№ 38
гр. ПаТ. Л.рджик, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАТ. Л.РДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично Т. Л.седание на дванадесети декември преТ. Л.две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като раТ. Л.леда докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20215220103193 по описа Т. Л. 2021 година
ПроиТ. Л.одството е обраТ. Л.вано по повод искова молба на Т. Л. В.в С., с ЕГН
**********, с адрес гр. ****** /конституиран по реда на чл. 227 от ГПК в качеството му на
наследник на ищците В. Д. С.,с ЕГН ********** и Р. Й. Г. – С.а, с ЕГН **********/ срещу
В. П. К.-К. от село Капитан Андреево, общ. Свиленград, ул. „******, Г. П. С. от гр.
Свиленград, ул. „****** /предишна ул. ******/ ****, Г. С. Т. от гр. Стара Т. Л.гора, ул.
„******, Г. И. Г. от с. Брод, общ. Димитровград, ул. „******“ ****, Г. Н. П. от гр.
Димитровград, бул. „******, Д. Б. Д. от с. Брод, общ. Димитровград, ул. „******, Д. К. Т.-Т.
от гр. Стара Т. Л.гора, ул. „******, Д. Д. Д. от с. Брод, общ. Димитровград, ул. „******, Д. Р.
Г. от гр. Димитровград, ул. „******, Д. Д. Г. от гр. Пловдив, ул. „******, Ж. Г. Х. от гр.
Димитровград, ул. „******, Ж. П. Т. от гр. Димитровград, бул. „******, А. С. Н. от гр. Стара
Т. Л.гора, ул. „****** и Н. С. Т. от гр. Димитровград, ул. „Т. Л.**** С.“ ******
/конституирани по реда на чл. 227 от ГПК в качеството им на наследници на починалия
ответника Т. Л. Т. Г., с ЕГН **********/, Т. Л. Ж. Д. от гр. Стара Т. Л.гора, кв. „******, И. Д.
Т. от гр. Стара Т. Л.гора, ул. „******, И. К. М. от гр. Димитровград, ул. „******, Н. И. Д. от
гр. София, бул „****** /конституиран по реда на чл. 227 от ГПК в качеството му на
наследник на починалия ответника И. Д. Г. с ЕГН **********/, К. М. Б. от гр. Стара Т.
Л.гора, ул. „******, К. М.-Ф. от гр. Павел Баня, ул. „****** М. Д. Д. от гр. Димитровград,
ул. „******, М. П. Г. от гр. Хасково, ул. „******, М. Д. П. от гр. Димитровград, ул. „******,
М. Р. М. от с. Брод, общ. Димитровград ул. „******, М. Г. Т. Л. от гр. Димитровград, ул.
„******, М. К. Д. от с. Брод, общ. Димитровград, ул. „******, М. Т. В. от гр. Димитровград,
бул. „******, Н. М. Г. от с. Брод, общ. Димитровград, ул. „****** Н. В. И. от гр.
Димитровград, бул. „******, Ж. Н. В. от гр. Димитровград, бул. „****** и Н. Н. И. от гр.
1
Димитровград, бул. „****** /конституирани по реда на чл. 227 от ГПК в качеството им на
наследници на починалия ответник Н. К. И., с ЕГН **********/, Н. Р. Д. от гр. Любимец, ул.
„******, П. М. Т. Л. от с. Т. Л.атополе, общ. Димитровград, Р. К. Х. от с. Раднево, общ.
Димитровград ул. „******, Р. Г. Т. Л. от гр. Димитровград, ул. „******, Р. А. Т. Л. от гр.
Димитровград, ул. „******, С. Д. М. от с. Брод, общ. Димитровград, ул. „******, С. К. И. от
с. Ружинци, община Ружинци, област Видин, ул. „******, Т. К. Т. от гр. София, ж. к. ******,
Т. К. Я. от гр. Хасково, ул. „******, Т. М. К. от гр. ПаТ. Л.рджик, ул. „******.
С определение № 2102/27.10.2021 г. проиТ. Л.одството по гр. д 3193/2021 г. по описа на
РС ПаТ. Л.рджик е прекратено в частта, в която се иска от съда да бъде прието Т. Л.
установено, че иТ. Л.ършени след настъпване последиците на перемпцията по обраТ. Л.вано
по молба на ответниците /и на наследодателите на някои от тях/ срещу ищеца и насочено
срещу притежавано от него имущество от ДСИ при СИС на PC-Димитровград иТ. Л.. д. №
438/2014 г. понастоящем преобраТ. Л.вано като иТ. Л.. д. № 385/2021 г. на ЧСИ Т. Л. Т. Л. с
peг. № 875 при КЧСИ и район на действие окръжен съд Хасково действия или съставени
актове са невалидни; да бъде съдебно установено, че Т. Л. по-продължителен от
предвидения в чл. 433. ал. 1. т. 8 от ГПК срок никой от ответниците, които са страна по
обраТ. Л.вано по тяхно искане преТ. Л.2014 г. срещу ищеца и все още насочено срещу негово
имущество преобраТ. Л.вано иТ. Л.ълнително проиТ. Л.одство, не е поискал иТ. Л.ършване
на иТ. Л.ълнителни действия и такива в Т. Л.коноустановения период от време не са иТ.
Л.ършвани; да бъде съдебно установено процесуалната недопустимост Т. Л. насочване на
принуда срещу несъществуващ като кадастрален номер и липсващ като графично иТ.
Л.бражение в КК и КР към датата на постановяване на окончателното съдебно решение
обект, по отношение на който ответниците в настоящето проиТ. Л.одство са вТ. Л.скатели в
неприключилото иТ. Л.ълнителното проиТ. Л.одство, по което длъжник е ищецът и принуда
е насочена срещу притежавано от него имущество.
Посоченото определение е отменено с Определение № 48 от 07.02.2022 г. по в. ч. гр.
д. № 855/2021 г. по описа на ОС ПаТ. Л.рджик в частта, с която се иска да бъде съдебно
установена процесуалната недопустимост Т. Л. насочване на принуда срещу несъществуващ
като кадастрален номер и липсващ като графично иТ. Л.бражение в КК и КР към датата на
постановяване на окончателното съдебно решение обект, по отношение на който
ответниците са вТ. Л.скатели в неприключило иТ. Л.ълнително проиТ. Л.одство, а ищецът е
длъжник и принудата е насочена срещу притежавано от длъжника имущество.
В исковата молба и уточняващите молби се иТ. Л.агат обстоятелства, че ищецът е
длъжник по иТ. Л.. дело № 438/2014 г. по описа на ДСИ при СИС на РС Димитровград,
преобраТ. Л.вано под № 385/2021 г. по описа на ЧСИ Т. Л. Т. Л., peг. № 875 по КЧСИ с район
на действие Окръжен съд Хасково, а ответниците са вТ. Л.скатели. ИТ. Л.ълнителното проиТ.
Л.одство било обраТ. Л.вано въТ. Л.основа на иТ. Л.ълнителен лист, иТ. Л.аден въТ. Л.основа
на вляТ. Л.о в сила Решение № 497 от 07.11.2012 г. по гр. д. 988/2011 г. по описа на РС
Димитровград, с което е иТ. Л.есен на публична продан недвижим имот с идентификатор №
21052.1014.411.2 по КККР на гр. Димитровград. Посочва, че съделители по посоченото
2
делото били ищецът и ответниците /респ. техни наследодатели/, както и че страните по иТ.
Л.ълнителното проиТ. Л.одство са страните по делото.
Твърди, че след приключване на съдебното дирене в проиТ. Л.одството, по което е иТ.
Л.адено иТ. Л.ълнителното основание, настъпили факти, препятстващи принудителното
упражняване на съдържащото се в иТ. Л.ълнителния титул право. В тоТ. Л. смисъл посочва,
че иТ. Л.ълнителното проиТ. Л.одство е прекратено по право поради настъпила перемпция.
Сочи, че иТ. Л.ършените от съделител или орган по принудително иТ. Л.ълнение действия
след настъпване последиците на перемпцията, насочени към привеждане в иТ. Л.ълнение на
решението по гр. д. № 988/2011 г. са недопустими поради погасяване ex lege на правото
принудително да се удовлетвори едно право. Твърди, че беТ. Л.ействието на вТ. Л.скателите
след влиТ. Л.не в сила на съдебното решение Т. Л. делба довело до обективиране
последиците на предвидената в Т. Л.кона погасителна давност и се е отраТ. Л.ло върху
невъТ. Л.ожността да се упражнява правото на принудително иТ. Л.ълнение. Счита, че
институтът на погасителната давност е приложим към всяко по вид право, вкл. правото на
всеки от съделителите до иТ. Л.ичане на срока по чл. 110 от Т. Л.Д да иска реалиТ. Л.ция на
непаричните последици на вляТ. Л.ото в сила съдебно решение. Твърди, че установеното с
решение по гр. д. № 988/2011 г. по описа на РС Димитровград право не може да се
упражнява необеТ. Л.окоявано неограничено във времето, Т. Л.щото това поражда
несигурност в гражданския оборот и поставя страните пред неиТ. Л.естност и Т. Л.щото след
приключване на съдебното дирене в проиТ. Л.одството, по което е иТ. Л.адено иТ.
Л.ълнителното основание са настъпили множество юридически факти, припятстващи
принудителното упражняване на правото по съдебно решение. ИТ. Л.ага подробни
съображения, поради които счита, че поради иТ. Л.ичане на абсолютната погасителна
давност иТ. Л.ълнителният лист и правото на принудителното иТ. Л.ълнение са погасени по
давност.
Твърди, че след влиТ. Л.не в сила на съдебното решение преТ. Л.2012 г., по което е иТ.
Л.аден иТ. Л.ълнителният лист, послужил като основание Т. Л. обраТ. Л.ване на иТ.
Л.ълнително дело и беТ. Л.да са спаТ. Л.ни иТ. Л.скванията на Т. Л.ИР, беТ. Л.да е участвал в
административното проиТ. Л.одство, са иТ. Л.енени КК и КР преТ. Л.2015 г.. В таТ. Л. връТ.
Л.а сочи, че към сградата, предмет на иТ. Л.ършената делба с идентификатор
21052.1014.411.2 е добавена друга сграда, като двете общо са получили идентификатор
21052.1012.411.9 и по отношение на тоТ. Л. новообраТ. Л.ван имот е насочено иТ.
Л.ълнението. НеТ. Л.коносъобраТ. Л.остта на проиТ. Л.одството, в което преТ. Л.2015 г. е
одобрено иТ. Л.енение на КК и КР, било предпоставка Т. Л. процесуална недопустимост Т.
Л. насочване на принудителното иТ. Л.ълнение спрямо собствения на ищеца имот. Посочва,
че нанесената преТ. Л.2015 г. в КК и КР сграда, спрямо която е насочено принудителното иТ.
Л.ълнение, е иТ. Л.ън обективните предели на сила на пресъдено нещо на решението по гр.
д. 988/2011 г. по описа на РС Димитровград. Сочи, че е недопустимо и действията по
принудата да бъдат насочени срещу самостоятелно огранчено вещно право, каквото е
правото на строеж, по силата на което раТ. Л.ично от собственика на Т. Л.мята лице в
3
бъдеще ще има право да построи постройка. Твърди, правото на строеж е иТ. Л.ън пределите
на сила на пресъдено нещо на решението по гр. д. 988/2011 г. по описа на РС Димитровград.
По иТ. Л.ожените твърдения се иска от съда да постанови решение, по силата на
което да приеме Т. Л. установено в отношенията между страните, че иТ. Л.аденият въТ.
Л.основа на съдебно решение № 497/07.11.2012 г. по гр. д № 988/2011 г. на РС Димитровград
иТ. Л.ълнителен лист, по който е обраТ. Л.вано иТ. Л.. дело №385/2021 г. по описа на ЧСИ Т.
Л. Т. Л., peг. № 875 по КЧСИ с район на действие Окръжен съд Хасково, не подлежи на
принудително иТ. Л.ълнение поради иТ. Л.екла погасителна давност; да се приеме Т. Л.
установена процесуалната недопустимост Т. Л. насочване на принуда срещу несъществуващ
като кадастрален номер и липсващ като графично иТ. Л.бражение в КК и КР към датата на
постановяване на окончателното съдебно решение обект, по отношение на който
ответниците са вТ. Л.скатели в неприключило иТ. Л.ълнително проиТ. Л.одство, а ищецът е
длъжник и принудата е насочена срещу притежавано от длъжника имущество.
В съдебно Т. Л.седание ищецът, редовно приТ. Л.ван, се явява лично. Поддържа
исковата молба. В предоставен от съда срок депоТ. Л.ра писмена Т. Л.щита в подкрепа на
становището си.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са депоТ. Л.рали отговор на исковата молба.
В проведеното съдебно Т. Л.седание ответниците не се явяват. Постъпило е становище
от адв. А. Г. от АК ПаТ. Л.рджик – особен представител на ответницата Н. И., с което иТ.
Л.аТ. Л.ва станвоище Т. Л. несопустимост, евентуално Т. Л. неоснователност на исковата
претенции. Останалите ответници не иТ. Л.ращат процесуален представител.
Съдът като вТ. Л. предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
докаТ. Л.телствата по делото намира Т. Л. установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от приетите писмени докаТ. Л.телства се установява, че на
03.10.2014 г. пред ДСИ при РС Димитровград е обраТ. Л.вано иТ. Л..д. № 20145610400438 по
молба на Ж. Г. Х., Н. К. И., Т. К. Я., Т. Л. К., М. Г. Т. Л., Р. Г. Т. Л., И. Г. И., И. Д. Г., И. М. Д.,
Н. М. Г., Д. Р. Г., Т. Л. Т. Г., Д. Д. Д., С. Д. М., М. Д. Д., Ж. П. Т., Т. Г. Т., Д. Б. Д., Д. К. Г., Г. Н.
П., И. Д. Т., И. К. М., К. П. М., М. П. Г., М. Д. П., М. И. Д., Н. Б. Д., Н. Р. Д., П. М. Т. Л., Н.
И. Щ., К. Т. Д., Т. М. К., В. П. К., Г. П. С. и К. М. Б. чреТ. Л.пълномощник – адв. Ц. И. от
САК срещу В. Д. С., с ЕГН ********** въТ. Л.основа на иТ. Л.ълнителен лист, иТ. Л.аден на
11.11.2013 г., иТ. Л.аден въТ. Л.основа на вляТ. Л.о в сила решение № 497/07.11.2012 г. по гр.
д. № 988/2011 по описа на РС Димитровград, с което е постановено да бъде иТ. Л.есена на
публична продан масивна сграда от двуетажна и едноетажна част, Т. Л.строена на 520 кв. м.,
находяща се съгласно документ Т. Л. собственост в имоти с планоснимачни номера 1190 и
1196, Т. Л. които е отреден общ парцел II в квартал 139 по плана на Димитровград от 1983 г.,
а по действащия кадастрален план - в поТ. Л.млен имот 21052.1014.411 с площ 1262 кв. м.,
находящ се в гр. Димитровград, бул. „****, стар идентификатор 911 и съседи:
21052.1014.410, 20152.1014.412, 21052.1014.413, 21052.1014.415, 21052.1014.559, като
получената от продажбата сума бъде раТ. Л.ределена между съделителите както следва:
9/1152 /девет към хиляда сто петдесет и две/ идеални части Т. Л. Ж. Г. Х.;18/1152
4
/осемнадесет към хиляда сто петдесет и две/ идеални части Т. Л. Н. К. И.; 18/1152
/осемнадесет към хиляда сто петдесет и две/ идеални части Т. Л. Т. К. Я.; 36/1152 /тридесет и
шест към хиляда сто петдесет и две/ идеални части Т. Л. Т. Л. К.; 18/1152 /осемнадесет към
хиляда сто петдесет и две/ идеални части Т. Л. М. Г. Т. Л.; 18/1152 /осемнадесет към хиляда
сто петдесет и две/ идеални части Т. Л. Р. Г. Т. Л.; 48/1152 /четиридесет и осем към хиляда сто
петдесет и две/ идеални части Т. Л. И. Г. И.; 48/1152 /четиридесет и осем към хиляда сто
петдесет и две/ идеали части Т. Л. И. Д. Г.; 24/1152 /двадесет и четири към хиляда сто
петдесет и две/ идеални части Т. Л. И. М. Д.; 24/1152 /двадесет и четири към хиляда сто
петдесет и две/ идеални части Т. Л. Н. М. Г.; 12/1152 /дванадесет към хиляда сто петдесет и
две/ идеални части Т. Л. Д. Р. Г.; 18/1152 /осемнадесет към хиляда сто петдесет и две/
идеални части Т. Л. Т. Л. Т. Г.; 18/1152 /осемнадесет към хиляда сто петдесет и две/ идеални
части Т. Л. Д. Д. Д.; 6/1152 /четири към хиляда сто петдесет и две/ идеални части Т. Л. С. Д.
М.; 6/1152 /четири към хиляда сто петдесет и две/ идеални части Т. Л. М. Д. Д.; 6/1152 /шест
към хиляда сто петдесет и две/ идеални части Т. Л. Ж. П. Т.; 9/1152 /девет към хиляда сто
петдесет и две/ идеални части Т. Л. Т. Г. Т.; 6/1152 /шест към хиляда сто петдесет и две/
идеални части Т. Л. Г. П. С.; 12/1152 /дванадесет към хиляда сто петдесет и две/ идеални
части Т. Л. Д. М. Д.; 9/1152 /девет към хиляда сто петдесет и две/ идеални части Т. Л. Т. М.
К.; 9/1152 /девет към хиляда сто петдесет и две/ идеални части Т. Л. К. М. Б.; 36/1152
/тридесет и шест към хиляда сто петдесет и две/ идеални части Т. Л. П. М. Т. Л.; 24/1152
/двадесет и четири към хиляда сто петдесет и две/ идеални части Т. Л. Н. И. Щ.; 18/1152
/осемнадесет към хиляда сто петдесет и две/ идеални части Т. Л. К. Т. Д.; 12/1152 /дванадесет
към хиляда сто петдесет и две/ идеални части Т. Л. Н. Р. Д.; 24/1152 /двадесет и четири към
хиляда сто петдесет и две/ идеални части Т. Л. Д. К. Г.; 12/1152 /дванадесет към хиляда сто
петдесет и две/ идеални части Т. Л. И. К. М.; 4/1152/четири хиляди сто петдесет и две/
идеални части Т. Л. М. Д. П.; 4/1152/четири хиляди сто петдесет и две/ идеални части Т. Л.
К. П. М.; 4/1152 /четири хиляди сто петдесет и две/ идеални части Т. Л. В. П. К.; 24/1152
/двадесет и четири към хиляда сто петдесет и две/ идеални части Т. Л. Г. Н. П.; 24/1152
/двадесет и четири към хиляда сто петдесет и две/ идеални части Т. Л. М. П. Г.; 9/1152 /девет
хиляди сто петдесет и две/ идеални части Т. Л. М. И. Д.; 9/1152 /девет хиляди сто петдесет и
две/ идеални части Т. Л. И. Д. Т. и 576/1152 /петстотин седемдесет и шест към хиляда сто
петдесет и две/ идеални части Т. Л. В. Д. С. с първоначална оценка на недвижимия имот
303 100 /триста и три хиляди и сто лева/.
С молба с вх. № 842/18.03.2021 г. от вТ. Л.скателя С. К. И. на основание чл. 427, ал. 5
от ГПК е поискано иТ. Л.. дело № 438/2014 г. по описа на СИС при РС Димитровград да бъде
продължено от ЧСИ Т. Л.**** С. № 875 в КЧСИ. В таТ. Л. връТ. Л.а е обраТ. Л.вано иТ. Л..
дело № 20218750400385 по описа на ЧСИ Т. Л.**** С. с рег. № 875 с район на действие ОС
Хасково срещу длъжника В. Д. С..
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни иТ.
Л.оди:
Съгласно раТ. Л.оредбата на чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чреТ.
Л.иск иТ. Л.ълнението като ал. 2 на същата раТ. Л.оредба предвижда, че искът на длъжника
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
5
проиТ. Л.одството, по което е иТ. Л.адено иТ. Л.ълнителното основание.
Предявеният иск по чл. 439 от ГПК в случая е допустим с оглед твърденията в
исковата молба и уточнителните молби, че след приключване на устните състеТ. Л.ния по гр.
д. № 988/2011 г. на РС Димитровград са настъпили нови факти, които иТ. Л.лючват
съществуването на иТ. Л.ълняемото право, основание Т. Л. правото на принудително иТ.
Л.ълнение, Т. Л. което е иТ. Л.аден иТ. Л.ълнителния лист от 11.11.2013 г. – иТ. Л.екла
погасителна давност. Дали и доколко твърдените нови факти са в състояние да Т. Л.сегнат
иТ. Л.ълняемото право е въпрос по същество на спора.
Установено е по делото, че принудителното иТ. Л.ълнение по иТ. Л.. д. №
20145610400438 по описа на СИС при РС Димитровград, впоследствие продължено по реда
на чл. 427, ал. 5 от ГПК като иТ. Л.. дело № 20218750400385 по описа на ЧСИ Т. Л.**** С. с
рег. № 875 с район на действие ОС Хасково, е инициирано въТ. Л.основа на иТ. Л.ълнителен
лист, с който е постановен способ Т. Л. иТ. Л.ършване на съдебна делба чреТ. Л.иТ. Л.асяне
на съсобствен недвижим имот на публична продан.
Съдебната делба е особено проиТ. Л.одство по предявен конститутивен иск, в което се
установява и принудително осъществява потестативното право на делба като имуществената
общност се прекратява. Съгласно нормата на чл. 348 от ГПК, „когато някой имот е
неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде
иТ. Л.есен на публична продан“. Публичната продан като способ Т. Л. иТ. Л.ършване на
делба се провежда по правилата на иТ. Л.ълнителния процес /чл. 483 и сл. от ГПК/, но не
съставлява същинско иТ. Л.ълнително проиТ. Л.одство, тъй като липсва субективно притеТ.
Л.телно право, на чието доброволно иТ. Л.ълнение да бъде сурогат публичната продажба.
Публичната продан на недвижим имот, предмет на решение по чл. 348 от ГПК, е правно
средство Т. Л. осребряване на общата вещ и раТ. Л.ределение на получената сума между
съделителите съобраТ. Л.о дяловете им в съсобствеността, определени от съдебното
решение по допускане на делбата, като всички съделители едновременно имат качеството
вТ. Л.скатели и длъжници в тоТ. Л. своеобраТ. Л.н иТ. Л.ълнителен процес.
От друга страна погасителната давност е самостоятелен правен институт на
облигационното право, с присъщите му правни последици, приложно поле и фактически
състав. Според чл. 110 от Т. Л.Д по давност се погасяват вТ. Л.манията. ВТ. Л.мането е
релативно, притеТ. Л.телно, относително субективно право, доколкото облигацията е винаги
правоотношение между две лица – кредитор и длъжник, като третите лица предимно са иТ.
Л.лючени от обхвата на правата и Т. Л.дълженията /чл. 21 от Т. Л.Д/.
Правото на собственост, неТ. Л.висимо дали принадлежи на едно лице или се
съпритежава общо от повече лица /чл. 30 от Т. Л./, представлява абсолютно сложно
субективно право, чийто титуляр притежава отделни вещни правомощия по отношение
обекта на правото на собственост – вещта, в т.ч. и да иска делба на общата вещ /чл. 34 от Т.
Л./. Носителят на това субективно право може да иска от всички други лица да се въТ.
Л.ържат от въТ. Л.ействие върху вещта, обект на правото собственост /чл. 17, ал. 3 от КРБ/.
И доколкото е абсолютно, упражняването на правото на собственост не е ограничено със
срок, нито неупражняването му в конкретен период от време погасява правото на
собственика да търси Т. Л.щита Т. Л. упражняването му по принудителен ред. Темпорални
ограничения на беТ. Л.ействие в упражняването на конкретно ограничено вещно право,
водещо до погасяването му е уредено като иТ. Л.лючение в Т. Л.кона по отношение правото
на строеж /чл. 67, ал. 1 от Т. Л./, както като иТ. Л.лючение е уредено съответно приложение
на правилата Т. Л. погасителната давност по Т. Л.Д по отношение на института на
6
придобивната давност /чл. 84 от Т. Л./. Няма колебание в практиката на ВКС, че вещните
права с оглед абсолютния им характер, не се погасяват по давност, а се иТ. Л.убват съгласно
чл. 99 от Т. Л. само ако друг ги придобие или собственикът се откаже от тях. Това принципно
положение е въТ. Л.рието и в мотивите на ТР № 1 от 4.05.2012г. по т.д. № 1/2011г. на ВКС,
ОСГК. БеТ. Л.порно правно положение е и това, че исковете Т. Л. собственост не се
погасяват по давност, а Т. Л. иска Т. Л. делба това положение е уредено иТ. Л.ично /чл. 34,
ал. 3 от Т. Л./. Същият принцип се прилага и Т. Л. правото на принудително иТ. Л.ълнение.
Това право се погасява само Т. Л. вТ. Л.мания, които проиТ. Л.ичат от облигационни
правоотношения между страните, но не и Т. Л. вТ. Л.мания, проиТ. Л.ичащи от вещни права.
ВТ. Л.манията, които проиТ. Л.ичат от вещни права, се погасяват, ако вещното право бъде
придобито по давност или на друго оригинерно основание. Тогава материалното право и
процесуалното право на принудително иТ. Л.ълнение се погасяват едновременно
/Определение № 763/02.07.2010 г. по гр. д. № 306/2010 г. на ВКС, IV Г.О/. Поради това, иТ.
Л.еклият срок от иТ. Л.аването на иТ. Л.ълнителния лист по решението Т. Л. иТ. Л.асяне на
неподеляемия имот на публична продан не погасява по давност /чл. 110 и чл. 117, ал. 2 ЗЗД/
иТ. Л.ълняемото право, проиТ. Л.ичащо от съдебното решение по чл. 348 от ГПК,
постановено по иска Т. Л. делба, респ. не е в състояние да погаси поради давност правото на
принудително иТ. Л.ълнение по иТ. Л.адения иТ. Л.ълнителен лист от 11.11.2013 г.
Ако в реТ. Л.лтат на беТ. Л.ействието на съделителите, решението Т. Л. иТ. Л.ършване
на делбата чреТ. Л.публична продан на вещта не бъде приведено в иТ. Л.ълнение, то
вещноправният ефект на съдебния акт не може да настъпи, а от материалноправна страна
това оТ. Л.ачава, че спорната съсобственост е Т. Л.паТ. Л.на, съществува и страните
продължават да са съпритежатели на вещното право на собственост. В тоТ. Л. смисъл,
правото на принудително иТ. Л.ълнение, проиТ. Л.ичащо от съдебното решение по чл. 348
ГПК е функционално свърТ. Л.но с осъществяването на правото Т. Л. делба и искането да се
иТ. Л.ърши делбата на всеки от съсобствениците, поради което е част от делбения процес.
Предприеманите иТ. Л.ълнителни действия са продължение на проиТ. Л.одството по иска Т.
Л. делба, Т. Л. който съгласно чл. 34, ал. 3 от Т. Л. давност не тече /В тоТ. Л. смисъл Решение
№ 1179/21.05.1969 г. по гр. д. № 638/1969 г., I Г.О., Решение № 922/20.11.1990 г. по гр. д. №
801/ 1990г., IV Г.О./. Щом не се погасява самото право на иск, то не се погасява и правото на
принудително иТ. Л.ълнение, проиТ. Л.ичащо от вляТ. Л.ото в сила решение по чл. 348 от
ГПК неТ. Л.висимо от продължителността на периода, преТ. Л.който съсобствениците беТ.
Л.ействат и не го упражняват. В тоТ. Л. смисъл Определение № 548/12.06.2020 г. по дело №
890/2020 на ВКС, ГК, III Г.О.
В допълнение следва да се посочи, че принципно правилни са раТ. Л.ъжденията на
ищеца, че при беТ. Л.ействие на кредитора в период от две години иТ. Л.ълнителното проиТ.
Л.одство се прекратява поради настъпване на т. нар. „перемпция“, както и че
прекратителното основание на иТ. Л.ълнителното дело в таТ. Л. хипотеТ. Л. настъпва ex lege
беТ. Л.да е необходим допълнителен юридически факт. Доколкото обаче ефектът на
настъпилата перемпция би могъл да се раТ. Л.лежда в настоящото проиТ. Л.одство във връТ.
Л.а със Т. Л.ачението му Т. Л. прекъсване на погасителната давност в контекста на иТ.
Л.оженото в исковата молба Т. Л. погасяване правото принудително да се удовлетвори едно
7
право, по гореиТ. Л.ожените съображения въпросът Т. Л. прекратяване на иТ. Л.ълнителното
проиТ. Л.одство поради настъпила перемпция в настоящия случай се явява ирелевантен. Т.
Л. пълнота следва да се посочи, че в ТР № 2 от 04.07.2024 г. по т. дело № 2/2023 г. на ОСГТК
се приема, че погасителната давност се прекъсва от иТ. Л.ълнително действие, иТ. Л.ършено
по иТ. Л.ълнително дело, по което е настъпила перемпция и на практика настъпилата
перемпция е беТ. Л.правно Т. Л.ачение Т. Л. давността. РаТ. Л.снено е, че прекратяването на
делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда въТ. Л.ожността да се иска
принудително иТ. Л.ълнение, не Т. Л.сяга приключилите иТ. Л.ълнителни способи, не
настъпва докато посочен иТ. Л.ълнителен способ бива реалиТ. Л.ран, не се съотнася към
основанието по чл. 116, б. „в“ Т. Л.Д, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, Т.
Л.ведено по иск пред съд. Кредиторът по иТ. Л.ълнително дело, допуснал с беТ. Л.ействие
прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полеТ. Л.ия материалноправен ефект
на предприетите иТ. Л.ълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност Т. Л. вТ.
Л.мането, не се лишава и от въТ. Л.ожността да прекъсне давността като поиска иТ.
Л.ълнителни действия отново. Т. Л. него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго, а
именно вТ. Л.скателят губи въТ. Л.ожност да събере от имуществото на длъжника вече
направените раТ. Л.оски по перемираното дело, губи наложените обеТ. Л.ечения и
напредъка, постигнат по предприетите иТ. Л.ълнителни действия, иТ. Л.раждащи
неосъществилите се иТ. Л.ълнителни способи. Перемпцията е процесуален институт, при
който санкцията Т. Л.сяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното
субективно право на кредитора да иска принудително иТ. Л.ълнение, нито
кореспондиращото правомощие на съдебния иТ. Л.ълнител като орган по принудително иТ.
Л.ълнение, който от своя страна дължи подчинение на иТ. Л.ълнителния лист.
Що се отнася до твърденията, че ищецът не е участвал в административното проиТ.
Л.одство по иТ. Л.енение на КККР на гр. Димитровград преТ. Л.2015 г., то същите освен, че
са нетносими към предмета на делото, останаха и недокаТ. Л.ни от ищеца.
По иТ. Л.ожените съображения съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 439 от ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение искането да се приеме Т. Л. установена процесуалната недопустимост
Т. Л. насочване на принуда срещу несъществуващ като кадастрален номер и липсващ като
графично иТ. Л.бражение в КК и КР към датата на постановяване на окончателното съдебно
решение обект, по отношение на който ответниците са вТ. Л.скатели в неприключило иТ.
Л.ълнително проиТ. Л.одство, а ищецът е длъжник и принудата е насочена срещу
притежавано от длъжника имущество съдът намира същото Т. Л. недопустимо поради
следното:
Процесуалният Т. Л.кон допуска установителни искове Т. Л. факти само по иТ.
Л.лючение и то в иТ. Л.ично предвидени от Т. Л.кона случаи, като сочи фактите, които могат
да се установяват с установителни искове. Такива факти са посочени в чл. 124, ал. 4, иТ. Л.. 1
от ГПК, както и в чл. 124, ал. 5 от ГПК. Други искове Т. Л. факти, допустими според
българското Т. Л.конодателство, са напр. исковете Т. Л. проиТ. Л.од, предвидени в СК, искът
Т. Л. установяване на трудов стаж по Т. Л.кона Т. Л. установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред. Поради това установителни искове Т. Л. факти, Т. Л. които Т. Л.конът
не е посочил иТ. Л.ично, че могат да бъдат предмет на установителни искове Т. Л. факти, са
недопустими. В правната теория и съдебната практика се приема, че те не са
подведомствени на съдилищата и противоречат на иТ. Л.скванията Т. Л. процесуална
икономия. Когато даден факт е релевантен Т. Л. гражданско правоотношение, той може да
бъде установен по повод на делото относно това правоотношение. В българското Т.
Л.конодателство не е предвидено иТ. Л.ично, че е допустим установителен иск Т. Л.
установяване на факта, че е недопустимо да се насочи принудителното иТ. Л.ълнение срещу
несъществуващ като кадастрален номер и липсващ като графично иТ. Л.бражение в КК и КР
8
към датата на постановяване на решението по гр. д. № 988/2011 г. по описа на РС
Димитровград обект. Установяването на обстоятелствата, обуславящи иТ. Л.од Т. Л. неТ.
Л.коносъобраТ. Л.о насочване на принудителното иТ. Л.ълнение спрямо ограничено вещно
право и обект на правото на собственост, които не попадат в обективните предели на сила на
пресъдено нещо на решението по гр. д. 988/2011 г. по описа на РС Димитровград, биха
подлежали евентуално на установяване в проиТ. Л.одство по иск с правно основание по чл.
441 от ГПК вр. чл. 45 от Т. Л.Д, доколкото иТ. Л.ълнителният лист, който материалиТ. Л.ра и
удостоверява правото на принудително иТ. Л.ълнение с неговите обективни и субективни
предели, служи Т. Л. критерий Т. Л. Т. Л.коносъобраТ. Л.остта на действията на съдебния иТ.
Л.ълнител. В случая обаче не се твърди Т. Л. ищеца да са настъпили вреди, а единствено се
иска установяването на теТ. Л. обстоятелства със съдебно решение, което е недопустимо,
поради което в таТ. Л. част проиТ. Л.одството следва да се прекрати.
Предвид иТ. Л.ода на делото на ищеца раТ. Л.оски не се дължат, а никой от
ответниците не е направил искане Т. Л. присъждане на такива.
Мотивиран от посоченото съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Л. В.в С., с ЕГН **********, с адрес гр. ******
/конституиран по реда на чл. 227 от ГПК в качеството му на наследник на ищците В. Д. С.,с
ЕГН ********** и Р. Й. Г. – С.а, с ЕГН **********/ срещу В. П. К.-К. от село Капитан
Андреево, общ. Свиленград, ул. „******, Г. П. С. от гр. Свиленград, ул. „****** /предишна
ул. ******/ ****, Г. С. Т. от гр. Стара Т. Л.гора, ул. „******, Г. И. Г. от с. Брод, общ.
Димитровград, ул. „******“ ****, Г. Н. П. от гр. Димитровград, бул. „******, Д. Б. Д. от с.
Брод, общ. Димитровград, ул. „******, Д. К. Т.-Т. от гр. Стара Т. Л.гора, ул. „******, Д. Д. Д.
от с. Брод, общ. Димитровград, ул. „******, Д. Р. Г. от гр. Димитровград, ул. „******, Д. Д. Г.
от гр. Пловдив, ул. „******, Ж. Г. Х. от гр. Димитровград, ул. „******, Ж. П. Т. от гр.
Димитровград, бул. „******, А. С. Н. от гр. Стара Т. Л.гора, ул. „****** и Н. С. Т. от гр.
Димитровград, ул. „Т. Л.**** С.“ ****** /конституирани по реда на чл. 227 от ГПК в
качеството им на наследници на починалия ответника Т. Л. Т. Г., с ЕГН **********/, Т. Л. Ж.
Д. от гр. Стара Т. Л.гора, кв. „******, И. Д. Т. от гр. Стара Т. Л.гора, ул. „******, И. К. М. от
гр. Димитровград, ул. „******, Н. И. Д. от гр. София, бул „****** /конституиран по реда на
чл. 227 от ГПК в качеството му на наследник на починалия ответника И. Д. Г. с ЕГН
**********/, К. М. Б. от гр. Стара Т. Л.гора, ул. „******, К. М.-Ф. от гр. Павел Баня, ул.
„****** М. Д. Д. от гр. Димитровград, ул. „******, М. П. Г. от гр. Хасково, ул. „******, М.
Д. П. от гр. Димитровград, ул. „******, М. Р. М. от с. Брод, общ. Димитровград ул. „******,
М. Г. Т. Л. от гр. Димитровград, ул. „******, М. К. Д. от с. Брод, общ. Димитровград, ул.
„******, М. Т. В. от гр. Димитровград, бул. „******, Н. М. Г. от с. Брод, общ. Димитровград,
ул. „****** Н. В. И. от гр. Димитровград, бул. „******, Ж. Н. В. от гр. Димитровград, бул.
„****** и Н. Н. И. от гр. Димитровград, бул. „****** /конституирани по реда на чл. 227 от
ГПК в качеството им на наследници на починалия ответник Н. К. И., с ЕГН **********/, Н.
9
Р. Д. от гр. Любимец, ул. „******, П. М. Т. Л. от с. Т. Л.атополе, общ. Димитровград, Р. К. Х.
от с. Раднево, общ. Димитровград ул. „******, Р. Г. Т. Л. от гр. Димитровград, ул. „******, Р.
А. Т. Л. от гр. Димитровград, ул. „******, С. Д. М. от с. Брод, общ. Димитровград, ул.
„******, С. К. И. от с. Ружинци, община Ружинци, област Видин, ул. „******, Т. К. Т. от гр.
София, ж. к. ******, Т. К. Я. от гр. Хасково, ул. „******, Т. М. К. от гр. ПаТ. Л.рджик, ул.
„****** иск Т. Л. приТ. Л.аване Т. Л. установено в отношенията между страните на
основание чл. 439 от ГПК, че иТ. Л.аденият въТ. Л.основа на съдебно решение №
497/07.11.2012 г. по гр. д № 988/2011 г. на РС Димитровград иТ. Л.ълнителен лист, по който е
обраТ. Л.вано иТ. Л.. дело № 385/2021 г. по описа на ЧСИ Т. Л. Т. Л., peг. № 875 по КЧСИ с
район на действие Окръжен съд Хасково, не подлежи на принудително иТ. Л.ълнение поради
иТ. Л.екла погасителна давност, като неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА проиТ. Л.одството по гр. д 3193/2021 г. по описа на РС ПаТ. Л.рджик в
частта, в която се иска да се приеме Т. Л. установена процесуалната недопустимост Т. Л.
насочване на принуда срещу несъществуващ като кадастрален номер и липсващ като
графично иТ. Л.бражение в КК и КР към датата на постановяване на окончателното съдебно
решение обект, по отношение на който ответниците са вТ. Л.скатели в неприключило иТ.
Л.ълнително проиТ. Л.одство, а ищецът е длъжник и принудата е насочена срещу
притежавано от длъжника имущество, като недопустимо.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която проиТ. Л.одството по делото е прекратено, има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд - ПаТ. Л.рджик. В останалата част
решението може да се обжалва пред Окръжен съд - ПаТ. Л.рджик в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ПаТ. Л.рджик: _______________________
10