О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 14.06.2021 г.
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, в
закрито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Михайлова в. гр. дело № 48 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното.
Производството по
реда на чл. 248 ГРК.
Образувано
е по молба на ответника по иска С.г.с. (СГС) за изменение
на постановеното по делото на 09.04.2021 г. решение № 260100 в частта за
разноските, сторени от ищеца. Твърди се, че в договора за правна защита и
съдействие не бил указан начинът на плащане на възнаграждението на адвоката на
ищеца, че нямало данни същият да е регистриран по ЗДДС, както и че неправилно
въззивният съд е отказал да намали размера на възнаграждението поради
прекомерност.
Насрещната страна оспорва
искането с твърдение, че към датата на уговаряне и плащане на възнаграждението
адвокат К. С. е бил регистриран по ЗДДС, като дерегистрацията е извършена
година по-късно.
С решение № 260100/09.04.2021 г.,
постановено по настоящото дело, е
потвърдено решение № 366192 от 20.03.2018 г., постановено по гр. дело № 73 609/2016 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, в частта, в която С.г.с. е осъден в
условията на пасивна солидарност да заплати на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ на
ищеца Ц.С. Ц.сумата от 400 (четиристотин) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на гр. д. № 1 600/2013 по описа на СРС, 79
състав, и в. гр. д. № 384/2015 г. по описа на СГС, II – А, в
разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи, ведно със законната лихва от 16.12.2016 г., до
окончателното изплащане на дълга, както и в частта, в която СГС е осъден да
заплати на ищеца разноски според тази уважена част от иска. С този съдебен акт
СГС е осъден на основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди да заплати на Ц.С. Ц., ЕГН: **********,***,
сумата от 360 (триста и шестдесет) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото през
въззивния съд.
Видно от договора за правна
защита и съдействие, на който се позовава ищецът в производството пред въззивния
съд, същият е сключен на 02.05.2018 г., към която дата адвокат К. С. е бил
регистриран по ЗДДС (дегеристрацията
е извършена с акт № 220991901423012 от 05.06.2019 г.), като уговорени и платени в брой
са и присъдените от окръжния съд 360 лева. Ето защо възраженията на СГС, че
адвокатът не бил регистриран по ЗДДС, както и че не бил уговорен начин на
плащане, са неоснователни.
Неоснователни са и възраженията
за прекомерност на това възнаграждение. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК
урежда процесуалната възможност по искане на насрещната страна съдът да намали
претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение, ако
прецени, че възнаграждението е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност
на делото. В съобразителната част на Тълкувателно решение № 6/2012 от
06.11.2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС - т. 3, са дадени подробни
разяснения относно предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване поради
прекомерност на адвокатско възнаграждение, уговорено за защита по конкретно
дело. Разясненията са в смисъл, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда
до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и
правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, той следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги
обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси,
което е различно при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, съдът намалява договореното възнаграждение,
като не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер. Мотивите на въззивния съд, изложени в обжалваното
решение, относно неоснователността на възражението за прекомерност, остават
непроменени. Съпоставяйки фактическата и правна сложност на делото с
действителния обем и съдържание на правната защита, предоставена от адвоката на
ищеца до момента на приключване на съдебното дирене в производството пред
окръжния съд, настоящият състав на съда преценява, че адвокатското
възнаграждение от 360 лв. (с ДДС) не е
прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и не следва да бъде намалено.
При тези мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата
на ответника по иска С.г.с. за изменение на постановеното по делото на
09.04.2021 г. решение № 260100 в частта за разноските, сторени от ищеца.
Определението подлежи на
обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: