Решение по дело №15617/2022 на Софийски районен съд

Производството е по реда на глава XXVIII НПК.
Образувано е по внесено от СРП срещу А. Ю. П. постановление за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, с твърдения за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 и т. 2 НК, а именно, че на 24.03.2022 г., около
20:30 ч., в гр. София, на бул. „Стефан Стамболов“ №22, без надлежно разрешително, съгласно
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държала високорискови
наркотични вещества, а именно – коноп, с нетно тегло 2,14 гр., с процентно съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол - 10%, на стойност от 12,84 лева; амфетамин, с нетно
тегло - 0,50 гр., с процентно съдържание на активния компонент амфетамин - 11%, на стойност
15,00 лева и рисково наркотично вещество - клоназепам, съдържащ се в тринадесет броя таблетки,
с общо нето тегло 2,38 грама, на стойност от 6,50 лева, всичко на обща стойност от 34,34 лева /
тридесет и четири лева и тридесет и четири стотинки /, като конопът и амфетаминът са включени в
Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хумА.та и ветеринарната медицина” към
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а клоназепамът
е рисково вещество и е поставено под контрол, съгласно ЗКНВП, като случаят е маловажен.
В съдебно заседание СРП, редовно призована, неизпраща представител.
Обвиняемата изразява критично отношение към случилото се. В последната си дума, моли
за минимален размер на санкцията.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Обв. А. Ю. П. е родена на ***, ЕГН **********.
На 24.03.2022г., около 20:30 ч в гр. София, на бул. „Стефан Стамболов“ пред №22
полицейските служители при 03 РУ-СДВР *** обхождали маршрута си. Спрели за проверка лице
от женски пол. Установили самоличността му, като А. Ю. П.. Същата видимо се притеснила.
Полицейските служители я попитали - дали има в себе си забранени от закона вещи. Обвиняемата
им заявила, че държи наркотични вещества. С протокол за доброволно предаване предала на
органите на МВР инкриминираните вещества.
Изготвена била физико-химическа експертиза, от която се установило, че предадените
вещества представляват коноп, с нетно тегло 2,14 грама, с процентно съдържание на активния
компонент - тетрахидроканабинол от 10%, на стойност от 12,84 лева; амфетамин, с нетно тегло от
0,50 грама, с процентно съдържание на активния компонент - амфетамин от 11%, на стойност
15,00 лева и клоназепам, съдържащ се тринадесет броя таблетки, с общо нето тегло - 2,38 грама, на
стойност от 6,50 лева, всичко на обща стойност 34.34 лв
При разследването не било установено обв. П. да има надлежно разрешение за държане на
наркотични вещества.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите Иво Славчев (л. 7 ДП) и Йордан Георгиев (л. 8 ДП); протокол за доброволно
предаване (л. 6 ДП); заключения на ФХЕ (л. 24 ДП), СОЕ (л. 33 ДП) и СПЕ (л. 40 ДП); наркотични
вещества (на съхранение в ЦМУ); опаковки (л. 11 ДП); справка за съдимост (л. 8).
Доказателствената съвкупност не бележи вътрешни противоречия, по отношение на
подлежащите на установяване обстоятелства. Ходът и резултатът от полицейската проверка се
установяват от показанията на полицейските служители, като доброволно предаденото вещество е
било подложено на надлежна физико-химична и оценителна експертна работа, в резултат на която
е достигнато до еднопосочни и категорични резултати.

1

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
обв. П. е реализирала престъпния състав, за който й е повдигнато обвинение.
Налице е годен предмет на престъплението. Конопът и амфетаминът са включеин в
Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хумА.та и ветеринарната медицина” към
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а клоназепамът
е рисково вещество и е поставено под контрол, съгласно ЗКНВП.
До момента на предаването им, веществата са се намирали у обвиняемата по начин,
покриващ критериите за държане.
Спецификата на процесното изпълнително деяние предопределя и формата на вина – пряк
умисъл, насочен към противоправно държане на забранени опиатни вещества (вкл. и в контекста
на конкретното изявление, направено, в хода на проверката).
Същевременно, независимо от относително малкото количество наркотична маса,
настоящият съдебен състав намира случая за маловажен, а не – за малозначителен.
Характерът на обществената опасност на деянието се определя от насоката на
отрицателното обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите от последното
обществени отношения. Това определя и различната степен на обществена опасност на деянията.
Последната е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното
обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху което се засяга обществената
система и от характера и степента на неговото засягане. Към значимите за това обстоятелства
следва да се отнесат следните категории: характера на конкретното обществено отношение,
степента на отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на действие,
отрицателно въздействие върху друго обществено отношение, особено положение на субекта и
други. Тези обстоятелства са различни за конкретните казуси и налагат внимателен анализ
относно резултата на конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения.
Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е сред
обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на
престъплението. Поначало деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено
престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма. По
изключение е възможно дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но
само привидно - без действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен,
че при конкретните условия, то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които
са негов обект или пък това засягане може да бъде незначително. Тези две хипотези са визирани в
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК - не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява
признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не
е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. При преценката дали
един случай е малозначителен, съдът изхожда единствено от преценката за формалната
съставомерност и обществената опасност на самото деяние, без оглед на останалите обстоятелства.
В този смисъл е и константната съдебна практика. Съгласно Решение № 237 от 04.05.1971 г. по н.
д. № 192/1971 Г., I н. о. на ВС, за това, дали деянието, което, макар и да осъществява формално
признаците на предвиденото в закона престъпление, не е престъпно, следва да се изхожда от
неговата малозначителност. Тя е в зависимост от обществената му опасност, която може да не е
налице или да е явно незначителна. Съгласно Решение № 512 от 11.07.1991 г. по н. д. № 367/1991
г., II н. о. на ВС, при маловажния случай по чл. 9, ал. 2 НК извършеното деяние не е престъпно
поради липса на елемента обществена опасност или поради това, че неговата обществена опасност
е явно незначителна. Според Решение № 409 от 08.06.1973 г. по н. д. № 361/1973 г., II н. о. на ВС.
Съгласно Решение № 546 от 13.12.1988 г. по н. д. № 617/88 г., II н. о. на ВС, чистото съдебно
минало на подсъдимата, много добрите характеристични данни от местоработата й и проявената от
нея висока финансова и трудова дисциплина имат значение за определяне конкретната обществена
2

опасност на деянието и дееца и за размера на наказанието. сами по себе си те не са достатъчни да
обосноват приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Съгласно Решение № 568 от 15.03.2011 г. по н. д. №
502/2010 г., Н. К., І н. о. на ВКС, нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима по отношение на
всички видове престъпления и тя е свързана със самото деяние, като личността на подсъдимия
може да има значение, но само когато в състава на престъплението са възведени определени
качества на дееца. В Решение № 195 от 25.05.2010 г. по н. д. № 93/2010 г., Н. К., ІІ н. о. на ВКС е
закрепено разбирането, че сам по себе си обаче предметът на престъплението по размер не може да
изключи приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Малозначителността по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК се
извежда от съвкупната преценка на различните елементи на деянието и тяхното специфично
проявление. Съгласно Решение № 337 от 18.07.2011 г. по н. д. № 1550/2011 г., Н. К., І н. о. на ВКС,
от значение е характерът на обекта на посегателство и степента, в която той може да бъде засегнат,
както и характерът на конкретното деяние с оглед на конкретната възможност, която то създава за
определено засягане на този обект. В този ред на мисли могат да се посочат още редица решения
на Върховния съд и Върховния касационен съд, което, на този етап, се явява ненужно.
На следващо място и с оглед разграничението между маловажност и малозначителност,
следва да се отбележи, че легална дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в
разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, а именно: случай, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид, т.е. отчитат се не само обществената опасност на
деянието, но и тази на дееца, поради което и законодателят е преценил, че малозначителното
деяние не е престъпно, а маловажният случай е леконаказауем състав на съответно престъпление,
предвиден в Особената част на НК. В подкрепа на казаното е задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 23 от 21.04.1981 г. по н. д. № 12/1981 г., ОСНК на ВС,
съгласно което „маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че за да се приеме случаят
за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават
и другите смекчаващи обстоятелства.” В този смисъл е и константната съдебна практика.
Съгласно Решение № 485 от 19.08.1991 г. по н. д. № 231/91 Г. I н. о. на ВС, този въпрос се решава
след комплексна преценка, в съвкупност на всички основни обстоятелства, които обуславят
обществената опасност на деянието (преди всичко вредните му последици), моралната укоримост
на психическото отношение на дееца към престъпния резултат (т.е. степента на вината) и
опасността на личността на дееца. В този смисъл е и Решение № 233 от 26.04.1971 г. по н. д. №
196/1971 г., I н. о. на ВС – „при обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице маловажен
случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, следва да се вземат пред вид не само обстоятелствата относно
липсата или незначителността на вредните последици, т. е. не само обстоятелствата относно
обществената опасност на деянието, но и обстоятелствата относно обществената опасност на
дееца”. В Решение № 319 от 10.10.2011 г. по н. д. № 1606/2011 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС съдът е
приел, че се касае за маловажен случай, доколкото деянието и деецът кумулативно не бележат
значителна обществена опасност.
Всичко казано дотук следва да се подведе под конкретиката на настоящия случай, а именно
– да се направят и формулират правни изводи относно обществената опасност на деянието, за
което е повдигнато обвинение на обв. П. вредите не бива да се разглеждат в тесния смисъл, а в
широк такъв (включително и за самата нея). Предмет на престъплението по чл. 354а НК е
наркотично вещество, държавно без правно основание. В настоящия случай, действително П. е с
чисто съдебно минало, а стойността на наркотика подчертано не е голяма (малко над 34 лева), но
същата не е и за подценяване. Отделно от това, не може да се пренебрегне фактът, че се касае за
много повече от една доза вещество от три различни вида, което дава основания да се разсъждава
– дали същите не са били за разпространение, а не – за лична употреба (макар първата хипотеза да
е самостоятелен състав на престъпление). В този смисъл, съдът намира, че обществената опасност
на случая е по-ниска от тази на класическото изпълнително деяние на държане на наркотици, но не
е пренебрежимо малка, поради което и случаят следва да се квалифицира именно като маловажен,
а не – като малозначителен.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че обв. П. следва да
3

бъде признат за виновна по повдигнатото й обвинение.

По вида и размера на наказанието
За деяние по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 НК законодателят е предвидил наказание „глоба”, в
размер до 1 000 лева. Доколкото П. е неосъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност
по този ред и тази категория деяния не причиняват съставомерни имуществени вреди, налице са
предпоставките за освобождаването й от наказателна отговорност, с налагане на административно
наказание. При преценка размера на същото, обаче, съдът е силно ограничен в преценката си. В
нормата на чл. 78а, ал. 1 НК е предвиден специален минимум на глобата от 1 000 лева (без за нея
да има опция за чл. 55 НК), а ал. 5 на същата разпоредба забранява наложената глоба да надвишава
предвидената за съответния вид престъпление (в този случай – 1 000 лева). Казано с думи прости,
законът забранява в конкретния случай да се налага глоба, по-ниска от 1 000 лева, както и същата
да бъде определяна в размер, надвишаващ 1 000 лева. В този смисъл и съдът отмери наказанието в
единствения позволен от закона размер.

По веществените доказателства
Независимо от изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция, доколкото не се
установява П. да е имала разрешение да държи наркотичните вещества, същите следва да бъдат
отнети в полза на държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 НК, както и опаковките към тях.

По разноските
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид императивната разпоредба
на чл. 189, ал.3 НПК, направените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на обв.
П..

Така мотивиран, съдът постанови решението си.
4

Номер на акта:	303
Дата:	19 януари 2023 г.
Съдия:	Делян Любомиров Дилков

Дело:	20221110215617
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	8 декември 2022 г.

Решение по дело №15617/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите