Мотиви към присъда по НОХД № 600/2021г.
по описа на Окръжен съд Пловдив
Окръжна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу К.О.Д. и същият е предаден
на съд за престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 18 ал.1, пр.2 от НК, за това, че на 23.01.2021г. в село Калояново, област Пловдив е направил
опит да даде подкуп – парична сума от 10,00 (десет) евро, по курс на Българска
народна банка за деня от 1,95583 лева за 1 (едно) евро, на Я.И.М.и А.Х.В.в
качеството им на полицейски органи – ******************** при ОД на МВР гр.
Пловдив“, за да не извършат задължения по служба, а именно – да не съставят акт
за установяване на административно нарушение за извършени от него на същата
дата нарушение по чл. 137а ал. 1 от Закона за движение по пътищата (по време на
движение не използва обезопасителен колан, с който моторното превозно средство
е оборудвано) и нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 от Закона за движение по
пътищата (не носи Свидетелство за управление на моторно превозно средство и
контролен талон към него), като макар да е довършил изпълнителното деяние, не
са настъпили предвидените в закона и исканите от него общественоопасни
последици.
В съдебно
заседание от страна на подсъдимия и неговия защитник бе направено искане за
предварително изслушване по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като подсъдимият
направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласи да не бъдат събирани доказателства по тези факти, а събраните
от досъдебното производство доказателства да бъдат ползвани при постановяване
на присъдата. Доколкото съдът намери искането за допустимо и съобразено с
разпоредбите на чл. 372, ал.3 и 4 от НПК, производството по делото протече
именно по реда, указан в глава двадесет и седма от НПК.
В съдебно
заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието. Пледира към съда наказанието на
подсъдимия да бъде определено при условията на чл. 54 от НК при превес на
смекчаващите обстоятелства – чисто съдебно минало, трудова ангажираност, грижа
за семейството , добра характеристика и изразено съжаление, като наказанията
лишаване от свобода и глоба бъдат ориентирани към минимума. Предлага от
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да бъде приспаднато времето на
задържане на лицето, като по отношение на същото се приложи института на чл.
66, ал.1 от НК, а вещественото доказателство да бъде отнето в полза на
Държавата.
Защитникът на
подсъдимия – адв. Т.Н.-П., с оглед процесуалното поведение на подзащитния си и
диференцираната процедура, по която протече производството, моли съда да наложи
наказание на подзащитния й в минимален размер, като изтъква, че са налице само
смекчаващи обстоятелства; паралелно с това пледира, че обществената опасност на
стореното от Д. е незначителна.
Подсъдимият
К.О.Д. поддържа становището на защитника си, признава фактите и обстоятелствата
от обвинителния акт, като по отношение на наказанието моли да бъде в минимален
размер.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият К.О.Д. бил правоспособен водач на МПС с
категории В, М, АМ и издадено СУМПС на 25.10.2012г., валиден до 25.10.2022г.
Притежавал собствено МПС – лек автомобил марка „**“, модел „***“ с рег. № ****,
с което на 23.01.2021г. следвало да транспортира свидетелите М.Р. и С.Р.от село
Д. п. до село К. и обратно, където двамата гостували.
На същата дата - 23.01.2021г. около 19,00 часа
полицейските служители – свидетелите Я.М.и А.В.- ************. Пловдив“,
участвали в СПО № ****/20.01.2021 г., със служебен автомобил марка „***“, модел
„***“ с рег. № ***, който били спрели в село К., на ул. „***“ в близост до №
***.
В изпълнение на служебните си задължения, свидетелите М.
и В. възприели движението на управляваното от подс.Д. *** и тъй като при
преминаване на автомобила покрай служебния на полицейските служители
забелязали, че водачът му – подс. Д. не използвал обезопасителен колан, подали
звуков и светлинен сигнал, за да спрат същото.
Полицейският служител – свид. Я.М.отишъл до автомобила на
подс. Д. и го поканил да представи документи за собственост на превозното
средство, контролен талон, СУМПС, поискал и личните карти на пътниците в купето
– свидетелите Р.и на самия него. Поисканите документи не били представени,
поради което свид. М. поканил подс. Д. да го последва до служебния автомобил,
след което му разяснил, че ще му бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение за нарушения на чл. 137а ал.1 от ЗДвП, че по време на
движение не използва обезопасителен колан, с който моторното превозно средство
е оборудвано и по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП – за това, че не носи свидетелство
за управление на моторно превозно средство и контролен талон към него.
Междувременно свид. А.В.извършил проверка в служебното устройство – таблет, с
което установил самоличността на подсъдимия и пътуващите в неговото превозно
средство свидетели Р.. Свид. В. започнал да съставя АУАН бл.№ *** и докато
попълвал същия, подс. Д. му предложил „да почерпи“ него и колегата му – свид.
М. В този момент подс. Д. се върнал до своето превозно средство и поискал от
свид. Р. парични средства, но свид. Р. не разполагал с банкноти в български
левове и му предоставил сумата от 10,00 евро, като му казал, че не е редно да
дава пари на полицаи. Въпреки забележката на свид. Р., подс. Д. взел банкнотата
и се върнал до полицейския автомобил, като решил да мотивира полицейските
служители да не изпълнят служебните си задължения, като преустановят
съставянето на АУАН във връзка с констатираните нарушения на правилата по ЗДвП.
В изпълнение на решението си подс. Д. вкарал едната си ръка през отворената
дясна врата на полицейския автомобил и се пресегнал към вътрешността му,
държейки полица за гражданска отговорност и едновременно с това пуснал върху таблета и банкнотата от 10,00
евро. Самото устройство било поставено
върху жабката на автомобила, като подс. Д. поставил банкнотата по начин,
който позволявал тя да бъде възприета и от двамата полицейски служители, като
им заявил, че ги дава, за да пият кафе.
Полицейските служители М. и В. възприели действията на
подс. Д., след което незабавно разпоредили на последния да остане на мястото,
на което се намирал и докладвали за случилото се в ОДЧ към РУ – Хисар при ОД на
МВР – Пловдив, като по този начин ясно демонстрирали отказ да приемат
предоставения от подсъдимия паричен дар. Малко след това на мястото пристигнал
автопатрул от РУ – Хисар при ОД на МВР – Пловдив, както и разследващ полицай,
който извършил оглед на местопроизшествие, изготвен бил и фотоалбум.
Подсъдимият Д. бил отведен в сградата на РУ-Хисар при ОД
на МВР-Пловдив, където в присъствие на полицейски служител свид. В. В. той
разказал за случилото се, включително, че за да не му бъде съставен акт от
спрелите го за проверка полицейски служители за това, че не е поставил
обезопасителен колан и не е носил със себе си СУМПС, е решил да им остави
сумата от 10,00 евро. По отношение на подс. Д. бил съставен АУАН № *** и същият
бил задържан за срок от 24 часа със Заповед рег. № *** – **/23.01.2021г.
За да постанови
присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно описаната по-горе
фактическа обстановка. Самопризнанието на подсъдимия по фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от всички събрани в хода
на воденото досъдебно производство доказателства – на първо място от показанията
на свидетелите М., В., В., както и от тези на пасажерите в автомобила,
управляван от подсъдимия – М. Р. и С. Р., а така и на свид. О. Д., както и от
приобщените писмени доказателства в хода на процеса - протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към същия /л.4-10/, справка съдимост на
подсъдимия, характеристична справка, писмо от Българска народна банка,
длъжностна характеристика на длъжността „полицай-старши полицай в група 03
„Сигма при сектор СПС към Отдел „Охранителна полиция“ МВР /л.42-44/, заповед №
***г. на Директора на ОДМВР Пловдив за провеждане на СПО /л. 45-47/, копие от
АУАН № ***/23.01.2021г. /л.49/, справка за нарушители КАТ /л.50/, заповед за
задържане /л.52/, приемо-предавателен протокол /л.54/.
Събраните по
делото доказателства, надлежно приобщени, установяват една непротиворечива
фактическа обстановка, изложена във внесения обвинителен акт, поддържана и от
прокурора в съдебно заседание. Така посочените доказателства в своята
съвкупност категорично подкрепят признанието на подсъдимия по фактите, като
мотивират възприемането им в онази пълнота и категоричност, която води до
изискуемия от закона несъмнен правен извод за съставомерност на престъпното
деяние, неговото авторство в лицето на подсъдимия и вина. Според настоящия съдебен
състав провеждането на производството по реда на диференцираната процедура по
глава 27 от НПК в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК не освобождава съда от
задължението да посочи кои доказателства подкрепят направеното от подсъдимия
самопризнание и анализира същите.
Относно времето и
мястото на реализиране на престъплението, признанието на подсъдимия се подкрепя
както от показанията на всички разпитани
по делото свидетели, така и от изготвените АУАН, протокол за оглед на местопроизшествие.
Фактът на управление
на моторното превозно средство – л.а. „***“ с рег.№ *** от подсъдимия вечерта
на 23.01.2021г. се признава от него и установява и от показанията на
полицейските служители, както и че същият при спирането му за проверка от М. и
В.не е бил с поставен обезопасителен колан и не е носил в себе си
свидетелството за управление на МПС и контролен талон. Тук е мястото съдът да
посочи, че показанията на всеки един от тези свидетели съдът кредитира като
незаинтересовани, логично изложени, непротиворечащи помежду си досежно
възприетите от тях обстоятелства, както и подкрепят признанието на фактите от
подсъдимия. Същото се отнася и до показанията на свидетелите Р.и. Свид. М. Р.
посочва, че подсъдимият поискал от него пари, за да почерпи полицейските
служители, на което свидетелят изрично му направил забележка, че това не е
редно. Досежно даването на банкнотата от 10 евро от страна на подсъдимия
и преследваната от него цел, признанието на подсъдимия по фактите се подкрепя и
от показанията на свидетелите В. и М., които описват аналогичен начин на
поставянето на банкнотата в полицейския автомобил. Изготвеният протокол за
оглед на местопроизшествие само подкрепя посочените гласни доказателства, като
фиксира и мястото, където е била установена банкнотата от 10 евро в патрулния
автомобил. С пускането на банкнотата през вратата на служебния автомобил върху
таблета по време, когато на Д. се е съставял акт за констатирани от свидетелите
М. и В. нарушения по ЗДвП, с адресиране в множествено число на съпровождащото
словесно изявление – че това е „да пият кафе“, възприето и от двамата
свидетели, подсъдимият е демонстрирал предназначението на сумата и към двамата
полицейски служители и е афиширал насрещните си от това действие очаквания.
Писмените
доказателства по делото – длъжностна характеристика на длъжността
„полицай-старши полицай в група 03 „Сигма при сектор СПС към Отдел „Охранителна
полиция“ МВР, писмо от Началник „Човешки ресурси4 ОДМВР Пловдви и заповед №
***. на Директора на ОДМВР Пловдив за провеждане на СПО - несъмнено
установяват, че по това време свидетелите В. и М. са били на служба и са
извършили проверката на подсъдимия при изпълнение на служебните си задължения,
както и заеманата от тях към този момент длъжност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Предвид на
изложеното по-горе, съдът намира, че с деянието си подсъдимият К.О.Д. е
реализирал от обективна и субективна страна състав на престъпление „подкуп“ по
смисъла на чл. 304а вр. с чл. 304, ал.1 от НК, като дори същото е довършено, а
не само останало на фазата на опита, тъй като с предоставянето на банкнотата
във фактическата власт на полицейските служители /оставянето й в автомобила/,
вече е прекъсна фактическата власт на даващия върху облагата /виж в този смисъл
и ТР № 1/12.03.2021г. по т.д.№ 1/2019г. на ОСНК на ВКС, т.2/. Тъй като обаче
обвинението е за деяние, останало на фазата на опита, съдът следва да признае
подсъдимия за виновен единствено за това, че на 23.01.2021г. в село Калояново,
област Пловдив е направил опит да даде подкуп – парична сума от 10,00 (десет) евро,
по курс на Българска народна банка за деня от 1,95583 лева за 1 (едно) евро, на
Я.И.М.и А.Х.В.в качеството им на полицейски органи – ***************** гр.
Пловдив“, за да не извършат задължения по служба, а именно – да не съставят акт
за установяване на административно нарушение за извършени от него на същата
дата нарушение по чл. 137а ал. 1 от Закона за движение по пътищата (по време на
движение не използва обезопасителен колан, с който моторното превозно средство
е оборудвано) и нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 от Закона за движение по
пътищата (не носи Свидетелство за управление на моторно превозно средство и
контролен талон към него), като макар да е довършил изпълнителното деяние, не
са настъпили предвидените в закона и исканите от него общественоопасни
последици – престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 18 ал.1, пр.2
от НК.
От обективна
страна подсъдимият на посочената дата и място е пуснал в служебния автомобил
върху таблета на свидетелите В. и М. банкнота от 10 евро с описан в протокола
за оглед на местопроизшествието сериен номер /иззета като веществено
доказателство/. Същата е била
предназначена и за двамата полицейски служители, спрели го за проверка, което,
както се посочи, недвусмислено е било афиширано от подсъдимия чрез адресиране
на съпътстващите това му действие думи и към двамата служители. Към този момент
той вече е бил спрян за проверка, били са констатирани нарушенията на ЗДвП,
допуснати от него – че не носи СУМПС и контролен талон, както и че управлява
моторното превозно средство без да е поставил обезопасителен колан, при
наличието на такъв в автомобила. При пускането на банкнотата, реакцията на
полицейските служители е била да докладват на ОДЧ за случващото се. Т.е.
служителите не приели предоставения им дар, като незабавно са предприели
действия по уведомяване на съответните органи на властта за извършеното от него
деяние. Вече се посочи, че подсъдимият от обективна страна е довършил
изпълнителното деяние, а фактът, че
свидетелите не са приели предоставената им облага, не е необходим елемент за
довършеността на деянието, т.е. съгласуваност на волите на страните за
престъплението по чл. 304а от НК при изпълнителното деяние „даде“, не е
необходима. Тъй като обаче обвинението е само за опит на престъпление по чл.
304а от НК, каза се вече, че съдът в тази случай разполага с процесуалната
възможност да признае подсъдимия за виновен само по обвинението, по което е
предаден на съд.
Несъмнено както
свидетелят Я.М., така и свид. А.В.поради заеманите от същите длъжности към този
момент в системата на МВР, са били полицейски органи. Съгласно представената
заповед на Директора на ОДМВР Пловдив са изпълнявали служебните си задължения.
В кръга на служебните им задължения е да работят по осигуряване на обществения
ред, предотвратяване и оказване съдействие при разкриване на престъпления и
нарушения на обслужваната територия. С даването на банкнотата от 10 евро
подсъдимият е целял да ги мотивира да не предприемат съответните действия,
които същите са били длъжни да предприемат по служба – да не му съставят акт за
установяване на административни нарушения – за това, че не е носил СУМПС и
контролен талон към същото и за това, че е управлявал без обезопасителен колан,
с който превозното му средство е било осигурено.
От субективна
страна престъплението е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
В настоящия казус
според съда изобщо не може да се коментира хипотезата за малозначителност на
деянието /в каквато насока защита изложи съображения/. Престъплението, за което
подсъдимият е предаден на съд, е поместено в глава 8 на Особената част на НК,
разглеждаща престъпленията против дейността на държавни органи, обществени
организации и лица, изпълняващи публични функции, а подкупът е едно от
най-тежките престъпления против дейността на държавните органи. Подкупът се
определя като престъпление, свързано с привличане на извънслужебни и то
користни моменти в мотивирането на длъжностното лице при осъществяване на
неговата служебна дейност, засяга в тежка степен обществените отношения,
свързани със нормалното функциониране и правилно развитие на обществото, а като
се отчете и конкретиката на казуса – допуснати нарушения по ЗДвП и целта на
подсъдимия
да избегне следваща се отговорност,
като подкупи именно контролиращите безопасността на движение по пътищата полицейски служители, правят неоснователни
доводите за явна незначителност /или липса/ на обществената опасност на
деянието.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За да наложи на
подсъдимия справедливо наказание и съобразно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът
прецени следното:
От една страна
като смекчаващи обстоятелства се отчетоха данните за личността на подсъдимия -
чисто съдебно минало, добри характеристични данни, трудова и семейна
ангажираност, прави впечатление и липсата на нарушения при управление на
моторно превозно средство от страна на подсъдимия. Наред с това изрази искрено разкаяние
за стореното. Макар признанието да е взето предвид от законодателя при
регламентиране на процедурата по чл. 371, т.2 от НПК, то следва да се отчете
същата непроменена позиция на подсъдимия още в хода на досъдебното
производство.
В казуса е безспорна
връзката между извършените
административни нарушения на подсъдимия и желанието му да избегне
следваща се отговорност, като подкупи контролиращите полицейски служители. В
случая подсъдимият е манифестирал пред свидетелите ясно и недвусмислено
решимостта и готовността си да ги стимулира материално /чрез предоставяне на
определена парична сума/, за да не извършат дължимите действия по служба и то
именно свързани с контрол движението по пътищата, каквато нормативна забрана
подсъдимият ясно е съзнавал, че е нарушил. Що се касае до корупционната цена,
тя е такава, каквато подсъдимият е преценил, че има възможност в конкретния
казус да плати. От друга страна, престъплението по чл.
304а НК не е с имуществен характер и размерът на предложената облага не би
могъл сам по себе си да повлияе в решаваща степен нивото на укоримост на
извършеното.
Изложените
обстоятелства мотивират съда да определи на подсъдимия наказание в съответствие
с нормата на чл. 54, ал.1 от НК. Не се отчитат изложените смекчаващи
обстоятелства като многобройни или някое от тях да е изключително такова, щото
и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко.
Като прецени
изложените по-горе обстоятелства, съдът намери, че справедливо на обществената
опасност на подсъдимия и деянието
определяне на наказание от девет месеца лишаване от свобода – в размер
малко над минималния такъв, но далеч под средния и ГЛОБА, също в размер,
по-близък до минималния - в размер на
200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА. В съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, във
вр. с чл.58А ал.1 от НК, съдът редуцира наказанието лишаване от свобода с една
трета или същото бе наложено в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, който
размер на наказанията и по вид, съдебният състав оцени като адекватни да
санкционират подсъдимия за конкретно извършеното от него деяние. Така ще бъдат
постигнати целите по чл. 36 от НК.
Тук следва само
за прецизност да се посочи, че за наказанието „глоба“, което се определи, съдът
съобрази сочените от подсъдимия в залата пестеливи данни за имотното си
състояние /доходи от трудова дейност и липса на други такива на фона на
необходимост сам да издържа семейството си предвид липсата на трудова
ангажираност на съпругата му, която отглежда малолетните им деца/.
Досежно
наказанието лишаване от свобода, съдът намери, че нужният
поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект, каквито са смисълът
и целите на наказателното санкциониране, ще се постигнат с отлагане на изпълнението
на наказанието по реда на чл.66, ал.1 НК, за приложението на който институт
няма формална пречка, за срок от ТРИ ГОДИНИ. Този извод на съда се базира на
обстоятелството, че подсъдимият е и трудово ангажиран понастоящем и
преимуществено той полага грижи за осигуряване доходите за отглеждане на
семейството му, както и изводимо от добрите характеристични данни на същия.
Времето на
задържане на подсъдимия по реда на ЗМВР следва да се приспадне от изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода на основание чл.59, ал.1 от НК, считано от
23.01.2021г. до 24.01.2021 година.
Приобщеното по
делото веществено доказателство – банкнота с номинал от 10 евро със сериен №
***, следва на основание чл.307е от НК, след влизане на присъдата в сила, да се
отнеме в полза на Държавата.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: