Решение по дело №180/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), чл. 124, ал. 1, във вр. чл. 121, ал. 1, т. 1 и чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл)..

Административното дело е образувано по жалба от Б. С. С. от [населено място], подадена чрез пълномощник адв. Н. Д. Д.-И. – САК, срещу Заповед № ЧР-СП-337/07.03.2024 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с която е прекратено служебното правоотношение с Б. С. С., на длъжност г. е. в отдел „Административно обслужване“, Областно пътно управление – С., с ранг ** с., считано от 07.03.2024 г..

С жалбата се иска се отмяна на оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание оспорващата Б. С. С., редовно уведомена, се явява лично и с адв. Н. Д. Д.-И. – САК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски, като представя списък на същите. Представя писмени бележки с които излага допълнителни съображения за незаконосъобразността на оспорения акт.

Административният орган - Председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомен, не се явява. По делото е постъпило становище от главен юрисконсулт Р. Т., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на възнаграждение на юрисконсулт. Представя по делото и писмена защита, с която излага допълнителни доводи за законосъобразността на оспорената заповед.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че оспорващата Б. С. С. е заемала длъжност ф. к. в Областно пътно управление - С. до 24.10.2022г., когато със Заповед № ЧР-СП- 813/24.10.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е прекратено служебното правоотношение й на длъжност: ф. к. в Областно пътно управление - С., Агенция „Пътна инфраструктура“, ранг ** с..

С Решение № 292 от 31.07.2023 г., постановено по адм.д. № 407/2022 г. по описа на Административен съд - Сливен е обявена за нищожна Заповед № ЧР-СП- 813/24.10.2022г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Решението на първоинстанционния съд е оставено в сила с Решение № 2035 от 21.02.2024г., постановено по адм.д. № 10021/2023г. по описа на Върховен административен съд на Република България.

След влизане в сила на решението за отмяна на заповедта С. не се яви да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл.

На това основание Председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ издал Заповед № ЧР-СП-337/07.03.2024 г., с която е прекратено служебното правоотношение с Б. С. С., на длъжност г. е. в отдел „Административно обслужване“, Областно пътно управление – С., с ранг ** с., считано от 07.03.2024 г..

Заповедта била връчена лично срещу подпис на Б. С. С., която я оспорила пред Административен съд – Сливен с жалба вх.№ СД-01-01-1104/03.04.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се преценя като неоснователна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед № ЧР-СП-337/07.03.2024 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с която е прекратено служебното правоотношение с Б. С. С., на длъжност г. е. в отдел „Административно обслужване“, Областно пътно управление – С., с ранг ** с., считано от 07.03.2024 г..

Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Орган по назначаването в разглеждания случай е Председателят на УС на АПИ, който назначава и освобождава служителите на агенцията /чл. 11, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ/. Следователно, компетентен да издаде процесната заповед е Председателят на УС на АПИ, което в случая е налице, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в писмена форма, съдържаща необходимите реквизити, което я прави валидна.

Основният спор по делото е дали процесната заповед е незаконосъобразна, поради това, че в нея е посочено, че оспорващата Б. С. С. е заемала длъжността г. е. в отдел „Административно обслужване“, Областно пътно управление – С., с ранг ** с., а не длъжността ф. к. в Областно пътно управление - С., Агенция „Пътна инфраструктура“, ранг ** с., както би следвало да бъде според пълномощника й.

По делото не се спори, че С. не е упражнила правото си предвидено в разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСЛ - „При отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение.“, тъй като в посочения срок същата не е изявила желание да бъде възстановена на предишната й длъжност.

Това обстоятелство е послужило като фактическо основание за издаване на оспорената заповед, което я прави мотивирана и обоснована. В заповедта е посочено правилно и съответното правно основание за издаването й, а именно чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

По делото не е спорно, че към датата на издаване на оспорената заповед длъжността „ф. к.“ не е съществувала в щатното разписание на Областно пътно управление - С..

Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в двуседмичен срок от влизането в сила на административния или съдебния акт за отмяна на заповедта за прекратяване на правоотношението. Т. е. законът въвежда презумпция, че незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение, която впоследствие е отменена, не прекъсва това правоотношение. Този извод следва както и чл. 122, ал. 1, така и от нормата на чл. 118, т. 1 от ЗДСл. Поради това съдебният акт, с който се отменя уволнението има ретроактивно действие, поради което се възстановява служебното правоотношение, такова каквото е било към момента на издаване на незаконосъобразната заповед. Не се възстановява обаче щатната длъжност, заемана от служителя, ако същата е била съкратена, съответно възстановеното правоотношение следва да бъде уредено съобразно статута на администрацията, към момента. Ако администрацията съществува и щатната длъжност не е заета, възстановеният служител просто следва да се яви в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл и да продължи да изпълнява служебните си функции, а ако щатната длъжност е заета тогава на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл заемащия длъжността служител следва да я освободи.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗДСл се прекратява служебното правоотношение, като в следващите алинеи са посочени основанията за това, т.е. прекратява се правотношението между административния орган и съответния служител, без значение каква точно длъжност е заемал последния.

В разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл са изброени реквизитите, респ. информацията, която следва да съдържа заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, а именно: „Служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения.“

От цитираната разпоредба става ясно, че в няма изискване, респ. не е налице задължение за административния орган да посочи в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение конкретно заеманата от служителя длъжност. В случая следва да се приеме, че оспорената заповед отговаря изцяло на изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, тъй като съдържа всички необходими реквизити, вкл. и това, че в нея е посочен рангът, който е имала жалбоподателката С. - ** с.. Дори да се приеме, че би било по точно в заповедта да се впише, че С. е заемала длъжността „ф. к., а не „г. е.“, както твърди пълномощника й, това не би могло да обоснове незаконосъобразността на заповедта, до степен да бъде отменена на това основание.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при спазване на всички съществени административно производствени правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна, съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, като размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да е 100.00 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, седми състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Б. С. С. от [населено място], подадена чрез пълномощник адв. Н. Д. Д.-И. – САК, срещу Заповед № ЧР-СП-337/07.03.2024 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с която е прекратено служебното правоотношение с Б. С. С., на длъжност г. е. в отдел „Административно обслужване“, Областно пътно управление – С., с ранг ** с., считано от 07.03.2024 г..

ОСЪЖДА Б. С. С. с [ЕГН] от [населено място], [жк], вх. Б, ет. 4, ап. 12 да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София разноски по делото общо в размер на 100.00 /сто/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.