М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 6029 по описа за 2020 година на
ПРС, Втори нак.състав
Производството по делото е образувано
по повод внесен в съда обвинителен акт от Районна прокуратура гр.Пловдив срещу Л.Г.Е. ***, ЕГН ********** с обвинение за извършено престъпление по
чл.354а, ал.3, т.1 от НК за това, че на 07.05.2020г. в гр. Пловдив,
без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – бяло прахообразно вещество с нето тегло 1.728 грама и съдържание на активен компонент
– амфетамин 21.7 тегловни
%, на стойност 51.84 лева по цени на
наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството съгласно
Приложение № 2 от Постановление на МС № 23 от 29.01.1998г.
Производството по делото пред съда се разви по реда на
глава ХХVІІ от НПК, по желание на подсъдимия Л.Е. и неговия защитник адв.А. М., в частност по процедурата на чл.371, т.1, НПК,
които изразиха съгласие да не се разпитват свидетелите и вещото лице, а при
постановяването на присъдата да се ползват протоколите от разпитите и
експертното заключение.
Прокурорът поддържа обвинението като
доказано от фактическа и правна страна. Предлага на съда да постанови присъда,
с която да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от
свобода в размер към законодателно определения минимум. От представителят на
прокуратурата се предложи, след определяне на наказанието, да се приспадне
времето през което подсъдимия е бил задържан в хода на досъдебното
производство. Предложи се от представителят
на прокуратурата да се отнеме в полза на държавата остатъкът от наркотичното
вещество, изпратено в ЦМУ–София и същото да се унищожи като вещ, чието
притежание е забранено от закона. Предложи се също направените по делото
разноски да се възложат в тежест на подсъдимия.
Подсъдимият Л.Е.
се явява и лично участва в наказателното производство. Признава вината си и
заявява държане за лична употреба на наркотичното вещество. Изразява съжаление
от извършеното, както и че си е взел поука от случилото се. При личната си
защита поддържа пледоарията на своя защитник и поиска да се прекрати делото
като маловажен по ал.5.
Адв.А.М. – защитник на подсъдимия Е. изразява съгласие производството по делото да
протече по реда на чл.371, т.1 от НПК. След обстоен анализ на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства счита, че извършеното
от него деяние не следва да
се подведе под нормата на
чл.354а, ал.3 от НК, тъй като обществената опасност и на деянието
и на неговия подзащитет са с ниска степен. С оглед на личната превенция
предлага на съда неговият подзащитен да бъде
подведен под отговорност по чл.354а, ал.5 от НК и да му се наложи предвиденото в тази норма наказание.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с доводите
и становищата на страните, приема за установено
следното:
На 07.05.2020г. свидетелите С.Н. и М.А. – полицейски служители, с
месторабота 02 РУ МВР Пловдив изпълнявали служебните си задължения като *** от
19:00 часа на 07.05.2020г. до 07:00 часа на 08.05.2020г.
На 07.05.2020г. около 21 часа
свидетелите Н. и А. извършвали обход в района на бул.„Христо Ботев“ и Младежкия
хълм в гр.Пловдив. Двамата забелязали, че от южната страна на хълма бил
паркиран лек автомобил с марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК“ с рег. № ****, в който
се намирали две лица. Полицейските служители решили да извършат проверка на
лицата, при която установили, че на шофьорската седалка на автомобила е седнал
подсъдимия Л.Е., а до него на пасажерската седалка бил свидетел И.Ч.. По време
на проверката на полицейските служители им направило впечатление, че
подсъдимият Е. бил силно притеснен, зениците
на очите му били разширени, започнал да
трепери и непрекъснато поглеждал към предния десен джоб на панталона си.
Свидетел Н. го попитал дали държи у себе си вещества, забранени от закона, при
което подсъдимият Е. извадил от джоба на панталоните си бяла пластмасова сламка
и пластмасова кутийка, по които имало следи от бяло прахообразно вещество. Подсъдимият Л.Е. обяснил пред полицейските
служители, че той и свидетел Ч. са си „правили линийки“ с амфетамин.
След това свидетелите Н. и А. попитали подсъдмия Е.
дали има други забранени вещества, а той им отговорил, че в подлакътника
между двете предни седалки на автомобила държи амфетамин,
който бил в кутийка с надпис „Centrum”. За посоченото наркотично вещество
свидетел Ч. не е знаел за неговото наличие и местодържане. Подсъдимият Е. обяснил на полицейските служители, че работи
като дисководещ в клуб „Оникс“ и оттам се е снабдил с амфетамина.
С
Протокол за доброволно предаване, на
07.05.2020г. подсъдимият Е. предал на свидетел С.Н. 1 брой бял на цвят съд, с цилиндрична форма с
надпис „Centrum”, в който имало 1
брой бучка, сухо бяло вещество с неправилна форма с размери около 1.5 см на 1.5
см; Един брой бяла на цвят пластмасова сламка с остатъци от
сухо бяло вещество и Един брой кутийка с надпис „Discard solution after each use“, по която имало
следи от бяло, сухо вещество. В протокола за доброволно предаване подсъдимият Е. саморъчно написал, че предадените вещи са
негови, а бучката бяло вещество е амфетамин, който
бил взел от приятел.
В хода на образуваното досъдебно
производство при разпита като свидетел на лицето И.Д. Ч. било посочено, че на
07.05.2020г. се срещнал със подсъдимия Л.Е. с когото са приятели. Двамата пили бира и решили да се снабдят с амфетамин. Подсъдимият Е. се обадил по телефона на
неустановено по делото лице, с което се срещнал в ж.к.„Тракия“ и от който
закупил неустановено количество амфетамин за сумата
от 20 лева. Свидетел Ч. дал на подсъдимия Е. сумата от 10 лева. Подсъдимият Е. и свидетел Ч. се придвижвали с ползвания от
Е. автомобил Мерцедес“, модел „ЦЛК“ с рег. № ****. Двамата минали през денонощен
магазин в района на Централна гара, откъдето си закупили бира, след което Е.
паркирал автомобила си до Младежкия хълм в гр.Пловдив, където двамата
употребили закупеното наркотично вещество и където били установени от
полицейските служители.
В досъдебното производство от заключението на вещото лице М.Й.С. се установява, че представеното за изследване
бяло на цвят вещество е с нето тегло
1,728 гр. и съдържа 21,7 тегловни
% амфетамин. Вещото
лице е посочило в заключението си че по вътрешните повърхности на представените
1 бр. бяла пластмасова тръбичка и 1 бр. пластмасова кутийка се доказва наличие
на следи от амфетамин.
След провеждането на изследването е останал остатък в размер на 0.321
грама, който бил изпратен за съхранение на Агенция Митници, Централно
митническо управление, отдел „Борба с наркотрафика“ гр.София.
Съгласно приложение № 2 от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството
стойността на амфетамин с нето тегло 1.728 грама
възлиза на 51.84 лева.
Съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 на Списък I от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични амфетаминът
е вещество с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотреба с него и е забранен за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Привлечен като обвиняем в хода на досъдебното производство Л.Г.Е. е признал
вината си и дал кратки обяснения за придобиване за лична употреба. Изразил
критичност по отношение на своето поведение.
Така възприетите от настоящата
съдебна инстанция фактически констатации са установени по безспорен и
категоричен начин въз основа на приобщените в хода на досъдебното производство доказателствени материали, чието обсъждане е процесуално
допустимо съгласно изричната разпоредба на чл.378, ал.2 от НПК, регламентираща
едно от изключенията от принципа на непосредственост по чл.18 от НПК. За
установеността на възприетите фактически констатации съдът кредитира
обясненията на подсъдимия Л.Е. дадени в хода на съдебното производство като
обективни, логични и не отричащи се от другите приети по делото доказателства.
От приетите гласни доказателства – показания на свидетелите С.Н. Н., М.В. А. и И.Д.
Ч. се установи, че установеното количество наркотично вещество държано от
подсъдимия е било за лична употреба, закупено от неустановено по делото лице.
За установеността на възприетите фактически констатации съдът кредитира изцяло
приетите по делото писмени доказателства, включително и заключението на вещото
лице – М.С., които не се оспориха от страните.
Предвид
установената фактическа обстановка, която се признава от подсъдимия Л.Е. съдът приема, че от обективна страна на 07.05.2020г.
в гр.Пловдив подсъдимият Л.Е. е упражнявал фактическа власт върху наркотично
вещество общо 1.728 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент
амфетамин 21.7 тегловни % на обща стойност 51.84
лева.
Амфетаминът
фигурира в Приложение № 1 към чл.3, ал.1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични и Списък № 1 - Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от употребата
с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Фактическата власт подсъдимият упражнявал без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, тъй като от обективна
страна е установено, че не е притежавал такова разрешение.
Следователно, като е държал
нерегламентирано наркотично вещество амфетамин от обективна страна подсъдимият Е. е осъществил
от състава на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Деянието е извършено при форма на
вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият Е. е знаел,
че без съответно разрешение няма право да притежава наркотични вещества,
разбирал е, че с действията си извършва противоправно
деяние, и е целял да държи в себе си забранени от закона високорискови
наркотични вещества.
Извършеното от подсъдимия Л.Е. деяние
не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 от НК, защото
вредните последици от него не са незначителни и смекчаващите обстоятелства не
занижават обществената опасност на престъплението до степен по-ниска от
обикновените престъпни прояви от същия вид. В съдебната практика трайно се
приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл.93,
т.9 от НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид.
Маловажността на случая следва да се определя не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, ако има такива,
които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид (в същия смисъл и ТР №
23/81 г. на ОСНК на ВС). Преценката дали едно деяние представлява маловажен
случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус,
отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета
му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното.
В случая се касае до държане на
високорискови наркотични вещества за лична употреба, но количеството и
стойността на предмета на деянието несъмнено е съществен белег при преценката
на маловажността на случая, и в тази връзка следва да се съобрази, че нито
количеството, нито стойността на веществото са пренебрежимо малки, доколкото
стойността на наркотичното вещество е в размер от 51.84 лева. Прави
впечатление, че намереното количество наркотик в подсъдимия, както и
употребения такъв не са били в една единствена опаковка, а са били сложени в
две различни опаковки (кутийки) което
навежда на извод, че това не е била еднократна доза, а е могло да бъде
употребено на няколко пъти. Данните за личността на дееца несъмнено имат
отношение към преценката дали случаят е маловажен, но те не са единствените за
такава преценка. Видът на държания от подсъдимия наркотик, разпределението му в
две опаковки, мястото за съхранение, неговото количество и равностойност, данни
за предхождащи случая употреба на наркотични вещества разкриват типичните
прояви на престъпление от този вид – чл.354а, ал.3, т.1 НК, а не маловажен
случай по ал.5 от същия текст на НК. Съвкупната преценка на всички
обстоятелства, свързани с деянието и личността на подсъдимия следователно, не
може да обоснове извод за значително занижена степен на обществена опасност на
конкретното деяние и на конкретния деец.
При индивидуализация на наказанието
съдът отчете установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства,
които са многобройни, а именно: млада възраст, признаване на вината, критичност
в оценката на поведението си, изразено съжаление за извършеното, добри
характеристични данни и сравнително ниска стойност на предмета на
престъплението.
Разпоредбата на чл. 354а, ал. 3, т.1
от НК предвижда наказание лишаване от свобода в размер от една до шест години и
глоба от две хиляди до десет хиляди. С оглед на посочените и приети по-горе
правни квалификации за извършеното от подсъдимия престъпление, като съобрази с
целите на наказанието по чл. 36 НК, както и с обстоятелствата по чл.55, ал.1,
т.1 от НК, съдът счита, че на подсъдимия Л.Е. следва да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца. Към датата на извършване на
престъплението подсъдимият не е бил осъждан, поради което изтърпяването на
наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено за срок от три
години на основание чл.66, ал.1 от НК. На основание чл.55, ал.3 от НК съдът
счете че не следва да наложи кумулативно
предвиденото наказание глоба. В хода на досъдебното производство подсъдимия Е.
е бил задържан по ЗМВР за 24 часа, което време съдът приспадна от определеното наказание лишаване от свобода
в размер на шест месеца на основание чл.59, ал.2, вр.
ал.1, т.1 от НК
На основание чл.354а, ал.6 от НК
съдът отне в полза на Държавата вещественото доказателство – 0.321 грама амфетамин
изпратен на съхранение на
ЦМУ гр.София , като
постанови след
влизане на съдебни акт в
сила същото да се унищожи
по предвидения ред.
С оглед обстоятелството, че подсъдимият Е. беше признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, на същия следва да се възложат направените по делото
разноски. Поради което съдът го осъди да заплати на ОД на МВР Пловдив направените
по делото разноски в размер на 82.39 лева / осемдесет и два лева и тридесет и девет стотинки/.
Мотивите за извършване на престъплението се дължат на
незачитане установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът
постанови своя съдебен акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.