Присъда по дело №299/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 18
Дата: 7 октомври 2020 г. (в сила от 26 октомври 2021 г.)
Съдия: Лидия Крумова Нецовска-Кътова
Дело: 20201400200299
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 август 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
Номер 1807.10.2020 г.Град Враца
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Враца
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Лидия К. Нецовска-Кътова
СъдебниВеселка Цветанова
заседатели:Кръстева

Цветана Ивайлова
Чанталийска
Секретар:Лилия Б. Горчева
Прокурор:Камелия Младенова Трифонова (ОП-Враца)
като разгледа докладваното от Лидия К. Нецовска-Кътова Наказателно дело
от общ характер № 20201400200299 по описа за 2020 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ж. Д. Х. - роден на *** в гр. Лом, българин, български
гражданин, средно образование, шофьор в ЕТ "Морган-М. И." гр. Брусарци, неженен,
неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 13.06.2019 г. около 07,15 ч., на
път І-1, км 136+660, в землището на с. Бели извор, при управление на товарен автомобил
марка "Фиат", модел "Дукато" с рег. № М *** ВС, собственост на М. К. И. и Д. Х. И., и
двамата от гр. Брусарци, е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като при
установена с пътен знак скорост от 60 км/ч е управлявал със скорост 89,4 км/ч с посока гр.
Монтана - гр. Враца, в резултат на което е предизвикал ПТП с лек автомобил "Тойота
Корола" с рег. № СН *** АР, управляван от Т. Г. С., на 57 години от гр. Сливен, вследствие
на което по непредпазливост е причинил смъртта на А. А. М. - на 53 години от гр. Сливен,
пътник на предна дясна седалка в л.а. "Тойота Корола" и смъртта на Т. Г. С. - на 57 години
от гр. Сливен, водач на л.а. "Тойота Корола" (настъпила в МБАЛ "Христо Ботев" гр. Враца
на 16.06.2019 г.), който е допринесъл с поведението си за ПТП и е съпричинил вредоносния
резултат, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 2, алт. 2, б. "б", пр. 1, вр. чл. 342,
ал. 1, вр. чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 НК ГО ОСЪЖДА на 2 (две) години "Лишаване от свобода".

1
На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното
наказание от 2 години лишаване от свобода за срок от 4 години от влизане на присъдата в
сила.

На основание чл. 343г, вр. чл. 37, т. 7 НК ЛИШАВА подсъдимия Ж. Д. Х. от право
да управлява МПС за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимия Ж. Д. Х. , със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на държавата, по сметка на ОД на МВР-Враца сумата 1724,88 лева разноски на ДП.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
- Товарен автомобил "Фиат Дукато" рег. № М *** ВС, на съхранение в складова база
"Пискавец" ОДМВР-Враца ДА СЕ ВЪРНЕ на собствениците Д. Х. И. и М. К. И., след
влизане на присъдата в сила.
- Лек автомобил "Тойота" с рег. № СН *** АР - на съхранение в складова база "Пискавец"
при ОДМВР-Враца ДА СЕ ВЪРНЕ на наследниците на Т. Г. С., Г. Г. С. , Г. Т. С. и Н. С. Д. .
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО 1 бр. оптичен носител, поставен в бял хартиен
плик под № 164 в д.п., неразделна част от комплексна видеотехническа и автотехническа
експертиза, остава по делото до влизане на присъдата в сила, след което ДА БЪДЕ
УНИЩОЖЕН.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Софийски апелативен съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Подсъдимият Ж. Д. Х. от гр. Брусарци е предаден на съд въз основа на внесен от
ВрОП обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, пр.2, алт.2, б.“б“, пр.1,
вр. чл. 342, ал.1 НК затова, че на 13.06.2019год. около 7,15часа на Главен път Е 79, 1-1, км.
136+660, в землището на с. Бели Извор, при управляване на товарен автомобил марка
„Фиат“, модел „Дукато“ с рег. № М *** ВС, собственост на М. К. И. и Д. Х. И. и двамата от
гр. Брусарци, е нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл. 21,
ал.1 ЗДвП, при максимално разрешена скорост от 60 км/час, указана с пътен знак В26, се е
движил с превишена скорост от 89,4км/час, с посока гр. Монтана-гр. Враца, в резултат на
което е блъснал лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № СН *** АР, управляван от Т. Г. С.
от гр. Сливен, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на А. А. М. – на
53год. от гр. Сливен – пътник на предна дясна седалка в л.а. „Тойота Корола“ и на Т. Г. С.
на 57год. от гр. Сливен – водач на л.а. „Тойота Корола“, който е починал на 16.06.2020год. в
МБАЛ „Хр.Ботев“ гр. Враца, като последният се е движил в нарушение на правилата за
движение по пътищата, а именно на чл. 37, ал.3 ЗДвП, с което е съпричинил вредоносния
резултат.
Участващият в съдебното производство прокурор от ВрОП поддържа обвинението
така, както е внесено с обвинителния акт.
По делото, на основание чл. 76 и сл. НПК в качеството на частни обвинители са
конституирани: С. А. М. , С. А. М. , А. М. Х. и А. С. Х. – пострадали от смъртта на А. А. М.;
Г. Г. С. , Н. С. Д. , Г. Т. С. и М. Г. Т. - Б. – пострадали от смъртта на Т. Г. С..
Граждански искове в съдебното производство не са предявени и граждански ищци не
са конституирани.
Частните обвинители С. А. М. , С. А. М. , А. М. Х. и А. С. Х. , чрез упълномощения
от тях повереник адв.А. Б. от САК са подали писмено становище по делото, с което
изразяват становището си по въпросите по чл. 248, ал.1 НПК и правят искане за налагане на
наказание лишаване от свобода на подсъдимия над средния размер, предвиден в законовата
разпоредба, както и налагане на наказание по чл. 343г НК.
Частните обвинители Г. Г. С. , Н. С. Д. и Г. Т. С. не се явяват в РЗ, като същите се
представляват от адв. Д. Д. – АК Велико Търново. Същата поддържа държавното обвинение
и моли за справедливо наказание.
Частната обвинителка М. Г. Т. - Б. не се явява в РЗ, като същата се представлява от
адв. Т. Р. от АК Сливен. Същата поддържа държавното обвинение като доказано от
обективна и субективна страна и моли за справедливо наказание.
В хода на РЗ договорният защитник на подсъдимия Х. – адв. С. Г. прави искане за
разглеждане на делото по реда на глава ХХVII НПК в хипотезата на чл. 371, т.2 НПК, което
искане се поддържа и от подсъдимия.
С оглед така направеното искане, съдът допусна предварително изслушване по реда
на чл. 370, ал.4 НПК, в което подсъдимият се признава за виновен, признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и прави искане за тези факти да не
се събират доказателства, а да се ползват събраните такива от ДП.
Съдът одобри направеното от подсъдимия и подкрепено от неговия защитник
самопризнание на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти след
като съобрази, че същото се подкрепя от събраните на ДП доказателства и, че същите са
събрани по съответния процесуален ред.
В ход по същество защитата на подсъдимия излага съображения за доказаност на
обвинението от правна и фактическа страна, като прави искане за налагане на наказание при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК – под предвидения законов минимум, с оглед наличието на
многобройни смекчаващи обстоятелства и липсата на отегчаващи такива. В тази насока адв.
1
Г. се основава освен на чистото съдебно минало на своя подзащитен и добри
характеристични данни и на значителното съпричиняване на вредоносния резултат от
единия от починалите – Т. Г. С., който е управлявал лекия автомобил, участник в ПТП.
Подсъдимият изцяло поддържа изложеното от неговия защитник, като в последна
дума изразява съжаление за смъртта на двамата пострадали и моли за по-леко наказание.
Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните на ДП доказателства и
разпоредбата на чл. 373, ал.3 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ж. Д. Х. е от гр. Брусарци, обл. Монтана и е правоспособен водач на
МПС, категория В въз основа на СУМПС № ********* от 12.03.2015год., валидно до
12.03.2025год. Впоследствие същият е придобил категория ВЕ, ТКТ, М, АМ, а от
05.02.2016год. е придобил и категория С, за която притежава СУМПС №
*********/30.06.2016год., валидно до 30.06.2026год. Същият работи като шофьор към
фирмата на родителите си ЕТ“Мерган–М. И.“ гр. Брусарци.
На 13.06.2019год. подсъдимият потеглил от гр. Брусарци за гр. Ловеч с микробус
марка „Фиат Дукато“, с рег. № М *** ВС, собственост на неговите родители М. К. И. и Д. Х.
И.. Същият пътувал по Гл. път Е-79 /1-1/ с посока от гр. Монтана към гр. Враца и към
7,15часа бил в близост до разклона за с. Бели извор. Времето било слънчево, топло, със суха
пътна настилка, при нормална видимост.
По същото време лек автомобил „Тойта Корола“ с рег. № СН *** АР, собственост и
управляван от пострадалия Т. С. от гр. Сливен, бил спрял за почивка на крайпътно
заведение „Караваните“, находящо се в землището на с. Бели извор, вдясно по посока на
движението от гр. Монтана към гр. Враца. Заедно с пострадалия С., в колата пътувал и
негов близък приятел – пострадалия А. А. М., също от гр. Сливен. След като се нахранили в
крайпътното заведение, двамата пострадали се качили в лекия автомобил и потеглили към
изхода на паркинга. Пострадалият С. управлявал колата, а пострадалия М. седял до него – на
предна дясна седалка. Изходът на паркинга бил сигнализиран с пътен знак В 2 – „Стоп“ и Г
2 – „Движение само надясно“. В нарушение и на двата знака, пострадалия С. предприел
завой наляво, като навлязъл на пътното платно без да оцени пътната обстановка, като по
този начин отнел предимството на приближаващия автомобил, управляван от подсъдимия.
Подсъдимият Х. се движил в своята дясна лента, по прав хоризонтален участък, с
видимост към отбивката-изход от паркинг от около 100метра. Движението в този участък
било двупосочно, регулирано с пътен знак В 26- ограничение на скоростта от 60 км/час и В
24 – забранено изпреварването. В момента, когато управлявания от подсъдимия автомобил
се намирал на около 49,66метра от изхода на крайпътния паркинг, Х. възприел навлизането
на автомобила, управляван от пострадалия С. на лентата му за движение и употребил
аварийно спирачки, за да избегне удара. Въпреки това, поради липса на време и разстояние,
същият не успял да спре, в резултат на което настъпил удар между управлявания от него
автомобил и този, управляван от пострадалия С..
Ударът настъпил между предната част на „Фиат Дукато“ и предна лява врата на л.а.
„Тойота Корола“, като след удара и двата автомобила се установили в покой – т.а. след
няколко ротационни движения, почти изцяло в дясната лента по посока на огледа – обратна
на посоката му на движение, а лекия автомобил в лявата лента по посока на огледа, почти
перпендикулярно на пътя, с предната си част към осовата линия.
На място пристигнали екипи на МВР и Спешна помощ, като последните
констатирали смъртта на пострадалия М., а пострадалия С. бил закаран в МБАЛ“Христо
Ботев“ Враца, за оказване на медицинска помощ, където въпреки адекватната помощ
починал на 16.06.2019год.
Пристигналия екип на МВР осигурил запазване на местопроизшествието до
пристигане на разследващ екип и извършване на оглед.
2
Горната фактическа обстановка се установява от направеното от подсъдимия
признание на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, което се
подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни доказателства, а именно
показанията на свидетеля Х. Д. К. – очевидец на престъплението, св. Д. И. – баща на
подсъдимия, отчасти показанията на частните обвинители, дадени на ДП, частичните
обяснения на подсъдимия от ДП, които доказателства са безпротиворечиви и установяват по
един несъмнен начин авторството на деянието и отчасти начина му на извършване. В
подкрепа на възприетата и изложена фактическа обстановка са и писмените доказателства, в
най-голяма степен протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него
фотоалбум, справки за нарушител/водач за пострадалия водач С. и за подсъдимия,
удостоверения за смърт и наследниците на двамата пострадали С. и М., свидетелство за
регистрация на МПС, удостоверяващо собствеността на управлявания от подсъдимия
автомобил, характеристики за подсъдимия, свидетелство за съдимост, диплом за завършено
образование, трудов договор.
Освен от описаните по-горе гласни и писмени доказателства, фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт и възприета в настоящите мотиви се потвърждава
в значителна степен и от допуснатите на досъдебното производство специализирани
експертизи - съдебно-медицински – 2бр., съдебно химикотоксилогична експертиза,
комплексна видеотехническа и автотехническа експертиза, по които са изготвени и
депозирани заключения.
От заключението на вещото лице по СМЕ № 82/2019 год. на трупа на пострадалия Т.
С. се установява, че в резултат на ПТП, пострадалия С. е получил следните увреждания:
- закрита черепно мозъчна травма, с кръвоизлив под твърдата и меките мозъчни
обвивки и общомозъчен оток;
-гръдна травма, изразяваща се в счупване на ребра двустранно и на гръдната кост с
кръвоизлив в лява гръдна кухина;
- коремна травма – подкапсулен кръвоизлив на черния дроб;
-счупване на долното рамо на срамната кост;
-множество охлузвания и драскотини.
Непосредствената причина за смъртта на С. е съчетаната травма, довела до остра
сърдечно съдова и дихателна недостатъчност.
Всички описани по-горе увреждания са прижизнени и по механизъм отговорят да
бъдат получени в условията на ПТП – в купето на лек автомобил.
Смъртта е в пряка причинна връзка с установените травматични увреждания и е
настъпила бързо.
От заключението на вещото лице по СМЕ № 80/2019 год. на трупа на пострадалия А.
М. се установява, че в резултат на ПТП М. е получил следните увреждания:
- гръдна травма, изразяваща се в счупване на ребра двустранно, кръвоизлив в двете
половини на гръдната кухина, двустранна белодробна контузия, кръвонасядане и
охлузвания на гръдния кош;
- охлузвания в областта на главата и лицето и десет горен крайник, разкъсно контузни
рани на главата и ляв горен крайник;
Същият е бил с ИБС /изхемична болест на сърцето/ - състояние след преживян
инфаркт на миокарда, атеросклероза. Мозъчен оток с вклиняване. Белодробен оток.
Причината за смъртта на М. е гръдната травма, довела до остра дихателна и сърдечно
съдова недостатъчност. Смъртта е в пряка причинна връзка с установената гръдна травма и
е настъпила бързо.
3
По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от удари с/върху твърди
тъпи предмети, както и от притискащо действие и могат да бъдат получени в условията на
ПТП – травма в купето на лек автомобил.
От заключението на вещото лице по допуснатата на ДП химикотоксилогична
експертиза се установява, че в кръвта, иззета от пострадалия С. не е установено наличие на
етилов алкохол.
На ДП е депозирано заключение и от експертите по комплексната видеотехническа и
автотехническа експертиза, от което се установява следното:
От видеотехническата част на експертизата се установява, че не са констатирани
следи от манипулация върху записания видеофайл, представляващ цифров запис от
видеорегистратор, иззет от тов. автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № М *** ВС и
удостоверяващ пътната обстановка преди и по време на настъпването на ПТП между
товарния и лекия автомобил. Изводите от тази част на експертизата установяват в
значителна степен възприетите по-горе фактически констатации относно: времето, когато е
станало ПТП, участъка от пътя, на който е станало, пътната настилка и пътния участък,
начина на движение на двата автомобила и реакцията на водача на тов. автомобил, мястото
и начина на удара между двете МПС. От тази част на експертизата в най-голяма степен се
установява механизма на ПТП, възприет и подробно описан във фактическата обстановка по
делото.
От заключението на вещите лица по тази експертиза в автотехническата й част се
установява, че преди ПТП подсъдимият е управлявал тов. автомобил „Фиат Дукато“ по пътя
Монтана – Враца със скорост от 89,4 км/час, при максимално разрешена скорост от
60км/час. Това ограничение на скоростта е определено с пътен знак В 26. Минималната му
видимост напред, в посока на настъпилото ПТП е 100метра. Когато подсъдимият се е
намирал на 49,66 метра от мястото на удара, пострадалият С. в нарушение на пътни знаци Б
2- Стоп и Г-2 – движение само надясно, поставени на изхода на крайпътния паркинг е
предприел навлизане на Главния път - в лентата за движение на подсъдимия, с маневра
„завой наляво“, без да осигури предимство на движещите се по главния път и ускорявайки
от 0 км/час до около 21,78км/час.
Подсъдимият Х. го е възприел като опасност и е реагирал с аварийно спиране, но
поради липса на време и разстояние е настъпил удар между предната броня на товарния
автомобил и предна лява врата на лекия автомобил. Ударът между двете МПС е настъпил в
лентата за движение на товарния автомобил „Фиат Дукато“, на около 4 метра вляво от
десния ръб на пътното платно, като предната част на автомобила е била навлязла на около
1,2метра в лентата за насрещно движение - посока Враца.
От заключението на вещите лица по САЕ се установява, че опасната зона за спиране
на товарния автомобил при скорост от 89,4км/час е 82,18метра, а при движение със
законосъобразната скорост от 60км/част, опасната зона би била 45,24метра. Последната
величина е по-малка от разстоянието, на което се е намирал товарния автомобил в момента
на възприемането на опасността и реакцията на неговия водач.
Като причина за ПТП, заключението по САЕ приема от една страна, внезапното
навлизане на лекия автомобил „Тойота Корола“ от състояние на покой с маневра „Завой
наляво“ в път Е 79 в коридора за движение на товарния автомобил, с което пострадалия С. е
поставил сам себе си и водача на товарния автомобил с установената скорост от 89,4км/час в
невъзможност да предотвратят ПТП, а от друга движението с превишена скорост от
89,4км/час от страна на подсъдимия, което е довело същия до невъзможност за
своевременно спиране.
Изводите на експертите от тази КВТАТЕ са онагледени с приложена към
заключението скица на ПТП и снимков материал.
4
Всички заключения, по обсъдените по-горе специализирани експертизи са изготвени
от компетентни лица, които обосновано са отговорили на всички поставени им от органа на
ДП въпроси. По тези съображения съдът приема тези заключения за пълни и обективни и
основава своите фактически и правни изводи на тях.
Възприетите за установени при условията на чл. 373, ал.3, вр. чл. 372, ал.4 НПК и
изложени по-горе фактически констатации дават основание да се направят следните правни
изводи: На 13.06.2019год., около 7,15часа на път Е 79 /1-1/ км 136+660, в землището на с.
Бели извор, подсъдимият Ж. Д. Х. , при управление на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с
рег. № М *** ВС, собственост на М. К. И. и Д. Х. И. и двамата от гр. Брусарци, в нарушение
на правилата за движение и в конкретност на чл. 21, ал.2 ЗДП, като при установена с пътен
знак скорост от 60км/час е управлявал с 89,4км/час, в резултат на което е предизвикал ПТП
с лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № СН *** АР, управляван от Т. Г. С. от гр. Сливен,
вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на А. А. М. от гр. Сливен на
53год. и на Т. Г. С. от гр. Сливен на 57год. който е допринесъл с поведението си за ПТП и е
съпричинил вредоносния резултат, с което от обективна и субективна страна е осъществил
престъпния състав на чл. 343, ал.3, пр.2, алт.2 б.“б“, пр.1, вр. чл. 342, ал.1 НК. От обективна
страна деянието е осъществено от подсъдимия със допуснатото от него нарушение на
правилото за движение, което е допринесло за ПТП, а именно на чл. 21, ал.2 ЗДвП, което
вменява задължение на водачите на МПС при установена с пътен знак скорост да управляват
с такава скорост. Безспорно е установено, че подсъдимият е управлявал със скорост от
89,4км/час, при установена такава с пътен знак В 2 от 60км/час в резултат на което е
причинил ПТП, като е ударил неправомерно излизащия на пътното платно пред него лек
автомобил с водач пострадалия С.. Този обективен елемент на извършеното от него
престъпление е установен по несъмнен начин със заключението на вещите лица по
КВТАТЕ, обсъдено по-горе. Съдът прие, че именно тази превишена скорост е в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП.
На следващо място, обективната страна на описаното престъпление е осъществена и
с факта на причинената смърт на пострадалия М. – настъпила непосредствено след ПТП и
смъртта на пострадалия С. – настъпила на 16.0.2019год. в МБАЛ „Христо Ботев“ Враца.
Тези факти също са признати от подсъдимия и подкрепени с приложените по делото
доказателства и най-вече от заключенията на вещите лица по обсъдените по-горе 2 броя
СМЕ. Безспорно е установено, че смъртта на пострадалия М. е настъпила в резултат на
причинената му от ПТП гръдна травма, довела до остра дихателна и сърдечно съдова
недостатъчност. Смъртта е в пряка причинна връзка с установената гръдна травма и е
настъпила бързо. Също по безспорен начин е установена и причината за смъртта на
пострадалия С. - съчетаната травма, довела до остра сърдечно съдова и дихателна
недостатъчност. Смъртта е в пряка причинна връзка с установените травматични
увреждания на С. и е настъпила бързо. Смъртта на двамата пострадали от ПТП обуславя
наличието на квалифициращото обстоятелство по чл. 343, ал.3, пр.2, алт.2, б.“б“, пр.1 НК, а
именно смъртта на повече от едно лице.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Ж. Х. по
непредпазливост - при форма на вината - несъзнавана непредпазливост, т.нар. небрежност
по смисъла на чл. 11, ал.3, пр.1 НК. Същият не е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да
предвиди настъпването на обществено опасния резултат. Тази форма на вината се извлича
от действията и цялостното поведение на подсъдимия, описано по-горе. Същият, като
правоспособен водач на МПС – С категория е бил длъжен да спазва установената с пътен
знак скорост и да кара с 60 км/час, а не с тази, с която е управлявал – 89,4км/час. Като не е
спазил това изискване на правилата за движение, същият е предизвикал ПТП и по
непредпазливост е причинил настъпването на противоправния резултат – смъртта на
двамата пострадали.
Безспорно установено е, че пострадалият С. също е допринесъл за ПТП и
вредоносния резултат с допуснатите от него груби нарушения на правилата за движение.
5
При наличие на пътен знак В 2 „Стоп“, същият в нарушение на чл. 37, ал.3 от ЗДвП,
излизайки на Главен път от крайпътна територия, не е пропуснал движещото се по този
Главен път МПС и не е спазил знак Г 2, задължаващ го да се движи само надясно, а е
предприел „завой наляво“. С това си поведение същият е поставил както себе си, така и
водача на товарния автомобил – подсъдимия в невъзможност да избегне ПТП при тази
скорост, с която се е движел.
При горните съображения, съдът с присъдата си призна подсъдимия Ж. Д. Х. за
виновен в извършено престъпление по транспорта по чл. 343, ал.3, пр.2, алт.2 б.“б“, пр.1, вр.
чл. 342, ал.1 НК по който текст му наложи наказание.
При определяне вида и размера на наказанието, което наложи на подсъдимия Х. за
извършеното от него престъпно деяние, съдът взе предвид от една страна смекчаващите
вината обстоятелства -чистото му съдебно минало, отличните характеристични данни,
тежестта на допуснатото от него нарушение на правилата за движение, критичното му
отношение към деянието и изразено съжаление за фаталния резултат, неправомерното
движение на пострадалия С., а от друга като отегчаващо вината обстоятелство отчете
тежестта и обществената опасност на деянието, което даде основание за определяне на
наказанието при условията на чл. 54 НК - при превес на смекчаващите вината обстоятелства
на три години лишаване от свобода. Съдът не прие искането на защитата за определяне на
наказанието при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК, тъй като по делото не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства. Не е налице и другото
изискуемо от чл. 55, ал.1 НК обстоятелство, а именно, най-ниското предвидено в законовата
норма наказание да е несъразмерно тежко за извършеното престъпление.
Отчитайки обстоятелството, че съдебното производство протече по реда на глава
ХХVІІ в хипотезата на чл. 371, т.2 НПК и императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 НПК,
съдът редуцира така определеното наказание съобразно изискванията на чл. 58а, ал.1 НК,
като го намали с 1/3 – една година лишаване от свобода, при което със съдебния акт наложи
наказание на подсъдимия Ж. Х. от две години лишаване от свобода. Така редуцираното и
наложено наказание е съответно на обществената опасност на извършеното от подсъдимия
престъпление и в същото време справедливо.
За изпълнение целите на чл. 36 НК, съдът прие, че не е необходимо наложеното на
подсъдимия Х. наказание да бъде изтърпяно ефективно. Подсъдимият е трудово ангажиран,
без формирана престъпна нагласа, с отлични характеристични данни и изолирането му в
пенитенциарно заведение по-скоро би имало негативно влияние върху него, отколкото
поправително или превъзпитателно такова. Всичко това даде основание на съда, при
наличие на всички предпоставки на чл. 66, ал.1 НК да отложи изпълнението на наложеното
наказание от две години лишаване от свобода за срок от четири години от влизане на
присъдата в сила. С това наказание, съдът намира, че ще бъдат изпълнени както
специалната, така и генералната превенция на закона.
Съобразно разпоредбата на чл. 343г НК, съдът с присъдата си наложи и другото
наказание - по чл. 37, т.7 НК- лишаване от право да управлява МПС за срок от три години от
влизане на присъдата в сила. При определяне размера на това наказание, съдът отчете както
вида и характера на допуснатото от него нарушение, така и обществената опасност на
деянието и предходните санкционирания по административен ред за нарушаване на
правилата за движение от подсъдимия, при което и съобразно изискванията на чл. 49, ал.2
НК определи наказанието лишаване от право да управлява МПС на три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
С така наложените наказания ще се въздейства възпитателно и предупредително
както върху останалите членове на обществото, така и върху подсъдимия - да се поправи и
превъзпита към спазване на законите и в конкретност – правилата за движение.
С присъдата си, съдът на основание чл. 189, ал.3 НПК присъди в тежест на
6
подсъдимия Ж. Х. направените по делото разноски в размер общо на 1724,88лв., като го
осъди да заплати тази сума в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Враца.
С присъдата си съдът се произнесе и по веществените доказателства, като върна на
собствениците Д. Х. И. и М. К. И. товарния автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № М *** ВС и
на наследниците на Т. Г. С. лекия автомобил „Тойота Корола“ с рег. № СН *** АР.
Вещественото доказателство 1бр. оптичен носител, поставен в бял плик, съдът постанови да
остане към делото до влизане на присъдата в сила, след което да бъде унищожено.
При горните съображения съдът постанови присъдата си.


7