Решение по дело №2375/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1574
Дата: 28 ноември 2022 г.
Съдия: Янка Желева Ганчева
Дело: 20227050702375
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ …………../………………2022г., гр.Варна.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, трети тричленен състав, в публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора  година, в  състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА                                                          ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА

СТОЯН КОЛЕВ

 

при участието на секретаря Теодора Чавдарова

и прокурора Александър Атанасов,

като разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД2375/2022г.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във  вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано по касационна жалба от Директор на РД „Автомобилна администрация“-Варна срещу решение № 1149 от 25.08.2022г. на ВРС, постановено по НАХД 20213110204623/2021г., по описа на ВРС, 2 състав, с което е отменено Наказателно постановление №23-0000855 от 22.06.2021 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по чл. 44, ал. 1, т. З, б. “а“, вр. чл. ЗЗа, ал. 2 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на К.К.Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.  Сочи, че мотивите на решението са крайно неясни. Не е ясно в какъв смисъл въззивният състав се е произнесъл по чл. 12 от Наредба №Н-32/16.12.2011г. и в какъв смисъл се засягат права и задължения на председателя на комисията по извършване на прегледа за проверка на техническата изправност. Твърди, че видно от текста на АУАН и НП, нарушението е извършено и вменено на техническия специалист. Отговорността на последния произтича именно от посочената за нарушена разпоредба на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредбата. Текста изложен в акта и наказателното постановление изцяло се припокрива и отговаря дословно на нарушената разпоредба така, както е изписана от законодателя в подзаконовия нормативен акт. Сочи, че  нарушението е доказано предвид събраните доказателства - видео материал, протокол от извършен преглед за техническа изправност на ППС с № 24716834. Намира, че приложената санкция  е определена правилно от наказващия орган с оглед така извършеното нарушение. Намира, че не са налице предпоставка за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.  Моли да се отмени решението на ВРС и да се потвърди издаденото НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в производството – К.К.Д. в представен писмен отговор поддържа, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно. Сочи, че от възпроизведения в с.з. на 01.03.2022г. видеофайл от проведен технически преглед на л.а. „Тойота Корола", рег. №******, се установява категорично, че лицето, което реално е провело прегледа на съответния автомобил, е К. К. Д., имащ качеството на председател на съответната комисия, а не санкционираният К.К.Д., явяващ се технически специалист в същата комисия. Намира за правилни доводите на въззивния съд, че съгласно чл.12, ал.2 от Наредба №Н-32/16.12.2011 г., председателят на комисията задължително има качеството и компетентността и на технически специалист и именно поради това, няма нито нормативна, нито обективна пречка, председателят на комисията, при провеждане на преглед, да извършва реално и фактическата проверка за техническа изправност на автомобила. В този смисъл, от значение за определяне извършителя на съответното нарушение е, не кому измежду членовете на комисията е възложено съответното действие, а кой конкретно от имащите съответна компетентност и правомощие лица, е осъществил проверката, без да изпълни вмененото нормативно изискване. Моли да се потвърди решението на ВРС. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Пледира касационният съд да остави в сила решението на ВРС като законосъобразно и правилно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд, съдебен акт. По арг. от чл. 63в от ЗАНН решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл. 348, ал. 1 от НПК, като касационният съд обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218 от АПК. По аргумент от чл. 220 от АПК, проверката за приложението на материалния закон касационният съд проверява въз основа на фактическите установявания във въззивния съдебен акт.

От фактическа страна ВРС е установил, че на 11.02.2021г. при извършен технически преглед на разполагащ с монтирана уредба за втечнен нефтен газ (ВНГ) л. а. „Тойота Корола“, рег. №******, в пункт, находящ се в с. *****, обл. *****, ул. „*****“ №*, стопанисван от „*****“ ЕООД, притежаващ Разрешение №1279, валидно до 08.05.2023 г., извършващият проверката технически специалист не е осъществил допълнителна проверка с газов сигнализатор за откриване на пропуски на газ от съединенията между резервоара за ВНГ и горивопроводите съобразно Част II, Раздел IV, б. "б" на Методиката по Приложение №5 от Наредба №Н-32/16.12.2011 г. Задължителното провеждане е регламентирано в чл. 33а, ал. 2 от същия нормативен акт.

Въззивния съд е отменил НП, приемайки, че при правилно установено неизпълнение на съответното нормативно изискване, правилна квалификация и правилно приложена санкционна разпоредба, е направена неправилна преценка за субекта на констатираното нарушение, поради което оспореното НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Въззивната инстанция сочи, че съгласно чл. 44, ал. 1, т. З, б. “а“ от Наредба №Н-32/16.12.2011 г., провеждането на действията по проверка на техническата изправност на пътно превозно средство при спазване на изискванията за извършване на периодичен преглед на пътно превозно средство, определени в същата наредба, е регламентирано като задължение на участващия в комисията технически специалист, докато за председателя на комисията с чл. 43а от същия нормативен акт са възложени други специфични отговорности. Но същевременно в чл. 12, ал. 2 от Наредба №Н-32/16.12.2011 г., председателят на комисията задължително има качеството и компетентността и на технически специалист и именно поради това, няма нито нормативна, нито обективна пречка, председателят на комисията, при провеждане на преглед, да извършва реално и фактическата проверка за техническа изправност на автомобила, за което естествено следва да носи и съответната отговорност за цялостно и правилно провеждане на прегледа. Прието е, че в случая от значение за определяне извършителя на съответното нарушение е, не кому измежду членовете на комисията е възложено съответното действие, а кой конкретно от имащите съответна компетентност и правомощие лица, е осъществил проверката, без да изпълни вмененото нормативно изискване. По изложените доводи съдът е отменил НП.

Настоящия състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба за основателна.

Решението на РС-Варна е неправилно.

Необоснован и в противоречие с доказателствата по делото се явява изводът на районния съд относно определения субект на нарушението. Наказващият орган изрично е изразил воля да ангажира отговорността на К.Д., за това че не е извършил проверка с газосигнализатор за откриване на газ от съединенията между резервоара за ВНГ и горивопроводите. Така даденото описание кореспондира напълно с поставеното в чл. 44, ал. 1, т. 3, буква "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. задължение за наказаното лице като член на комисията да извършва необходимия периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство при спазване на изискванията за извършване на периодичен преглед на пътно превозно средство, определени в тази наредба, а именно не е спазил изискванията на Част II, Раздел IV, б. „б“, т. 7 при проверки на уредбите, които позволяват работата на двигателя с ВНГ и СПГ да се проверява за пропуски на газ от съединенията, компонентите и отделните технически възли на уредбите, които позволяват работата на двигателя с ВНГ и СПГ с използване на газосигнализатор. Видно от протокол № 24716834/11.02.2021 г., комисията извършила техническия преглед е в състав: председател – К. Д. и член на комисията – К.Д.. Следователно като технически специалист участващ в комисията именно К.Д. е адресат на задължението по чл. 44, ал. 1, т. 3, буква "а" от Наредбата. Този протокол не е обсъден от въззивния съд, който се е задоволил единствено да приеме, че нарушението е извършено от свидетеля К. Д., обосновавайки извода си със свидетелските му показания и възпроизведения в с.з. видеофайл. Последното е посочено като единствено основание за отмяна на наказателното постановление, но тъй като по изложените по-горе съображения то не е налице, същото не може да обоснове отмяната му. Районният съд не е разгледал спора по същество с излагане на мотиви относно всички релевантни за спора факти, не е изяснил фактическата обстановка по делото относно спорните факти, не е извършил проверка на фактическата обстановка, посочена от АНО в обжалваното наказателно постановление, не е обсъдил събраните доказателства с оглед преценка налице ли е вмененото нарушение, не е изложил мотиви относно съставомерността на деянието – дали отговорността на специалиста е ангажирана за бездействие или за действие.

Допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения са съществени и препятстват решаването на спора от касационната инстанция по същество, тъй като последната е в обективна невъзможност да извърши преценка относно законосъобразността на постановения съдебен акт, съгласно чл. 218, ал. 2, във връзка с чл. 220 от АПК, вр. чл. 63 от ЗАНН. С оглед изложеното, се налага отмяна на обжалваното решение на РС-Варна. Допуснатите нарушения следва да се преодолеят при новото разглеждане на делото от друг състав на същия съд, който следва да се съобрази със задължителните указания на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, по исканията за присъждане на разноски пред настоящата инстанция следва да се произнесе Районен съд-Варна.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Варненски административен съд, трети касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТМЕНЯ Решение № 1149 от 25.08.2022г. на ВРС, постановено по НАХД 20213110204623/2021г., по описа на ВРС, 2 състав, с което е отменено Наказателно постановление №23-0000855 от 22.06.2021 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по чл. 44, ал. 1, т. 3, б. “а“, вр. чл. ЗЗа, ал. 2 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП, на К.К.Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/лева.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на решението.

Решението е окончателно.

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                       ЧЛЕНОВЕ: