№ 2658
гр. София, 26.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Г. И.
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502324 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 303427/ 16.12.2020г от Т. В. Г. и Г. Д. Г., чрез
адв.А. П. от САК, срещу определение № 265181/27.11.2020г по гр.д.№ 2932/2018г по описа
на СГС, с което е оставена без уважение молбата им по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на
съдебното решение № 6232/21.08.2019г, постановено по гр.д.№ 2 932/2018г. по описа на СГ
в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, определено в размер на 14 500лв.
Излагат доводи, че определението е неправилно, постановено в противоречие с материалния
закон, необосновано е и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Възразяват срещу приетото, че материалният интерес по делото следва да се определи от
стойността на предварителния договор и е различен от цената на иска. На основание чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба №1 от 9.07.2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от
100 000лв. до 1 000 000лв. минималното възнаграждение е 3 530лв., плюс 2 % за горницата
над 100 000лв, поради което същото следва да се определи в размер на 4 977лв., а не в
размер на 14 500лв. Сочат доводи, че ищецът не е доказал заплащане на претендираното
адвокатско възнаграждение по делото, тъй като от представените платежни нареждания
само едно носи номера на настоящето дело, като от останалите не става ясно по кое дело и
между кои страни е заплатено възнаграждението. Претендират да се отмени обжалваното
определение и да се намалят претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното произвдство съгласно Наредба №1/9.07.2004г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответните страни Р. Д. А. и С. К. А., представлявани от адв.В. Р. от САК, са
оспорили частната жалба с доводи, че е неоснователна. Излагат доводи, че молбата по
чл.248 ГПК е недопустима, тъй като не е обжалвано решение № 6332/21.08.2019г., с което е
1
обявен за окончателен предварителния договор от 3.01.2018г. Възразяват срещу изложените
доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Сочат, че съгласно чл.69, ал.1, т.4
ГПК по искове за сключване на окончателен договор размерът на цената на иска се определя
от стойността на договора, а държавната такса се определя върху стойността на договора,
като разпоредбата на чл.71, ал.2 ГПК е приложима само при искове за собственост и други
вещни права. Излагат доводи, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на
14 500лв. е правилно и справедливо определено с оглед на правната и фактическа сложност
на делото. Считат възраженията за липса на доказателства за извършено плащане за
неоснователни, тъй като от представените платежни нареждания се установява, че същото е
заплатено. Претендират да се остави без уважение частната жалба.
Частната жалба е подадена на 16.12.2020г, жалбоподателите са били уведомени на
10.10.2020г., поради е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
С решение № 6232/21.08.2019г, постановено по гр.д.№ 2 932/2018г. по описа на СГС,
са осъдени Т. В. Г. и Г. Д. Г. да заплатят на Р. Д. А. и С. К. А. на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата от 16 780.74лв. , от които 14 500лв. за адвокатско възнаграждение.
С обжалваното определение № 265181/27.11.2020г по гр.д.№ 2932/2018г по описа на
СГС, постановено по молба/частна жалба с вх. № 116812/26.09.2019г/ от Т. В. Г. и Г. Д. Г.,
съдът е оставил без уважение молбата о чл.248 ГПК, като е приел, че материалният интерес
върху който се изчислява адвокатското възнаграждение е стойността на договора и не
съвпада с данъчната оценка на имота. Приел е, че не е налице прекомерност на присъденото
адвокатско възнаграждение и същото е заплатено, което се установява от представените
платежни нареждания.
Въззивният съд приема, че адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство по иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за
окончателен следва да се определи върху цената на иска. Тя се определя по реда на чл.69,
ал.1, т.4 във вр. с т.2 от ГПК и е равна данъчната оценка на имота. Възнаграждението се
определя по Наредба №1/9.07.2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, т.е. с оглед на цената на иска. В този смисъл е определение №
401/23.08.2016г по ч.гр.д.№ 2420/2016г. по описа на ВКС, IV ГО.
В случая данъчната оценка на процесните имоти е 172 356.60лв. Съгласно чл.7, ал.2,
т.5 от Наредба №1 за защита и съдействие по дела с интерес от 100 000лв. до 1 000 000лв.
минималното възнаграждение е 3 530лв. плюс 2 % да горницата над 100 000лв., поради
което минималното адвокатско възнаграждение следва да е в размер на 4 977.13лв. Като е
определено възнаграждение в размер на 14 500лв. същото е значително завишено и с оглед
на фактическата и правна сложност на делото следва да бъде намалено до 10 000лв.
По отношение на възражението, че претендираното адвокатско възнаграждение не е
заплатено, въззивният съд съобрази, че са представените платежни нареждания /л.226, 228 и
220/, като само на едно от тях е посочен номер на гражданското дело, но в другото са
индивидуализирани предмета на делото и датата на сключване на предварителния договор,
2
а в третото, че плащането е извършено във връзка с дело в СГС. При липса на наведени
възражения и представени доказателства, че тази страна има и други дела в СГС, следва да
се приеме, че и трите платежни нареждания установяват заплащане на адвокатското
възнаграждение.
Въз основа на изложените съображения въззивният съд приема, че молбата по чл.248
ГПК е частично основателна. Следва да се постанови, че се отменя определение №
265181/27.11.2020г по гр.д.№ 2932/2018г по описа на СГС, с което е оставена без уважение
молбата по чл.248 ГПК за изменение на съдебното решение в частта му за разноските, като
се постанови, че се изменя същото и дължимото адвокатско възнаграждение от Т. В. Г. и Г.
Д. Г. на Р. Д. А. и С. К. А. на основание чл.78, ал.1 ГПК е в размер на 10 000лв.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 265181/27.11.2020г по гр.д.№ 2932/2018г по описа на СГС, с което
е оставена без уважение молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на съдебното решение №
6232/21.08.2019г, постановено по гр.д.№ 2 932/2018г. по описа на СГС, В ЧАСТТА му, с
която е оставено без уважение искането за намаляване на определеното адвокатско
възнаграждение от 14 500лв. на 10 000лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК съдебното решение № 6232/21.08.2019г,
постановено по гр.д.№ 2 932/2018г. по описа на СГС, в частта му за разноските за
адвокатско възнаграждение, като постановява, че ОСЪЖДА Т. В. Г. и Г. Д. Г. да заплатят на
Р. Д. А. и С. К. А. на основание чл.78, ал.1 ГПК 10 000лв за адвокатско възнаграждение
/вместо определеното 14 500лв./ , като в останалата част остава жалбата без уважение.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок при
условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3