Р Е Ш Е Н И Е
№ 2391/7.12.2021г.
гр. Пловдив, 07.12. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXVI състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Станка Журналова
и с участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа докладваното от
съдия Матеева касационно административно дело № 2519 по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и слeдв. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на "Николагро" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж. к. „Тракия“ бл.92,
ет.2, ап.4, чрез адв. К.Т., против Решение № 117/16.07.2021
г., постановено по АНД № 20215330204306/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XXV
н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 578580-F583592 от 19.05.2022
г., издадено от заместник директора на ТД на НАП – Пловдив, с което на касатора, на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС, е наложено
административно наказание, имуществена санкция’ в
размер на 8 811.63 лева за извършено от него нарушение по чл.78 ал.2 и ал.3 от ЗДДС.
Релевираните касационни основания се свеждат до доводите, че атакуваният
съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН. Поддържа се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което първоинстанционният
съд е постановил решението си в противоречие със закона. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде
отменено и наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът
по касационната жалба – ТД на НАП гр. Пловдив, редовно призован, не изпраща
представител. В отговора на касационната жалба, последният взема становище за
неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът
намира за правилни фактическите установявания, както и правните изводи,
направени от първоинстанционния съд, като счита, че
същите са основани на достатъчно ясен и пълен анализ на събраните в хода на
проведеното всестранно и пълно съдебно дирене доказателства. От събрания доказателствен материал, е видно, че районният съд е
положил необходимите усилия и е събрал относимите към
разрешаване на правния спор доказателства и не е препятствал възможността на
страните да ангажират такива. Въззивната съдебна
инстанция е дала конкретен и подробен отговор на всички спорни въпроси и
възражения, като е достигнала до законосъобразен извод за законосъобразност на
наказателното постановление.
Настоящата
съдебна инстанция напълно възприема посоченото в мотивите на районния съд, като
на основание чл.221 ал.2 пр. посл.
от АПК препраща към
тях и в допълнение намира за нужно да посочи следното:
Касаторът е бил санкциониран с процесното
наказателно постановление за това, че като регистрирано по ЗДДС лице и в
качеството си на получател по доставка на актив – зърнокомбайн FENDT, модел 5255 L Free Flow с шаси
*********, 5.40 м. и хедър FENDT, модел Free Flow, 5.40 м., сериен № *********,
придобит при условията на финансов лизинг по чл.6 ал.2 т.3 от ЗДДС, не е извършило
корекция на ползван данъчен кредит в размер на 8 811.63 лв. по фактура №
**********/07.07.2017 г., издадена от „Солжелиз България“ ЕООД. Същото е следвало да бъде сторено
в законоустановения срок – от 01.0.2020 г. до
14.10.2020 г. вкл., за данъчен период м.09.2020 г. „Николагро“
ЕООД е извършило следващата се корекция на ползван данъчен кредит в размер на
8 811.63 лв. със закъснение, като е отразило издаденото кредитно известие
от „ОТП Лизинг“ ЕООД в дневника си за покупки и в СД по ЗДДС вх. № 16004496758/03.12.2020
г. /коригиращи/ подадени в ТД на НАП – Пловдив, вследствие изпратено съобщение
от орган по приходите по чл.103 от ДОПК с изх. № П-16001620195596-177-001/01.12.2020
г. Неизвършването е довело до определяне на декларирания от лицето резултат по
ЗДДС – 0.00 лв. за в.09.2020 г., в по-малък размер със сумата от 8 311.63
лв.
Констатираното
е квалифицирано като нарушение на чл.78 ал.2 във връзка с чл.78 ал.3 от ЗДДС.
Наведените
от касатора доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила без конкретно да се посочва в какво именно
се състоят, съдът намира за
неоснователни.
За
да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното
постановление, като писмено обективирано
волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем
информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да
обема наказателното постановление са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са
били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания,
от които следва постановения от административнонаказващия
орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно
нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42 т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН.
Неспазването
на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен при
съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на
наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на
същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените
интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил към налагане
на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа
отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при
изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на
мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и
правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за
разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването
за мотиви според Закона за административните нарушения
и наказания е
такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява
съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. Същото разбира
се е относимо и досежно
АУАН, който е актът, поставящ началото на административнонаказателното
производство.
В
разглеждания казус, както процесното НП, така и акта
за установяване на административно нарушение отговарят на установените от
закона императивни изисквания. Не се установиха нарушения на императивните
разпоредби на чл. чл. 42 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, в частта им за коректно описание на
нарушението и нарушената законова разпоредба, което да е съществено и да води
до незаконосъобразността на наказателното постановление и отмяната му.
Поради
това наказателното постановление и АУАН, въз основа на който то е издадено
съдържат коректно описание на нарушението и нарушената законова разпоредба.
Спазени
са изискванията на закона, като АУАН и НП са съставени и издадени от
компетентни органи. Спазени са и сроковете за издаване на АУАН и НП. Правилно
са посочени нарушените материалноправни норми, а
именно тези на чл.78 ал.2 и чл.78 ал.3 от ЗДДС, предвиждащи задължение за
дружеството, като регистрирано по ЗДДС лице и като получател по кредитно
известие по чл.115 ал.1 от ЗДДС да го отрази със знак минус в дневника
за покупки и СД за съответния данъчен период, който е месец октомври 2020 г.
Това е направено през месец декември 2020 г., едва след получаване на изпратено от
органа по приходите съобщение по чл.103 от ДОПК, т. е. два месеца след периода,
в който е следвало да бъде направено, поради което не може да бъде приложена
нормата на чл.182 ал.2 от ЗДДС, която регламентира по-нисък размер
на имуществената санкция, при изпълнението на задължението в данъчен период,
следващ периода, през който е следвало да бъде отразено издаденото КИ.
Съгласно
нормата на чл.182 ал.1 от ЗДДС "Регистрирано лице, което не
издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ
в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на
данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от
1000 лв. "
Първоинстанционният съд е приложил правилно закона. Действително, нормата
предвижда минимален размер /но не и законоустановен
минимум/ на санкцията 1000 лв., но същият е приложим само за случаите, когато
определеният в по-малък размер данък е по-малко от 1 000 лв. За всички останали
случаи е предвидена имуществена санкция в размер на определения в по-малък
размер данък, който в случая е 8 811.63 лв., което не е спорно по делото.
Настоящият
съдебен състав намира за правилни и законосъобразни и изводите на първоинстанционния съд за липса на допуснати при издаване
на наказателното постановление съществени процесуални нарушения, като в тази
връзка напълно споделя изложените в решението му мотиви.
При
това положение и настоящият съдебен състав намира, че районният съд е достигнал
до законосъобразен и мотивиран извод за потвърждаване на наказателното
постановление. В тази връзка и законосъобразно е приложил разпоредбата и на чл.63 ал. 5 от ЗАНН, като е уважил искането на ответника
по въззивната жалба за присъждане на разноски.
Неоснователно
е възражението на касатора в насока, липсата на коя
точно хипотеза на чл.78 ал.2 от ЗДДС,
тъй като ясно, точно и конкретно, както в АУАН, така и в НП е посочено: „Във
връзка с развалянето на доставката, от страна на доставчика е издадено кредитно
известие № **********/29.02.2020 г. с данъчна основа „минус“ 44 058.15 лв.
и ДДС – „минус“ 8 811.63 лв., което е отразено в резултата по ДДС на „ОТП
Лизинг“ ЕООД за данъчен период м.09.2020 г.“, поради което не би могло да се
приеме, че касационният жалбоподател не е разбрал какво точно нарушение е
извършил, още повече, че пред въззивната инстанция
фактите не се оспорват, а са наведени единствено съображения за наличието на
формални основания за отмяна на обжалваното НП.
Неоснователно
е възражението и относно установяването на нарушението. Видно от приложените по делото документи се
установява, че при извършен анализ на задължени лица, чийто резултати са обективирани в междинен доклад № А-16001620003747-МИД-033/18.11.2020
г. е установено, че за м.09.2020 г. на „Николагро“
ЕООД е издадено КИ от „ОТП Лизинг“ ЕООД с ДО – „минус 44 058.20 лв. и ДДС –
„минус 8 811.63 лв.“, като е
констатирано, че КИ не е включено в дневника за покупки и СД по ЗДДС на „Николагро“ ЕООД за периода м.09. – м.10.2020 г. Във връзка
с това обстоятелство е издадена резолюция за извършване на проверка №
П-16001620195596-0РП-001/19.11.2020 г. на началник сектор при
ТД на НАП – Пловдив. Проверката по установяване на факти и обстоятелства е
извършена и резултатите са намерили отражение в Протокол №
П-16001620195596-073-001/11.12.2020 г., като по повод
неотразени данни в дневника за покупки за периода м.09.2020 г. на „Николагро“ ЕООД, дружеството е извършило е извършило
корекция в СД по ЗДДС за м.09.2020 г., като е подало коригираща декларация вх.
№ 16004496758, което е сторено след получаване на съобщение по чл.1903 от ДОПК
от органите по приходите, при което се променя от ДДС 0.00 лв. на 8 811.63
лв. ДДС за внасяне. В протокола от ПУФА ясно и точно е посочено периодът на
проверката – 19.11.2020 г. - 11.1.2020 г. В АУАН и НП точно и ясно е посочено,
че нарушението е извършено на 15.10.2020 г., т.е. денят следващ законоустановения срок – от 01.10.2020 г. до 14.10.2020 г.,
а е открито на27.11.2020 г, когато във връзка с възложената проверка на факти и
обстоятелства, дружеството е представило писмени обяснения с вх. № РД
20-3083/27.11.2020 г. Освен това, посоченият в жалбата, като обективиращ резултатите от ПУФО протокол №
П-16001620195596-ОПР-001/19.11.2020 г. е несъществуващ: - по преписката са
налични: - Резолюция за извършване на проверка №
П-1600160195596-0РП-001/19.11.2020 г. и Протокол от проверка за установяване на
факти и обстоятелства № П-16001620195596-073-001/11.12.2020 г., поради което и
твърдението , че нарушението е установено след извършване на проверката на
дружеството е несъстоятелно.
Неоснователно
е възражението и в насока липсата на изрично посочване на чл.53 ал.2 от ЗАНН в
НП, тъй като, посочи се по-горе липсва противоречие между установеното в АУАН и
в НП, а отделно от това, преди диспозитива на НП е
посочено: „Предвид изложеното и на основание чл.53 във връзка с чл.27 /чл.83/ и
чл.3 ал.2 от ЗАНН…“.
Неоснователно
е възражението и в насока, че не е нанесена щета на бюджета, тъй като данъкът е
внесен със закъснение. Тези твърдения са несъстоятелни, тъй като процесният данък е внесен едва след получаване на
съобщението по чл.103 от ДОПК, поради което не може да се приеме, че нарушителят
е съдействал на органите по приходите, видно от входящия номер на коригиращата
декларация – 03.12.2020 г., при изпратено на 01.12.2020 г. съобщение от
органите на приходната администрация.
Неоснователно е възражението и относно
значението на изпратеното съобщение по чл.103 от ДОПК от органите по приходите,
тъй като случаят не попада в нито едно от хипотезите на сочените от касатора текстове. Така според чл.101 ал.4 от ДОПК, декларация
и други документи или данни, които не съдържат надлежна идентификация на
подателя, единен граждански номер на осигурено лице, периода, за който се
отнася информацията, или техническият носител не отговаря на изискванията, не
се приемат и техническият носител се връща на подателя. Той е длъжен в 7-дневен
срок от връщането да представи необходимите данни, съответно да подаде
отговарящ на изискванията технически носител, а според ал. 5 на същия текст,
когато подаването на новата декларация и другите документи или данни по ал. 4 е
извършено в установения 7-дневен срок, законоустановеният
срок за подаването им се смята за спазен. Съгласно чл.102 ал.4 от ДОПК пък, подателят е длъжен в 7-дневен
срок от получаването на отказа да подаде отговарящи на изискванията декларация,
документ или данни. В този случай се прилага чл.101 ал.5. В случая, на първо
място, не се касае за декларация, документи или данни, които не съдържат надлежна идентификация на подателя, единен граждански номер на
осигурено лице, периода, за който се отнася информацията, или техническият
носител не отговаря на изискванията,
а се касае до подаване на информация от отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС и
СД по чл.125 от с. з., които са съвсем различни данъчни документи от посочените
декларации и други документи или данни; на второ място, касае се до корекция на
ДДС във връзка с издадено от контрагент кредитно известие по чл.115 по ЗДДС,
поради което и не може да се приеме, че 7 дневният срок, посочени в цитираните
от касатора в жалбата текстове от ДОПК в случая
намира приложение. ЗДДС в този смисъл е категоричен – чл.125 ал.5 от същия гласи, че декларациите по
ал.1 и 2 и отчетните регистри по ал.3 се подават до 14-о число включително, на
месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
В този смисъл неоснователно е възражението и в насока,
късното изпращане и получаване на кредитното известие – на 12.09.2020 г. е
затруднило подаването на коректни отчетни регистри и СД, съответно по чл.124 и
чл.125 от ЗДДС. На първо място, видно от товарителницата, КИ е изпратено на
09.10.2020 г., като не се установява дата на получаване. Т.е. некоректно в
жалбата е посочена датата 12.09.2020 г., от една страна, а, от друга, липсва
изобщо дата на получаването му. На второ място, дори да се допусне, че в
жалбата се касае за техническа грешка при изписване на датата на получаване на КИ,
която съдът приема, че дори да е 12.10.2020 г., цитираните по-горе данъчни
документи се подават по електронен път, съгласно ал.7 на чл.125 от ЗДДС, което
по никакъв начин не препятства касатора да подаде
декларацията в законовия 14-дневен срок.
По отношение искането на касатора, да приеме този състав на съда, че се касае до маловажен случай, настоящата
инстанция намира, че то е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
В този смисъл ПРС е изложил достатъчно подробни мотиви в тази насока, а и
предвид изложеното по-горе, съдът намира, че не следва да намери приложение
този текст.
Затова
и съдът счете, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно.
При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се
констатираха в размер на 80.00 лв. съобразно разпоредбата на чл.63 ал.5 във връзка с ал.3 от ЗАНН във връзка с чл.37 от ЗАдв. във връзка с чл.27е от Наредбата за
правната помощ.
Воден
от горното, Административен съд - Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 117/16.07.2021 г.,
постановено по АНД № 20215330204306/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
XXV н.с.
ОСЪЖДА "Николагро"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж. к.
„Тракия“ бл.92, ет.2, ап.4, да заплати в полза на ТД на НАП Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет
лева/.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.