Р Е Ш Е Н И Е
№ 755/14.10.2022г.
гр. Пазарджик, ……………….. г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XІІІ състав, в
открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Янка Вукева,
като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело №756 по описа на съда
за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.268 от ДОПК, вр. чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК и е образувано по жалба на Ю.В.П.
против Решение № 272/25.07.2022 г. на
Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата и с вх. № 70-00-6779/20.07.2022 г. по описа на ТД на НАП Пловдив срещу действия
на публичен изпълнител, обективирани в Протокол за опис на недвижим имот
№С220013-028-0001765/15.07.2022 г., издаден от Е.В. – старши публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Пазардждик.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че е нарушена
забраната по чл.198, ал.3 от ДОПК вр. чл.213, ал.1, т.2 от ДОПК, излагат се
аргументи за несеквестируемост на описаното жилище. Иска се от съда да отмени
обжалваното решение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява
се от адвокат Д., която представя писмени бележки и излага аргументи защо
следва да се отмени процесното решение. Претендира и направени разноски по
делото.
Процесуалният представител на ответника - директор на ТД
на НАП Пловдив – оспорва жалбата, моли за отхвърлянето и, както и претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В предоставения срок представя
писмени бележки.
Административен съд Пазарджик, като прецени доводите на
страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа страна:
От приетата по делото административна преписка и
приобщените към нея доказателства се установява, че с обжалваното решение
директорът на ТД на НАП Пловдив се е произнесъл по жалба на Ю.П. срещу действия
на публичен изпълнител, обективирани в
Протокол за опис на недвижим имот №С220013-028-0001765/15.07.2022 г. С
този протокол са описани недвижим имот, представляващ дворно място с площ от
2182 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 64 кв.м., както
и павилион с площ от 14 кв.м., от които се сочи длъжникът Ю.П. да притежава 2/3
идеални части. Сочи се, че описът е извършен за обезпечаване събирането на
публично задължение по ИД №13060001128/2006 г. в общ размер на 2859.63 лева, от
които главница 1476.72 лева и лихва 1382.91 лева към 21.07.2022 г., възникнали
по ГДД образец 6 за 2012 г.
Сочи се също така, че с Разпореждане изх. №
С210013-137-0005853/23.08.2021 г. е отказано погасяване на задълженията по
давност, който отказ е потвърден с Решение № 21/28.01.2022 г. на Директора на
ТД на НАП Пловдив и Решение №325/29.04.2022 г. по адм.дело №215/2022 г. по
описа на Административен съд гр.Пазарджик.
Върху описания недвижим имот е наложена възбрана с ПНОМ
изх. № С210013-022-0088472/24.11.2021 г., вписан на 25.11.2021 г. с вх. №
9960/25.11.2021 г. в Агенция по вписванията. Постановлението е връчено на
13.01.2022 г. и не е обжалвано.
С оглед на тези факти и анализирайки разпоредбата на
чл.213 от ДОПК административният орган е приел, че жалбата е неоснователна и е
отхвърлил същата.
В хода на съдебното производство е представено и прието
по делото като доказателство удостоверение за семейно положение, съпруг и деца
на жалбоподателката, от което се установява, че същата има три деца – син роден
през 1999 г., дъщеря родена през 1995 година и дъщеря родена през 2010 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящето съдебно
производство, е подадена в срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
При извършена проверка, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК,
на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът установи, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган и в писмена
форма. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител
могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора
на компетентната териториалната дирекция на НАП, чрез публичния изпълнител,
който ги е извършил. Решение №272/25.07.2022 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив
е мотивирано, в производството по издаването му не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обосновават самостоятелно основание за отмяна,
същото е постановено в съответствие с целта на закона.
По отношение приложението на материалния закон съдът
намира, че същият е правилно приложен.
В конкретния случай спорът е правен и касае законосъобразността на
осъществения опис на недвижим имот, обективиран в Протокол за опис на недвижим имот
№С220013-028-0001765/15.07.2022 г., издаден от Е.В. – старши публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик.
Съгласно разпоредбата на чл. 233 от ДОПК, описът по
цитираната разпоредба представлява самостоятелно действие по принудителното
изпълнение, като цитирания текст урежда и начина на неговото осъществяване.
Ако вземането не е било обезпечено или вещта не е била
описана в съобщението за налагане на запора или възбраната, публичният
изпълнител насрочва времето за извършване на опис.
Описът се извършва от публичния изпълнител и се
обективира в протокол за опис. Съгласно чл. 233, ал. 2 от ДОПК е необходимо
протокола за опис да съдържа: основанието и размера на вземането; мястото,
където се извършва; подробно, описание на вещта; оценката на вещта;
възраженията на задълженото лице и заявените от третите лица права върху
описаната вещ; подпис на публичния изпълнител, на задълженото лице и на третите
лица. когато те имат заявени права върху описаната вещ.
Процесния протокол за опис на недвижими вещи има
предвиденото в чл. 233, ал. 2 от ДОПК съдържание, поради което извършеното
изпълнително действие е законосъобразно. На следващо място публичното вземане
по изпълнителните основания е посочено в протокола.
В конкретния случай правилата за опис на недвижимото
имущество са спазени, които представляват условия за валидно и законосъобразно
извършване на описа.
Следователно, от събраните по делото доказателства не
могат да се направят обосновани изводи за незаконосъобразност на оспорения
протокол за опис. В съответствие с това обстоятелство, оплакванията, съдържащи
се в жалбата са неоснователни.
По отношение на възражението, че принудителното
изпълнение по изпълнителното дело е
насочено към несеквестируем обект на длъжника, съдът, счита същото за
неоснователно. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т.
2 от ДОПК несеквестируемостта не е безусловна в случаите, в които жилището
надхвърля жилищните нужди на семейството и имотът е поделяем, респективно може
да се извърши продажба на онази част, която надхвърля необходимия размер за
жилищни нужди. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС,
налагането на запор и възбрана върху несквестируемо имущество са допустими.
Отделно от соченото следва да се има предвид, че в конкретния случай налагането
на възбраната върху имота не е обжалвана по установения за това ред. Изложените
аргументи в процесната жалба водят на извод, че се прави опит за заобикаляне
необжалваемостта на наложената възбрана, която е настъпила в резултат на
пропускане на сроковете за обжалване на ПНОМ, с който е наложена. По отношение
на самия извършен опис процедурата е спазена, като към момента няма данни да е
пристъпено към изнасяне на публична продан на недвижимия имот. В този смисъл се
споделят изложените в процесното решение аргументи, че към момента не е нарушена
забраната на чл.213, ал.1, т.2 от ДОПК, като за нарушение на тази разпоредба би
могло да се приемат действия, при които имотът е неделим, а се изнася на
публична продан. Това обаче към момента не е налице, поради което и няма как да
се приеме, че самото предприемане на опис по отношение на недвижимия имот е
нарушило сочената забрана.
С оглед горното, жалбата на Ю.В.В. следва да се отхвърли
като неоснователна.
Предвид крайния изход на спора и изрично заявеното в тази
връзка искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП Пловдив
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално
представителство от юрисконсулт, което следва да се определи на 100 лв. на
основание § 2 ДР ДОПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
Мотивиран от изложеното, Административен съд Пазарджик, ХIII състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Ю.В.П. против
Решение № 272/25.07.2022 г. на Директора
на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата и с вх. №
70-00-6779/20.07.2022 г. по описа на ТД
на НАП Пловдив срещу действия на публичен изпълнител, обективирани в Протокол за
опис на недвижим имот №С220013-028-0001765/15.07.2022 г., издаден от Е.В. –
старши публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Пазардждик.
ОСЪЖДА Ю.В.П. с ЕГН ********** да заплати на ТД на НАП Пловдив
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 268, ал. 2 ДОПК.
СЪДИЯ :/п/