РЕШЕНИЕ
№712
02.11.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА Д.
Секретар: Йорданка Попова………………………………………………………………….
Прокурор:……………………………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 940 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Съдебното производство е образувано по жалба на Н.В.Д. ***, подадена чрез пълномощник, против Заповед № 857 от 17.06.2019г. на кмета на община Хасково.
Заповедта се оспорва с оплаквания за незаконосъобразност. Същата била неправилна, издадена в противоречие с материалноправни разпоредби, неспазване на установената форма и съществено нарушение на процесуалните правила. Счита се, че фактическите основания в акта не обосновавали извода за това, че същите довели до изпълнението на законовите изисквания за издаването му. На първо място се твърди, че нито в заповедта, нито в констативния акт било установено предназначението на процесния строеж. В същите било посочено, че той бил с предназначение „лятна кухня с жилищна част”, но при определяне на категоризацията на строежа, органът посочил като основание в мотивите чл.137, т.5, буква „в“, което норма визирала строежи от допълващо застрояване, извън тези по шеста категория. В случая, с процесната сграда било осъществено застрояване, но дали същото било допълващо, следвало да се тълкува съгласно нормата на чл.41 от ЗУТ, според която сградите следвало да представляват спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основано застрояване. Административният орган в акта си посочил, че строежът е от V-та категория, съгласно чл.137, т.5 от ЗУТ, но в тази точка се съдържали няколко вида строежи от тази категория. Смята се, че е налице правилно определяне на категорията на строежа, като се сочи, че това определяло материалната компетентност на издателя на административния акт, а също и дали следвало за сградата да бъдат представени строителни книжа. На следващо място се излагат обширни доводи в подкрепа на твърдението, че заповедта била издадена без да съдържала изложение на фактическите и правни основания за постановяването й. Възприета от органа фактическа обстановка не съответствала на действителната, а актът бил съставен при неизяснена такава. Заповедта била издадена в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. Не било изпълнено задължението за изясняване на всички факти и обстоятелства, от значение за правилното решаване на случая. Не бил съобразен моментът на извършване на строителството, неговото местоположение и произтичащата от това възможност обектът или част от него да е в режим на търпимост. Посочва се, че строежът е реализиран през 1986г. от възходящи роднини на жалбоподателката, като при реализацията било взето съгласието на собствениците на съседните имоти, тъй като бил построен непосредствено до страничните регулационни граници. Неправилно било прието от административния орган, че обектът представлявал „лятна кухня с жилищна част“, след като представлявал жилищна сграда с идентификатор №777195.711.0.1 с площ 71 кв.м. Не било взето и становище от гл. архитект на Община Хасково. Счита се, че изтъкнатите процесуални нарушения довели и до неправилно приложение на материалния закон. Акцентира се върху обстоятелството, че органът не изследвал вероятността за търпимост на строежа, като в тази насока се излагат обширни разсъждения и доводи. Не бил изследван въпросът за допустимостта на строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. Въпросът за търпимостта бил съществен и неизследването му представлявало съществено процесуално нарушение
По изложените съображения, поддържани от процесуален представител и в съдебно заседание, жалбоподателят моли да се отмени оспорената заповед. Претендира разноски по делото.
Ответникът – кмет на община Хасково, чрез процесуален представител, в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.10.2018г. М.Я.подал „до кмета на община Хасково“ жалба, заведена в ДНСК – РО „НСК“ – Хасково под вх.№ХС-***-**-650 (л.57). Със същата уведомил кмета, че поради създаването на пречки от страна на Н.В.Д. прекратявал всякакви строителни дейност в имота си. Заявил, че оттеглил подписа си по декларация по чл.183 от ЗУТ от 16.10.2018г.с, която дал съгласие за извършване на трайни насаждения и строителни дейности в имотите им, и на вече съществуващи сгради, съответно за надстрояване или пристрояване, предназначени за жилищно или вилно застрояване, и заявил, че оттегля даденото си съгласие. Посочил, че в имота на Н.Д. – поземлен имот 77195.711.64, освен жилищна сграда била построена и незаконна постройка, зад къщата ѝ, която се състояла от четири стаи. Обективирал молба да се извърши проверка и след констатиране на незаконното строителство да се предприемат действия по премахване на постройката.
Жалба с горния текст е била регистрирана и в Община Хасково, под рег. индекс 94 М-3275-3 на 19.10.2018г.
На 23.10.2018г., заведената в ДНСК – РО „НСК“ – Хасково под вх.№ХС-***-**-650 жалба е била изпратена до кмета на община Хасково по компетентност, (л.56).
На
11.12.2018г. до ДНСК – РО „НСК“ – Хасково, с копие до М. А. Я., е изпратено
писмо рег.индекс: 94 м - 3275-3#2 (л.49), с което, във връзка с жалбата на Я. е
посочено, че е била извършена проверка
на място в ПИ 77195.711.64 от служители в отдел „Контрол по ЗУТ“ при Община
Хасково. Посочено е, че било представено Разрешение за строеж №171/25.05.2015г.
за „Еднофамилна жилищна сграда, а за „Жилищна сграда на един етаж“, не били
представени строителни книжа. С писмото ДНСК – РО „НСК“ – Хасково и М. А.са
уведомени, че следващите действия от страна на общината ще бъдат за „Жилищна
сграда на един етаж“, като бъде оформен констативен акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ
и съответно връчен на извършителя.
С жалба
рег.индекс: 94 М-3275-3#3/17.12.2018г.
(л.48) лицето М. А.Я., уведомил кмета на община Хасково, че подава същата
против Н.В.Д., която извършвала незаконно строителство в имота.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 2, том I, рег.№263, дело №2/2019г. (л.62), на 08.01.2019г. Н.В.Д. била призната за собственик по давностно владение на следния недвижим имот (НИ): Жилищна сграда с идентификатор 77195.711.0.1, с площ 71 кв.м., с адрес на сградата: гр.Х., ул.“Д.“ №*, с брой етажи – 1, предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор 77195.711.64 и ПИ с идентификатор №77195.711.261 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006г на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра.
С писмо изх.№ХС-909-00-036/18.01.2019г. (л.47) началникът на РО НСК – Хасково към РДНСК „Южен централен район“ разпоредил Община Хасково да уведоми в законоустановения срок жалбоподателя, РО – НСК – Хасково и всички заинтересовани страни относно предприетите действия по преписката.
На 23.01.2019г. работна група от трима главни специалисти в отдел „КЗУТ“ при Община Хасково е извършила проверка на строеж: „лятна кухня с жилищна част“ 8,10/8.60м.=69,66 кв.м., намиращ се в два имота, а именно в източната част на 77195.711.64 и западната част на 77195.711.261. За проверката е съставен Констативен акт №2/23.01.2019г. (л.44). В същия е посочено е, че имотът е собственост на Н.В.Д., с адрес ***, която е и възложител и строител по стопански начин на строежа. Посочено е, че за строежа не са представени одобрен проект, разрешение за строеж, при липса на протокол за откриване на строителна площадка, протокол за откриване на строителна линия и ниво и заповедна книга. Констатирано е, че се извършва строителство на лятна кухня с жилищна част 8.10/8.60м. = 69.66 кв.м., която била реализирана в два имота, а именно в източната част на 77195.711.64 и западната част на 77195.711.261 по КК на гр.Хасково, които били собственост на Община Хасково. Строежът представлявал едноетажна постройка, изпълнена с бетонови основи. Конструкцията била стоманобетонова и тухлена зидария. Покрив - дървен градоред, покрит с интернит. Дограма - PVC. Стоежът бил V-та категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата за видовете строежи. Установеното нарушение е: строеж без необходимите книжа, с което са нарушени разпоредбите на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Констативният акт е подписан от служителите, извършили проверката.
Констативен акт №2/23.01.2019г. е изпратен на жалбоподателката Н.В.Д.,*** и М. А. Я.в с писмо рег.индекс: 94 М-3275-3#5/01.02.2019г. и получен от същите на 05.02.2019г., видно от представените известия за доставяне (л.40 и сл.).
Под рег.индекс: 94 М-3275-3#7 от 03.04.2019г. М. А.Я. завел в Община Хасково искане до кмета на общината, с което го сезирал да изпълни предоставените му от закона правомощия и да продължи процедурата по премахване на незаконен строеж „лятна кухня с жилищна част“, построена в два имота, а именно в източната част на 77195.711.64 и западната част на 77195.711.261, доколкото тази сграда обхващала и неговия имот и нарушавала правото му на собственост.
Въз основа на съставения Констативен акт №2/23.01.2019г. кметът на община Хасково издал обжалваната в настоящото производство Заповед №857/17.06.2019г., с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж „лятна кухня с жилищна част, с площ 69.66кв.м., находяща се в два имота, а именно в източната част на ПИ 77195.711.64 и западната част на 77195.711.261 по КК на гр.Хасково, с извършител Н.В.Д., адрес ***.
Заповедта е изпратена до адресата си с писмо рег.индекс: 94 М-3275-3#10/17.07.2019г. на зам.кмета на община Хасково, получено на 19.07.2019г., видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата срещу заповедта е подадена до АдмС-Хасково на 31.07.2019г. и заведена под вх. № 4981/31.07.2019г.
По делото като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в административната преписка.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно-техническа експертиза.
В заключението си, експертът посочва, че при оглед на място е констатирал наличието на обект, представляващ едноетажна постройка с размер 8.10/.8.60 м., изпълнена от основи с камък и бетонни стълби на височина 60 см. за подход. Западната фасадна стена била изпълнена на от ½ тухла с дебелина 12 см., източната стена, изпълнена от 25 см. тухлена зидария, северната ограждаща стена от каменна зидария, представляваща масивна ограда със съседния имот 77195.711.54, южната ограждаща стена била тухлена с дебелина 25 см. и представлявал масивна ограда със съседния имот 77195.711.76. Само западната фасадна стена била изменена с положена топлоизолация. Покривът бил едноскатен, с дървена покривна конструкция от стар дървен материал – валки, покрит със стари керемиди тип „марсилски“ от различен вид. Дограмата била дървена от различни по размер и вид прозорци, на западната фасадна входна врата и едни от прозорците били сменени с ПВЦ. Вътрешното разпределение на постройката било следното: салон – антре, тъмно помещение – кухненска ниша с мивка, две стаи и санитарно помещение – баня с тоалетна. Настилката била циментова замазка в антре и санитарно помещение, циментова замазка и балатум в стаите. Вътрешните стени била тухлени, с мазилка, шпакловка и латекс, фаянс в санитарния възел. Таваните били градоред, с обшивка от ПВЦ, плоскости и гипсокартон. От неизмазаните вътрешни и външни стени било видно, че сградата нямала стоманобетонни елементи. Сградата представлявала единствено жилище на жалбоподателя и съпруга ѝ, и се ползвала целогодишно, а не като лятна кухня или друг вид допълващо застрояване с обслужващо предназначение. Вещото лице посочва, че именно описаният обект е предмет на оспорената заповед и представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Същият бил V-та категория, като в Община Хасково не били налице одобрени проекти и издадено разрешение за строеж на обекта, предмет на оспорената заповед. На следващо място, от огледа на място експертът установил, че сградата била стара, поддържана, ремонтирана и освежавана през годините с нови и втора употреба мебели. По информация от декларацията на собственичката сградата била построена през 1986г. и била без вътрешна тоалетна, която била обособена по-късно във вътрешно помещение, ползвало се като склад за дърва и въглища. Както към 1986г., така и съобразно правилата и нормативите за застрояване по ЗУТ към 2019г. строежът бил допустим. Изграден бил на границата с имоти от север и юг. От съседката, собственик на имот 77195.711.54 от север имало съгласие за построяването му, а в имота от юг – 77195.76 имало започната постройка към жилищната сграда с отлята плоча, която покривала по-голямата част от фасадната стена на просната сграда. В съдебно-техническа експертиза е посочен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 2, том I, рег.№263, дело №2/2019г., на 08.01.2019г., с който Н.В.Д. е призната за собственик по давностно владение на недвижимия имот – еднофамилна жилищна сграда, с площ 71 кв.м., разположена в ПИ с идентификатор 77195.711.64 и ПИ с идентификатор 77195.711.261 по КК на гр.Хасково. От замерването на място се установило, че площта била 70 кв.м. По описание и местоположение сградата била идентична с описаната в нотариалния акт за собственост. Разликата от 1 кв.м. е определена от експерта като несъществена. Същата се дължала на неточно замерване от трудно достъпно място, поради денивелация на терена по източната фасада. В западната част на ПИ с идентификатор №77195.711.64 имало новопостроена двуетажна сграда, която била по одобрени проекти със застроена площ 60 кв.м. и не била идентична с описаната в посочения нотариален акт. В двата имота - №77195.711.64 и №77195.711.261 нямало други сгради, освен описаните.
Към изготвената СТЕ е приложена и скица с посочено местоположение на процесната сграда в №77195.711.64 и №77195.711.261.
В съдебно заседание вещото лице поддържа експертизата. Допълва, че счита строежа за допустим и основанията за това били, че имало съгласие от единия съсед с уверение, че ще бъде покрит калканът до това допълващо застрояване, а другият съсед вече бил започнал строеж на допълващо застрояване, долепен до процесния. Това били собствениците на имоти 54 и 76. Имало и други съседи – имот 56 и 53. Към дъното на имота имало още съсед, но там имало отстояние от границата. Пояснява, че строежът е изграден в два имота – 64 и 261. Границите му от север били с имот 54 и имот 53, а от юг – с 76 и 56. В заключението били коментирани 76 и 54, но не и 56 и 53. Имало допълващи застроявания, които били с паянтова конструкция, не били масивни сгради, но нямало и жалби от тези съседи. Посочва, че сградата била строена преди повече от 40 години и била със стара конструкция и досега нямало възражения от съседи. Смята, че е в режим на търпимост. Сочи още, че на място имало паянтови постройки със стопанска цел, и в 56, и в 53. Не били на калкан, но били долепени до тази сграда и били допълващо застрояване в тези имоти. Не били нанесени на КК, тъй като били паянтова конструкция. Допълва също, че имало разминаване с описанието в заповедта, тъй като там сградата била описана със стомано-бетонна конструкция, а в случая имало паянтови фасадни зидове. Стомано-бетонна конструкция нямало, имало дървен покрив. По размери обектът отговарял, можело да се индивидуализира и като местоположение, и като квадратура, независимо от разминаването. Заявява, че лятната кухня е елемент на допълващо застрояване, докато тази сграда била основно жилище за семейството, което живеело в нея, можело да се приеме за жилищна сграда, а не за лятна кухня. На въпрос, налице ли е свързано застрояване при изграждане на имота при положение, че е разположен в два поземлени имота – в 64 и 261 и може ли да приеме, че това е вид свързано застрояване на самата сграда, вещото лице отговаря „да, в два имота е, така е“. Вещото лице не открило съгласие от Община Хасково за изграждане на строежа, предвид това, че същият е посторен на два общински имота. Заявява още, че няма съгласие от Община Хасково както за общинските имоти, в които е построено, така и в съседните. На следващо място сочи, че строежът би могъл да бъде допустим, ако има съгласие на съседите. В случая съгласието било дадено с по-късна дата, към настоящия момент, така, че се изследвало моментът към настоящия момент, дали бил допустим. На въпроса, ако и към двата момента няма съгласие на собственика на имота, в който е построена сградата, допустима ли е сградата, отговаря, че не е допустима.
Така изготвеното заключение и дадените пояснения от вещото лице в съдебно заседание, бяха оспорени от процесуалния представител на ответника. С оглед оспорването на заключението на вещото лице, по искане на ответната страна по делото беше назначена повторна единична съдебно – техническа експертиза, само по въпроса допустим ли е бил процесният строеж описан в заповед № 857/17.06.2019г. на Кмета на Община Хасково съобразно действащите към момента на изграждането му правила и нормативи за застрояване и съобразно нормите на ЗУТ, което е прието с оспорване на жалбоподателката.
Видно от заключението по повторната експертиза, процесната постройка е с размери 8.10/8.60 със с. височина в източната си част 2.20 м., а в западната 2.30м. Височината на постройката при западната фасада е 2.50м., а от нивото на дворното място(ведно с подпорната стена, служеща за основа на западният й зид) 3.40м. Разположена е на 2м. от източната имотна граница на ПИ с идентификатор 77195.711.261 с ПИ с идентификатор 77195.711.65. ПИ с идентификатор 77195.711.64 е с денивелация –високо разположен е спрямо улицата, в източната му част е изградена подпорна степа с височина 0.90 м., върху която е стъпил западния тухлен зид с дебелина 12 см., на изградената лятна кухня. За северна стена на процесната постройка е използвана масивна каменна ограда на имота от север, южната ограждаща стена на постройката с дебелина 25 см. се използва за ограда с ПИ с идентификатор 77195.711.76 и ПИ с идентификатор 77195.711.56 , а източната фасадна стена е от 25 см. тухлена зидария. Процесният обект „Лятна кухня с жилищна част” е с едноскатен покрив, с валки, покрит с различен вид керемиди и частично с етернит. Само западната фасадна стена е измазана. Съгласно декларацията на собственичката Н.Д. процесната сграда е построена през 1986г. Процесната постройка е поддържана и ремонтирана през годините с нови и втора употреба материали. Използваните материали са били налични през 1986г. При направената проверка в техническа служба на Община Хасково се установява, че в кадастралния, регулационен и застроителен план, одобрен със Заповед № 73/1988г., имотът в който се намира процесната сграда, представлява поземлен имот, отреден за УПИ VIII, в кв. 350а, предвиден за малкоетажно жилищно строителство и процесната сграда не е отразена.
Към 1986г. е действал ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство. Видно от заключението, процесната сграда не отговаря на чл.13, ал.21 чл.49, чл.119, чл.120 и чл.121, ал.2 от Наредба № 5 за правила и норми на териториално и селищно устройство, и конкретно на същия подзаконов нормативен акт, като подробно вещото лице е обяснило причините на които се дължат несъответствията.
Според вещото лице сградата не е допустима и по сега действащите норми на ЗУТ и конкретно на чл. 31, ал.2 от ЗУТ , чл.41, ал.2 от ЗУТ, чл.42, ал.2 от ЗУТ и на чл.72, ал.3 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
С оглед така установеното от вещото лице, несъответствие на сградата, с правилата и нормативите за застрояване действали, както към момента на изграждането й, така и към настоящия момент, същото е извело извод за нетърпимост на сторежа съгласно изискванията на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
При изслушване на вещото лице същото заявява, че поддържа заключението си. Твърди, че сградата е такава на допълващо застрояване, тъй като не отговаря на изискванията за жилище. Сочи, че законът позволява да бъде търпим един стореж, но същия макар и построен за остри жилищни нужди, трябва да отговаря на изискванията на нормативната уредба. В случая същия не отговаря. По отношение разликата между повторното и първоначалното заключение обяснява, че видно от протокола от съдебно заседание, първото вещото лице е дало като крайно заключение извън писмената си констатация, че сградата е незаконна. Но то е приело, че заради тази допълнителна стая, която приема за жилищна цялата сграда е жилищна. Вещото лице С. сочи, че до 1986г., нормативната уредба е забранявала в един и същи парцел да има две жилищни сгради една зад друга, както е в настоящия случай. През 1986г. тази забрана е отпаднала и към настоящият момент това е възможно, ако са спазени съответните изисквания на закона. Заявява също, че за процесната сграда няма отстъпено право на строеж . Сградата е застроена върху два имота и двата общински, единият от които е актуван с акт за частна общинска собственост. За източната част на имота няма такъв акт, но в регистрите на общината е записан като публична собственост.
По делото беше разпитан свидетелят В. Ма. К., живеещ в близост до обекта на оспорващата (по негови думи на 40-50 метра). Същият посочва, че винаги през живота си живял там и къщата на жалбоподателката винаги съществувала. Била кирпичена и след като паднал кирпичът решили да направят ремонт през 1984-1985г. Той помогнал в строителните работи, построили я наново, с тухли, той помогнал за основите. Когато правили ремонта разрушили старата къща и до нея изградили нова, която имала две стаи и покривче. Като копали основите, малко разширили къщата. След това не знаел дали била разширявана.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.225а,ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2 от с.н.а. или на части то тях, следователно, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Спазени са съществените административно-производствени правила при
издаването на обжалвания административен акт, регламентирани в ЗУТ и АПК.
Заповедта е издадена на базата на констативен акт изготвен по
реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и съставен
от служители на Община Хасково Дирекция“ АГСИ“, отдел „КЗУТ” , респ.
разполагащи с необходимите правомощия за това по силата на закона, който
констативен акт е надлежно връчен на сопорващата.
Законът не изисква съставянето на констативният акт в присъствие на
заинтересованото лице, така че неуведомяването на жалбоподателят за проверката
и съставянето на акта в негово отсъствие не е процесуално нарушение.
Сроковете за издаване на административни актове са инструктивни, и неспазването им по никакъв начин не води до съществено нарушение на административно производствените правила, още по-малко до нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, в която насока е и константната съдебна практика на касационната инстанция.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Като фактически основания за издаването й административният орган е посочил констатациите в Констативен акт № 2/23.01.2019г., като са посочени изрично и правните норми, които счита за нарушени, следователно същата е мотивирана. Основания за постановяване на заповедта се съдържат и в подготвителният документ по издаването й - констативен акт № 2/23.01.2019г. надлежно изготвен от служители по контрол на строителството при Община Хасково, което е допустимо съгласно ТР № 16 от 31.03.1975г. ОСГК на ВС. В последният конкретно е посочено местонахождението на процесната постройка, вида и техническите й характеристики-параметри, което позволява достатъчното индивидуализиране на строежа. Предвид това установеното разминаване в конструкцията на строежа, не се отразява на законосъобразността на акта. В този смисъл е и сформираната трайна практика на касационната инстанция. Констативният акт е официален писмен документ и предвид неоспорването му от жалбоподателя по предвидения в чл. 193 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК ред, по отношение на удостоверените с него обстоятелства, лично възприети от длъжностните лица, обвързва съда с материална доказателствена сила. В този смисъл и практиката на ВАС изразена в решение Решение № 2961 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9062/2015 г., II о, . Решение № 12499 от 18.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4789/2016 г., II о. и др., която настоящият съдебен състав споделя.
Не е спорно по делото, че процесната постройка е изградена в източната част на ПИ 77195.711.64 и западната част на ПИ 77195.711.261 по КК на гр.Хасково, върху които жалбоподателката не разполага с право на собственост и на същата не е учредявано право на строеж. Не спорно между страните, че тези два имота са собственост на лице различно от жалбоподателката, а именно Община Хасково, като видно от заключението по повторната експертиза, при извършената от същото проверка е установило, че западната част от имота в която е построен обекта описан в оспорената заповед е актуван с АЧОС.
От събраните по делото писмени доказателства както и от заключенията и по повторната и по първоначалната съдебно техническа експертиза, безспорно се установява, че процесната постройка е „строеж“ по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ, от пета категория съобразно чл. 10, ал.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата за видовете строежи.
Процесният строеж не е нанесен в кадастралният, регулационен и застроителен план , одобрени със Заповед № 73/1988г.
Същия попада в разпоредбите на чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ, съгласно който се изисква както одобряване на инвестиционни проекти, така и разрешение за строеж. Не е спорно по делото и се установява от първоначално изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, че за строежа няма инвестиционен проект, както и че разрешение за строеж за процесната постройка не е било издавано, съответно същата е била изградена без наличие на необходимите строителни книжа. В този смисъл безспорно строежа се явява незаконен такъв по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Спорният въпрос по делото е кога е изграден процесният строеж, и оттук търпим ли е той по смисъла на пар.127 от ДР на ЗУТ.
В заповедта не е обективиран извод на административният орган касателно датата на изграждане на строежа. Такъв липсва и в съставеният Констативен акт №2/23.01.2019г.
Твърденията на жалбоподателя съгласно обективирано в представена по
делото нотариално заверена декларация от 25.07.2019г.са, че строежът е построен през 1986г. и респ. попада в хипотезите на пар.16 и пар. 127 от ДР на ЗУТ. За
установяване на този относим факт - периода на
изграждане на сградата, по делото, по искане на оспорващата страна, са
събрани гласни доказателства въведени с разпита на св.Комбаков. Видно от показанията му същият заявява, че строежът е извършен около 1984-1985г. Съдът кредитира с
доверие тези показания, доколкото те са дадени от лице участвало в
строителството на процесната сграда и непосредствен съсед на същата, който
съответно имал преки и непосредствени впечатления от момента на изграждането й.
Съгласно нормата на § 16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ строежите, изградени до 7 април 1987 г., за
които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
В § 127 , ал.1 от ПЗР на ЗУТ е предвидено, че с троежи, изградени до
31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Следва да се посочи, че за
установяване търпим ли е процесният строеж, по делото са били допуснати и приети две противоречиви заключения на вещите
лица изготвили първоначалната и повторната съдебно - технически експертизи. В заключението
на вещото лице изготвило първоначалната съдебно-техническа експертиза, е направен извода, че строежът е допустим. Това
заключение, в частта му касаеща отговора на въпрос 2-ри, съдът не
възприема, като намира същото за необосновано и немотивирано. Вещото
лице не е посочило нито приложимата нормативна база при извършване на строежа въз основа на която
да се прецени допустим ли е бил той по тогава действащите правила и нормативи
за застрояване, нито понастоящем
действащата, като съответно липсва и анализ на относимите норми спрямо вида, състоянието, местонахождението,
спазване на строителни параметри при изграждането
на процесния строеж и спрямо границите
на съседните имоти. В съдебно заседание
вещото лице изготвило първоначалната СТЕ също не успя да защити този си
извод. Ето защо у съда, при
преценката му ведно с другите писмени доказателства по делото и съобразно приложимите към случая нормативни актове, възникват
основателни съмнения за неговата правилност. Още повече, че видно и от устният доклад на вещото лице в
проведеното о.с.з., при изготвяне на заключението си в тази му част вещото лице
не е съобразило обстоятелството, че
жалбоподателката не е собственик на терена, върху който е изградена сградата,
съответно строежът е изграден в нарушение на чл. 56 от ЗТСУ(отм.). Това обстоятелство
обаче е съобразено при изготвяне на заключението на вещото лице изготвило
повторната СТЕ, която е обоснована - извършено е подробно описание и анализ на местоположението, състоянието на
обекта, отстоянията на обекта до границите на имотите, в които е изграден и останалите строителни показатели, който са
съпоставени с приложимата нормативната база, поради което съдът кредитира това експертно заключение изцяло.
С оглед периода на изграждане по делото, относима за преценка дали същият е търпим се явява нормата на пар.16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Към момента на изграждане на строежа приложими са били разпоредбите на ЗТСУ, ППЗТСУ и съотв. Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство. В чл.13 от посочената наредба са предвидени отстоянията на които следва да са разположени сградите от дъното на парцела, като в случая не е спазено предвиденото в ал.2 на същата норма разстояние, което следва да е 8 метра или най-малко 5 метра от регулационната линия към дъното на парцела, тъй като видно от заключението на повторната СТЕ констатираното на място разстояние е 2 метра. Съгласно чл. 49 от Наредба №5/77г. е въведено изискване светлата височина на новопроектираните жилища да е 2.50 метра, а констатираната на място от вещото лице по повторната СТЕ с. височина е 2.20 м. и 2.30 м. Съгласно чл. 119 второстепенните постройки се разрешават въз основа на кварталнозастроителна разработка, а в случая от проверките си вещото лице по повторната СТЕ е установило, че такова допълващо застрояване не е предвидено. Съобразно чл. 120 от Наредба № 5 максималната височина до стрехата е 2.30м., и 3 м. до най-високата част на билото, а констатираната от същото вещо лице височина до стрехата в най-ниската й част в случая е 2.50 м. Същевременно съгласно чл.121, ал. 2 от Наредба №5 от 1977 г. второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация, подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета, при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че калканните стени да се покрият напълно. В този случай трябва да се изгради съответен пожаропредпазен зид. Видно от заключението на вещото лице по повторната СТЕ тези условия също не са налице, като в случая няма изградена друга постройка по цялата дължина на обекта описан в оспорената заповед. Предвид това към момента на изграждането му строежът не е допустим по правилата и нормативите за застрояване, нито като основно застрояване, нито като допълващо такова.
Същият не е отговаря и на понастоящем действащите изисквания на ЗУТ както за основно, така и за допълващо застрояване, а именно: не отговаря на изискванията на чл. 31, ал.2 от ЗУТ – тъй като установеното от вещото лице разстояние на сградата от дъното на имота е 2 м., т.е. по-малко законоустановеното разстояние от 5 м. Не отговаря на изискванията за с. височина по чл. 72, ал.3 от Наредба №: 5 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като констатираната такава е 2.20 и 2.30м., а изискуемата е 2.60м. Липсва виза за проектиране на допълващо застрояване, каквато се изисква съгласно чл.41, ал.2 от ЗУТ , както и не отговаря на изискванията за допълващо застрояване по чл. 42, ал.2 от ЗУТ, тъй като постройки за допълващо застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница, само ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседният имот или плътни огради – а в случая, както вече се посочи друга постройка покриваща на калкан процесната няма- обстоятелство видно и от скицата приложение към първата допусната по делото СТЕ .
Обектът предмет на оспорената заповед следователно не се обхваща от благоприятния режим на посочените правни норми и тъй като е незаконен, като извършен в противоречие с разпоредбите на чл. 148, ал.1 от ЗУТ подлежи на премахване, и в този смисъл административния орган правилно е приложил материалния закон.
С оглед констатираната материална законосъобразност на заповедта, съда намира същата и за съответна на целта на закона.
Ето защо,съда възприемайки оспорваната заповед за законосъобразен административен акт, намира че жалбата подадена срещу нея от Н.В.Д. ще следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора основателна се явява само претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото. Ето защо ще следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на Община Хасково разноски по делото в размер на сумата от 320.00лева, от които 100.00 лева юрисконсулско възнаграждение и 220.00 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н.В.Д. ***, против Заповед № 857 от 17.06.2019г. на кмета на община Хасково.
ОСЪЖДА Н.В.Д., с ЕГН ********** *** да заплати на Община Хасково разноски по делото 320.00(триста и двадесет)лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му с касационна жалба пред Върховният административен съд
СЪДИЯ: