№ 374
гр. Враца, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело
№ 20241400500205 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на М. С. К., ЕГН ********** от ***, чрез адв. М. В.,
против решение № 359 от 29.12.2022 г., постановено по гр. д. № 1328/2022 г. по описа на
Районен съд – Козлодуй, с което жалбоподателката е осъдена на основание чл. 45 ЗЗД да
заплати на А. И. К. от гр. Козлодуй сумата от 10 000 лева, представляваща частично
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 20 000 лв. от разгласени
в две последователни издания на предаването „Ц. – напред и нагоре“ – „Апартаментът на
ужасите“, разпространено и споделено за гледане в платформата „Youtube“ на 23.05.2021 г.
и „Жертва или хищник“, разпространено и споделено за гледане в платформата „Youtube“
на 28.05.2021 г. и публикувани във „Фейсбук“ профил с наименование „ ***” на 01.05.2021
г. в 23:24 часа и във „Фейсбук“ страница с наименование „Справедливост за С., М. и М.“ на
02.05.2021 г. в 3:11 часа клеветнически твърдения.
С решението в тежест на жалбоподателката са възложени и сторените по делото
разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че атакуваното решение е недопустимо, необосновано
и неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка, при нарушение на
материалния закон и на процесуалните правила, при условие на дискриминация.
Първоинстанционният съд постановил решение при нередовна искова молба, поради
1
което не определил предметът на делото и обемът на дължимата защита, не изпълни
задълженията си по чл. 101, чл. 145 и чл. 146 от ГПК. В хода на процеса не осигурил
равнопоставеност между страните, като не дал възможност на ответницата да изложи своите
факти и обстоятелства, както и да оспори тези на ищеца. Нарушено било състезателното
начало. Съдът не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства. Изцяло
игнорирал изложените факти и обстоятелства от ответницата, доказателствата представени
от нея, а тези изложени от ищеца неправилно кредитирал. Не е взел предвид направените
възражения относно представените от ищеца доказателства, възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Не ставало ясно въз основа на какви критерии съдът
определил сумата, за която да бъде осъдена ответницата.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъдат
отхвърлени исковите претенции на ищеца като неоснователни и недоказани. Претендират се
разноски.
С въззивната жалба не се представят доказателства и не се прави искане за събирането
на такива.
Въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна – А. И. К., от който е постъпил
писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Счита жалбата за неоснователна и бланкетна, а
постановеното решение за валидно, допустимо и правилно, постановено въз основа на
събраните но делото гласни и писмени доказателства, обсъдени от съда в тяхната
съвкупност и въз основа на закона, съобразено с практиката на съдили щата и ВКС.
С жалбата се оспорвало решението при евентуално нарушение на
съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, каквито не били налице.
Нито един от бланкетно посочените пороци на решението не били налице. При провеждане
на първоинстанционното производство не било извършено нарушение нито на
съдопроизводствените правила, нито на материалноправния закон. Бланкетно било и
възражението за нередовност на исковата молба, за липса на определяне на предмета на
делото и обемът на дължимата защита, както и че съдът не изпълнил задълженията си по
чл. 101, чл. 145 и чл. 146 от ГПК. Невярно било твърдението във въззивната жалба, че не е
осигурена равнопоставеност на страните. Невярно било и твърдението, че съдът не обсъдил
всички представени по делото доказателства.
Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и посочените в нея
доводи за отмяна на решението на Районен съд - Враца. Безспорно били установени
причинените вреди и причинно- следствената им връзка с деянието, които се установявали
от показанията на разпитаните по делото С.и и от установеното по безспорен начин от съда
съществуване на увреждащите видеа от платформата Фейсбук и предавания в „Ютюб“,
както извършването на клеветата, нанесена публично и разпространена във „Фейсбук"
"YouTube" - първото от предаванията, със заглавие „Апартамента на ужасите", на
23.05.2021г„ и второто, със заглавие „Жертва или хищник", на 28.05.2021г„ и в серия
публикации в „Фейсбук" от профила на М. К.. Всички публикации и видео материали били
2
все още налични в посочените интернет платформи и продължавали да увреждат интересите
на А. К., както и тези на децата, въпреки, че съдът задължил ответницата да преустанови
излъчването им. По отношение на определения размер на обезщетението, съгласно чл.52
ЗЗД съдът определил по справедливост, като извършил преценката въз основа обективни и
доказани по делото факти. Посочва се, че случая бил особено чувствителен с оглед
очернянето не само на личността на въззиваемия, но и опозоряването на двете му малолетни
деца, за което той също изпитвал страдания и до днес. Излага, че разпространението на
клеветническите и опозоряващи твърдения не било престанало, въпреки че зависело
единствено от волята на ответницата. Същата била осъдена с влязла в сила присъда , тъй
като била задължена по реда на ЗЗДН да ги премахне.
При тези доводи се иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Пред въззивния съд по искане на въззиваемият А. К. са приети като писмени
доказателства влязла в сила присъда по НЧХД № 171/2022г., ведно с мотивите по описа на
PC Козлодуй, решение на ОС Враца по ВЧНД №427/2022г., влязло в сила на 13.02.2023г,.
решение по в.гр.д. 427/2019г. по описа на ОС - Добрич и Определение № 189/13.02.2023г. на
ВКС, IV ГО по гр.д 4892/2022г., заповед за защита по гр.д. 3553/2022г., както и е допуснат
разпит при режим на довеждане на С.ката К. Р..
При извършената проверка по чл. 267 ГПК въззивният констатира, че въззивнaта жалба
е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1,
ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Съдебният състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка
с навежданите от страните доводи, намира следното:
Първоначално по исковата молба от А. И. К. е образувано гр.д. №57623/2021 г. по
описа на Софийски районен съд. С разпореждане № 23620/14.10.2021 г. исковата молба е
оставена без уважение с указания ищецът да посочи размер на предявения иск по всяко
отделно вредоносно деяние в рамките на общо заявената цена на исковете от 10 000 лв.,
които указания ищецът е изпълнил с молба от 16.11.2021 г., в която е посочил как е
разпределена общо заявената цена на предявения частичен иск спрямо описаните в исковата
молба деяния.
В подаден писмен отговор от ответницата М. С. К. е оспорила местната подсъдност на
предявения иск, като е посочила, че компетентен по спора е Районен съд – Добрич по
постоянния адрес на ответната страна, съгласно чл. 108, ал. 1 вр. с чл. 105 ГПК.
С Определение № 4632/22.02.2022 г. Софийски районен съд е прекратил
производството по №57623/2021 г. и е изпратил делото на основание чл.105 ГПК на
Районен съд – Добрич. Определението е обжалвано от ищеца А. И. К., като с Определение
3
№ 4847/27.05.2022 г. по в.ч.гр.д. № 4357/2022 г. Софийски градски съд е оставил жалбата
без уважение. С Определение № 50216/29.09.2022 г. по ч.гр.д. № 2972/2022 г. ВКС е
отменил Определение № 4847/27.05.2022 г. по в.ч.гр.д. № 4357/2022 г. на Софийски градски
съд и е определил като компетентен Районен съд – Козлодуй да се произнесе по предявения
от ищеца иск по чл. 45 ЗЗД.
С исковата молба от А. И. К. срещу М. С. К. се иска да бъде осъдена ответницата да
заплати сумата от 10 000 лева, представляваща частично обезщетение за неимуществени
вреди от общ размер от 20 000 лв. , както следва:
- 3500 лв. за разгласени лични по отношение на ищеца от страна на ответницата в
издание на предаването „Ц. –напред и нагоре“ със заглавие „Апартамента на ужасите“ на
23.05.2021 г. , разпространено и споделено за гледане в платформата „ YouTube, следните
клеветнически и позорящи твърдения:. „...Хвърляше бутилки по мен докато бях бременна с
първото дете"; „...Голямото ни дете е най-потърпевшо от насилието. Беше на около три
годинки, когато започна да я бие. След това започнаха боищата да стават доста сериозни";
„...Започваше да я изхвърля от вкъщи по пижама, защото не е заспала"; „...И я изхвърляше от
вкъщи да спи на пейката пред блока и да яде от контейнера"; „ ...И да спи на пейката пред
блока на - 20 градуса, на - 25 градуса, по пижама, боса"; „...Изхвърля я от блока и хвърля
върху нея обувки, яке"; „...Бяхме като затворници в Козлодуй в този апартамент, през
цялото време ни унижаваше"; „...Всеки ден имах заплахи за убийство"; „...Малката започна
да ми разказва как я приспивал, вдигал й бодито, как я е пипал, къде я е пипал;
„...Когато съм викала в Козлодуй полицаи, той ги посреща с прегръдка и им казва „момчета
нали знаете, че ако напишете нещо още утре няма да сте на работа"; „...не виждах нищо, бях
със сътресение на мозъка и единственото което виждах беше тъмнина от 20 пъти
блъскане по главата с длан"; „ аз му казах почисти ме, той ми бърка в шушулката и дупето";
/разгласено публично, чрез аудио запис на малолетното дете М. А. К./; като заспя и айде ....
бърка ми в дупето и шушулката пак" /разгласено публично, чрез аудио запис на
малолетното дете М. А. К./;
- 1500 лв. за разгласени лични по отношение на ищеца от страна на ответницата в
издание на предаването „Ц. –напред и нагоре“ със заглавие „Жертва или хищник“ на
28.05.2021 г. разпространено и споделено за гледане в платформата „ YouTube”, следните
клеветнически и позорящи твърдения: „забременях с второто дете, точно насила"; „той
тръгна с нож, един огромен кухненски нож към мен";
- 3500 лв. за публикувани във „Фейсбук“ профил с наименование „***” на 01.05.2021 г.
в 23:24 ч. следните клеветнически твърдения: „Докато живяхме с него бяхме подложени на
ежедневни психически и физически тормоз - пиянства, унижения, заплахи и побоища";
„Животът ни се превърна в ад, от който не знаех дали ще успеем да излезем живи";
„Голямата ни дъщеря беше дългоочаквано бебе, въпреки това, когато беше на около три
годинки той започна да я пребива"; „Шамарите му бяха ужасно силни, оставяха следи дори
под памперса й"; „Хващаше я, биеше я брутално и я изхвърляше пред блока, обикновено
вечер"; „Казваше й, че ще спи на пейката пред блока и ще се храни от кофите за боклук,
4
защото е боклук"; „Понякога я изкарваше през зимата късно вечер на - 20 градуса по пижама
на леда"; „Биеше я в другата стая, докато аз къпех бебето"; „Започна да ме дави във ваната
на бебето, което току-що бях изкъпала"; „Имаше случаи, когато опираше нож в гърлото ми";
„В един от случаите, когато полицията звънна на вратата и аз отворих, той демонстративно
ме избута и ги прегърна с думите „момчета, ако напишете нещо, нали знаете, че от утре няма
да сте на работа"; „Една вечер, той започна да ме бие, блъскаше ми главата, събаряше ме на
земята и всичко това пред децата"; „Най-дългото време през което беше оставал с децата е
10-15 мин., докато аз си измия косата"; „Често докато се къпя, някое от децата беше
пострадало"; „ Той беше вечно пиян и много агресивен"; „Злоупотребяваше с алкохол и леки
наркотици ежедневно"; „Следеше всяка моя стотинка и ми взимаше банковата карта"; „След
сътресението на мозъка заплахите за убийство ми се сториха съвсем реални"; „Мъжът ми
затвори мен и родителите ми в апартамента и в продължение на около часа не ни пускаше
да излезем";
- 1500 лв. – за публикувани във „Фейсбук“ страница с наименование „Справедливост за
С., М. и М.“ на 02.05.2021 г. в 3:11 ч. следните клеветнически твърдения: „Всеки ден бях
заплашвана с убийство: „Ще те убия и никой няма да разбере как си умряла";
В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че ищецът и ответницата са
съпрузи, сключили граждански брак през 2011 г., но от март 2018 г. били фактически
разделени поради взаимно неразбирателство. По време на брачното им съжителство са
родени двете им малолетни деца: М. А. К. и А. А. К..
В две последователни издания на предаването „Ц. –напред и нагоре“, записани в
студио в гр. София, споделени за гледане във видео платформата „YouTube” -
„Апартаментът на ужасите“ на 23.05.2021 г. и „Жертва или хищник“ на 28.05.2021 г., както
и в серия публикации във „Фейсбук“ профила и администрирана от ответницата страница,
същата отправила изброените неверни и клеветнически твърдения по отношение на ищеца.
Наличието на видеоматериалите в канала „YouTube” било удостоверено с нотариално
заверен протокол, приложен по делото.
Съдържанието на публикациите „Фейсбук“ също е удостоверено с констативен
нотариално заверен протокол от 18.05.2021 г., приложен по делото.
Посочва се, че изнесените факти и твърдения от ответната страна представляват
противоправно деяние с клеветнически характер, доколкото са опозоряващи и недостойни
от страна на общоприетите морални разбирания и предизвикват еднозначна негативна
оценка на обществото.
Във връзка с твърденията на ответницата, че за сексуално посегателство срещу децата
било образувано досъдебно производство № 1202/2018 г. по описа на I –РУ на ОД на МВР –
Добрич. Производството по него било прекратено с постановление на наблюдаващия
прокурор и правилността и законосъобразността на постановлението била потвърдена от
Окръжен съд – Варна и Апелативен съд – Варна.
5
Излага, че не са налице каквито и да е обстоятелства, които да изключват
противоправността на извършеното от страна на ответницата, нито да е налице друг
приоритетен правен интерес, който да изключи отговорността на М. С. К.. Нормата на чл.
10, т.1 ЕКЗПЧ прокламирала свобода на изразяване на мнения, включително на информация
и идеи, но същата не давала право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга
достойнството на други лица.
Посочва, че с деянието си ответницата използва малолетните си деца по един
недопустим начин като ги приучавала да използват лексика и да разказват за внушени им
събития, напълно чужди на тяхното психично и интелектуално развитие.
В процесния случай неимуществените вреди настъпили със самия факт на
нарушението, предвид естеството и техническия способ на разпространение на
клеветническите твърдения чрез „YouTube” – свободно достъпен канал през интернет за
широк кръг от потребители, както и чрез най –популярната социална мрежа „Фейсбук“.
Разгласените от ответницата обвинения за извършено „престъпно поведение“ от страна
на ищеца били от такова естество, което не поставяло под съмнение изживяването на
отрицателни емоции и накърняването на човешко и родителско достойнство на човека,
посочен за извършител. Интензитетът на това неблагоприятно въздействие от извършеното
нарушение бил с по-тежко проявление от обичайното, тъй като ответницата
разпространявала неистински фактически твърдения за извършени от ищеца посегателства
срещу нея и общите им деца, които посегателства застрашават едни от най-съкровените и
интимни сфери на физическия интегритет на личността – неговата сексуална
неприкосновеност. Особено накърняване на достойнството на А. К. били разгласените от М.
К. твърдения за сексуална злоупотреба със собствените му деца.
В процесния случай от особено значение бил начинът на разпространение на
клеветническите неистини – гледанията на видеото, чрез което са разпространени
процесните твърдения били над 400 000, а публикациите във „Фейсбук“, видно от
констативния нотариално заверен протокол били масово споделяни и коментирани. Ищецът
живеел в сравнително малко населено място – гр. Козлодуй и без съмнение процесните
видеоматериали и публикации „Фейсбук“ станали достояние на голяма част от населението
на града. Ищецът не бил неразпознаваема личност, заема престижна работна позиция в
АЕЦ „Козлодуй“ и всичко това водело до безусловния извод, че репутацията и доброто име
на ищеца били непоправимо компроментирани като се имало предвид профила на интернет
потребителите и особеностите на интернет разпространението на информацията. Предвид
засягането на репутацията и доброто име на ищеца, то следвало възмездието за това да бъде
обективирано чрез определен справедлив размер на присъденото обезщетение. Не бил и без
значение фактът на демонстрираната от ответницата своеволна възможност за безконтролно
и напълно независещо от ищеца разпространение на клеветническите твърдения, въпреки,
че било напълно ясно, че са налице редица обективни данни, опровергаващи твърденията .
Процесните клеветнически твърдения съдържали една принципна публична обезценка на
усилията на ищеца да надгради и облагороди личността си с ролята на достоен родител –
6
баща. „Обвиненията“ щели да имат хронично негативно проявление върху цялостната
връзка на ищеца и неговите, обстоятелство, което засилвало безспорно интензитета на
отрицателното емоционално въздействие на разгласените от ответницата неистински
обстоятелства.
Предвид изложеното счита, че с присъждането на по-нисък размер обезщетение от
претендирания в исковата молба ще способства и ще допринесе за утвърждаването на едно
обществено разбиране, според което за разрушаване на семейните връзка, тъканта на едно
общество, ще е достатъчно просто едно публично изнасяне на неистински клеветнически
твърдения.
Иска се и присъждане на разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата за отговор, като същата в
законоустановеният срок е депозирала такъв, чрез свой упълномощен представител, който
счита исковите претенции за недопустими и неоснователни и сочи своите съображения за
това. С отговора се оспорва изцяло изложената фактическа обстановка в исковата молба и
исковите претенции на ищеца. Счита се, че изложените в исковата молба твърдения са
неправилни и неверни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
Пълномощникът на ответника счита, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът
не е изложил обстоятелства, обективиращи причините за проведеното предаване, както и че
не са посочени имената на С.ите при условие на водене и конкретните факти, които ще
доказва с техните показания. Също така излага доводи, че към приложените писмени
доказателства не са приложени посочените в нотариално заверени констативните протоколи
материали и че представеният констативен протокол от 18.05.2021г. не е в цялост , тъй като
има страници с изрязано по дължина на листа съдържание на страници от него-3,18-26 е
изрязан, представените констативни протоколи са с нечетливи положени печати и вписвания
върху тях от нотариуса.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез своя пълномощник, излага становище
по представените писмени доказателства. Оспорва се истинността на нотариално заверени
констативни протоколи от 30.08.2021г. и от 18.05.2021г., като се счита, че нотариалната
заверка е нищожна и се излагат съображения относно тези твърдения, а именно че
извършените нотариални действия са в противоречие с дадените правомощия на нотариуса,
съгласно разпоредбите на чл. 580 и сл. от ГПК. Относно представените копия от
постановление за прекратяване на досъдебно производство на окръжна прокуратура гр.
Добрич, определения на Окръжен съд Варна и Апелативен съд Варна, комплексна съдебно-
психологична и психиатрична експертиза се счита, че са несъотносими по настоящото
производство и моли същите да не се приемат като доказателства. Относно представения
оптичен носител на цифрова информация със записи, пълномощникът на ответника заявява,
че оспорва частта от предаването „Жертва или хищник”, в която са цитирани и пуснати
записите от страницата на А. К., наименувана „Истината за нашите деца - Марина и
Александра - Санди”, като счита, че са манипулирани и не обективират действителната
7
фактическа обстановка. С отговора се претендират и сторените разноски и адвокатско
възнаграждение.
В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства.
За да постанови обжалваното Решение № 359 от 29.12.2022 г. по гр. д. № 1328/2022 г.
по описа на Районен съд – Козлодуй, първоинстанционният съд след обсъждане на
доказателствата е приел, че така изнесените факти и твърдения от страна на ответната
страна представляват противоправно деяние с клеветнически характер, доколкото са
опозоряващи и недостойни от гледище на общоприетите морални разбирания и
предизвикват еднозначната негативна оценка на обществото. С извършването на описаните
в исковата молба действия ответницата е нарушила публично позитивната забрана да не се
вреди другиму по чл.45 от ЗЗД, като действията й са извършени виновно с ясното съзнание,
че изнесените факти и обстоятелства не отговарят на действителността. Приел е, че
репутацията и доброто име на ищеца са непоправимо засегнати и увредени и възмездието за
това следва да бъде обективирано чрез определения справедлив размер на присъденото
обезщетение. Възприета е тезата, че присъждането на по-нисък размер обезщетение от
претендирания с настоящата искова молба ще способства и ще допринесе за утвърждаването
на едно обществено разбиране, според което за разрушаване на семейните връзки, тъканта
на едно общество, ще е достатъчно просто едно публично изнасяне на неистинни
клеветнически твърдения и е уважил предявения иск в пълен размер. С оглед изхода на
спора на ищеца са присъдени сторените деловодни разноски в размер на 2400 лв.
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в
първоинстанционното производство и във въззивното производство доказателства
поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не се спори, че ищецът и ответницата са бивши съпрузи, сключили
граждански брак през 2011 г., но от март 2018 г са фактически разделени поради взаимно
неразбирателство. През времето на брачното им съжителство са родени и двете им
малолетни деца: М. А. К. ЕГН ********** и А. А. К. ЕГН **********, които към настоящия
момент живеят с майка си в гр. Добрич.
По делото e приет представените с исковата молба констативен протокол от 30.08.2021
г. на нотариус В. М., с район на действие Районен съд – Козлодуй, вписан в регистъра на
Нотариалната камара под № ***, съгласно който след отваряне на онлайн платформата за
споделяне на видеа „YouTube” изписал заглавието на видеото „Жертва или хищник“.
Първото видео, което се появило от поредицата видеа, било със заглавие „Жертва или
хищник“. Картината на видеото напълно отговаряла на разпечатката на хартиен носител,
която била предоставена от молителя. След като отворил видеото, нотариусът установил, че
същото е качено в „YouTube” на 28.05.2021 г. и има 19259 харесвания, 270476 преглеждания
8
и 1749 коментара.
В същата платформа „YouTube” нотариусът в прозореца за търсене изписал заглавието
на видеото „Апартаментът на ужасите“ на 23.05.2021 г. След като отворил видеото,
нотариусът установил, че същото е качено в „YouTube” на 23.05.2021 г. и има 29064
харесвания, 427097 преглеждания и 2307 коментара, част, от които били разпечатани и
предоставени на хартиен носител от молителя.
Представен с исковата молба е и констативен протокол от 18.05.2021 г. на нотариус В.
М., с район на действие Районен съд – Козлодуй, вписан в регистъра на Нотариалната
камара под № ***, който удостоверява съдържанието на публикациите във „Фейсбук“ от
01.05.2021 г. и 02.05.2021 г.
От приложените с исковата молба представените копия от постановление за
прекратяване на досъдебно производство на окръжна прокуратура гр. Добрич, потвърдено с
определения на Окръжен съд - Добрич и Апелативен съд - Варна, се установява, че
образуваното по сигнал на ответницата образувано досъдебно производство №1202/2018 по
описа на Първо РУ на МВР – Добрич за извършени сексуални посегателства – блудствени
действия спрямо малолетните им деца е прекратено и законосъобразност и правилност е
потвърдена от две съдебни инстанции, съобразно правилата на НПК - Окръжен съд - Добрич
и Апелативен съд - Варна.
От показанията на С.ките К. Р. и Д. Д. се установява, че в предаването „Апартамента
на ужасите" от 23.05.2021 г. ищецът е обвинен от ответницата М. К. в извършването на
сексуално посегателство и физическа саморазправа по отношение на нея и двете му
малолетни деца. Двете С.ки непротиворечиво отговарят, че не знаят и не са чували за
семейни скандали, побоища, насилие над децата. И двете описват ищецът като обичан и
грижовен баща, който непрекъснато бил около децата, той им готвел, гледал ги и помагал за
тяхното отглеждане и възпитание, въпреки натоварената му професия в АЕЦ „Козлодуй".
С.ката Д. заявява, че познава семейството на ищеца, откакто живеят в гр. Козлодуй и знае,
че А. К. е много добър баща. След работа той пазарувал, готвел, занимавал се с децата. И
двете С.ки твърдо отричат ищецът К. да е малтретирал децата или жена си, като С.ката Д.
споделя, че тя често е била в семейството, за да го консултира по медицински проблеми на
децата и винаги е виждала колко грижовен баща е К..
С.ките Р. и Д., след предявени им материали от съда удостоверяват също, че по
отношение на ищеца от страна на ответницата К., са разгласени, лично, чрез изговорени в
предаването реплики и фрази следните клеветнически и позорящи го твърдения в
предаването от предаването „Апартамента на ужасите" от 23.05.2021 г., посочени в т.1 от
исковата молба.
Също така заявяват, че са възприели лично и аудио запис на малолетното дете М. А.
К., направен и предоставен на водещия от ответницата и възпроизведен в предаването, по
отношение на ищеца са разгласени клеветнически твърдения, които според тях са
манипулирани.
9
В своите показанията С.ките удостоверяват също, че са възприели в лично качеството
и предаването „Жертва или хищник" от 28.05.2021 г., в което ищецът К. е обвинен от
ответницата М. К. в извършването на сексуално посегателство и физическа саморазправа
спрямо нея. Двете С.ки, след предявените им материали удостоверяват, че са възприели по
отношение на ищеца да са разгласени публично следните клеветнически и позорящи го
твърдения.
Непротиворечиво С.ките Р. и Д. установяват също чрез разпита им, че са възприели в
лично качество, публично във „Фейсбук" профила с наименование „***", на 01.05.2021 г. в
23.24 ч. ответницата да е публикувала текст, започващ както следва: „Аз съм М., жена на 36
години, повече от 10 г. живях с бащата на децата ми", който съдържал клеветнически и
неистинни твърдения по отношение на ищеца, посочени в т. 3 на исковата молба.
С.ките Р. и Д. дават информация и за факта, че лично са прочели публикацията по
предходния пункт, като тя съдържаща така описаните реплики и изрази и се намира и във
„Фейсбук" страница с наименование „Справедливост за С., М. и М.". Публикацията в
страницата е от 01.05.2021 г - 23.23 ч.
С.ките Р. и Д. непротиворечиво установят, че са чели публикация във във „Фейсбук"
страница c наименование „Справедливост за С., М. и М.", поддържана и администрирана от
М. К., на 02.05.2021 г. в 3.11 ч. от ответницата с текст „Всеки ден бях заплашвана с
убийство: „Ще те убия и никой няма да разбере как си умряла".
С.ката Д. във връзка с претърпените неимуществени вреди от ищеца посочва, че доста
хора познавали ищеца, поради работата му в АЕЦ „Козлодуй“, както и доста хора от
България, поради спортната му кариера в националния отбор по волейбол. Ищецът беше бил
стресиран и обиден, изглеждаше нещастен и от тези твърдения и от това как хората биха
приели тези публикувани и гледани пред цяла България случки. Когато ответницата
публикува видеата, във „Фейсбук", ищецът напуснал града от срам за една седмица.
Появили му се и здравословни проблеми, започнал да не може да спи нощем, получавал
сърцебиене и високо кръвно налягане. С.ката ходила да му прави системи в домашни
условия, за да може да се посъвземе и да отиде на работа, защото поради стреса, който го
бил обзел, цялото тяло му се схващало. Ищецът се притеснявал да не загуби работата си.
С.ката Р. при проведения разпит пред въззивната инстанция посочва, че след
постановяване на съдебното решение настъпили нови обстоятелства. Ищецът продължил да
изпитва силно притеснение и унижение от публикациите, защото те продължили да трупат
гледаемост, като периодичността се вдигала, тъй като ответницата била последовател на
сектата „Последовател на дете“ , която била религиозна институция и тези последователи
периодично поддържали гледаемостта. Ставало въпрос за публикации на страницата на
ответницата, а и отделно имало две предавания в „YouTube” канала на С. Ц., който се казва
„Напред и нагоре“. След постановяване на решението на районния съд на фейсбук
страницата си ответницата продължавала да прави публикации, насочени срещу ищеца,
както и да качва видеа. Упражняването на родителски права по отношение на децата било
10
предоставено на ищеца, а ответницата, когато решение следвало да се изпълни, тя отказвала
да стори това доброволно. Ответницата била предварително подготвила децата да казват, че
не искат да отидат при баща си , започнала да прави циркове и да заснема видео, което
качвала във фейсбук, за да търси обществена подкрепа. На няколко пъти ответницата
осуетявала изпълнението на съдебния акт и реалното предаване на децата. На 04.1.2023 г. и
на 05.01.2023 г. ответницата осуетила полицейски закрили. На две страници от предишното
решение до настоящия момент ответницата продължавала да качва видеа, в които обиждала
ищеца. В периода след постановяване на първоинстанционното решение публикациите й
били повече от 10. Във връзка с тези публикации ищецът получавал и продължавал да
получава заплащителни съобщения от непознати лица. От самите съобщение ставало ясно,
че били провокирани от публикациите на жалбоподателката във „Фейсбук". Ищецът
изпитвал унижение и срам от нещата, които се били изготвили и продължавали да
съществуват в интернет. Освен, че се правели публикации, под публикациите имало много
негативни коментари срещу А. К.. Преди да влезе в залата С.ката отново отворила и видяла,
че публикациите били там, както и коментарите. В коментарите отново имало заплахи
срещу А. К.. През януари 2023 г. жалбоподателката отново след първото решение направил
канал и когато се напишело името на А. К. в „Гугъл“ първото нещо, което излизало, бил
този „YouTube” канал. Там бил качен клип, който С.ката гледала преди 2-3 седмици с
поставени допълнителни субтитри от нея, с които се правели асоциации с филми на
ужасите.
С отговора на въззивната жалба на основание чл. 266, ал.2, т.2 ГПК е приложено
решение на ОС - Враца по ВЧНД №427/2022г., влязло в сила на 13.02.2023г., с което се
потвърждава присъда по НЧХД №171/2022 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, по което
жалбоподателката е призната за виновна, че е извършила четирите деяния, описани в
исковата молба деяния при условията на продължавано престъпление клевета, от която са
настъпили тежки последици – престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал.1, т.1 и т.2 НК вр. с чл.
26, ал. 1 НК и на основание чл. 78 а, ал. 1 НК е освободена от наказателна отговорност и е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и правни
изводи и намира, че решението му е постановено при правилно приложение на материалния
закон и доказателствата по делото, при което на основание чл. 272 ГПК се присъединява и
11
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
В рамките на дължимата от съда проверка по чл. 269, изр. 2 ГПК и в отговор на
изложените във въззивната жалба оплаквания, настоящият съдебен състав намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД и има за предмет репариране на
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане. За да е налице този правен
институт, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки:
противоправно деяние на ответницата, настъпила от това вреда за него и причинно-
следствена връзка между деянието и вредоносния резултат.
Проявлението на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане в
случая се установяват от събраните по делото доказателства.
От приложеното на основание чл. 266, ал.2, т.2 ГПК решение на ОС - Враца по ВЧНД
№427/2022г., влязло в сила на 13.02.2023г., с което се потвърждава присъда по НЧХД
№171/2022 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, се установява, че жалбоподателката е
призната за виновна, че е извършила четирите деяния, описани в исковата молба, при
условията на продължавано престъпление клевета, от която са настъпили тежки последици –
престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал.1, т.1 и т.2 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК и на основание чл.
78 а, ал. 1 НК е освободена от наказателна отговорност и е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1500 лв.
Според чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Задължителната сила на
крайния съдебен акт в наказателното производство обхваща и съставомерния резултат (
ППВС № 7/1959 г.). Ето защо съдът намира, че по делото е установено със задължителна
сила, че ответницата е извършила описаните в исковата молба деяния.
Съгласно чл. 300 ГПК, съдът е длъжен да приеме в настоящото производство, че
деяниеята, представляващи основание на иска по чл. 45 ЗЗД, са осъществени по описания в
решението на наказателния съд начин. Ето защо са налице предпоставките за ангажиране на
гражданската отговорност на ответника, който съгласно чл. 45 ЗЗД е длъжен да обезщети
пострадалия за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
За неоснователно следва да се приеме възражението на жалбоподателката, че
първоинстанционният съд е постановил решение при нередовна искова молба, поради което
не можело да се определи предметът на делото и обемът на дължимата защита, както и че
първоинстанционният съд не изпълнил задълженията си по чл. 101, чл. 145 и чл. 146 ГПК.
Настоящият състав не намира нередовност на исковата молба. Същата е редовна и
отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Същата напълно очертава предмета на
делото и след изпълнение на разпореждане № 23620/14.10.2021 г. с молба от 16.11.2021 г.,
ищецът е посочил как е разпределена общо заявената цена на предявения частичен иск
спрямо описаните в исковата молба деяния. Достатъчно ясно са конкретизирани деянията,
12
както и обстоятелствата, на които се основава искът и в какво се състои искането до съда.
Съдът намира за бланкетни изложените възражения за неизпълнение от страна на
задълженията по чл. 101, чл. 145 и чл. 146 ГПК. Налице е произнасяне по всяко едно искане
на ответницата, като са давани и многобройни указания и разяснения в рамките на
дължимото съдействие по чл. 7 и чл. 101 от ГПК, не се намират основания за неосигуряване
на равнопоставеност на страните като включително на жалбоподателката и нейният
процесуален представител е предоставена възможност за дистанционно участие в
производството.
Във въззивната жалба не е конкретизирано кое или кои задължения не е изпълнил
районният съд. Но дори и при липса на такава конкретизация, настоящият състав намира, че
не са налице неизпълнения на задължения по чл. 145 ГПК и чл. 146 ГПК. Следва да бъде
отбелязано, че проекто-докладът на съда по чл. 146 ГПК е приет от страните без
възражения.
По отношение на възражението, че не са обсъдени представените от ищеца писмени
доказателства, включително нотариално заверените и С.ските показания.
Действително, посоченото възражение относно представените от ищеца констативни
протоколи не е обсъдено от първоинстанционния съд, но същото се явява неоснователно,
тъй като нотариалната заверка удостоверява в случая датата на събитието, протоколите на
нотариуса в случая доказват, че към посочената дата констатираните в тях обстоятелства са
били тези, описани от тях. По отношение на останалите представени от ищеца писмени
доказателства, правилно първоинстанционният съд е приел представените с исковата молба
писмени доказателства и по -конкретно постановление за прекратяване на досъдебно
производство на окръжна прокуратура гр. Добрич, потвърдено с определения на Окръжен
съд - Добрич и Апелативен съд - Варна и ги е обсъдил и кредитирал като относими по
делото и доказващи факта за липса блудствени действия спрямо малолетните им деца.
По отношение на С.ските показания, настоящият състав намира, че
първоинстанционният съд правилно е обсъдил, анализирал и кредитирал показанията на
С.ките Р. и Д., съпоставяйки с останалия събран доказателствен материал и правилно е
стигнал до извода, че същите установяват съдържанието на посочените в исковата молба
предавания и публикации във „Фейсбук“, че ищецът бил гриожен баща, че не са ставали С.и
на посочените в предаванията и публикации обстоятелства, че по отношение на ищеца от
страна на ответника К., са разгласени, лично, чрез изговорени в предаването реплики и
фрази следните клеветнически и позорящи го твърдения, както и че ищецът е претърпял
неимуществени вреди. Категорично не може да бъде възприето изразеното от ответницата
чрез своя процесуален представител, че същите нямали преки впечатления, а по- скоро
разказвали всичко, което самият ищец им предоставил като информация.
Правилен се явява и изводът на първоинстанционния съд по отношение на показанията
на С.ката Славка Христова – че с тях не се доказвала тезата за т.нар „скандали", „побой" и
13
„тормоз" над децата от страна на ищеца.
Всичко изложено не води до различни правни и фактически изводи от тези,
установени от първоинстанционния съд.
По отношение на наведеното възражение във въззивната жалба, че не ставало ясно
въз основа на какви критерии първоинстанционният съд е определил сумата, за която е
осъдена ответницата настоящият съдебен състав намира следното: Първоинстанционният
съд е направил правилни изводи, че репутацията и доброто име на ищеца са непоправимо
компрометирани, като се има предвид профила на интернет потребителите и особеностите
на интернет разпространението на информация, че клеветническите неистинни факти са
разпространени публично и мащабно, чрез платформата на "YouTube" и социалната мрежа
"Facebook" - най-разпознаваемите в глобален мащаб интернет сайтове за споделяне на
информация, съобразил, че изложените от ответницата твърдения са опозоряващи ищеца по
един крайно неприемлив за обществените ценности и морал начин, посочил е като причина
за завишен интензитет на неблагоприятно въздействие от извършеното нарушение порадиче
ответницата разпространява неистинни фактически твърдения за уж извършени от ищеца
посегателства срещу нея и общите им децата, които посегателства застрашават едни от най-
съкровените и интимни сфери на физическия интегритет на личността - неговата сексуална
неприкосновеност и че ссобено накърняващи достойнството на А. К. са разгласените от М.
К. твърдения за сексуална злоупотреба със собствените му деца. Съобразил е и факта, че е
налице своеволна възможност за ответницата за безконтролно и напълно независещо от
ищеца разпространение на клеветническите твърдения.
На база изложеното е приел, че присъждането на по-нисък размер обезщетение от
претендирания с исковата молба ще способства и ще допринесе за утвърждаването на едно
обществено разбиране, според което за разрушаване на семейните връзки, тъканта на едно
общество, ще е достатъчно просто едно публично изнасяне на неистинни клеветнически
твърдения и е уважил предявения иск в пълен размер.
Настоящият състав не намира основания за наличието на неправилно приложение на
критерия „справедливост“, респективно за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД.
Следва да бъде отбелязано, че пред настоящата инстанция се събраха и достатъчно
доказателства за това, че продължават увреждащите обстоятелства ищеца –
разпространяване чрез „Фейсбук“ и "YouTube".
Съдът констатира, че във въззивната жалба, макар и немотивирано, е налице оплакване
по отношение на разноските относно размера на адвокатското възнаграждение на ищеца в
първата инстанция и по него следва да се произнесе Районен съд – Козлодуй по реда на чл.
248 ГПК. След произнасянето по него, районният съд следва да върне делото на настоящата
инстанция.
При горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционния
съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
14
По разноските:
С оглед изход на спора разноски се дължат на въззиваемия А. И. К.. Процесуалният му
представител адв. А. К. е поискал своевременно присъждане на адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция в размер на 2000 лв., съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 01.03.2024 г.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят
направените разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция в
размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд – Враца в
настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 359 от 29.12.2022 г., постановено по гр. д. № 1328/2022
г. по описа на Районен съд – Козлодуй в частта, в която М. С. К./Г./, ЕГН ********** c
адрес в *** е осъдена да заплати на А. И. К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл.45 от ЗЗД, сумата в размер на 10 000,00 лв. /десет хиляди лева /, представляващи
частично обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 20 000 лв. от
разгласени в две последователни издания на предаването „Ц. – напред и нагоре“ –
„Апартаментът на ужасите“, разпространено и споделено за гледане в платформата
„Youtube“ на 23.05.2021 г. и „Жертва или хищник“, разпространено и споделено за гледане в
платформата „Youtube“ на 28.05.2021 г. и публикувани във „Фейсбук“ профил с
наименование „ ***” на 01.05.2021 г. в 23:24 часа и във „Фейсбук“ страница с наименование
„Справедливост за С., М. и М.“ на 02.05.2021 г. в 3:11 часа клеветнически твърдения.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. С. К./Г./, ЕГН ********** c адрес в ***
да заплати на А. И. К., ЕГН **********, с адрес: ***, направените от него пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 / две хиляди/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Козлодуй за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК по
направеното във въззивната жалба възражение по отношение на разноските. След
произнасянето по него делото да се върне на Окръжен съд – Враца.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15
16