РЕШЕНИЕ
№ 492
гр. Варна, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря Иванка Й. Д.
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110202097 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от ЮЛ. ЯН. ЯН., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №21-0442-
000192 от 26.04.2021 г., издадено от началник сектор при ОД МВР Варна, Четвърто РУ, с
което за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
въззивника са наложени административни наказания глоба в размер 200.00 лв и лишаване от
право да управлява МПС за срок шест месеца.
Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на лицето, посочено като
нарушител. Твърди също, че, макар формално да са осъществени обективните елементи от
фактическия състав на твърдяното нарушение, същото е несъставомерно от субективна
страна, доколкото въззивникът не е знаел, че регистрацията на управлявания от него
автомобил е била прекратена служебно към съответната дата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено
становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на
оспореното НП.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 08.02.2021 г. около 19.45 ч. в с. Аврен, обл. Варна, на ул. „.“ пред №5,
докато служители на Четвърто РУ при ОД МВР Варна - свид. С.М., съвместно с колегата му
К. Д. оказвали съдействие на гражданска, подала сигнал за осъществено домашно насилие,
възприели л. а. „Рено Канго“, рег.№., управляван от въззивника Ю. Я. да спира пред
съответния адрес, при което в проведен разговор с него, преценили поведението му за
1
неадекватно като усетили, че той лъха на алкохол и след като установили самоличността му,
поискали съдействие от служители на „Пътна полиция“. При извършената в последствие
проверка от пристигналия автопатрул било установено, че управляваното от въззивника
превозно средство „Рено Канго“, рег.№.Т, е собственост на лицето Я. Я. Т., ЕГН
**********, като от 03.10.2018 г. е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10
ЗДвП поради липса на данни за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ и към 08.02.2021 г. включително регистрацията на превозното средство не е
била възстановена. При тези данни, материалите по административно-наказателната
преписка били регистрирани като ЗМ.
В последствие, с Постановление №3377/2021 от 16.04.2021 г. на РП Варна, е
отказано образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1
НК, при констатация за неосъщественост на деянието от субективна страна, поради липса на
доказателства за осведоменост на въззивника Ю. Я. за служебно прекратяване на
регистрацията на превозното средство.
Въз основа на Постановление №3377/2021 от 16.04.2021 г. на РП Варна,
наказващият орган издал процесното НП, с което приел, че в нарушение по чл.140, ал.1
ЗДвП, на 08.02.2021 г. въззивникът Ю. Я. управлявала л. а. „Рено Канго“, рег.№., който бил
със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 ЗДвП от 03.10.2018 г. и наложил
наказания глоба в размер 200.00 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок шест
месеца.
Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия показания на свид. С. М., така и от приобщените документи – НП №21-0442-
000192 от 26.04.2021 г., АУАН №74289 от 08.12.2021 г., извлечение за прекратяване
регистрацията на МПС рег.№В7316СТ, Постановление №3377 от 16.04.2021 г. на РП Варна,
докладна записка рег.№442р-4889 от 09.08.2020 г., докладна записка рег.№442р-492 от
09.02.2021 г., справка нарушител/водач, Заповед рег.№8121з-515 от 14.05.2018 г., материали
по прокурорска преписка №3377/2021 г. по опис на РП Варна.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник
сектор при ОД на МВР Варна, Четвърто РУ, надлежно оправомощен чрез Заповед №8121з-
515 от 14.05.2018 г. на Министър на вътрешните работи.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
Процесното НП е издадено съобразно чл.36, ал.2 ЗАНН без наличие на
съставен и приложен АУАН, предвид постановения от РП Варна отказ за образуване на
наказателно производство за деяние по чл.345, ал.2, вр. ал.1 НК, включващо обективните
елементи на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП. Същевременно, НП е издадено в сроковете
по чл.34 ЗАНН като съдържа достатъчно ясно и конкретно описание на обстоятелствата,
при които нарушението е счетено за допуснато, както и всички други изискуеми реквизити,
поради което същото не страда от съществени нарушения на процесуалните изисквания за
форма и съдържание.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения
административен акт:
2
Безспорно по делото е установено, че към 08.02.2021 г. управляваният от
въззивника Ю. Я. л. а. „Рено Канго“, рег.№В7316СТ, е бил със служебно прекратена
регистрация, извършена на основание чл.143, ал.10 ЗДвП – поради липса на валидна
застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно това основание, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Анализът на разпоредбата сочи, че за прекратяването на регистрацията на
превозното средство се изисква кумулативното наличие на визираните в нея предпоставки –
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 КЗ и уведомяване на
собственика на превозното средство за служебно прекратената регистрация. Но от
приобщените документи е видно, че до собственика на автомобила Я. Тодоров действително
е било изпратено уведомление от по чл.574, ал.10 КЗ с №45951 от 31.08.2018 г., за което
липсват каквито и да е удостоверителни данни, да е било надлежно получено. По-важно
обаче е друго. Дори въпросното уведомление да е получено от собственика на автомобила,
то не дерогира задълженията на органите на МВР да го уведомят за прекратената служебно
регистрация (доколкото с уведомлението само се указва, че предстои дерегистрация, която
се осъществява едва при неизпълнение в предоставения срок), а доказателства за такова
уведомяване липсват. При изложените съображения съдът намира, че към момента на
проверката собственикът на превозното средство Я. Тодоров не е бил уведомен (не е знаел),
че е прекратена регистрацията на автомобила. Следователно, след служебното прекратяване
на регистрацията на МПС, служителите на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Варна
не са изпълнили задължението си по чл.143, ал.10, изр.1, пр.2 ЗДвП и по чл.18б, ал.2, вр.
ал.1, т.8, вр. чл.18, т.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а именно –
да уведомят собственика на превозното средство за извършената служебна дерегистрация.
Както бе изтъкнато, липсват доказателства собственикът Я. Тодоров да е бил уведомен и от
Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.10 КЗ, че ако не представи в 14-дневен срок
доказателства за наличие на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за автомобила
ще бъдат предприети действия по чл.574, ал.11 КЗ, т. е. ще бъдат уведомени компетентните
органи на Сектор "Пътна полиция" за предприемане на действия по дерегистрация.
Въззивникът, като ползвател на чуждо превозно средство е могъл и е бил длъжен да се
осведоми за изправността и редовността на регистрацията на автомобила само от наличните
документи и от информацията, предоставена му от собственика Я. Тодоров. Доколкото в
регистрационния документ не се отразява наличието или липсата на санкция по чл.143 ЗДП
и предвид констатацията, че за собственикът липсват доказателства да е бил надлежно
уведомен за служебно извършената дерегистрация на автомобила, въззивникът Ю. Я. не е
бил в състояние да узнае за прекратената регистрация на съответния автомобил. С оглед
горното съдът намира, че вмененото административно нарушение на въззивника не е
съставомерно от субективна страна, доколкото липсва каквото и да е доказателство, същият,
към инкриминираната дата да е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив,
установено е по делото именно обратното, че собственикът на МПС и съответно – лицето,
комуто той е предоставил ползването на автомобила, не е имал знание за извършената
служебна дерегистрация. При това положение, липсата на знание за съответното
обстоятелство изключва вината на водача на процесното МПС при извършване на
вмененото му нарушение. От липсата на вина следва, че деянието не осъществява състава на
административното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП.
Настоящият съдебен състав не споделя застъпваното по този род дела
становище за субективна съставомерност на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП при форма
на вината непредпазливост и съответно за наказуемост на нарушението по аргумент от чл.7,
ал.2 ЗАНН. Съждението за извършване на неправомерно деяние от въззивника в условията
3
на непредпазливост означава, че на липсата на знание за прекратената регистрация на
управлявания автомобил противостои правното задължение за формирането на такова
знание (аргумент от чл.11, ал.3 НК, вр. чл.11 ЗАНН). В конкретния казус обаче, по делото не
е установен надлежен юридически факт, който би могъл да породи подобно задължение. В
случая е установено, че процесното ППС е било с прекратена регистрация от дата 03.10.2018
г. по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП – по уведомление от Гаранционен фонд, без валидна
застраховка "Гражданска отговорност". Цитираната разпоредба не урежда правно
задължение на заинтересованото лице само да следи за това, дали е извършено служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила или не, а вменява задължение на надлежните
органи да уведомят собственика на пътното превозно средство за прекратяването на
регистрацията. При констатираната липса на уведомяване на собственика на процесното
МПС за прекратената служебно регистрация на автомобила му, следва да се приеме, че
администрацията не е изпълнила своето задължение по чл.143, ал.10, изр.1 ЗДвП, с оглед на
което, собственикът на автомобила и респективно – лицето, на което той е предоставил
превозното средство за ползване, не биха могли да знаят за прекратената регистрация.
Налага се извод, че вмененото на въззивника Ю. Я. нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП би
могло да бъде извършено само при форма на вината умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
която правна норма е субсидарно приложима по силата на чл.11 ЗАНН. Щом умисъл не е
налице, нарушението не е извършено и поведението на въззивника не може да бъде
санкционирано. Оттук следва, че разглежданото деяние е извършено без доказана вина,
поради което съставът на административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП се явява
неосъществен, респ. издаденото НП е незаконосъобразно и като такова, подлежи на отмяна.
При този изход на спора, съобразно ч чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1
АПК за въззивника е налице основание за присъждане на разноски за възнаграждение на
адвокат, но подобна претенция не е отправяна и доказателства за сторени разноски не са
представени.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №21-0442-000192 от 26.04.2021 г.,
издадено от началник сектор при ОД МВР Варна, Четвърто РУ, с което за нарушение по
чл.140, ал.1 ЗДвП, на ЮЛ. ЯН. ЯН., ЕГН **********, са наложени административни
наказания глоба в размер 200.00 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок шест
месеца, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4