Решение по дело №2202/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2891
Дата: 20 март 2024 г.
Съдия:
Дело: 20237050702202
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

2891

Варна, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXVIII състав, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

При секретар ОЛЯ ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА административно дело № 20237050702202 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 27, ал. 1 от Закон за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по жалба на „Феста Делфинариум“ ЕООД, [ЕИК], гр. Варна, Приморски парк, местност „Салтанат“, комплекс Делфинариум, представлявано от И. С. против отказ, обективиран в писмо № 26-Б-898/05.06.2023г. на Главния директор на ГД ЕФК и Ръководител на УО на ОПИК за предоставяне на на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение № BG16RFOP002-2.089-2915 по процедура на подбор на проекти „Подкрепа на малки предприятия с оборот над 500 000 лева за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“. Сочи, че по този начин не се изпълнява влязло в сила Решение № 9131/18.10.2022г. по адм. дело № 3329/2022г. на ВАС, което е недопустимо. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалвания отказ, като задължи Министерството на иновациите и растежа да преразгледа преписката и да изпълни дадените указания, съобразно решението на ВАС като постанови административен акт, с който да предостави исканата БФП. В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбоподателят редовно призован не се явява, не се представлява. В депозирана по делото молба с.д. 2256/15.02.2024г., чрез пълномощника си поддържа жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответната страна, редовно призована не изпраща представител. В писмено становище с.д. 15478/01.11.2023г. проц. представител на ответника изразява становище за недопустимост на жалбата, като се изтъкват доводи за просрочие на оспорването, както и за липса на административен акт, който да е предмет на съдебно оспорване. По същество се прави искане за отхвърляне на оспорването.

Съдът намира, че жалбата е допустима, изхожда от надлежна страна и е подадена срещу акт, подлежащ на оспорване пред съд.

Оспореното писмо, представлява изричен отказ за разглеждане по същество на проектно предложение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура ВG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията СОVID-19", който акт подлежи на съдебен контрол. Видно от разпечатка от кореспонденция /л. 20 от делото/ писмото е получено от дружеството-жалбоподател на 04.08.2023г. в 10:16ч. Жалбата срещу акта е подадена в Министерство на иновациите и растежа на 17.08.2023г., видно от положения щемпел върху нея. Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена от адресат на акта, който представлява индивидуален административен акт по смисъла на АПК и подлежи на съдебен контрол, поради което е допустима.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът намира жалбата за основателна предвид следните съображения:

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган-главен директор на ГД ЕФК, изпълняващ функциите на ръководител на Управляващия орган по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020. С Решение № 574 на Министерски съвет от 13.07.2016 година за определяне на управляващ и сертифициращ орган по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 за Управляващ орган по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 е определена Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" на Министерството на икономиката /л. 78 от адм.д. №8298/23 на Адм. съд - София/. Със Заповед № РД-02-16-209 от 14.10.2022година на Министъра на иновациите и растежа и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 година Главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" е определен за лице, което да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган по приоритетни оси 1, 2, 3, 4, 6 и 7 на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", с всички произтичащи от това права, отговорности и задължения, детайлно разписани в Описанието на действащите функции и процедури по ОПИК, Наръчника по ОПИК и съгласно приложимата нормативна уредба /л. 79 от адм.д. №8298/23 на Адм. съд - София/.

Предвид горното и доколкото оспореният акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма, следва да се направи извод, че не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

Не е спорно, че с влязло в сила Решение № 9131/18.10.2022г. по адм. дело №3329/2022г. на ВАС е отменено Решение № 1716 от 20.12.2021г. на Административен съд - Варна и издаден от Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 административен акт, с който се отказва предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на „Феста Делфинариум“ ЕООД с подадено проектно предложение по процедура ВG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията СОVID-19", като преписката е върната за ново произнасяне, съгласно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Отмененият акт на УО на ОПИК е постановен във връзка с провеждането на процедура ВG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията СОVID-19", чиято цел е да се предостави навременна и адекватна подкрепа чрез държавна помощ за осигуряване на ликвидност/оборотен капитал на българския бизнес за справяне с последствията от разпространението на пандемията от СОVID-19. Мярката представлява схема за държавна помощ под формата на преки безвъзмездни средства съгласно т. 3. 1 от Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19, приета на 19 март 2020г. (C (2020) 1863), и нейните изменения C (2020) 2215 и C (2020) 3156, приети съответно на 3 април 2020г. и на 8 май 2020г., C (2020) 4509 от 29 юни 2020г., C (2020) 7127 от 13 октомври 2020г. и C (2021) 564 от 28 януари 2021г., и е със срок на действие до 31 декември 2021г. В свое Съобщение, ОВ С 473/24.11.2021г. Европейската комисия посочва, че срокът за действие на схемите, обявени съобразно правилата на раздел 3.1. от Временната рамка относно мерките за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на епидемичен взрив от СОVID-19 е до 30.06.2022г. Това от своя страна прави невъзможно възобновяването на производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за кандидатите и проектите по процедурите, обявени в съответствие с раздел 3.1 на Временната рамка след 30.06.2022г. поради обстоятелството, че те практически са спрели да действат след тази дата. След тази дата по горепосочените схеми не могат да бъдат предоставяни помощи чрез сключване на нови договори или издаване на нови актове за предоставяне на държавна помощ. Последното не възпрепятства изплащането на помощи по вече съществуващи актове за предоставяне на помощ, т.е. по актове за предоставяне на помощ/договори, чието влизане в сила е преди посочената дата.

В случая срокът на действие на съществуваща помощ влияе върху преценката от страна на Комисията на съвместимостта на помощта и промяната му е обстоятелство от съществен характер. В този смисъл срокът на схемата е елемент на решението на ЕК за нейната допустимост и е съобразен със срока на действие на Временната рамка, т.е. с периода в който ЕК счита че са налице затруднения на Общия пазар, които се преодоляват с предоставяне на помощта и именно поради това тя е съвместима. С изтичането на схемата за помощ, изтича и основанието за предоставяне на помощ по нея, а с изтичане срока на действие на Временната рамка, спират да бъдат валидни и основанията, при които помощта е била оценена като съвместима.

Еднозначно, по силата на европейското законодателство и практика, е изискването извършваната от Комисията преценка на съвместимостта на дадена помощ с вътрешния пазар да се основава върху оценката на икономически данни и обстоятелства, които са налице към датата, на която Комисията взема решението си, като взема предвид по-специално срока, в продължение на който се предвижда предоставянето на посочената помощ.

Трайна практика и на Комисията и на СЕС е, че когато изменението на помощ засяга действителната същност на първоначалната схема, тя се преобразува в нова схема за помощ.

Срокът на действие на съществуваща помощ е обстоятелство, което влияе върху преценката от страна на Комисията на съвместимостта на помощта и промяната му е от съществен, а не от формален или административен характер. В случая, срокът на схемите е елемент на решението на ЕК по посочените схеми и е съобразен със срока на действие на Временната рамка, т.е. с периода в който ЕК счита че са налице затруднения на Общия пазар, които се преодоляват с предоставяне на помощта и именно поради това тя е съвместима.

Промяната в срока на схема за помощ се счита за изменение на съществуваща помощ, респективно води до възникване на нова помощ и влече като последствие необходимост от нова оценка на допустимостта, съобразно новите икономически данни и обстоятелства. Нова държавна помощ може да възникне и в следствие на решение на национален съд.

Възникването на нова помощ вследствие решение на национална юрисдикция е разяснено в Известие на Комисията относно прилагането на правилата за държавна помощ от националните съдилища (2021/С 305/01), където в т. 137-139 изрично се обхващат случаите, в които националните съдилища могат пряко да нарушат член 108, параграф 3 от ДФЕС, като отпускат нова помощ в контекста на водени пред тях производства, например, когато тълкуването на договор или решение за предоставяне на помощ има за резултат удължаването на първоначалната продължителност на мярка за помощ.

С изтичането на посочените по горе схеми за помощ, изтича и основанието за предоставяне на помощ по тях, а с изтичане срока на действие на Временната рамка, спират да бъдат валидни и основанията, при които помощта е била оценена като съвместима.

Следователно и доколкото вследствие на изпълнение на съдебното решение за отмяна на отказа за предоставяне на подпомагане в рамките на горепосочените схеми за помощ и възобновяване на производството пред администратора, на кандидатите се предоставя нова помощ, тя следва да отговаря на изискванията на Закона за държавните помощи и да не води до нарушаване на ДФЕС.

В контекста на изложеното правилна е преценката на административния орган, че се явява невъзможно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на дружеството-жалбоподател, тъй като по отношение на такава помощ не е гарантирана нейната правомерност и допустимост. В съответствие с разпоредбите на Закона за държавните помощи в случай, че бъде установена неправомерно получена помощ, същата подлежи на възстановяване, ведно със законно установената лихва за периода, през който същата е била на разположение на получателя. За да бъдат изпълнени условията за гарантиране правомерността и допустимостта на предоставената помощ би била необходима нова обосновка за съответствие на помощта с правото на Европейския съюз и с българското законодателство в областта на държавните помощи, различна от тази по Временната рамка, създаването на ново основание, условия за предоставяне, съответно нейното нотифициране, разглеждане и одобряване по общия ред, каквито основания към днешна дата липсват.

Предвид гореизложеното, съдът намира за правилен извода на УО в оспореното писмо-отказ, че последващото процедиране от страна на Управляващия орган на ОПИК на основание влезлия в сила съдебен акт, с който на административния орган са дадени указания за преразглеждане и възобновяване на производството по предоставяне на държавна помощ, би довело до произнасяне от УО на ОПИК в контекста на липсата на преценка за съвместимост на помощта с общия пазар, което е основание за спиране на производството, предвид възможността да започне процедура по разследване относно неправомерната държавна помощ от страна на Комисията поради неспазване на задължението за предварително уведомяване.

В този смисъл оспореният акт се явява законосъобразен – постановен е от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие материалноправните разпоредби. Жалбата против него е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Въпреки изхода на спора ответната страна не е направила искане за разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Феста Делфинариум“ ЕООД, [ЕИК], гр. Варна, Приморски парк, местност „Салтанат“, комплекс Делфинариум, представлявано от И. С. против отказ, обективиран в писмо № 26-Б-898/05.06.2023г. на Главния директор на ГД ЕФК и Ръководител на УО на ОПИК за предоставяне на на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение № BG16RFOP002-2.089-2915 по процедура на подбор на роекти „Подкрепа на малки предприятия с оборот над 500 000 лева за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: