О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260017
гр. ПЛОВДИВ, 29.09.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от 28.09.2020 г. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
СПАСОВ т. дело № 438
по описа на ПАС за 2020 г.,
установи следното:
Производство по
чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 717з, ал. 3 ТЗ и чл. 613а, ал.3 ТЗ.
Повод за започването му са две на брой
частни жалби изходящи от „Г.“ АД /н/, ЕИК *.
Първата
е с вх. № 11931 от 19.05.2020 г. на ПОС и е насочена против постановеното по т. дело № 918/2008 г.
по описа на Пловдивския окръжен съд Постановление
№ 9 от 22.04.2020 г., с което на основание чл. 717з, ал.1 от ТЗ е възложено върху „Д.Е.Р.“ ЕООД, ***
на основание извършена публична продан чрез търг с тайно наддаване, правото
на собственост върху следния недвижим имот, част от масата на
несъстоятелността на „Г.“ АД /н/, ЕИК *:
-
Поземлен имот, находящ се в ****, с идентификатор *****.***.***
целият с площ от 603 (шестстотин и три) кв.м. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, а по акта за собственост 576 (петстотин
седемдесет и шест) кв.м. заедно със застроената в имота сграда на два етажа с
идентификатор *****.***.*** с площ от 208 (двеста и осем) кв.м. и сграда с
идентификатор *****.***.***е) застроена на площ от 78 (седемдесет и осем
)кв.м., заедно с оборудването в сградите, за сумата 525 000 лв. и „Д.Е.Р.“ ЕООД, *** на основание чл. 50 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс е осъдено да заплати по сметка на ПОС
държавна такса в размер на 3000 лв.,
дължима за изготвяне на настоящото постановление.
В жалбата са изложени подробни
съображения за неправилност на постановлението и е поискана е отмяната му.
Втората е с вх. № 15190 от 11.06.2020 г. на ПОС и е
насочена против постановление № 16 от 27.05.2020 г., с което е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в издаденото по т. дело № 912/2008 г. по
описа на ПОС, Постановление № 9 от 22.04.2020 г., в смисъл, че навсякъде в диспозитива на
същото вместо израза „заедно с оборудването в сградите“ следва да се чете „без
оборудването в сградите“.
В жалбата са изложени подробни
съображения за неправилност на определението и е поискана отмяната му.
Отговор по жалбите е постъпил от „Д.Е.Р.“
ЕООД, ***. Изразено е становище за неоснователност на същите.
Съдът след запознаване са кат предмет на
обжалване, данните по настоящето делото и тези по делото на ПОС намери за
установено следното:
На 04.11.2019 г.
е проведено събрание на кредиторите на „Г.“
АД - в несъстоятелност /протокол на стр. 5369 от делото на ПОС/. На същото по
точка първа от дневния ред относно реда и начина на осребряване на имуществото
на длъжника /вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността/ е
решено те да се продават от синдика като цяло или на обособени части, като е
посочено, че изборът на синдика се определя от достигането на по-висока
продажна цена.
По точка втора
от дневния ред относно метода и условията на оценка на имуществото на длъжника
е решено оценката да се извърши по два метода - метода на чистата стойност на
активите, поотделно за всеки един актив и метода на ликвидационната стойност на
активите, поотделно за всеки един актив, като при оценяването да не се вземат
предвид разходите за ликвидация на оценяваните активи.
Посочените
решения са атакувани по реда на чл. 679 от ТЗ. С определение от 09.01.2020 г.
постановено по т. дело № 971/2019 г. по описа на ПОС искането е оставено без
уважение /виж стр.5571 или стр. 5611 от делото на ПОС/.
В молба по чл.
716, ал.2 от ТЗ подадена по делото на 04.02.2020 г. /стр. 5603 от делото на
ПОС/ е посочено, че синдикът съобразно решението на събранието на кредиторите е
определил обособените части от имуществото на длъжника, като е завили, че
прилага опис на същите. Споменал е, че за тях има изготвена оценка поотделно за
всяка и следва да се продават по този начин. Изложено е и обстоятелството, че
общата оценка на предприятието е 3 663 643 лв., а сбора от оценките
на обособените части /20 бр./ е 18 320 774 лв. и по тази причина на
основание 716, ал.2 от ТЗ е поискал от съда да му разреши да пристъпи към
осребряване на имуществото чрез продажба на имуществени права по обособени
части. Направено описание на 20-те обособени части. Към молбата са приложени,
експертна оценка на имуществото, доказателства за собственост, протокол от
проведеното СК, определението, с което искането за отмяна на решенията взети на
същото са оставени без уважени и описа наречен от синдика протокол за
определяне на обособените части.
По повод на това
искане съдът на основание чл. 716, ал.2 от ТЗ с определение № 278 от 04.02.2020
г. /стр. 6087 от делото на ПОС/ е разрешил на синдика да извърши продажба на описаните в молбата
обособени части при първоначална цена съобразно приложената оценка и при
спазване решението на СК от 04.11.2019 т.
В последствие по
повод постъпили възражения от длъжника срещу изготвената оценка с определение №
579 от 06.03.2020 г. / стр. 6372 от
делото на ПОС/ е указано на синдика да възложи и представи по делото в 3 дневен
срок допълнение на експертната оценка, в която изрично да се посочи, каква е
продажната цена на вещите и
имуществените права от масата на несъстоятелността на длъжника при продажба
като цяло, респ. каква е продажната цена на вещите и имуществените права на
длъжника от масата на несъстоятелността при продажба като обособени части.
Поискано е и да
се посочи в табличен вид опис на всеки един наличен актив подлежащ на
осребряване и срещу него да се посочи оценката му по метода на чистата стойност
на активите и по метода на ликвидационната стойност без същата да се намалява с
разходите за ликвидация на актива.
Указано е на
синдика, че приоритетно при изготвяне на тази допълнителна оценка е
представянето на такава за вещите и имуществените права, за които били
насрочени продажби за 12.03.2020 г. и 17.03.2020 г.,
Допълнителната
оценка е представена от синдика на 10.03.2020 г./ стр.6382 от делото на ПОС/.
Във връзка със същата по факс на 11.03.2020 г. /стр. 6440 делото на ПОС/, а в
оригинал на 12.03.2020 г./стр.6429 от делото на ПОС/ синдикът е представил
молба-уточнение имаща за цел да обясни мотивите за предприетите от него
действия до момента във връзка с осребряване на имуществото и насрочените
продажби.
В нея първо са
преповторени решенията на СК за начина на осребряване и начина на изготвяне на
оценката на имуществото. Посочено е, че е изготвена оценка на предприятието
като цяло и на отделните обособени части. Същата била направена по двата метода
определени от СК поотделно за всеки актив като обособена част. Досежно оценката
на предприятието като цяло се споменава, че същата е равна на
3 663 643 лв.. Оценката на вещите и имуществените права на обособените части по метода на чистата
стойност била общо 20 093 256 лв., а по метода на ликвидационната
стойност-18 013 176 лв. Съобразно решението на СК с оглед горните
оценки синдикът е преценил, че при продажби на обособени части ще се достигне
до по-висока продажна цена и е поискал разрешение за осребряване на имуществото
по този начин. В молбата е изразено мнение, че при определяне на първоначалната
тръжна цена синдикът не бил ограничен от решенията на събранието на кредиторите
и имал свобода да прецени коя от цените по двата метода да посочи като начална.
Според него той единствено бил ограничен в действията си от решенията на това
събрание при избирането на начина за осребряване имущество- като цяло или на
обособени части и то с оглед това при кой начин би се достигнало до получаване
на по-висока цена.
С оглед на
разбирането си за свобода в преценката за начална тръжна цена той споменава, че
възложил на оценителя изготвяне на среднопретеглена цена между оценките по
двата метода, която в експертизата била наименувана „пазарна цена за целите на
производството по несъстоятелност“. Посочено е че имено тази цена била обявена
за начална в обявленията за продажби по
чл. 717 в от ТЗ за 12.03.2020 г. и 17.07.2020 г.
Във връзка със
споменатите до тук две дати, на които са били насрочени първоначално продажби
следва да се спомене, че тези на 17.03.2020 г. били спряни видно от протокола
на стр. 6448 от делото на ПОС.
Реално продажби
са се провели на дати 12.03.20120 г. , 26.06.2020 г., 29.06.2020 г. и 02.07.
2020 г. по чл. 717 в от ТЗ и на 23.07.2020 г. по чл. 717 ж ТЗ.
Причина за
провеждането на тази на 26.06.2020 г. е факта, че с определение № 782 от 30.03.2020
г./стр. 782 от делото на ПОС/ съдът е отменил като незаконосъобразна извършена
на 12.03.2020 г. продан на имущество на длъжника касаещо Поземлен имот с
идентификатор *****.***.*, целият застроен и незастроен с площ от 33 265 кв.м.,
находящ се в ****ведно с всички подобрения в него и построени в имота сгради
описани подробно с идентификатор, площ и предназначение.
Тези от
29.06.2020 г. и 02.07.2020 г. са проведени с оглед спирането на обявените
продажби на 17.03.2020 г.
Във връзка с
извършването на продажбите на 26, 29. 06. 2020 г. и 02.07.2020 г. синдикът, без
да е задължен е подал на 01.06.2020 г. нова молба, с която повторно е поискал
разрешение за продажби по чл. 716, ал. 2 от ТЗ. Единствената разлика между тази
и първата от 04.02.2020 г. е, че в новата вече не се говори за продажба на
обособени части от имуществото на длъжника, а за такава на имущество
съставляващо недвижими имоти и движими вещи.
Съдът въпреки
даденото на 04.02.2020 г. разрешение по чл. 716, ал.2 за продажба на обособени
части с определение № 1068 от 01.06.2020 г. е дал повторно такова, но вече на имущество
съставляващо недвижими имоти и движими вещи, т.е. без споменаването на израза
„обособена част“.
Причина за
проданта на 23.07.2020 г. е молба на синдика от 30.06.2020 г., с която за два
от имотите посочени в молбата от 01.06.2020 г. е заявено, че продажбите не са
се състояли и е поискано разрешение за продажба по чл. 717 ж от ТЗ.
Такова е дадено
с определение № 1313 от 01.07.2020 г. /стр. 7100 от делото на ПОС/. Съответно
на 23.07.2017 г. видно от документацията приложена към молбата на синдика от
27.07.2020 г. е продаден единия от имотите, а за другия не се е явил купувач.
Разрешение
за продажба по реда на чл. 717ж от ТЗ с определение № 1512 от 21.07.2020
г./стр. 7152 от делото на ПОС/ е дадено от съда и за имотите, за които е било
обявено извършване на продажба по реда на чл. 717в от ТЗ на 02.07.2020 г.
От
така описаната фактическа обстановка във връзка с осребряването на имуществото
на „Г.Т.П.“ АД става ясно, че действия по продажби по реда на чл. 717в от ТЗ са
извършвани на 12.03.2020 г., 26.06.2020 г., 29.06.2020 г. и 02.07.2020 г. На
23.07.2020 г. пък са извършвани такива по чл. 717ж от ТЗ.
Във връзка с предприетите действия по осребряване на
имущество от масата на „Г.“ АД следва да се посочи, че съгласно чл. 716 от ТЗ недвижимите и движимите вещи като
цяло или в обособени части, вещните и другите имуществени права от масата на
несъстоятелността се превръщат в пари, доколкото това е необходимо за плащане
задълженията на длъжника.
В
чл. 717, ал.1 от ТЗ е казано, че вещите и имуществените права от масата на
несъстоятелността се продават от синдика по предвидения в тази глава ред и
съобразно решението на събранието на кредиторите, а в случаите,когато
събранието на кредиторите не може да вземе решение тя става по решение на
синдика съобразно чл. 677, ал.4 от ТЗ.
В
ал. 2 на чл. 717 от ТЗ е посочено, че предложение на синдика и съобразно
решението на събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността разрешава
продажба на вещите и имуществените права като цяло, на обособени части или на
отделни имуществени права.
От
това следва, че от страна на законодателя са определени три възможности за
групиране имуществото на длъжника при
извършване на действия по осребряването му. Първата е свързана с общо разпореждане
с всички имуществени права на дружеството в несъстоятелност, т.е. в цялост.
Втората
е свързана с групиране на това имущество на обособени части и разпореждане със
същите. Във връзка със същото е нужно да спомене, че в § 1а от ДР на ТЗ е
дадено определение за понятието „ОБОСОБЕНА ЧАСТ“- организационна структура,
която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност (магазин, ателие,
кораб, цех, ресторант, хотел и други подобни). Това води до логичен извод, че
при вземане за решение за продажба на имуществото на длъжника на обособени чати,
а и при даване на разрешение от страна на съда за такава по реда на чл. 716,
ал.2 от ТЗ следва да има данни за това,
че определените такива притежават характеристиките посочена в този допълнителен
параграф.
Третата
възможност на групиране на имущество е свързана с действия на разпореждане с
отделни имуществени права на длъжника или съвкупност от такива. В последния
случай обаче вече не ще е нужно извършване на преценка за това дали тази
съвкупност отговаря на изискванията на § 1а от ДР на ТЗ.
По конкретния
казус с оглед съдържанието на взетите по- горе решение на СК от 04.11.2019 г. е
ясно, че то е избрало осребряването да се извърши съобразно първите две възможности
- продажба на имуществото, т.е. на всички активи на длъжника В ЦЯЛОСТ /движимо,
недвижимо имущество и вземания/ или разпределяне на същите на обособени части.
В случая самите кредитори не са индивидуализирали тези обособени части, а с
оглед разпоредбата на чл. 677, ал.4 от ТЗ са предоставили тази възможност на
синдика.
Той с оглед
изложеното по- горе при определянето им във всички случаи е следвало да изхожда
от даденото в § 1а от ЗР на ТЗ определение и при подаване на молба по чл. 716,
ал.2 от ТЗ за разрешаване да се извърши продажбата е следвало да подкрепи
същата с доказателствата, че оформените от него обособени части от имуществото
на „Г.“ АД /н/, ЕИК * имат характер на организационна структура, която може
самостоятелно да осъществява стопанска дейност. Това пък за ПАС ще е възможно
единствено чрез представяне на експертно становище по този въпрос съдържащо
индивидуализация на имуществото на длъжника включено във всяка една от
определените обособени части.
По отношения самите продажби следва да се посочи, че
съгласно чл. 717а, ал.1 от ТЗ синдикът изготвя обявление за продажбата, в което
посочва данни за длъжника, описание на имуществото, реда и начина на продажба,
мястото и деня, в който ще се извърши продажбата, крайния срок за приемане на
предложенията в рамките на деня и оценката на имуществото, което ще се продава.
В ал. 2 на чл. 717а ТЗ пък е посочено обявлението по
ал. 1 се поставя от синдика на видно място в сградата на общината по седалището
на длъжника и в сградата по адреса на управление на длъжника в срок не
по-кратък от 14 дни преди посочения в обявлението ден и се съставя протокол за
това. Предвидено е и изискване,синдикът да представи за публикуване обявлението
за продажба в специален бюлетин на Министерството на икономиката в срок 14 дни
преди посочения в обявлението ден за продажба.
Данни за
изпълнение на процедурата по чл. 717а от ТЗ досежно обявяването на имуществото
предмет на процесното постановление № 9 от 22.04.2020 г.се намират на
стр.6545-6552 от делото на ПОС и са приложени към доклада на синдика подаден в
ПОС с молба от 26.03.2020 г./стр.6534/.
От същите е
видно, че обявлението в бюлетина към МИ е входирано респ. качено на същия на
25.02.20120 г. и към датата на проданта споменатите по- горе изискуемите 14 дни
са били изтекли.
Не така стоят
нещата с поставяне на обявленията на видно място сградата
на общината по седалището на длъжника.
По
отношение на О.П. от страна на синдика с този доклад е представено копие от
входирана на 24.02.2020 г. молба. В нея е отправено искане за поставяне на
основание чл. 717а, л.2 от ТЗ на видно
място на 10 бр. обявления за продажби на имущество. Представен е и отговор по
ел. поща от страна на общината, в който се съдържа уведомление, че 10 бр.
обявления са поставени на видно място в сградата на общината на 27.02.2020 г.
Това
съобразено с правилата за броене на срокове води до извод, че към 12.03.2020 г.
не е изтекъл споменавания по- горе 14 дн. Срок /същият реално изтича на самия
12.03. 2020 г./.
В
случая за ПАС е без значение съставянето от синдика на дата 25.02.2020 г. на протокол
за разгласяване, в който е материализирано изявление, че е установено поставяне
на обявленията на видно място в общината преди повече от 14 дни. от датата на
насрочената продажба. Това е така по проста причина, че видно от изложеното по-
горе синдикът не е извършил действия по поставяне на обявлението лично, а е
поискал помощ от общината и служител на същата му е отговорил, че същото е
станало факт не на 25.02.2020 г., а на 27.02.2020 г.
Доказателства
установяващи извършване на действия по залепване на обявлението на видно място
в сградата по адреса на управление на длъжника , т.е. протокол удостоверяващ
същите не са представени. Независимо то това споменатия по- горе протокол от
дата 25.02.2020 г. формално съдържа изявление за наличие на залепено обявление
по адреса на управление към 25.02.2020. Това сочи, че същото е залепено повече
от 14 дни преди датата на продажбата.
Независимо
от това изискването за залепване на обявление на видно място в Общината не е спазено
и продажбата следва да се счита опорочена.
По
повод на така обсъжданото обявление следва да се посочи, че в него на едно
место се говори, че съгласно определение на съда № 278 от 04.0202020 г. на
12.03.2020 г. в канцеларията на синдика ще се проведе продажба на имущество на
длъжник Съответно е направено описание на същото, като изречението завършва с израза,
че имуществото се продава ведно с оборудването в сградите. През едно изречение
обаче е споменато, че продажбата е БЕЗ ОБОРУДВАНЕТО В СГРАДИТЕ.
Така
описаното съдържание на обявата безспорно създава неяснота у лицата имащи
желание да участват в наддаването за имота предмет на продажба.
Тук
за пълнота е нужно да се спомене, че в молбата от 04.02.2020 г. е поискано разрешение
за ПРОДАЖБА по реда на чл. 717в от ТЗ на ОБОСОБЕНА ЧАСТ от имуществото на
длъжника, като тази негова характеристика не е посочена в обявата. В нея също
така е посочено, че съответното имущество Поземлен имот, находящ се в ****, с
идентификатор *****.***.***ведно с построената в него сграда на два етажа с
идентификатор *****.***.***ще се продават с ОБОРУДВАНЕТО в сградата.
Именно за
продажба с оборудване е дадено и разрешението по чл. 716, ал. 2 от ТЗ с
определението от 04.02.2020 г. и такова би следвало да е единственото описание
в обявленията по 717, ал.2 от ТЗ.
Това обаче видно
от съдържанието им, за което стана реч по- горе не е било така и реално е
станало причина в предложението си лицето определено с обжалваното постановление
за купувач да говори за закупуване на имот и сграда БЕЗ ОБОРУДВАНЕ. За купувач
на такъв имот в протокола по чл. 717в, ал. 4 от ТЗ синдикът е обявил
дружеството „Д.Е.Р.“ ЕООД, *** и съответно е поискал издаването на
постановление за възлагане.
При издаване на
същото съдът явно изхождайки от описанието в молбата по 716, ал.2 от ТЗ
първоначално е посочил, че имотът се възлага с оборудването, но после
поправил тази своя грешка съобразявайки
се със съдържанието на протокола по 717в, ал.4 от ТЗ и искането на синдика за
издаване на постановелинето и е уточнил, че оборудването не е предмет на
възлагане.
Всичко изложено
до тук води до извод, че предмет на продажба, наддаване и възлагане е било
имущество, което се различава от това, за което е дадено разрешение , т.е.
проданта е извършена в нарушение на закона.
Наред с това е
нужно да се спомене с оглед извършения малко по- горе анализ на понятието
„обособена част“ е ясно, че в случая при липса на данни, че имуществото предмет
на възлагане има характер на организационна структура, която може самостоятелно
да осъществява стопанска дейност не може да се приеме, че е извършената продан
е съобразена с решението на СК от 04.02.2019 г.
Във връзка с решенията
на същото е нужно да се спомене, че те не дават СВОБОДА на синдика по отношение
преценката, от каква начална цена следва за започне продажбите, т. е. логично е
тя да е по- високата от тази по двата избрани от кредиторите метода. Това пък
сочи, че той няма никакво право да изготвя и средно претеглена цена и да
започва продажбата от същата.
Съответно при
извършване на преценката дали да се продава имуществото на длъжника в цялост
или на обособени части с оглед възможността за достигане на по-висока цена би
следвало да има оценъчна база даваща ПРЕДСТАВА за цените, които биха се получили. В случая
обаче по делото липсва ОЦЕНКА само на
активите в цялост, а е направена такава на ПРЕДПРИЯТИТЕО на длъжника, а то
съобразно чл. 15, ал.1 от ТЗ е съвкупност от права, задължения и фактически
отношения. Това води до извод, че оценката не е точна.
Така
изложеното води до извод, че проданта на процесиня имот проведена на 12.03.2020
г. е извършена в нарушение на закона, което прави незаконосъобразно, както Постановление №
9 от 22.04.2020 г., така и Постановление № 16 от 27.05.2020 г., с което е
допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в издаденото по т. дело № 912/2008 г. по
описа на ПОС, Постановление № 9 от 22.04.2020 г.
Водим от това съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановеното
по т. дело № 918/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд Постановление
№ 9 от 22.04.2020 г., с което на основание чл. 7173, ал.1 от ТЗ е възложен върху
„Д.Е.Р.“ ЕООД, *** на основание извършена публична продан
чрез търг с тайно наддаване, правото на собственост върху следния недвижим имот, част от масата на несъстоятелността на „Г.“ АД
/н/, ЕИК *:
-
Поземлен имот, находящ се в ****9, с идентификатор *****.***.***
целият с площ от 603 (шестстотин и три) кв.м. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, а по акта за собственост 576 (петстотин
седемдесет и шест) кв.м. заедно със застроената в имота сграда на два етажа с
идентификатор *****.***.***о) с площ от 208 (двеста и осем) кв.м. и сграда с
идентификатор *****.***.*** застроена на площ от 78 (седемдесет и осем )кв.м.,
заедно с оборудването в сградите, за сумата 525 000 лв. и „Д.Е.Р.“ ЕООД, *** на основание чл. 50 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс е осъдено да заплати по сметка на ПОС
държавна такса в размер на 3000 лв.,
дължима за изготвяне на настоящото постановление.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 918/2008 г.
по описа на Пловдивския окръжен съд Постановление
№ 16 от 27.05.2020 г., с което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в издаденото по т. дело № 912/2008 г. по описа на
ПОС, Постановление № 9 от 22.04.2020 г., като навсякъде в диспозитива на същото
вместо израза „заедно с оборудването в сградите“, да се чете „без оборудването
в сградите“.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.