Решение по дело №1226/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 966
Дата: 12 юли 2021 г.
Съдия: Янка Желева Ганчева
Дело: 20217050701226
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Р       Е        Ш      Е        Н       И       Е

 

№ ……….

 

гр. Варна /……………2021 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Варненският административен съд, ІІІ касационен състав, в публично заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА

                                                                                ДАНИЕЛА НЕДЕВА

 

при секретаря Теодора Чавдарова и в присъствието на прокурора от ВОП Александър А, като разгледа докладваното от съдията Ганчева к. адм. дело № 1226 по описа на Административен съд – Варна за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция по безопасност на храните – Варна против Решение № 260001/22.03.2021 г. на Районен съд – Девня /ДРС/, постановено по НАХД № 148/2020 г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление № ЗЖ-20/05.05.2020 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна, с което за нарушение на чл. 55е, т. 2 от Закона за фуражите /ЗФ/, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/11.03.2014 г. за изискванията за производство и/или търговията с медикаментозни фуражи и/или междинни продукти за производството им (Наредба № 1/11.03.2014 г.), на основание чл. 77д, ал. 2 от ЗФ, на „Свинекомплекс Брестак“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева.

В касационната жалба се поддържа, че оспореното решение е незаконосъобразно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Оспорват се изводите на ДРС за липса на съставомерност на нарушението по чл. 55е, т. 2 от ЗФ. Твърди се, че констатираното от въззивния съд, че в случая се касае за неизбежен пренос на лекарствена субстанция, показва, че „Свинекомплекс Брестак“ АД не отрича доказаното чрез лабораторните анализи съдържание на доксициклин в нецелевия фураж. Сочи се, че в разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/11.03.2014 г. императивно е определено, че при производство на медикаментозни фуражи операторът не трябва да допуска кръстосано замърсяване на нецелеви фуражи, т.е. максималното съдържание е 0 /нула/, поради което се изразява несъгласие с извода на районния съд, че кръстосано замърсяване в минимални количества е допустимо. Излагат се съображения за липсата на основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Оспорва се размерът на присъдените от ДРС в полза на „Свинекомплекс Брестак“ АД разноски за адвокатско възнаграждение. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. В с.з. процесуалния представител на касатора поддържа жалбата, моли да се отмени оспореното решение, като се постанови друго, с което да се потвърди НП и да се присъдят сторените по делото разноски.

Оветникът – „Свинекомплекс Брестак“ АД, по обстойни доводи, изложени в депозиран чрез представител по пълномощие писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата като неоснователна и недоказана. Моли за оставяне в сила на решението на ДРС и за присъждане на направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Варна, чрез своя представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, счита, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените с жалбата касационни основания и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

В производството пред въззивния съд е установено, че в периода 13.01.2020 г. – 17.01.2020 г. е извършена проверка във връзка със Заповед № РД-1-70/08.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните за обявяване на огнище на африканска чума по свинете /АЧС/ в животновъден обект с ветеринарен регистрационен № 9280-0533, находящ се в с. „Брестак“, общ. Вълчи дол, собственост на „Свинекомплекс Брестак“ АД. В хода на проверката, от представените дневници и документи, свързани с движението на ветеринарномедицинските продукти /ВМП/ и премикси, е констатирано, че към 31.12.2019 г. в амбулаторията на обекта трябва да са налични 120 кг ВМП Doxyvet 50 %, съдържащ активна лекарствена субстанция Doxycycline, но на 14.01.2020 г. не се установява наличие на ВМП Doxyvet 50 %. На основание горните констатации и дадено Предписание № 2/13.01.2020 г. от официалния ветеринарен лекар на Община Вълчи дол да се спре изхранването на животните с медикаментозен фураж, на 14.01.2020 г. са изпразнени наличните комбинирани фуражи в силози за изхранване към халета за отглеждане на животни №№ 19-1, 19-2, 19-3 и 2-1, които са почистени чрез механично изчукване и заредени с пълноценен комбиниран фураж. На 17.01.2020 г. са взети проби за официален контрол на фуражите, предназначени за лабораторен анализ за скрининг за забранени за влагане лекарствени субстанции като фуражни добавки от хале № 19-1, хале № 19-3 и хале № 2-1, които са изпратени в акредитирана лаборатория Agrolab Lufa GmbH, Германия. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № 13/17.01.2020 година. При извършените лабораторни анализи, документирани в три броя доклади за анализ, е установено наличие на лекарствена субстанция Doxycycline и в трите проби, съответно: >20 mg/kg, 15 mg/kg и <5 mg/kg. Предвид направените констатации контролните органи са приели, че на 17.01.2020 г. „Свинекомплекс Брестак“ АД, в качеството му на оператор, е изхранвал животните в халета за отглеждане на животни №№ 19-1, 19-2, 19-3 и 2-1 с медикаментозен фураж, без да има съответно издадена рецепта от ветеринарния лекар за него. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 55е, т. 2 от ЗФ, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/11.03.2014 г., за което срещу дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН „Свинекомплекс Брестак“ АД е подало писмени възражения срещу акта, които са счетени за неоснователни. Възприемайки изцяло констатациите в съставения АУАН и дадената с него правна квалификация на нарушението, административнонаказващият орган /АНО/ е издал оспореното пред ДРС наказателно постановление, с което, на основание чл. 77д, ал. 2 от ЗФ, на „Свинекомплекс Брестак“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева.

Районният съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и при липса на процесуални нарушения, като съдържат всички законовоизискуеми реквизити. Счел е обаче, че не е доказано извършването на административното нарушение по чл. 55е, т. 2 от ЗФ, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/11.03.2014 г., поради обстоятелството, че към датата на проверката и вземането на пробите отглежданите в обекта животни /прасета/, не са били предназначени за производство на храни, тъй като е било предвидено тяхното унищожаване. Този правен извод на първостепенния съд е аргументиран и с позоваване на изслушаното заключение на вещото лице по назначената в хода на въззивното производство съдебно ветеринарномедицинска експертиза /СВЕ/, според което наличието на лекарствена субстанция Doxycycline в пробите би могло да се дължи и на т.нар. „кръстосано замърсяване“ и да е резултат от „неизбежен пренос“ от предишно производство на медикаментозен фураж и последващо производство на медикаментозен фураж и изхранване с нецелеви фураж. ДРС е изложил съображения, че замърсяването на нецелеви фураж с активни вещества след производство на медикаментозен такъв /кръстосано замърсяване/ в минимални количества е допустимо. Посочил е, че дори да се приеме, че формално има извършено нарушение, деянието следва да се квалифицира като маловажен случай поради наличието на множество обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на обществената опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В тази насока въззивният съд е съобразил установените минимални количества лекарствена субстанция в храната на животните съобразно нормите, дадени от вещото лице; липсата на вредни последици поради умъртвяването на животните непосредствено след тяхното изхранване с медикаментозен фураж; факта, че се касае за първо по ред нарушение, както и своевременното изпълнение от страна на „Свинекомплекс Брестак“ АД на предписанията на контролните органи, дадени в хода на проверката, въпреки загубите, които е следвало да претърпи. Така мотивиран, ДРС е отменил оспореното пред него наказателно постановление и е присъдил в полза на дружеството пълния размер на претендираните от него съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс.

Така постановеното решение е правилно.

В хода на първоинстанционното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. За установяване на фактите, относими към предмета на делото, са събрани достатъчно доказателства, като същите са анализирани подробно и задълбочено от решаващия съдебен състав. На страните в съдебния процес е предоставено еднакво право на защита, като не са нарушени техните процесуални права. С оглед горното се налага извод за липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на оспорения съдебен акт, като наведените в обратна насока възражения в касационната жалба са голословни и неоснователни.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат, макар да не споделя изцяло изложените от районния съд мотиви.

Правилно първостепенният съд е преценил, че от събраните по делото доказателства не се доказва извършването на описаното в АУАН и наказателно постановление административно нарушение на чл. 55е, т. 2 от ЗФ, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/11.03.2014 година. Цитираната законова норма забранява производството и храненето на животни, отглеждани за производство на храни, с медикаментозен фураж, за който няма издадена рецепта от ветеринарен лекар. С идентично съдържание е и посочената разпоредба с подзаконов нормативен характер, по силата на която употреба на медикаментозен фураж се допуска само при животните, за които е издадена рецепта. Анализът на изложената правна регламентация сочи, че за съставомерността на визираното в АУАН и наказателното постановление административно нарушение следва да е налице хранене на животни, които се отглеждат за производство на храни, с медикаментозен фураж, без рецепта, издадена от ветеринарен лекар. Легална дефиниция на понятието „медикаментозен фураж“ се съдържа в § 1а, т. 7 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗФ, според която правна норма, това е смес от медикаментозен премикс и комбиниран фураж, предназначена за профилактика, лечение, възстановяване, коригиране или модифициране на физиологичните функции на животните.

В разглеждания случай от събраните по делото доказателства не се установява изхранването на животните в стопанисвания от „Свинекомплекс Брестак“ АД обект с медикаментозен фураж. Видно от приложените по административнонаказателната преписка три броя доклади за извършени лабораторни анализи наличието на лекарствена субстанция Doxycycline във взетите в хода на проверката проби е съответно: >20 mg/kg, 15 mg/kg и <5 mg/kg. Според заключението на вещото лице по назначената в хода на въззивното производство СВЕ фураж с посочената в докладите за анализ концентрация на активната субстанция Doxycycline не може да бъде определен като медикаментозен и да послужи за лечение на животни с бактериална инфекция или бактериална болест. Експертното заключение е обосновано с представената в хода на административнонаказателното производство кратка характеристика на продукт към лиценз за употреба № 0022-1891-07.11.2012 на DOXYPREX, съдържащ активна субстанция Doxycycline, според т. 4.9. „Дозировка и прилагане“ от която препоръчаната доза за лечение представлява концентрация на активната субстанция Doxycycline в крайния продукт /медикаментозен фураж/ в границите от 100 до 250 мг Doxycycline/кг медикаментозен фураж, които представляват норма за влагане. Експертът – ветеринарен лекар, дава заключение, че посочените в докладите за анализ стойности са несъизмеримо по-ниски от тези, които биха се получили при анализ за наличие на Doxycycline в медикаментозен фураж, като подобна концентрация не би могла да окаже лечебен ефект. След като фуражът, с който са хранени отглежданите от касационния ответник животни, не е медикаментозен по смисъла на § 1а, т. 7 от ДР на ЗФ, не е осъществено изпълнителното деяние на визираното в чл. 55е, т. 2 от ЗФ, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/11.03.2014 г. административно нарушение. Лисата на осъществен състав на административно нарушение обуславя незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, както правилно е приел районният съд в обжалваното решение.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че констатирайки липсата на извършено административно нарушение от страна на „Свинекомплекс Брестак“ АД, въззивният съд не е следвало да обсъжда приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото задължителна предпоставка за квалифициране на случая като маловажен е наличието на доказано административно нарушение, каквото в случая не се установява. Освен това, посочените от ДРС обстоятелства не обосноват приложението на обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен институт. Както бе отбелязано, установените минимални количества активната субстанция Doxycycline в храната на животните дисквалифицира деянието като административно нарушение, а не обуславя неговата маловажност, както неправилно е приел районният съд. Липсата на вредни последици, както и фактът, че нарушението е първо, също не биха били основание за освобождаване от административно наказателно отговорност при наличие на осъществен състав на административно нарушение. Нарушението на чл. 55е, т. 2 от ЗФ, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/11.03.2014 г. е от категорията на т.нар. формални нарушения /нарушения на просто извършване/, при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, не може да обоснове извод за маловажност на същото. Ако се приеме обратното, то всяко първо нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това е целта на обективирания в чл.28 от ЗАНН институт. Що се отнася до своевременното изпълнение от страна на „Свинекомплекс Брестак“ АД на предписанията на контролните органи, дадени в хода на проверката, същото е неотносимо към деянието, във връзка с което е издадено процесното наказателно постановление, респ. не може да обоснове неговата маловажност.

Независимо от изложеното в предходния абзац, достигайки до извод за липса на съставомерност на административното нарушение по чл. 55е, т. 2 от ЗФ, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/11.03.2014 г. и отменяйки оспореното пред него наказателно постановление, решаващият състав на ДРС е постановил правилен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставен в сила.

Относно възражението, касаещо размера на присъдените от районния съд разноски за адвокатско възнаграждение в полза на „Свинекомплекс Брестак“ АД, съдът прецени следното: не е спорно между страните по делото, че дружеството е представило доказателства за направени разноски за адвокат в размер на 846 лв., съдът не споделя доводите на въззивния съд, че адвокатското възнаграждение е в минимален размер съгласно нормите на чл. 18 ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно правилата на цитираната норма минималното възнаграждение е в размер на 580 лв.

Съдът намира, че определеното възнаграждение от ВРС съответства на фактическата и правната сложност на делото, както и на конкретно осъществената от наетия адвокат защита – в подадената жалба и в проведените две открити съдебни заседания по делото са изложени подробни аргументи, сочещи на достатъчно задълбочено проучване на фактите по делото и приложимите правни норми, и са формулирани въпроси за изготвяне на СВЕ, чието заключение е кредитирано от съда при излагането на мотивите към обжалваното решение.

По искането на дружеството за присъждане на разноски в касационното производство съдът прецени следното: по делото е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който дължимото възнаграждение за адвокат е 600 лв. без ДДС, представена е и фактура №**********/14.05.2021 г. за сумата от 720 лв., в която е отразено, че плащането е по банков път. От приложено по делото извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество е видно, че е извършено плащане по фактура №6061, по делото не са представени доказателства, че уговореното адвокатско възнаграждение, за което е издадена фактура №**********/14.05.2021 г. е заплатено. Предвид изложеното претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.

Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 260001/22.03.2021 г. на Районен съд – Девня, постановено по НАХД № 148/2020 г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: