Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 20.12.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми
гр.състав, в публичното заседание на
седемнадесети декември през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова
гр.дело №7195 по описа за 2018год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от Ц.Д.Е. ***,в която се твърди следното: ищеца е наследник на *** Е.,***.
Митрополия, починал на 26.11.2009г. Твърди се, че братя *** даряват тухли за
строителство на гимназия през 1949г. и в знак на благодарност Кметство- Тръстеник ги дарява със земя в
размер на 2,350 дка.Твърди се, че оттогава това място се ползва от наследниците
на братята.Твърди се, че част от имат 1320дка се ползва от брата на бащата на
ищеца-***и се е снабдил с КНА№1334, д.№К-156/1995г., в който е посочено, че
една от границите на имота е с *** Е..Посочва
се, че останалата част от имат от 1,000дка е записан в разписен лист към
проекти за дворищна регулация на бащата на ищеца-*** Е. и е отбелязан в
скицата№336 под№1724, като последната презаверка от 25.06.06.2018г.Твърди се,
че процесния имот е деклариран Декларация по ЗМДТ с вх.№*********/11.02.1998г.
от бащата и за заплащани данъци до смъртта му.Посочва се, че ищецът като
наследник е предекларирал имота и заплаща данъци.
От 1950 г. до смъртта
на *** Е., описаният имот е владян от него, за себе си като свой, явно,
спокойно и необезпокоявано, без някой да им оспорва собствеността. След смъртта
му, имотът се владее от неговите наследници .
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на о.Д.М. че ищецът, като наследник на *** Е. е собственик по давностно владение и
наследство на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №1724, кв.74 от плана на гр.Тръктеник, с площ
1,000дка, при съседи:имот№1725, собственост на ***, път общинска мера, мера. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор , с който искът се оспорва, като неоснователен.
Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е допустим, а по същество - основателен и доказан.
От приетото като доказателство удостоверение
за наследници /л.7 от делото/ № ГР-09-416/23.05.2018г., се установява, че ищецът
е единствен наследник на *** Е., поч. 26.11.2009г. В представената скица №356, е отразено, че процесния шимот е
записан на *** Е., съгласно разписен лист, извън регулация е и е с площ 1000 кв.м.Не е спроно, че е съставен
е и АОС през 2007г.№3461, вписан 2012г.
Издаден е акт за №8885/03.02.2017г. за общинска публична собственост,
като имотът е включен в имот№000546 ,
целия от 117,934 дка., вписан 2017г.Установено е, че е възстановено право на
собственост на ответника с решение на ПК от 1998г.
С оглед на спорния въпрос
дали имотът е придобит по давност са събрани гласни и писмени доказателства.
В о.с.з. като свидетели са разпитани В.Е.,
С.М., А.М., чиито показания съдът кредитира като неопровергани от други, събрани в хода на делото
доказателства, логични и
непротиворечиви. От показанията на св. В.Е. , се установява, че дядовците
на свидетеля и ищеца преди 40 и повече години са получили дворно място, тъй
като са дарили тухли за строителство на гимназия.Посочва, че за част от имота
свидетелят се е снабдил с КНА през 1995г.Заявява, че от дете помни, че имота се
е ползвал от ***, а след неговата смърт от Ц., че мястото е оградено с телена
ограда.Свидетелят М. заявява, че познава Ц. от малък, както че имотът се е
ползвал от бащата на Ц. и от него.Същото се потвърждава и от думите на
свидетелят М..Видно от представените документи, че имота е бил деклариран
първоначално на бащата, а после от сина и са заплащани данъци.
Предявената е искова
претенция с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния имот, който владее
по силата на давностно владение и наследявяне от бащата. Ищецът има правен
интерес от воденето на този иск винаги, когато въпреки че владее имота в
цялост, трето лице му оспорва собствеността върху него. В този смисъл решение №
851 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. №1423/2008г., IV г.о., ГК. За да бъде
уважен искът по чл.124 ал.1 от ГПК, ищецът следва да докаже собственост върху
описания в исковата молба имот, на посочените основания.
От данните по разписния
лист и свидетелските показания се установява, че ищецът е придобил процесния
имот на основание наследяване и давностно владение. В разписния лист като
собственик на имота е записан наследодателят *** Е.. Предвид изложеното съдът
намира за установено, че ищецът е собственик на процесния имот, като го е владял чрез наследодателя и лично
от 1950година. Актовете за общинска собственост , нямат конститутивно
действие,т.е. не създават, а само декларират права.Решенията на ПК по чл.27 от ППЗСПЗЗ, съгласно тълкувателно
решение №1/1997г. на ВКС имат конститутивно действие и не се ползват с
материална доказателствена сила, поради което са допустими всякакви законови
средства за установяване придобиване на
правота на собственост на оригинерно правно основание.
Изложеното дава
основание на съда да приеме иска за
основателен и доказан.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
разноски по делото , които възлизат на
сумата в общ размер 350лв., за която има представени надлежни доказателства към
датата на съдебните прения, съгласно ТР№6/2012г. на ВКС.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.124 ал.1 ГПК по отношение на О.Д.М. ***, че Ц.Д.Е., ЕГН**********
е собственик, като наследник на *** Е.,***, поч.26.11.2009г., и като придобит
по давност, на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №1724, кв.74 от плана на гр.Тръстеник, с площ
1,000дка, при съседи:имот№1725, собственост на ***, път, общинска мера, мера.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, О.Д.М. ***
ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Д.Е., ЕГН**********,
направените по делото разноски в общ размер 350лв.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: