№ 208
гр. *****, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20213130100932 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава четиридесет и девета от ГПК.
Делото е образувано въз основа на молба вх. № 3143/04.08.2021 г. подадена от ИСМ.
ИЛХ. М., ЕГН **********, за промяна на собственото, бащиното и фамилното му име от
ИСМ. ИЛХ. М. на И.А.А., с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
В молбата се твърди, че молителят М. е роден на 19.07.1988 г. в гр. ***** от майка
Е.М. М.а и баща И.И.М., за което Община ***** е издала акт за раждане № 2238 от
02.11.1990 г., в който бил записан с имената ИСМ. ИЛХ. М.. Твърди, че е познат на
обществото с имената И.А.А.. С тези имена бил познат на своите приятели, колеги и
роднини. Така го назовавали всички, тези имена чувствал като свои и желаел да бъде
записан в официалните си документи с тях. Твърди, че работи в чужбина и всички негови
познати там го знаели като И.. Така се обръщали към него. Заявява, че желае да се назовава с
посочените имена, защото те били съответни на неговите усещания и разбирания. Като
продължител на рода желаел да носи тези имена, за да могат и децата му да бъдат записани
така. Чувствал се българин и искал да се назовава с българския еквивалент на арабските си
имена. Твърди, че за него е лично и обществено неудобно и неподходящо носенето на едни
имена в личните документи, а на практика в ежедневието и бита си да бъде назоваван с
други имена, поради което желаел да избере рождените си имена.
Счита, че е налице „важно обстоятелство” по смисъла на чл. 19 от ЗГР – това, че е
известен в обществото с имена, различни от официалните, поради което се появявала
необходимост правният статус да се приведе в съответствие с фактическия.
Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да допусне промяна на
собственото, бащиното и фамилното име на молителя от ИСМ. ИЛХ. М. на И.А.А..
Заинтересованата страна Община ***** не е изразила становище по същество.
Районна прокуратура – Варна, ТО - ***** не е изразила становище по молбата.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, молителят, редовно призован – не
се явява, а се представлява от адвокат Д. К., която поддържа молбата и моли същата да бъде
уважена. За заинтересованата страна, редовно призована, не се явява процесуален
1
представител. За РП – Варна, ТО - *****, редовно призована, не се явява представител. С
писмо вх. № 4612/02.11.2021 г. последната уведомява съда, че спрямо молителя в РП –
Варна няма заведени преписки, поради което представител няма да се яви да участва
производството.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, приема за установено
от фактическа страна следното:
От приобщеното по делото писмено доказателство, представено от молителя -
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 2238/02.11.1990 г.,
съставен от Община Варна и служебно направена справка в НБД „Население” се установява,
че молителят ИСМ. ИЛХ. М., ЕГН ********** е роден на 19.07.1988 г. в гр. ***** от
родители: майка Е.М. М.а и баща И.И.М.. От направената служебно справка в НБД
„Население” е видно, че молителят е записан с имената ИСМ. ИЛХ. М., родителите му са
записани с имената: И.И.М. – баща и Е.М. М.а - майка, дъщерята му записана с имената Е.И.
М.а, сина му – с имената А. И.М., а сестра му – с имената И.И.А.. Молителят има
регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. *****, ******.
От служебно изисканите от съда актове за раждане на молителя се установява, че при
раждането му е бил съставен акт за раждане № 418 от 22.07.1988 г. в който същият е записан
с имената Д.И.М., баща му е записан с имената И.И.М. и майка му – с имената С.М.М.. В
графа „бележки” на същия е отбелязано, че е съставен нов акт за раждане № 2238/02.11.1990
г. В него молителят е записан с имената ИСМ. ИЛХ. М., баща му е записан с имената
И.И.М., а майка му – Е.М. М.а. Отбелязано е, че съставянето на този акт за раждане е въз
основа на съдебно решение на Провадийски районен съд. По този ред родителите на тогава
малолетния молител са променили рождените му имена с турско – арабски имена, като
бащиното и фамилното му име са съответно – собственото име на бащата и фамилното име
на бащата на молителя. Безспорно, съображенията за това, етнически и/или религиозни, са
били изразени от неговите родители, т.к. самият той е била малолетен, и не е можел да
изрази самостоятелно правновалидна воля.
От служебно изисканите от съда: справка за съдимост с рег. №
836/25.10.2021 г., издадена от Бюро „Съдимост” при РС – *****, е
видно, че молителят не е осъждан; от писмо от ТД на НАП – Варна
вх. № 4610/02.11.2021 г. се установява, че лицето има публични
задължения в общ размер на 50 лева – глоба по наказателно
постановление, издадено от ОД на МВР - Варна, за което е
образувано ИД № *********/2011 г.; от справка с вх. №
4320/21.10.2021 г., изпратена от Община *****, отдел „Местни
данъци и такси“, се установява, че молителят има непогасени
задължения към 14.10.2021 г., както следва: данък за МПС – в общ
размер на 353.49 лева и данък за МПС – в общ размер на 247.80
лева; от писмо с вх. 4325/21.10.2021 г. от ОД на МВР Варна се
установява, че за лицето ИСМ. ИЛХ. М. няма налични данни за
налагани мерки за административна принуда по ЗБЛД, регистрирани
досъдебни производства или преписки.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез показанията на свидетеля
С.С.С. – приятел на молителя. Свидетелят посочва, че молителят се казва ИСМ. ИЛХ. М.,
но желае да си смени имената на И.А.А.. Според свидетеля името Илхан на български
означава нещо като композитор, а името М. не знае какво означава на български. Не знае
дали молителят е имал други имена. Твърди, че той в момента живее в ***** и че в тази
страна от около 7 – 10 години. Имал семейство, но нямал сключен граждански брак. Дъщеря
му била на 13 - 14 години и се казвала Е., а синът му бил на 7-8 години и се казвал А.. Той се
родил в *****. Цялото му семейство живеело в *****. Свидетелят посочва, че е ходил на
2
гости у молителя в *****, както и че са работили заедно там. Заявява, че приятелите и
колегите на молителя в ***** се обръщали към него с името И.. Жена му също го наричала
И..
Показанията на свидетеля са безпротиворечиви, логични и пресъздават възприятията
на свидетеля. При преценката им, с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът не
констатира заинтересованост, поради което и не намира причини да не ги кредитира.
Така установените обстоятелства по делото обосновават следните правни изводи:
Името е съществен белег – постоянно словесно обозначение на всяко физическо лице,
което трайно го индивидуализира и отличава от всички други лица. Юридически то е
уредено с императивни правни норми. Законодателят определя името като съставно,
състоящо се от три части - собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се
използва при различни условия на социално общуване. То не може да бъде променяно извън
рамките на посочените от закона начини, освен само по съдебен ред и при наличие на
определени в закона предпоставки, предвидени в разпоредбата чл. 19, ал. 1 от ЗГР, а именно:
когато името или отделен негов елемент е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Правото на име
е субективно, лично и неотчуждимо право, което е уредено с императивни правни норми и
представлява основен индивидуализиращ белег на всеки гражданскоправен субект.
Промяната на име е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно
определени от закона основания с оглед принципа за стабилност на носените имена. По
смисъла на чл. 19 от ЗГР за „важни” могат да се приемат единствено такива обстоятелства,
при наличието на които изискването за стабилитет на правната индивидуализация на
физическите лица следва да отстъпи пред интереса на отделния член на обществото, като
съществено обаче е, че задължително преценката на съда следва да бъде съобразена и е
ограничена от нормите на ЗГР относно образуването имената на лицето.
В закона липсва обозначение кои обстоятелства са важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от
ЗГР, но съгласно разрешенията дадени в трайната съдебна практика, това са такива
обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или
неподходящо. Обстоятелствата следва да са с обективен характер, а доколко те са важни
законодателят е предоставил преценката на съда с оглед особеностите на всеки конкретен
случай. Според застъпеното становище в решение № 507 от 22.10.2010 г. по г. д. № 227/2010
г. на ВКС, ІІІ г.о. важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са тези, които са
лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в
обществото с име, с което се идентифицира, носенето от лицето на различни имена в
различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна. Тази преценка,
обаче, винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от
ЗГР /и посочените в тях възможни отклонения/ относно начина на образуване на бащиното и
фамилно име на физическото лице. Името носи информация за произхода на лицето и е един
от основните идентификационни белези на всяко едно физическо лице /В този смисъл са
решение № 256/29.04.2004 г. по г.д. № 513/2003 г.на ВКС, II г.о., решение № 77/16.02.2012 г.
по г.д. № 344/2011 г. на ВКС, IV г.о., определение № 1253/15.10.2009 г. по ч.г.д. №
1181/2009 г. на ВКС, III г.о., определение № 708/17.05.2012 г. по г.д. № 23/2012 г.,
определение № 340/09.02.2012 г. по г.д. № 1049/2011 г. на ВКС, решение № 507/22.10.2010
г. по г.д. № 227/2010 г. на ВКС, определение № 215/05.03.2010 г. по г.д. № 227/2010 г. на
ВКС, решение № 434/24.06.2010 г. по г.д. № 712/2009 г. на ВКС и др./. С решение № 138 от
19.03.2009 г. по г. д. № 611/2007 г. на ВКС, II г.о. е прието, че законът следва да се тълкува в
3
по-широк смисъл, като съдът следва да се съобрази с наличието на факти от субективно
естество, ако исканата промяна не е свързана с намерение да се въведат в заблуждение
органите на реда или определени институции.
В допълнение към гореизложеното е необходимо да се отбележи, че за да се промени
определено име /собствено, бащино или фамилно/ поради наличието на важни
обстоятелства, които налагат това, необходимо и достатъчно е да е налице едно важно
обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, макар и в цитирания нормативен текст това
понятие да е употребено в множествено число.
В настоящия случай като причини за промяна на имената си молителят изтъква
желанието си да носи други, с които бил познат сред приятели, колеги, роднини, както и
сред познатите му в чужбина, където работел, че се чувствал българин, че за него е лично и
обществено неудобно и неподходящо носенето на едни имена в личните документи, а на
практика в ежедневието и бита си да бъде назоваван с други имена, поради което желае да
избере рождените си имена. Същевременно същият не посочва рождените си имена, не
посочва и че се срамува от носените в момента имена, не твърди, че имената му са
осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи. Не представя и доказателства за
наличието на такива обстоятелства. От друга страна, се самоопределя като българин, но
едновременно с това заявява, че като продължител на рода желае да носи тези имена, за да
могат и децата му да бъдат записани така. Молителят счита, че желанието му да носи други
имена и това, че е известен в обществото с имена, различни от официалните, са важни
обстоятелства налагащи промяната.
Настоящият състав приема, че промяната на имената /особено и трите едновременно/
на едно лице не следва да е самоцел. Такава промяна следва да бъде допусната от съда само
ако се установи по делото наличието на важни обстоятелства, които да налагат това. Както
беше посочено по – горе, практиката допуска като „важно обстоятелство” да се счита
субективното желание на лицето да носи определено име, особено когато това е свързано
със съображения от етнически или религиозен характер, предвид правото му на свободно
самоопределяне по тези признаци, и исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение
на органите на реда или определени институции /така и решение № 19/08.02.2012 г. по г.д.
№ 486/2011 г. на ВКС, III г.о./. Настоящият случай, обаче, не е такъв. Молителят отрича
принадлежността си към съответния етнос, но твърди, че е продължител на своя род. От
събраните по делото доказателства обаче се установява, че според етническите традиции на
неговия род, членовете му, в това число и молителят, са записани с турски имена. В
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че още през 1990 г. по силата на съдебно
решение е допусната промяна на имената на молителя, като в съставения през същата
година нов акт за раждане същият е записан със сегашните си имена, а родителите му – с
турските си имена, които носят и към настоящия момент. Нещо повече, децата на молителя
също са записани с турски имена, очевидно според етническите и религиозни традиции,
възприети и продължени от техните родители, независимо от изразеното намерение те да
бъдат записани с имена в съответствие с промяната на неговите. Още по – голямо
недоумение буди обстоятелството, че молителят заявява желание да избере рождените си
имена, но в съставения първоначален акт за раждане № 418 от 22.07.1988 г. същият е
записан с имената Д.И.М., а не с имената И.А.А.. Не се установява и твърдението, че
имената И.А.А., са българския еквивалент на имената ИСМ. ИЛХ. М..
Отделно от горното, по делото не се събраха никакви доказателства, които да
подкрепят твърденията на молителя за необходимостта от промяната на имената му.
Действително свидетелят Сезгин Салиев твърди, че молителят живее със семейството си и
работи в *****, но същевременно същият заявява, че приятелите и колегите му в ***** се
обръщат към него с името И. и че жена му също го нарича И.. Следователно няма данни
близки, приятели и колеги да възприемат желанието му да се нарича И.. Не се събраха
доказателства, че молителят е добил известност в обществото с имената И.А.А.. От друга
страна, българското самоопределяне на молителя не се свързва задължително и не налага
българска именна традиция. Носените от молителя турски по звучене имена не поставя под
съмнение и в опасност личната му идентификация и самоопределяне, т.е. не поставя под
4
съмнение правото му на свободно самоопределяне. Република България е светска и правова
държава и всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на
правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол,
произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и
обществено положение или имуществено състояние /чл. 4, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 от
Конституцията на Република България/.
По делото безспорно се установи, че в семейството и обществото молителят е известен
със собственото име И., дадено при промяната на имената му през 1990 г. Тези
обстоятелства обуславят извод, че молбата за промяна на собственото му име е
неоснователна. Неоснователно е и искането за промяна на бащиното и фамилното му име,
образувани съобразно правилата на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР. Бащиното и фамилното име на
лицето, които сочат произхода му по баща и родовата му принадлежност не следва да бъдат
променени, при наличието на доказателства, че името и фамилията на бащата не са
променяни от 1990 г. и съответстват на етническата принадлежност на последния, и при
липсата на такива, че молителят е известен в обществото, в т.ч. в семейния и приятелски
кръг, с имена, различни от бащиното и фамилното му име. При това положение промяната
на имената на молителя би било в разрез с етническите и семейните му традиции и би го
отличило от членовете на разширеното му семейство.
По изложените съображения съдът счита, че не е налице важно обстоятелство, което да
налага да се допусне промяна в имената на молителя в трите му съставни части по
посочения от него начин, поради което молбата, предмет на настоящото производство, е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на ИСМ. ИЛХ. М., ЕГН **********, с регистрирани постоянен и
настоящ адрес: гр. *****, ****** с правна квалификация чл. 19, ал. 1 от ЗГР за допускане на
промяна на собственото, бащиното и фамилното му име от „ИСМ. ИЛХ. М.” на „И.А.А.”,
като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на молителя, Община ***** и РП – Варна, ТО – *****, пред ОС – Варна.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
5