата, в който оспорва предявените
ревандикационен и негаторен искове. Твърди, че оградата е изградена на мястото
на съществуваща ограда от преди 40 г. и е изградена съобразно действащия
регулационен план на селото. Оспорва и обстоятелството, ответницата да владее
част от имотите на ищците.
В хода
по същество, процесуалния представител на ответницата моли съда да отхвърли
предявените искове, като неоснователни и недоказани, предвид изложените в
пледоарията му съображения и да им присъди направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, преценявайки изложеното в
исковата молба, събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установено
от фактическа и правна страна:
По предявения ревандикационен иск с правно основание чл.
108 ЗС.
Съгласно
разпределената доказателствена тежест с доклада по делото, ищците следваше да
докажат следните обстоятелства: че са собственици на УПИ I – 118 в кв. 16 по регулационния план
на с. Р., общ. Ч., обл. В. и на Незастроена дворна площ от 465 кв.м.,
съставляваща УПИ III – 118 в кв. 16 по регулационния план на с. Р., по силата
на Нотариален акт № ., том ., рег. № .., дело № .. от 24.09.2019 г. на Нотариус
Калина Гашева с рег. № 736 на Нотариалната камара, с район на действие – РС –
Белоградчик и че ответницата владее съответните части имота без правно
основание.
На
първо място съдът приема, че ищците доказаха вмененото им обстоятелство – че са
собственици на процесните имоти. По делото е представен Нотариален акт за
собственост на недвижими имоти по давност № ., том . рег. № .., дело № . от
24.09.2019 г. на Нотариус Калина Гашева, с рег. № 736 на Нотариалната камара, с
район на действие – РС – Белоградчик, по силата на който ищците са признати за
собственици на Дворна площ от 545 кв.м., съставляваща УПИ I – 118 в кв.
16 по регулационния план на с. Р., общ. Ч., обл. В., ведно с построените в
имота сгради – двуетажна масивна жилищна сграда, двуетажна паянтова стопанска
сграда и навес, както и за собственици на незастроена дворна площ от 465 кв.м.,
съставляваща УПИ III – 118 в кв. 16 по регулационния план на с. Р., общ. Ч.,
обл. В.. Обвързващата доказателствена сила на документа за собственост не е
оборена, поради което и съдът приема за доказано, че с така представеното
писмено доказателство безспорно се доказва, че ищците са носители на правото на
собственост върху имотите, предмет на горецитирания нотариален акт. Съдът
отхвърли искането на ответницата за откриване на производство по чл. 193 ГПК –
за оспорване на истинността на нотариалния акт, предвид постановеното в
Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. Дело № 11/ 2021 г. на
ОСГК, като мотиви за това са изложени в протоколно определение от отрито
съдебно заседание на 11.02.2021 г.
Поради
това, съдът приема че доказана е първата комулативна предпоставка на чл. 108 ЗС
– че ищците са собственици на недвижимите имоти.
При
анализа на така събраните в процеса писмени и гласни доказателства, съдът обаче
намира, че не се доказа по безспорен начин втората задължителна предпоставка
която следва да е налице за да бъде успешно проведено доказване на иск с правно
основание чл. 108 ЗС. За доказването на този иск, по делото бяха ангажирани и гласни
доказателства, чрез разпита на св. С. К. Р. – племенница на първата и дъщеря на
втората ищца. Същата в показанията си, дадени пред съда заяви, че не може да
каже с точност, но счита, че „от имота им са взети около 50 кв.м.“ Съдът
намира, че тези показания не са достатъчни, за да обосноват един положителен за
ищците съдебен акт.
На
първо място, свидетелката е в близки роднински връзки с ищците – дъщеря на
ищцата М.Р. и племенница на ищцата И.А., поради което и показанията й следва да
бъдат ценени именно през призмата на заинтересоваността на свидетелката от
изхода на делото.
Освен
това, с показанията си, свидетелката не доказа в пълен обем твърденията на ищците,
така, както са заявени с уточняваща молба от 28.07.2020 г., след дадени от съда
указания за конкретизиране на претенцията им. В цитираната молба, се твърди, че
неправомерното владение на ответницата е върху: 50.00 кв.м. от УПИ I – 118 в кв. 16 по регулационни план на с. Р., общ. Ч.,
обл. В., находящи се по югоизточната предна част на границата на имота, върху
50.00 кв.м. от УПИ I – 118 в кв. 16 по регулационни
план на с. Р., общ. Ч., обл. В., находящи се по южната средна част на границата
на имота, както и върху 15.00 кв.м. от УПИ III – 118
в кв. 16 по регулационни план на с. Р., общ. Ч., обл. В., находяща се по
източната граница на имота, в нейната най – долна крайна част, или общо на 115
кв.м. от двата имота. Показанията на свидетелката Р. обаче не доказаха
безспорно горните твърдения. Същата заяви, че не може да посочи с точност, но
счита, че от имота им са взети около 50.00 кв.м., без обаче да конкретизира от
кой имот, в коя част се намират тези 50.00 кв.м., за които се твърди, че
ответницата владее без правно основание. Показанията й не бяха конкретни и подробни
досежно установяването на тези обстоятелства, поради което и не се доказаха по един
безспорен начин претенцията на ищците, че ответницата владее 115.00 кв.м. от
спорните имоти в посочените им части. Други доказателства в подкрепа на това,
освен свидетелските показания на свидетелката Р., не са ангажирани от ищците. Поради
това и тези обстоятелства останаха само на фаза твърдения.
Съдът,
не споделя и доводите на ищцовата страна, че само с изграждането на оградата,
не по регулационния план, което се установява от съдебно – техническата
експертиза, се доказва обстоятелството, че е налице неправомерно владение от
страна на ответницата на части от имотите на ищците. Никъде от съдържанието на
експертизата не се установява, че в резултат на изградената ограда, в имота на ответницата
попадат 115.00 кв.м. от двата имота на ищците в посочените им от ищците географски
координати.
При
тези мотиви, съдът намира, че не бе доказана една от задължителните комулативните
предпоставки на предявения ревандикационен иск, поради което и същия следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По
предявения негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Съобразно
доклада по делото, ищците следваше да докажат в процеса, че са собственици на
УПИ I
– 118 в кв. 16 по регулационния план на с. Р., общ. Ч., обл. В.
и на Незастроена дворна площ от 465 кв.м. съставляваща УПИ III – 118
в кв. 16 по регулационния план на с. Р., по силата на Нотариален акт № ., том .
рег. № ., дело № . от 24.09.2019 г. на Нотариус Калина Гашева с рег. № 736 на
Нотариалната камара, с район на действие – РС – Белоградчик; че ответницата е изградила ограда и постройка в
несъответствие с действащия регулационен план на селото; че
ответницата пречи на ищците да ползват и владеят имотите си по предназначение. От своя страна, с оглед
твърденията си в отговора, ответницата дължеше доказване на обстоятелствата: че
владее имота на правно основание и че оградата между имотите на ищците и имота
на ответницата е изградена в съответствие с действащия регулационен план на
селото.
Негаторният
иск е иск за защита на собствеността и предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или
косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно
ползване на имота според неговото
предназначение. С предявяването му, се
цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат
премахнати последиците от него.
В случая, претенцията на ищците
е, че ответницата е изградила ограда в несъответствие с регулационния план на
селото, като по този начин им пречи да упражняват безпрепятствено правото си на
собственост върху имотите.
Както
бе посочено по – горе, предвид представения Нотариален акт за собственост на
недвижими имоти по давност № ., том ., рег. № ., дело № . от 24.09.2019 г. на
Нотариус Калина Гашева, с рег. № . на Нотариалната камара, с район на действие
– РС – Белоградчик, съдът приема за доказано, че ищците са собственици на
Дворна площ от 545 кв.м., съставляваща УПИ I – 118 в кв.
16 по регулационния план на с. Р., общ. Ч., обл. В., ведно с построените в
имота сгради – двуетажна масивна жилищна сграда, двуетажна паянтова стопанска
сграда и навес, и на незастроена дворна площ от 465 кв.м., съставляваща УПИ III – 118
в кв. 16 по регулационния план на с. Р., общ. Ч., обл. В..
Предвид
събраните по делото доказателства и кредитирайки заключението по допусната
съдебно – техническа експертиза, съдът приема за доказано и твърдението, че
съществуващата в момента ограда между имотите на ищците и този на ответницата,
не е изградена съобразно действащия в момента регулационен план на село Р.,
общ. Ч., обл. В.. Констатацията на вещото лице е, че оградата не е изградена
нито по границата на Поземления имот, нито по тази на УПИ – то.
Съгласно
формулирания петитум на предявения негаторен иск, ищците претендират
ответницата да бъде осъдена да прекрати действията, с които им пречи да
упражнят правото си на собственост и да допусне изграждането на ограда съгласно
регулационния план. В този смисъл е уточнението, направено от ищците с Молба от
28.07.2020 г. – л. 25 – 27 по делото, изречение последно.
В тази
връзка обаче, съдът се солидаризира с пледоарията на пълномощника на ответната
страна, че по делото не се установи ответницата да пречи по какъвто и да било
начин на реализирането на това действие. Негаторният иск, както бе посочено по
– горе, цели преустановяването на едно неоснователно
въздействие върху имота. В случая, предвид заявеното с исковата
молба, не се установи ответницата да пречи и осуетява по какъвто и да било
начин желаното от ищците действие и реализирането му.
Нещо повече – съдът възприема и друго становище, залегнало в съдебната
практика. Така в Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС
по т. д. № 4/ 2015 г., ОСГК, е възприето следното : Съгласно чл. 109 ЗС
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че
двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако
действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС.
Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на
собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по – големи от обикновените
/чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои
въздействия са по – големи от
обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
Съдът приема, че дори и да се приеме, че оградата е изградена неправомерно,
при неспазване на регулационния план, то не се установи, че с това действие
ответницата създава пречки за ищците за
използването на имотите, по – големи от обикновените. В този смисъл са Тълкувателно
решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/ 2015 г., ОСГК, Решение № 66 от
20.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3338/ 2020 г., I г. о., ГК, Определение № 232
от 27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1111/2021 г., I г. о., ГК.
По всяко дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали
неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск
създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали
тези пречки са по-големи от обикновените. Съдът, възприемайки съдебната
практика и анализирайки събраните по настоящото дело писмени и гласни
доказателства, приема, че не са налице законовите основания за уважаване на
предявения негаторен иск. Не се установи, ответницата да пречи на ищците да
използват имота си и същата да създава пречки по – големи от обикновените.
Напротив – в показанията си, свидетелката на ищците заяви: „и към настоящия
момент може да бъде изградена правилната оградна линия, нищо не пречи, няма
постройки, които биха могли да пречат за това“. Такава е и констатацията на
вещото лице – т. 3 от същото – че нова ограда може да бъде изградена при
спазване на регулацията, като не е констатирано, че на това място има сгради
или други постройки, които да създават пречки за това. Т.е., обстоятелството,
че съществуващата в момента ограда не е изградена по регулационния план, само
по себе си, не обосновава уважаване на негаторния иск, тъй като не се доказа в
процеса, оградата да пречи на ищците за пълноценното ползване на собствените им
имоти повече от обикновените пречки. Не се установи на мястото да има постройки
или други препятствия, не се установи ищците да са лишени от пълноценното си
ползване на имотите и това да се дължи на изградената ограда. По делото дори не
е заявена претенция за премахване на оградата.
При тези мотиви, съдът намира, че предявения негаторен иск също се явява
недоказан и като такъв го отхвърля.
Не
се установи по делото с никакви доказателствени средства и твърдението на
ищците за незаконно изградена от ответницата паянтова сграда. Такива констатации
не се съдържат нито в заключението на съдебно – техническата експертиза, нито в
което и да е било друго доказателство по делото. Доказателства за това не се събраха
дори и от разпита на свидетелката на ищците, изслушана в съдебно заседание.
При горните мотиви, съдът намира, че така предявените
искове са неоснователни и недоказани, поради което ги отхвърля.
По разноските :
Предвид
на това, че съдът отхвърли предявените искове, то ищците следва да заплатят на
ответницата направените по делото разноски за адвокатски възнаграждения в общ
размер на 650.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Е.А. ***, с
ЕГН ********** и от М.Е.Р. ***, с
ЕГН **********, чрез адв. П.В. от САК, против П.Е.Ж. – В. ***, с ЕГН **********, обективно съединени искове по чл. 108 Закона за собствеността – за
предаване владението върху недвижими имоти и по чл. 109 Закона за собствеността
– за допускане изграждане на ограда.
ОСЪЖДА И.Е.А. ***, с
ЕГН ********** и М.Е.Р. ***, с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТЯТ на П.Е.Ж. – В. ***,
с ЕГН **********, направените по делото разноски за
адвокатски възнаграждения в размер на 650.00 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Видински Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия :