Решение по адм. дело №181/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано по жалба на В. Й. В., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Перник, област Перник, [улица], срещу Заповед за прилагане на прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 596 от 05.03.2025 г., издадена от Г. В. К. – старши полицай в Група „Охрана на обществения ред“ (ООР) на Сектор „Охранителна полиция“ (ОП) в 09 Районно управление (РУ) на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС)“, за срок – до решаване на отговорността му, но за не повече от 18 (осемнадесет) месеца.

Жалбоподателят счита, че издадената заповед е незаконосъобразна – издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. По същество счита, че издателят на заповедта не разполага с компетентност да издаде същата; Смята, че е налице разминаване между длъжността на съставителя на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) серия GA, № 3629052 от 05.03.2025 г., въз основа на който е издадена процесната заповед и длъжността на актосъставителя, посочена в ЗППАМ; Заявява, че липсва конкретизация в разпоредителната част на заповедта, за какъв срок следва да бъде приложена мярката; Твърди, че пред административния орган не е установено по безспорен начин съществуването на основание за прилагане на мярката – положителна проба за наркотици, тъй като в процесния случай резултатът от теста е оспорен от адресата на мярката, а последният е дал биологични проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване; Счита също, че заповедта е издадена в нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. На база на изложеното от съда иска отмяна на заповедта.

В придружително писмо УРИ: 433200-35920 (л. 3 от АД № 3500/2025 г. по описа на АССГ), изходящо от началника на 03 сектор „АО“, Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с което на съда е изпратена преписката по издаване на оспорваната заповед, се прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът по жалбата не застъпва становище.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Същият моли съда да отмени оспорената заповед, по изложените в жалбата съображения.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – Г. В. К. – старши полицай в Група „ООР“ на Сектор „ОП“ в 09 РУ на СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, съставляващи преписката по издаване на оспорения административен акт, както и приобщените в хода до приключване на съдебното дирене писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 3629052 от 05.03.2025 г., съставен от М. Н. М. – командир на отделение в 09 РУ – СДВР, в присъствието на свидетеля Г. В. К. – очевидец, е установено, че на 05.03.2025 г., около 17:00 часа, в [населено място], област София, [жк], на [улица], с посока на движение от ул. „***“ към [улица], при блок № 504, В. Й. В. управлява МПС – лек автомобил „[Наименование]” с рег. № [рег. номер], собственост на Й. В. Н., след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а именно – кокаин и амфетамини. Нарушението е установено с техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГ Т.“ 5 000, с фабричен № [Наименование], в 17:20 часа, с номер на проба 0334, в хода на проверка, извършена от контролни органи на 09 РУ – СДВР, след спирането на водача във време на управление на описаното по-горе МПС (моторно превозно средство), на посоченото място, към посочения час и на посочената дата. Извършеното от водача е квалифицирано като административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП. Актът е предявен на В. В. и е подписан от него на същата дата, с посочване: „нямам възражения“.

Резултатът от проверката е отразен в Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, съставен на 05.03.2025 г. (л. 10 от АД № 3500/2025 г. на АССГ), връчен срещу подпис на В. на същата дата.

На водача е издаден и Талон за изследване с № 311576 (л. 9 от АД № 3500/2025 г. на АССГ), връчен му срещу подпис в 18:05 часа на 05.03.2025 г., като В. В. е насочен към ВМА, [населено място], за даване на проба. От докладна записка от 05.03.2025 г. (л. 12 от АД № 3500/2025 г. на АССГ), се установява, че водачът е транспортиран от полицейския екип до ВМА, като видно от писмо вх. № 1223 от 20.05.2025 г. (л. 16), жалбоподателят е дал проба на 05.03.2025 г., в Клиника „Спешна токсикология“ – ВМА – МБАЛ – София.

Въз основа на така съставения АУАН, със ЗППАМ № 596 от 05.03.2025 г., Г. В. К. – старши полицай в Група „ООР“ на Сектор „ОП“ в 09 РУ – СДВР, прилага спрямо В. Й. В., в качеството му на водач на МПС – лек автомобил „[Наименование]”, с рег. № [рег. номер], правоспособен водач на МПС, притежаващ валидно СУМПС с № *********, принудителна административна мярка – „Временно отнемане на СУМПС“, за срок – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. От фактическа страна заповедта е мотивирана с констатациите, обективирани в обстоятелствената част на съставения АУАН, серия GA, № 3629052 от 05.03.2025 г. Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Заповедта е връчена на В. В. на 05.03.2025 г. (разписка, инкорпорирана в акта, л. 8 от АД № 3500/2025 г. на АССГ). Жалба срещу същата, адресирана до Административен съд – София-град, е изпратена по пощата на 19.03.2025 г. (плик със стикер на куриерска фирма „СПИДИ“, л. 6 от АД № 3500/2025 г. на АССГ) до СДВР – отдел ПП.

Като доказателства относими към предмета на делото се приобщиха още: Протокол № *********-1310000 за първоначална сервизна проверка на „DRUG TEST 5 000“ с идентификационен № ARRM-036, извършена на 11.04.2024 г., със срок на валидност на проверката – 12 месеца и резултат от проверката – годен (л. 11 от АД № 3500/2025 г. на АССГ); Заверено копие на съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза рег. № И-6874/11.07.2025 г., назначена по ДП № 3384 ЗМК 324/2025 г. по описа на 09 РУ – СДВР, извършена в Специализираната химикотоксикологична лаборатория към ВМА – София на 09.07.2025 г. В Заключението от извършеното изследване на пробите, дадени от В. В. на 05.03.2025г., е установена и доказана употребата на кокаин от изследваното лице; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. 21 от АД № 3500/2025 г. на АССГ), с която, в т. 1.3, съответно т. 1.3.3, са определени да осъществяват контрол по ЗДвП полицейските органи от звената, осъществяващи охранителна дейност по чл. 14, ал. 2, т. 1 или т 2 от ЗМВР (патрулно-постова дейност), включително в районните управления на СДВР, в рамките на обслужваната територия; Заповед № 513з-4536 от 31.05.2022 г. на директора на СДВР (л. 18 от АД № 3500/2025 г. на АССГ), с която в т. 1, поименно са определени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН, служители – полицейски органи от 09 РУ – СДВР, успешно издържали изпит по ЗДвП и КЗ (Кодекса за застраховането), сред които и М. Н. Д. – съставител на АУАН, серия GA, № 3629052 от 05.03.2025 г., обосновал процесната заповед, както и Г. В. К. – издател на оспорената ЗППАМ; Заповед № 6400 от 07.07.2023 г. на директора на СДВР (л. 20 от АД № 3500/2025 г. на АССГ), с която на основание вкл. Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, определени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП, са държавни служители – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, включително от секторите „Охранителна полиция“ в районните управления на СДВР, след успешно положен изпит по ЗДвП и КЗ, в рамките на обслужваната територия.

Материалите по АД № 3500/2025 г. по описа на Административен съд – София-град са приобщени по настоящото дело с протоколно определение от 12.06.2025г.

С оглед така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по наведените с жалбата основания и в рамките на правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, видно от датата на връчване на оспорения административен акт – 05.03.2025 г., съответно датата на изпращане на жалбата до съда – на 19.03.2025 г., чрез куриерска услуга (пощенска услуга съгласно § 1, т. 18 от ДР на Закона за пощенските услуги, във вр. с чл. 62, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 от АПК). Същата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу акт подлежащ, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, на пряк съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. В конкретния случай, не е спорно, което се установява и от приложените по делото доказателства, че атакуваният административен акт е издаден от Г. В. К. – старши полицай в Сектор „ОП“ (Група ООР) на 09 РУ на СДВР – служба, определена да осъществява контрол по реда на ЗДвП в рамките на обслужваната територия, оправомощен на свой ред и от директора на СДВР по силата на заеманата от него длъжност, след успешно положен изпит по ЗДвП и КЗ, да прилага с мотивирана заповед ПАМ, включително по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, в която разпоредба, в хипотезата на т. „б“, е основана и процесната заповед. С оглед изложеното, доводите в жалбата в тази насока са неоснователни – не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 1 от АПК.

Спазена е установената от закона форма. Оспорената заповед е издадена в писмена форма, мотивирана е съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, както и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, съдържа посочване на адресат и издател, датирана е, подписана е от издателя си, посочени са фактическите и правни основания за издаването ѝ (чл. 59, ал. 2, т. 1-4 и т. 7 и от АПК). Разминаването между длъжността на актосъставителя, посочена в АУАН и посочената такава в ЗППАМ не рефлектира съществено върху съдържанието на оспорената заповед, респективно не я опорочава в степен самостоятелно да обоснове отмяната ѝ, доколкото всички останали данни касателно съставения АУАН, посочени в оспорената заповед категорично сочат на идентичност с АУАН серия GA, № 3629052 от 05.03.2025 г., и обстоятелствата, обективирани в него, обосновали и процесната заповед. С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 2 от АПК.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорвания административен акт по чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби и целта на закона съдът съобрази следното:

Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка: „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Според предл. второ на цитираната разпоредба, при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, т.е., тук законодателят е дал приоритет на резултатите от изследване на кръвна проба или на изследване с доказателствен анализатор, в случай че такива са извършени по установения нормативен ред.

Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът за установяване на концентрация на алкохол в кръвта на водачите на МПС и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

Въз основа на тази законова делегация е издадена Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 3, предл. второ от Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест, а според ал. 2 на същия член при попълването на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. Същевременно разпоредбата на чл. 3а, предл. второ, т. 2 от Наредбата регламентира, че когато лицето не приема показанията на техническото средство, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. На свой ред втората хипотеза на разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредбата повелява, че показанията на теста за установяване на наркотични вещества са определящи само в случаите на отказ на лицето да подпише или получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ на даване на проби за изследване. Съгласно чл. 15, ал. 6, предл. второ от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото средство или теста, с който е установена употребата на наркотични вещества или техни аналози.

От анализа на цитираните нормативни разпоредби следва, че за да е налице материалноправното основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“, предл. второ от ЗДвП, се изисква установяване наличието в кумулация на три предпоставки: 1. физическо лице, правоспособен водач на МПС (притежаващ валидно СУМПС); 2. което управлява МПС 3. след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. От изложеното следва, че който и от трите елемента на така очертания фактически състав да не се е осъществил, няма да е налице основание за прилагане на ПАМ от вида на процесната.

При съобразяване с правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК за доказателствената тежест, разпределена на страните по делото изрично от съда, административният орган доказа осъществяването на обстоятелствата, обосновали прилагането спрямо В. В. на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“, предл. второ от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че към 05.03.2025 г. В. В. е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС [номер], както и че същият е управлявал МПС с рег. № [рег. номер], около 17:00 часа, в [населено място], област София, [жк], на [улица], с посока на движение от ул. „508“ към [улица], при блок № 504, към който момент е осъществено и спирането му от контролни органи на Сектор ОП – СДВР. С това по делото безспорно се доказа наличието на първите две материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ, визирани в нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

Страните по делото не спорят, което обстоятелство безспорно се установи и от събраните доказателства, че след извършеното му тестване в 17:20 часа на 05.03.2025 г. с ДРЕГЕР ДРЪГ Т.“ 5 000, с фабричен № ARRM-0036, отчел положителен резултат – съдържание на кокаин, В. В., въз основа на издаденото му предписание за химикотоксикологично изследване, обективирано в Талон за изследване № 311576, е придружен от полицейския екип, извършил проверката на място, до ВМА, където същият дава биологични проби – кръв и урина. В тази връзка като доказателство по делото се приобщи Съдебна химикотоксикологична експертиза рег. № И-6874/11.07.2025 г., назначена по ДП № 3384 ЗМК 324/2025 г. по описа на 09 РУ – СДВР, извършена в Специализираната химикотоксикологична лаборатория към ВМА – София на 09.07.2025 г., като от резултатите на същата се установява, че в пробите данните от В. В. на 05.03.2025г., е установена и доказана употребата на кокаин.

С това се доказа наличието и на третата от материалноправните предпоставки, изисквани кумулативно за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“, предл. второ от ЗДвП, а именно – управление на МПС под въздействието на наркотични вещества и техни аналози.

От изложеното следва, че в случая е осъществен в цялост фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. „б“, предл. второ от ЗДвП, поради което е налице материалноправното основание, посочено в оспорената заповед за осъществяване на правомощието на административния орган за изземване на СУМПС на В. В..

Срокът на приложената ПАМ също е определен съответно на предвиждането на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. С оспорената заповед СУМПС на жалбоподателя е отнето под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността му, но и при посочване на максималния предвиден законов срок на действието на мярката – не повече от 18 месеца. Поради което без основание са и доводите в тази посока, съдържащи се в жалбата.

С оглед изложеното издадената ЗППАМ е законосъобразна, поради което не е налице основание за отмяна на акта в хипотезата на чл. 146, т. 4 от АПК.

Съобразена в максимална степен е и целта на закона. Прилагането на ПАМ в процесната хипотеза е установено, както в интерес на самия водач, така и в обществен интерес. Целта на мярката е чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне определен резултат. Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че процесната мярка е с двояко значение. От една страна има превантивен характер – цели осуетяване на възможността деецът да извърши друго такова правонарушение, като така се осигури и безопасността на движението по пътищата. От друга – има и преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, съставляващо и административно нарушение по смисъла на специалния закон. Не е налице основанието по чл. 146, т. 5 от АПК за отмяна на оспорвания административен акт.

Във връзка с изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния закон и е съобразена с целта на закона, поради което жалбата срещу същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно разноските

С оглед изхода на делото, разноски се дължат в полза на ответника. Такива не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Административен съд – Перник,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Й. В., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Перник, област Перник, [улица], срещу Заповед за прилагане на прилагане на принудителна административна мярка № 596 от 05.03.2025 г., издадена от Г. В. К. – старши полицай в Група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ в 09 Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

На основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.