№ 958
гр. Варна, 20.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20253100500224 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба вх. №
97723/03.12.2024г., уточнена с молба № 100937/12.12.2024г. от П. С. К ЕГН ********** от
гр. Б, ул. „***“, № 3, чрез адв. Ив.В. против решение № 4099/18.11.2024г. по гр.д. №
1467/2024г. на 10-ти състав на ВРС, в частта в която е увеличен на основание чл. 150 СК,
размера на присъдената с решение по гр.д. № 3333/2017 г. по описа на Районен съд – Варна
издръжка, дължима от него в полза на детето с П. С., ЕГН ********** чрез нейната майка и
законен представител Т. Г. Г., ЕГН **********, двете от гр.Б, кв. *** за разликата над
240.00лв. до присъдените 380.00 лева, считано от подаване на исковата молба- 05.02.2024 г. с
падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняло плащане до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, в частта в която е осъден да заплати по сметка на Варненски районен съд
сумата 288.00 лв., представляваща дължимата държавна такса по иска за увеличение на
издръжката на осн. чл. 150 СК, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и в частта, в която е осъден да
заплати на с П. С., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Т. Г. Г., ЕГН
**********, двете от гр. Б, кв. Младост, бл. 21, вх. Б, ап. 48 сумата от 444,44 лева,
представляваща сторени в производството разноски по предявения иск по реда на чл. 150
СК, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Не са събрани
доказателства по делото за по-големите от обичайните нужди на детето с, съответно
обстоятелства за определяне на толкова висок размер на издръжката от 380.00лв., след като
той работи на минимална работна заплата и има задължения към другото си малолетно дете
Д П. С. ЕГН ********** и не може да покрива неговите лични финансови нужди по
набавяне на памперси, мляко, бебешка козметика, дрехи. Коренно се различават показанията
на водените от тях и от майката свидетели относно извънкласните занимания на детето.
Представените доказателства са за ирелевантен по спора период-от 2019г., 2023г. От
представените платежни се установяват разходи за бебе. Той не е длъжен да плаща разходи,
извършени за другото дете на майката-Д Д. Детето С няма здравословни проблеми и не ходи
на извънкласни занимания. Служебната бележка за посещения на занимания по фигурно
1
пързаляне са от 18.09.2020г. Майката Т. Г. има високи месечни доходи, т.к. работи във
фирмата на бащата на мъжа с когото съжителства. Управлява МПС Мерцедес Ц220 на
стойност около 30000.00лв. В исковата си молба твърди, че не може да покрива нуждите на
дъщеря им, а е резервирала самолетни билети и почивка в Германия и Турция. Нуждите на
9-годишно дете, без доказани извънредни нужди, налага изводът за определяне на издръжка
от бащата около минималния определен по закон размер.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено за увеличението на месечната
издръжка за разликата над 240.00лв. до присъдените 380.00лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от с П. С., действаща чрез
майка си и законен представител Т. Г. Г. , двете от гр. Б, кв. Север, бл. 21, вх. Б, ап. 48, чрез
адв. М.П. в който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. От предходното
определяне на издръжката е изминал достатъчно дълъг период от време. Детето е пораснало.
Вече е ученичка. Нуждите й са нараснали значително, но и цените на стоките и услугите.
Моли се да бъде потвърдено решението на ВРС в обжалваната част. Претендира
присъждане на сторените разноски.
Подадена е и частна жалба № 97721/03.12.2024г. от от П. С. К ЕГН ********** от
гр. Б, ул. „***“, № 3, чрез адв. Ив.В. против решение № 4099/18.11.2024г. по гр.д. №
1467/2024г. на 10-ти състав на ВРС, в частта в която е постановено от съда предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката на осн. чл. 150 от СК и в частта, в която е
допуснато предварително изпълнение на решението в частта на разрешението, заместващо
съгласието му, на детето с да бъде издаден паспорт и то да пътува в чужбина, на осн. чл.
127а от СК, в които части обжалваното решение има характера на определение.
Възразявайки по постановеното предварително изпълнение в частта за издръжката,
излага съображения, идентични с тези във въззивната жалба. Съображения относно
допуснатото предварително изпълнение по разрешението, заместващо съгласието му да бъде
издаден паспорт и детето да пътува, съображения не се излагат.
Моли се обжалваното определение да бъде отменено.
В писмен отговор с П. С., действаща чрез майка си и законен представител Т. Г. Г. ,
двете от гр. Б, кв. Север, бл. 21, вх. Б, ап. 48, чрез адв. М.П. оспорва и частната жалба, като
неоснователна.
ДСП-Девня не взема становище по въззивната и частната жалби.
Настоящият състав намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна, срещу
акт, подлежащ на обжалване. Следва да бъде приета за разглеждане.
Не са представени доказателства за платена по сметка на ВОС д.т. в размер на
100.80лв., както е указано с разпореждане № 49711/04.12.2024г. и 30.00лв., както е указано с
разпореждане № 49710/04.12.2024г. и за което е посочено, че се представят доказателства с
молба № 10923/12.12.2024г., но не се намира между кориците на делото платежен документ.
Следва да бъде дадена възможност на страната да представи доказателства за извършеното
вече плащане в общ размер на 130.80лв. по сметка на ВОС в тридневен срок от получаване
на съобщението или в същия срок да бъдат представени доказателства за плащане на
указаната сума. При неизпълнение в срока, сумата от 30.00лв. ще бъде събрана
принудително, на осн. чл. 77 от ГПК, а при неизпълнение на указанията относно дължимата
сума от 100.80лв. производството по въззивната жалба ще бъде оставено без движение.
Няма направени доказателствени искания.
Следва насрочване на въззивната жалба за разглеждане в о.с.з.
Настоящият състав дължи произняасяне и по подадената частна жалба..
Частната жалба е допустима за разглеждане, като насочена срещу подлежащи на
обжалване актове на съда, изхожда от надлежна страна по делото и е подадена на
03.12.2024г., т.е. в срока за обжалване, указан в първоинстанционното решение. По
2
съществото си е неоснователна.
С решението си № 4099/18.11.2024г. по гр.д. № 1467/2024г. на 10-ти състав на ВРС,
съдът е постановил предварително изпълнение на решението, в частта, в която се е
произнесъл по искане за увеличение на издръжката в полза на детето с, дължима от бащата
П. С. Х., предвид императивната норма на чл. 242, ал. 1 от ГПК, според която съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка.
Предварителното изпълнение на съдебното решение в частта за издръжката е постановено
по силата на закона, а не по преценката на съда, за разлика от допускането на предварително
изпълнение, съобразно нормата на чл. 242, ал. 2 от ГПК, още по-малко в зависимост от
посочените от страната съображения в частната жалба. Налице е произнасяне на
първоинстанционния съд относно увеличения размер на издръжката за детето с и това
решение подлежи на предварително изпълнение. Като е постановил такова предварително
изпълнение с решението си., ВРС се е произнесъл със законосъобразен и правилен акт. Не
следва отмяна. Частната жалба е неоснователна в тази част.
Частната жалба е насочена и срещу допуснатото предварително изпълнение, по
даденото разрешение, заместващо съгласието на бащата П. С. Х. да бъде подадено
заявление за издаване на паспорт на детето С. и то да пътува в чужбина в периода от
27.12.2024г. до 05.01.2025г., придружавано от своята майка Т. Г. Г., на осн. чл. 127а от СК.
Според нормата на чл. 127а, ал. 4 от СК, съдът може да допусне предварително
изпълнение на постановеното решение. Тази специална разпоредба урежда специален случай на
допускане на предварително изпълнение на съдебно решение, който представлява изключение от
общите хипотези на предварително изпълнение, уредени в разпоредбата на чл. 242, ал. 2 ГПК.
Доколкото разпоредбата на чл. 127а, ал. 4 СК не препраща към критериите за допускане на
предварително изпълнение по чл. 242, ал. 2, ГПК, то допуснатото предварително изпълнение е
свързано изцяло и единствено с преценката за най-добър интерес на детето.
Видно, за да постанови обжалваното определение, ВРС е преценил всички събрани
по делото гласни и писмени доказателства и съдът е счел, че е в интерес на малолетното
дете с да се разреши издаването на паспорт и то да пътува до Германия и Турция, еднократно
и в периода от 27.12.2024г. до 05.01.2025г. с оглед гостуване и планувана почивка по
Коледните и Новогодишни празници, които да прекара с близки и новото семейство на
майка си-с братчето си и мъжа с когото съжителства майката. Естествено ВРС е приел и, че
следва да се допусне предварително изпълнение на решението, постановено на 18.11.2024г.
и близката дата на отпътуване на семейството. Пътуването е изцяло в интерес на детето С.,
за да прекара със семейството си едни незабравими празници. Частната жалба е
неоснователна и в тази част.
Воден от горното и на основание чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 97723/03.12.2024г., уточнена
с молба № 100937/12.12.2024г. от П. С. К ЕГН ********** от гр. Б, ул. „***“, № 3, чрез адв.
Ив.В. против решение № 4099/18.11.2024г. по гр.д. № 1467/2024г. на 10-ти състав на ВРС, в
частта в която е увеличен на основание чл. 150 СК, размера на присъдената с решение по
гр.д. № 3333/2017 г. по описа на Районен съд – Варна издръжка, дължима от него в полза на
детето с П. С., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Т. Г. Г., ЕГН
**********, двете от гр.Б, кв. *** за разликата над 240.00лв. до присъдените 380.00 лева,
считано от подаване на исковата молба- 05.02.2024 г. с падеж първо число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняло плащане до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, в частта в която е осъден да
заплати по сметка на Варненски районен съд сумата 288.00 лв., представляваща дължимата
държавна такса по иска за увеличение на издръжката на осн. чл. 150 СК, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК и в частта, в която е осъден да заплати на с П. С., ЕГН ********** чрез
3
нейната майка и законен представител Т. Г. Г., ЕГН **********, двете от гр. Б, кв. Младост,
бл. 21, вх. Б, ап. 48 сумата от 444,44 лева, представляваща сторени в производството
разноски по предявения иск по реда на чл. 150 СК, съразмерно на уважената част от
исковата претенция.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на П. С. Х., чрез адв. Ив.В. да представи доказателства за
извършеното вече плащане в общ размер на 130.80лв. по сметка на ВОС в тридневен срок
от получаване на съобщението или в същия срок да бъдат представени доказателства за
плащане на указаната сума. При неизпълнение в срока, сумата от 30.00лв. ще бъде събрана
принудително, на осн. чл. 77 от ГПК, а при неизпълнение на указанията относно дължимата
сума от 100.80лв. производството по въззивната жалба ще бъде оставено без движение.
НАСРОЧВА производството за 10.03.2025г. от 14.00ч., за които дата и час да се
призоват страните, включително ДСП-Девня, чрез процесуалните им представители, ведно с
препис от настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба № 97721/03.12.2024г. от П. С. К ЕГН
********** от гр. Б, ул. „***“, № 3, чрез адв. Ив.В. против решение № 4099/18.11.2024г. по
гр.д. № 1467/2024г. на 10-ти състав на ВРС, в частта в която е постановено от съда
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката в полза на детето с П. С.,
на осн. чл. 150 от СК и в частта, в която е допуснато предварително изпълнение на
решението в частта на разрешението, заместващо съгласието му, на детето с П. С. да бъде
издаден паспорт и да пътува в чужбина, на осн. чл. 127а от СК, при посочените в самото
решението условия, в които части обжалваното решение има характера на определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4