Р Е
Ш Е Н
И Е №
260028
Гр. Кубрат, 09.10.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в открито съдебно заседание на десети
септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря В.Д., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 489 по описа на РСКт за 2019
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.341 и сл. от ГПК - съдебна делба на наследствени недвижими
имоти във фазата по извършването й.
С влязло в законна сила на 26.02.2020 г. Решение № 9/17.01.2020 г. по
гражд. дело № 479/2019 г. по описа на РС – Кубрат съдът е допуснал съдебна
делба между А.Р.А., ЕГН ********** с пост. адрес ***, и наст. адрес ***, А.З.А.,
ЕГН ********** с пост. адрес ***, С.З.С., ЕГН ********** с пост. адрес *** и С.Р.Ч.,
ЕГН ********** с пост. адрес ***, на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 40422.504.326, находящ се в ***с площ 567 кв. м, начин на
трайно ползване – ниско застрояване, номер по предходен план 827, квартал 69,
при съседи: 40422.504.316, 40422.504.315, 40422.504.530, 40422.504.327,
40422.504.325, заедно с построените в него сгради:
Сграда 40422.504.326.1 със застроена площ 74 кв. м, брой етажи: 2,
предназначение – жилищна сграда – еднофамилна;
Сграда 40422.504.326.2, застроена площ 37 кв. м, брой етажи 1,
предназначение – постройка допълващо застрояване;
Сграда 40422.504.326.3, застроена площ 23 кв. м, брой етажи 1,
предназначение – друг вид сграда за обитаване.
Делбата е допусната при права
1/4 ид. ч. за А.Р.А., 1/4 ид. ч.
за А.З.А., 1/4 ид. ч. за С.З.С. и 1/4 ид. ч. за С.Р.Ч..
В първото съдебно заседание след допускане на делбата, съделителят А.З.А.
е предявил претенции по сметките и сезирал съда с искане за възлагане на
делбения имот. В молбата сочи, че в имота живее от раждането си заедно със
своите родители, а понастоящем със своята съпруга и дете. Приживе родителите му
обитавали т. нар. лятна кухня. След смъртта на майка му през 2012 г.,
здравословното състояние на баща му рязко се влошило. През това време А.
започнал ремонта на първия етаж на двуетажната жилищна сграда, като ремонтирал
цялостно и покрива. Подробно е описал извършените в имота подобрения, на обща
стойност 50 657.91 лева, като твърди, че от 2010 г. до сега е плащал и
дължимите местни данъци и такси за сметка на прекия наследодател на ищеца и
третия ответник в размер на 723.47 лева. Заявява, че не желае уравнение по
сметки от съделителката С.С.. Претендира ищцата и третият ответник да му
заплатят по 9614.48 лева – припадаща се стойност от извършените от него
подобрения в жилищната сграда, лятната кухня и гараж; по 2 300.00 лева –
припадаща се стойност на извършените от него подобрения в работилница и
стопанска постройка; по 750 лева – припадаща се част от извършени подобрения
във вид на изграждане на асмалък и дворни пътеки; по 361.74 лева, съставляваща
заплатени от него местни данъци и такси за сметка на техния наследодател Р.Ч.,
ведно със законната лихва върху тези суми от датата на влизане на решението в
сила. Претендира на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК възлагане на делбения имот.
Ищцата А.Р.А. и С.Р.Ч. чрез процесуалният си представител оспорват
претенциите по чл. 346 ГПК и чл. 349, ал. 2 ГПК. Считат, че не са налице
основанията на закона за възлагане, тъй като този съделител и съпругата му
притежават друг имот. Твърди, че са и неоснователни претенциите му по сметки,
тъй като още приживе общите наследодатели на страните са разпределили
ползването на процесния имот, като те са обитавали лятната кухня, първият етаж
на сградата-близнак е бил за З. А., а вторият – за Р.Ч.. За претендираните от А.З.А.
подобрения ищцата и третият ответник не са давали съгласие и те са извършени
върху реална част от имота, която само той ползва и у него е била формирана
волята да извърши само „своя“, а не „чужда“ работа, т. е. такава, от която да
се ползва само той. На втория етаж не са извършвани подобрения. Оспорва като
погасена по давност претенцията за част от заявените подобрения, предвид
момента, когато са извършвани, а именно: за работилница (без идентификатор) и
стопанска сграда (без идентификатор), септична яма и метален асмалък. Оспорва
като погасена по давност и претенцията за платен данък „сгради“ и такса битови
отпадъци за периода от 30.11.2010 г. – 30.06.2015 г. Оспорва претенциите по
размер, тъй като не са представени платежни документи за всички извършени
разходи. Заявява, че част от подобренията, които претендира не са трайно
прикрепени към имота, поради което съделителят, който ги е поставил или
монтирал в делбения имот има право да си ги вземе. Заявява, че доверителите му
следва да отговарят само до по-малката стойност между сторените разноски и
увеличената стойност на имота, ако такава е налице.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобразявайки ги със становищата на страните приема за установено от фактическа
страна следното:
Съдът е допуснал съдебнотехническа и оценителна експертиза (СТОЕ), от
чието заключение се установява, че не е възможно да се обособят отделни реални
дялове за всеки един от съделителите или по колена, които да отговарят на
техническите правила и норми на ЗУТ. Средната пазарна стойност на процесния
поземлен имот е 72 700 лв. Стойността на имота без сградите работилница
без идентификатор (оценена на 5 000 лв.) и стопанска сгада без
идентификатор (оценена на 3 400 лв.), възлиза на 64 300 лв.
От изготвената втора СТОЕ (л. 139 –л. 151) от делото се установява, че
общата стойност на претендираните от съделителя А.З.А. подобрения е
59 860.09 лв. Стойността на имота е увеличена с 26 695.65 лв. От
жилищната сграда в делбения имот могат да бъдат отделени без повреждането им
вградените кухненски шкафове и отоплителната газова инсталация. Претендираните
видове СМР, чието количество и качество не може да бъде установено след
закриването им с последващи технологични операции са: бетонова замазка по
подове; изолация от фибран 2 см по подове; шпакловане на стени и тавани;
доставка и полагане на ел. проводници ПВВМ под мазилка по тухлени стени; лампен
излаз под мазилка с мостов проводник 3х1,5 кв. мм; контактен излаз скрит под
мазилка с проводник СВТ 3х2.5 кв. мм под мазилка; доставка и полагане на проводници ПВВМ 3х4 кв. мм под
мазилка; демонтаж на керемиди; демонтаж на покривна конструкция; разваляне на
летвена обшивка по покрива за керемиди и разваляне на дъсчена обшивка по
покрива за керемиди.
Изготвените по делото две съдебнотехически и оценителни експертизи,
съобразени и с решението по допускане на делбата и с изявленията на страните,
неоспорени от съделителите и компетентно извършени съдът приема изцяло.
По инициатива на ищцата и първият ответник са събрани и гласни
доказателства.
От показанията на св. Н.Д., майка на ищцата и третия ответник, се
установява, че когато заживели с Р.Ч. двуетажната къща е била построена.
Твърди, че септичната яма в двора на къщата е била изкопана през 1983 г. и тя е
присъствала при заплащането й. Заявява, че работилницата е построена от З. А.,
а за всички останали ремонтни дейности не са знаели, тъй като не са били
допускани до имота. Родителите на Р.Ч. не я харесвали като снаха, поради което
те си купили друг имот, в съседна улица, който обитавали до момента, в който Р.и
децата му се установили в гр. Варна.
Св.Р.Б., роднина по сватовство с дядото и бабата на съделителите по
бащина линия, твърди, че асмалъка е направен от Р.Ч., тъй като работел като
началник склад в бившето ДПП „Малчика“ и взел необходимите материали за
изработването му оттам. Видяла е, че на първия етаж е подменена дограмата. Заявява, че Р.и децата
му не са допускани в имота, а през 2019 г. А. и съпругата му не дали съгласие
поклонението пред починалия родител на Александра и С. да се извърши в делбения
имот.
Св.С.С., съсед на имота, твърди, че А. е ремонтирал покрива на къщата,
направил подово отопление, подменил ПВЦ дограмата – врати и прозорци на първия
етаж, водопроводна канализация, изолация на част от къщата. До пристройката до
къщата А. и З. достроили още една стая и направили вътрешна баня и тоалетна,
както и работилница, в която изработвали ПВЦ дограма. Пристройката е
ремонтирана преди пет години, а А. преди това е живял във Варна, работел като
шофьор на тежкотоварен автомобил и трайно се върнали в Кубрат след раждането на
детето им.
В разпита си св.М.А., съпруга на първия ответник, сочи, че от 2000 г.
заживели с А., през 2012 г. сключили граждански брак и живеели ту във Варна, ту
в Кубрат. Окончателно се върнали през 2017 г. Заявява, че в имота са зазидали
прозорец, подменили старата дограма с ПВЦ, направили изолация във
всекидневната, освежаване, поставили теракот и ламинат, банята изцяло била
ремонтирана, тавана на спалнята, мазилки в коридора, подменили с нова водопроводната
и електрическата инсталация, изкопани били две септични ями, монтирана газова
инсталация, подменили водосточни тръби и улуци. Реновирана била изцяло и
лятната кухня, където били ремонтирани баня и тоалетна, поставен бил ламинат и
теракот, направен ремонт на покрива на стопанската постройка, ремонт на гаража
– поставени метални врати, които били и остъклени. Свидетелката посочва, че
ремонта на стопанската постройка и лятната кухня са направени от А. и баща му
преди смъртта на майка му – 2008-2009 год., гаража – 2007-2008 г., а ремонта на
основната сграда – 2017-2019 г.
Показанията на разпитаните свидетели съдът кредитира изцяло, тъй като
свидетелите възпроизвеждат факти, които са възприели лично и непосредствено.
Изложеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По извършване на делбата:
Минималните изисквания към един имот, за да бъде самостоятелно жилище
са регламентирани в чл. 40, ал. 1 от ЗУТ и чл. 110 от Наредба №
7/22.12.2003год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони: всяко жилище следва да има самостоятелен вход,
най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и най-малко едно
складово помещение в или извън жилището.
В процесния имот има една жилищна сграда, която е с два отделни входа за всеки от етажите.
Първият жилищен етаж е в много добро състояние, извършен е основен ремонт през
2018 г., а вторият не се обитава и е в лошо физическо състояние, без
водопровод, канализация и електричество. Не могат да се обособят две
самостоятелни жилища съобразно квотите на страните, отговарящи на изискванията
на ЗУТ. Заключението на експерта е, че жилищната сграда е неподеляема.
С оглед на така установеното от експерта съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 348 ГПК за изнасяне на съсобствения имот на публична
продан. Съсобствеността върху делбения имот следва да се ликвидира по този
способ, тъй като от същия не могат да се образуват реални дялове за всеки
съделител и имотът е неподеляем.
Претенцията на съделителя А.З.А. за възлагане на имота не може да се
уважи, тъй като видно от представеното незаверено копие, неоспорено от
страните, на НА за покупко-продажба № 72, том IV, рег. № 03868, дело № 472/2018 г. на
Нотариус С. Садък с рег. № 004 на НК, той и съпругата му притежават друг
жилищен имот в гр. Кубрат.
Ето защо, имотът следва да бъде изнесен на публична продан, като
получените от проданта средства се разпределят между страните, съобразно
техните права по решението за допускане на делбата. Началната тръжна цена
следва да е в размер на 64 300 лв., т. е. без недопуснатите до делба
работилница и стопанска сграда, и двете без идентификатори.
По отношение на претенцията за сметки по чл.346 от ГПК за извършени
подобрения
В производство
по сметките А.З.А. претендира осъждането на съделителите А.Р.А. и С.Р.Ч. да му
заплатят всеки един от тях поотделно, както следва: 1/ по 9614.48 лв. – припадащата се стойност на извършените от А.З.А. подобрения
в жилищната сграда, лятната кухня и гараж; 2/ по 2 300 лв. – припадащата се стойност на извършените от А.З.А. подобрения
в работилница и стопанска сграда; 3/ по 750 лв. – припадащата
се стойност на извършените от А.З.А. подобрения в недвижимия имот във вид на
изграждане на асмалък и дворни пътеки; 4/ по 361.74 лв. – съставляваща
заплатените от А.З.А. местни данъци и такси за сметка на наследодателя им,
ведно със законната лихва върху тези суми считано от влизане на решението в
сила.
От събраните по делото гласни доказателства и заключението на втората
съдебно-техническа и оценителна експертиза, категорично се установи, че в
периода 2012 - 2019 год. в делбения имот съделителят А.З.А.
е извършил
сочените от свидетелите и описани от експерта СМР.
В настоящия случай А.З.А., който още преди началото на делбения
процес е упражнявал фактическа власт върху целия имот, е владелец не само на
своите ид. части от имота, а и на
дела на останалите съделители, т. е. държи целия имот като свой и го владее
изцяло. За това няма спор между страните и в тази насока единно и безпротиворечиво са и
свидетелските показания. Поради това отношенията между
съсобствениците по повод подобренията не могат да се уреждат на плоскостта на
разпоредбите на чл.72-74 от ЗС.
Когато подобрителят-съсобственик владее своята ид.част
от имота и държи ид. части на останалите
съсобственици, отношенията
му с останалите съсобственици по повод подобренията (полезните разноски) се
уреждат на основание чл. 30, ал. 3 от
ЗС, чл. 60 и
сл. от ЗЗД или чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД в зависимост от това дали подобренията са извършени при знанието и
съгласието на съсобствениците, без знанието и без съгласието им или при
знанието и изричното им противопоставяне (в тази насока ТР №85/02.12.1968 г. по
гр.д.№149/1968 г. на ОСГК на ВС и ПП на ВС №6/1974 г. по гр.д.№9/1974 г.). По делото е
безспорно, че от 1997 г. нататък до настоящия момент
съсобствениците А.Р.А. и С.Р.Ч., а преди това и техният пряк наследодател, не са посещавали
имота и предвид конфликтните и изострени отношения между страните очевидно
същите не са знаели и не са давали съгласие за извършените СМР. Не се твърди и липсват доказателства същите изобщо да са
уведомявани за ремонтните дейности в имота. Приема се, че когато
съсобственикът извършва полезни разноски за съсобствен имот без знанието и
съгласието на останалите съсобственици, чиито части държи, както е в настоящата
хипотеза, ликвидацията на възникналите между тях отношения по повод на
полезните разноски се извършва по правилата на воденето на чужда работа без
пълномощие – чл. 60- чл. 62
от ЗЗД. Съгласно чл. 61,
ал. 1 от ЗЗД, ако работата е била предприета уместно и е била добре
управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията,
сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните
задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски
заедно с лихвите от деня на изразходването им. Според чл.
61, ал. 2 ЗЗД, ако работата е била предприета и в
собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването
си, т. е. прилага се принципът на неоснователно обогатяване и се присъжда
по-малката сума между направените разноски и увеличената стойност на имота
(решение № 315/25.10.2012 г. по гр. д. № 1189/2011 г. на І г.о., ГК на ВКС).
Тъй като
съсобственикът А.З.А. при извършване на евентуалните подобрения е действал и в
свой интерес, съсобствениците
А.Р.А. и С.Р.Ч.. следва да отговарят само до размера на
обогатяването им, т. е. до размера на по-малката сума между припадащата им се
част от сторените разноски и увеличението на стойността на квотата им в имота.
Съделителите оспорват претенцията по сметки като погасена по давност, което
възражение не се споделя от съда. Както е посочено
в ППВС № 6/1974 г., т. VI, вземането на владелеца за
извършени подобрения има облигационен характер и по отношение на него са
приложими правилата за погасяването му, поради изтичане на погасителната
давност. Съгласно чл. 114, ал.1 от
ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
С оглед общия смисъл на закона и справедливостта, е
необходимо да се приеме, че изискуемостта за вземането за подобрения върху чужд
имот не съвпада с извършването на самото подобрение, а трябва да се отнесе към
един по-късен момент. По време на извършването на
подобренията владелецът се намира във владение на имота. След като завърши подобренията, той продължава да владее имота и да
ползва подобренията, като непрекъснато и видимо изразява това си намерение по
отношение на всички, включително и по отношение на собственика (в конкретния
случай – съсобственика) на имота, който не го владее. След
като подобренията бъдат извършени, те увеличават стойността на имота, но
практически собственикът (в частност съсобственикът) не се ползва от тях.
От друга страна, собственикът на имота дължи за подобренията
плащане, доколкото те съществуват по времепостановяване на решението по спора
във връзка с тях. До този момент извършилият
подобренията носи риска от погиването или унищожаването. Затова, следва
да се приеме, че вземането на владелеца, извършил подобрения върху чужд имот,
става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на
прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на
собственика или най-късно от деня, когато владението бъде смутено от
собственика по исков ред.
В
конкретния случай, процесните подобрения са извършени в периода 2012 до 2019 година (когато е предявен искът за делба) и са
ползвани от А.З.А.. При това положение, погасителната давност за претенцията на
последния по чл. 346 от ГПК започва да тече
именно от този момент - с предявяване на иска за делба.
Съдът
намира, че от събраните по делото гласни доказателства и изготвената втора СТЕ
се установи, че съделителят А.З.А. е извършил подобренията, описани в прил. 1,
с изключение на асмалък в двора на имота, които видно от прил. 2 за жилищната сграда с идентификатор 40422.504.326.1 са на
стойност 24416.79 лв. и са увеличили стойността
с 10792.22 лв., за сграда лятна кухня с идентификатор 40422.504.326.2 са на
стойност 10825.61 лв. и са увеличили стойността
ѝ с 6354.63 лв., за сграда гараж с идентификатор 40422.504.326.3 са на
стойност 799.28 лв. и са увеличили стойността му със
159.86 лв. и подобренията в двора на имота са на
стойност 2472.34 лв. и са увеличили стойността му с
988.94 лв. От сумата 2472.34 лв. следва
да се приспадне стойността на металния асмалък, при което подобренията в двора
на имота съдът приема, че са на стойност 1192.34 лв. (2472.34-1280).
За металния асмалък се събраха
доказателства, че той е бил направен от прекия наследодател на ищцата и третия
ответник. Изчислявайки съобразно заключението на експерта
увеличението на стойността на имота в процентно отношение, то подобренията,
извършени в двора са увеличили стойността му с 476,94
лв. (1192.34х40.0%).
Съдът намира, че не
следва да изключва от стойността на подобренията вградените кухненски шкафове и
газова инсталация, тъй като макар че същите могат да се демонтират, то те са
изработени за точно този имот, съобразени с конкретните му характеристики –
размер,
кубатура и пр.
Съдът приема, че не
следва да се ценят подобренията, извършени в работилницата и стопанската
сграда, и двата имота без идентификатор, тъй като те не са допуснати до делба,
а незаконни сгради, които подлежат на премахване, не се оценяват.
Цитираните по-горе
подобрения, довели до увеличаване стойността на имота: 10792.22 лв.+6354,63лв.+159,86лв.+476,94лв. = 17 783.65 лв. общо.
От
тази сума съделителите А.Р.А. и С.Р.Ч. съобразно правата си в съсобствеността
дължат на А.З.А. за извършени подобрения в съсобствения имот, довели до
увеличаване на стойността му, по 4445.90 лв. В
останалата част претенциите на А. по сметките, касаещи подобренията са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Досежно
претенцията по сметки, касаеща плащането на дължимия данък сгради и такса
битови отпадъци, заявена от А.З.А. срещу А.Р.А. и С.Р.Ч. и претендирана в
размер на 361.74 лв. от всеки от тях. Безспорно от представените по делото доказателства се установява,
че в периода от 2010 до 2020 г. вкл. А.З.А. е платил местни данъци и
такси за делбения имот в общ размер на 1446,94 лв., от
които 723.47 лв. са били дължими от прекия
наследодател на А.Р.А. и С.Р.Ч.. Съдът намира, че за периода 30.11.2010 г. –
30.06.2015 г., претенцията, е погасена по давност на осн. чл.
110 от ЗЗД. Така тази претенция се
явява основателна за периода от 30.06.2015 г. до 02.06.2020 г. до размера
361.70 лв. или всеки от двамата съделители
следва да му заплати по 180.85 лв. В останалата част
претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
Ищцата е направила искане за присъждане на сторените по делото разноски,
като е извършила такива както следва: 13.60 лева – държавна такса за вписване
на искова молба, 450.00 лева –
възнаграждение за експерт по назначените две съдебнотехническа и оценителни
експертизи и 600.00 лева – адвокатски хонорар. Съделителите заплащат съобразно
дяловете си разноските по съдопроизводствените действия, които са направени по
повод признаване и ликвидиране на
съществуващата съсобственост, а при липса на оспорване на правата на
съделителите, както и на способа на извършване на делбата, всеки съделител
понася сам направените разходи за процесуално представителство на адвокат. В
тази насока е и съдебната практика (Опр.
№4/06.01.11г. по ч.гр.д. №542/10г. на ВКС, ІІ г.о, Опр. №252/11.07.14г. на ВКС
по гр. д. № 2024/14г. на І г.о). В настоящото
производство е имало спор относно сметките и способа на извършване на делбата,
поради което от заплатените на адвоката общо 600 лв., на присъждане по повод
направения спор следват 200 лв. С оглед на което на ищеца следва да се присъдят
разноските направени за СТЕ и за
адв.хонорар, в общ размер на 663.60 лв., поради което съразмерно на квотите си
в съсобствеността всеки от останалите съделители следва да ѝ заплати по
165.90 лв.
Всеки от съделителите следва да плати по сметка на РС – Кубрат държавна такса в размер на 4% върху стойността на дела си, но не по- малко от 50.00 лева, на основание чл.355 от ГПК и чл.8 от действащата Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
На основание чл.10 от Тарифа за ДТКССГПК във вр.с чл.78, ал.1 от ГПК
съделителят А.З.А. следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на
Районен съд – Кубрат и държавна такса в размер на 355.65 лева, определена 4%
върху уважения размер на претенцията по сметки за подобрения в имота.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА да бъде изнесен на публична продан, на основание чл. 348 от ГПК, следния недвижим имот, находящ се в ***, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 40422.504.326, находящ се в ***с площ
567 кв. м, начин на трайно ползване – ниско застрояване, номер по предходен
план 827, квартал 69, при съседи: 40422.504.316, 40422.504.315, 40422.504.530,
40422.504.327, 40422.504.325, заедно с построените в него сгради:
Сграда 40422.504.326.1 със застроена площ 74 кв. м, брой етажи: 2,
предназначение – жилищна сграда – еднофамилна;
Сграда 40422.504.326.2, застроена площ 37 кв. м, брой етажи 1,
предназначение – постройка допълващо застрояване;
Сграда 40422.504.326.3, застроена площ 23 кв. м, брой етажи 1,
предназначение – друг вид сграда за обитаване,
при първоначална пазарна цена от 64 300.00 лева (шестдесет и
четири хиляди и триста лева, нула стот.) лева, като получената при продажбата
сума се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти, а именно:
1/4 ид. ч. за А.Р.А.,
1/4 ид. ч. за А.З.А.,
1/4 ид. ч. за С.З.С. и
1/4 ид. ч. за С.Р.Ч..
ОСЪЖДА А.Р.А., ЕГН ********** с пост. адрес ***, и наст. адрес *** и С.Р.Ч.,
ЕГН ********** с пост. адрес ***, всеки
от тях да заплати на А.З.А., ЕГН ********** с пост. адрес *** сумата 4 445.90 лева (четири хиляди
четиристотин четиридесет и пет лева, деветдесет стот.), представляваща стойност
на извършени подобрения в делбения имот,
довели до увеличаване на стойността му, съразмерно на квотите в съсобствеността,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от влизане в сила на
решението и ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки в останалата част като
неоснователна.
ОСЪЖДА А.Р.А., ЕГН ********** с пост. адрес ***, и наст. адрес *** и С.Р.Ч.,
ЕГН ********** с пост. адрес ***, всеки
от тях да заплати на А.З.А., ЕГН ********** с пост. адрес *** сумата 180.85 лева (сто и осемдесет лева,
осемдесет и пет стот.), представляваща заплатени местни данъци и такси за
делбения имот в периода 30.06.2015 г. – 02.06.2020 г., съразмерно на квотите в
съсобствеността, ведно със законната лихва върху тази сума считано от влизане в
сила на решението и ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част за периода от
30.11.2010 г. до 30.11.2015 г. като неоснователна.
ОСЪЖДА А.Р.А., ЕГН ********** с пост. адрес ***, и наст. адрес *** да заплати по сметка на РС –Кубрат държавна
такса върху стойността на припадащия ѝ се дял, в размер на 643.00 лева (шестстотин четиридесет и
три лева, нула стот.).
ОСЪЖДА А.З.А., ЕГН ********** с пост. адрес *** да заплати по сметка на РС –Кубрат държавна
такса върху стойността на припадащия му се дял, в размер на 643.00 лева (шестстотин четиридесет и
три лева, нула стот.).
ОСЪЖДА С.З.С., ЕГН ********** с пост. адрес *** да заплати по сметка на РС –Кубрат държавна
такса върху стойността на припадащия ѝ се дял, в размер на 643.00 лева (шестстотин четиридесет и
три лева, нула стот.).
ОСЪЖДА С.Р.Ч., ЕГН ********** с пост. адрес *** да заплати по сметка на РС –Кубрат държавна
такса върху стойността на припадащия му се дял, в размер на 643.00 лева (шестстотин четиридесет и
три лева, нула стот.).
ОСЪЖДА А.З.А., ЕГН ********** с пост. адрес *** да заплати по сметка на РС –Кубрат държавна
такса върху уважения размер на претенцията по сметки за подобрения в имота в
размер на 355.65 лева (триста
петдесет и пет лева, шестдесет и пет стот.).
ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК, А.З.А., ЕГН ********** с пост. адрес ***
да заплати на А.Р.А., ЕГН ********** с пост. адрес ***, и наст. адрес *** сумата 165.90 лева (сто шестдесет и пет лева, деветдесет стот.) – сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК, С.З.С., ЕГН ********** с пост. адрес *** да заплати на А.Р.А., ЕГН ********** с пост.
адрес ***, и наст. адрес *** сумата 165.90
лева (сто шестдесет и пет лева, деветдесет
стот.) – сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК, С.Р.Ч., ЕГН ********** с пост. адрес ***,да
заплати на А.Р.А., ЕГН ********** с пост. адрес ***, и наст. адрес *** сумата 165.90 лева (сто шестдесет и пет лева, деветдесет стот.) – сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: /П/ Ал. Великова