Р Е Ш Е
Н И Е
№ 32
град Велико Търново, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря П.И. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 690/2021 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба, подадена от Т.А. *** против
Заповед № 308з-203/05.10.2021 г. на началника на РУ – Омуртаг при ОД на МВР –
Търговище, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 197, ал.
1, т. 1 и чл. 198, ал.1 и ал. 3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание
„мъмрене“ за срок от 1 месец. Жалбоподателят
твърди, че заповедта е издадена при липса на сочените в нея правни основания,
при неясни и необосновани мотиви, в противоречие с материалноправните
разпоредби и при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, и при несъответствие с целта на закона. Излага доводи, че във връзка с
констатациите на дисциплинарната комисия бил дал писмени обяснения в които
заявил, че определя психо-физичното си състояние като такова, подходящо за
изпълнение на задълженията си в район, който е безлюден по това време на
денонощието и през този часови график няма движение на МПС. Сочи, че служебният
автомобил бил позициониран на такова място, което има пряка видимост към
пътните артерии, още повече, че изпълняваните задължения се извършвали в
тъмната част на денонощието и движението на МПС с включени фарове се виждало
отдалеч, при което с колегата си имали достатъчно време да реагират за да го
спрат и извършат нужната проверка. Счита, че в дисциплинарното производство са
допуснати множество нарушения на закона и не е разкрита обективната истина. В представена писмена защита се твърди неправилна квалификация на
нарушението. По тези съображения иска от съда да отмени обжалваната заповед,
като му се присъдят направените по делото разноски.
Ответната страна по
жалбата – началникът на
Районно управление Омуртаг при Областна дирекция на МВР – Търговище, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна по
съображения, развити в представена писмена защита.
Излага доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, след изясняване на
фактическата обстановка и при спазване на материално и процесуалноправните
изисквания.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Между страните по делото
не се спори, че Т.А. е държавен служител от МВР, като същият със Заповед №
363з-1174/27.07.2020 г. е бил назначен на длъжността младши автоконтрольор II
степен в група „Охранителна полиция“, РУ-Омуртаг при ОД на МВР – Търговище, със
специфично наименование на длъжността младши инспектор. Съгласно Свидетелство
за първоначално професионално обучение на Академията на МВР, за периода
18.11.2019 г. – 07.07.2020 г. жалбоподателят е завършил успешно извънреден курс
за младши изпълнителски дейности „полицай“, „водач на оперативен автомобил II
степен“ и „младши автоконтрольор II степен“. Не се спори също
така, че на 01.06.2021г. жалбоподателят е назначен наряд нощна смяна с
автомобил рег. № *** заедно с мл. инспектор П.К.П.. С писмо рег. №
7855р-5160/16.06.2021 г. на дирекция „Вътрешна сигурност“ е посочено, че при
извършен мониторинг и при преглед на видеофайлове е установено, че на
01.06.2021 г. полицейските служители, назначени в наряд нощна смяна със
служебен автомобил с рег. № ***, числящ се към ОДМВР-Търговище, периодично пред
определен интервал от време затварят очи и видимо спят, като си поставят
служебните шапки на главите и покриват с тях очите си.
Със Заповед № 308з-150/14.07.2021
г. на началника на РУ-Омуртаг е образувано дисциплинарно производство срещу Т.А.
и П.П., като със заповедта е определен и дисциплинарно разследващ орган, който
да проведе дисциплинарното производство. Заповедта е съобщена на жалбоподателя
на 16.07.2021 г. На същата дата от негова страна е направено искане на
основание чл. 205, ал. 3 от ЗМВР да бъде подпомаган в защитата си от конкретен
служител от РУ-Омуртаг, което искане е уважено. В хода на дисциплинарното
производство са събрани писмени и веществени доказателства, като на 27.07.2021
г. жалбоподателят и подпомагащият го служител са запознати със събраните
доказателства, в т.ч. с видеофайловете от камерата в автомобила, за което са
съставени съответните протоколи. На 05.08.2021 г. до А. е изготвена и връчена
покана за даване на писмени обяснения по конкретно поставени въпроси. Такива
обяснения са депозирани на 10.08.2021 г. За приключване на производството дисциплинарно
разследващият орган е изготвил обобщена справка № 308р-13025/12.08.2021 г. На
30.08.2021 г. жалбоподателят е поканен да се запознае с обобщената справка и е
уведомен, че има право да даде допълнителни писмени обяснения или възражения в
срок от 24 часа пред дисциплинарно наказващия орган. Обобщената справка е връчена
на жалбоподателя на 02.09.2021 г. Във връзка с нея А. е направил писмено
възражение на 03.09.2021 г., адресирано до началника на РУ-Омуртаг.
Дисциплинарното
производство е завършило с постановяване на оспорената Заповед № 308з-203/05.10.2021
г. на началника на РУ – Омуртаг при ОД на МВР – Търговище, с която на основание
чл. 194, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 1 и чл. 198, ал.1 и ал. 3
от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец. От
фактическа страна е посочено, че при обстойния запис на видеофайловете се
установява следната фактическа обстановка: Около
от 00.17ч. на 01.06.2021 г. служителите се намират по маршрут № 4 от Участък
„Антоново Север" и са вътре в служебният автомобил per. № *** с местоположение 0,1 км. от град
Антоново, като Т.А. е поставил телефон върху коленете си. В 00.17ч. на
01.06.2021 г. служителят е със шапка на главата си, като по този начин закрива
очите си, стои неподвижно 2-3 минути, като главата сочи посоката на мобилния
телефон. Между 00.21 ч. до 00.22 ч. А. се раздвижва, като в този момент е с
отворени очи. Впоследствие между 00.22 ч. и 00.25 ч. А. е неподвижен на
седалката. Между 00.30 ч. до 00.31 ч. А. се раздвижва с отворени очи, гледа
телефона си, който е поставен на коленете му. От 00.33 ч. до 00.34 ч. А. се
движи и е с отворени очи. Тези действия се повтарят периодично до 00.41 ч. От
00.41 ч. до 00.51 ч. А. е неподвижен на седалката, шапката е на главата, очите
не се виждат, главата е в посока към телефона. От 00.52 ч. до 00.53 ч. Т.А. е
неподвижен. В 01.02 ч. до 01.05 ч. А. се оглежда и се занимава с телефона. От
01.06 ч. до 01.17 ч. А. е неподвижен с шапка на главата, като се забелязва, че
е със затворени очи. Същите действия на служителя продължават и в периода между
03.30 ч. до 03.42 ч. на 01.06.2021 г. по маршрут № 2 от Участък „Селски" с
местоположение 0,4 км. от град Омуртаг. За времето от 04.37 ч. до 05.27 ч. на
01.06.2021 г. на място на контрол № 2 от маршрут № 2 на Участък „Селски“ с местоположение 0,7 км. от Омуртаг служителя, стоящ на предна
лява седалка А. е отпуснат и излегнат на седалката, със
затворени очи и глава назад.
В
мотивите на заповедта е посочено, че от гореописаното не може да се направи
категоричен извод, че служителят спи, въпреки че е със затворени очи. Тези
твърдения се подкрепят от честите му движения и занимаване с мобилния телефон. Посочено е, че с тези си
действия жалбоподателят не е изпълнил служебните си задължения при
осъществяване на пътен контрол чрез методите, формите и способите,
регламентирани в чл. 39, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от Инструкция № 8121з-749 от 20
октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по
контрол на пътното движение, като нарушени са и чл. 51, ал. 1 и чл. 80, ал. 1
от същата инструкция. Дисциплинарно наказващият орган е анализирал тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя, като е приел,
че в случая се касае за нарушение, което е изолиран случай в работата на А..
Предвид това е счел, че налагането на дисциплинарно наказание по чл. 200, ал.
1, т. 11 от ЗМВР за допуснатото неизпълнение на служебните задължения и в
най-ниския предвиден от закона размер би било несъразмерно тежко и
несъответстващо на тежестта на нарушението, поради което допуснатото нарушение
следва да се прецени като маловажно по смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР и
дисциплинарното наказание се наложи на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 във
връзка с чл. 197, ал. 1, т. 1 и чл. 198, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР.
Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 06.10.2021 г. Недоволен от заповедта, А. я е оспорил пред Административен
съд – Търговище /който я е препратил по подсъдност на Административен съд –
Велико Търново/ с жалба, подадена чрез ответника на 11.10.2021 г.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в окомплектованата
административна преписка, както и допълнително представени писмени
доказателства от ОД на МВР – Търговище и Центъра за специализация и
професионална подготовка – гр. Казанлък при Академията на МВР.
Съдът намира, че жалбата е
допустима като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в
законоустановения срок.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Оспорената заповед е издадена от
компетентния съгласно чл. 204, т. 4 от ЗМВР орган и при спазване изискванията
за форма. В съответствие с нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР в заповедта са
посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
При постановяване на обжалвания акт не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В процесния случай не се касае за тежки нарушения на
служебната дисциплина, поради което предвидените правила в чл. 207 от ЗМВР са
неотносими към настоящото дисциплинарно производство. Дисциплинарното
производство е образувано със заповед на компетентния орган, с която е
определен и дисциплинарно разследващ орган. Резултатите от проверката са
обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието
е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 196, ал. 1 и
ал. 2 от ЗМВР. Наказващият орган е спазил изискванията на нормата на чл. 206,
ал. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба, дисциплинарно наказващият орган е
длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния
служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от
държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения. Смисълът на този текст е да осигури възможност на служителя да се
запознае с твърдяното нарушение, да изрази отношението си към него, да обясни поведението
си и евентуално да представи доказателства. В случая целта на закона е
постигната – на А. е осигурена възможност да обясни позицията си по случая
(обяснение от 10.08.2021 г.), както и да изрази становище след запознаване с
резултатите от проверката (обяснение от 03.09.2021 г.). Писмените обяснения са
адресирани до дисциплинарно наказващия орган, който ги е приел преди издаване
на оспорената заповед, което изрично е отразено в нея с полагането на имената, длъжността,
датата и подписа на лицето. Същите са подробно обсъдени в оспорената заповед. По
този начин изискванията на закона се изпълнени и правото на защита на служителя
не е накърнено. От съдържанието на оспорената заповед е видно, че началникът на
РУ-Омуртаг изрично се е позовал на доказателствата, събрани в хода на
дисциплинарното производство и изготвената обобщена справка на дисциплинарно
разследващия орган.
По спазването на материалния закон:
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че дисциплинарната простъпка, за която е санкциониран
служителят, не е доказана. Изложените фактически обстоятелства в оспорената
заповед кореспондират изцяло на доказателствения материал. В справката,
цитирана по-горе изрично е отбелязано, че за определени периоди от време на
01.06.2021 г., през които служителят е бил в наряд за контрол върху пътното
движение, същият стои неподвижно в служебния автомобил с шапка на главата,
закриваща очите му или със затворени очи, отпуснат и излегнат на седалката с
глава назад. Съдът не е възприел лично видеофайловете, но съгласно практиката
на ВАС това не е процесуално нарушение, тъй като съдържанието им е пресъздадено
в писмените доказателства, приети като част от административната преписка без
оспорване в съдебната фаза на производството. За тези времеви периоди жалбоподателят
не е изпълнил служебните си задължения да осъществява дейности по пътен
контрол, чрез използване на формите и методите на пътен контрол, определени в чл.
39, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Инструкция № 8121 з – 749 от 20.10.2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. С
деянието си младши инспектор Т.А. виновно е нарушил чл. 80, ал. 1 от Инструкция
№ 21 з – 749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение, а именно „Основна задача на
служителя, осъществяващ дейност по пътен контрол, е да следи за спазването на
правилата за движението, сигурността и безопасността на движението по пътищата,
предотвратяването на нарушенията и опазването на обществения ред“.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта, тъй като липсвали
доказателства, че същият бил запознат срещу подпис с Инструкция № 8121з-749 от
20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по
контрол на пътното движение. Съгласно представената длъжностна характеристика
на длъжността Младши автоконтрольор II-I степен в сектор/група „Охранителна
полиция“/ група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“/участък към
районно управление при ОДМВР, за която липсва твърдение от жалбоподателя, че не
му е връчена, служителят следва да познава нормативните документи, свързани с
контрола на автомобилния транспорт и безопасността на движението, както и
нормативните документи, свързани с организацията на патрулно-постовата дейност.
Такъв нормативен документ е посочената Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври
2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на
пътното движение, издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл.
30, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните
работи. Този нормативен акт е обнародван в ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г., както и
последващите му изменения и допълнения, т.е. се счита, че същият е доведен до
знанието на всички граждани на страната, в т.ч. и на жалбоподателя, който е
длъжен да го познава и прилага по силата на длъжностната си характеристика.
Описаното поведение на жалбоподателя
правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР –
неизпълнение на служебните задължения. С оглед конкретната фактическа
обстановка – неизпълнение на задълженията през кратки периоди от време и
нарушението е допуснато през нощта при слабо, почти никакво движение на МПС,
правилно е прието, че налагането на наказанието по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР /порицание/ е несъразмерно тежко, а нарушението се явява маловажно по
смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР, поради което на основание чл. 198, ал. 1 и
ал. 3 от ЗМВР следва да се наложи най-лекото наказание „мъмрене“ в минималния
предвиден от закона размер от 1 месец.
Не могат да бъдат споделени
възраженията на жалбоподателя, свързани с фактическата обстановка към момента
на извършване на нарушението. Дали служителят би могъл да наблюдава пътното
движение, седейки в автомобила по начина, описан в заповедта, при конкретната
ситуация е въпрос, относим към тежестта на нарушението. Обстоятелството каква
точно е била пътната обстановка през този период също е релевантна към оценката
на тежестта на нарушението /и тя е взета предвид от наказващия орган, видно от
мотивите на заповедта/, но не и към преценката извършено ли обсъжданото
нарушение на служебните задължения. Професионално отговорното поведение на
служителите изисква да изпълняват задълженията си по осъществяване на пътен
контрол по време на дежурство в предписания в нормативната уредба и вътрешните
правила начин. В случая, макар и за кратък период и при незначително отклонение
по см. на чл. 198, ал. 2 ЗМВР, тези задължения не са били изпълнявани в необходимия
обем и начин от служителя, за което е санкциониран дисциплинарно. Дисциплинарно
наказващият орган правилно е отчел релевантните за вида на дисциплинарното
наказание факти и е наложил най - лекото предвидено в закона по чл. 198, ал. 1 ЗМВР - "мъмрене" за срок от един месец.
Въпреки изхода на делото в полза на
ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са
претендирани от него.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.А. *** против Заповед
№ 308з-203/05.10.2021 г. на началника на РУ – Омуртаг при ОД на МВР –
Търговище. |
Решението не подлежи на
касационно оспорване на основание чл. 211, изр. последно от ЗМВР.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: