Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 26.10.2018г. гр.Царево
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд наказателен състав
На девети октомври две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Мария
Москова
секретар Стефка Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 496/2018г. по описа на РС-Царево,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от
„*******“ ***** с ЕИК ****** и седалище
и адрес на управление: гр. *****, ул.“****“ №*, срещу Наказателно постановление
№ **********., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите
Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за
защита на потребителите (КЗП, РД Бургас), с което за нарушение на чл.114 т.2 от
Закона за туризма е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000 лева на основание чл.208 от ЗТ. С жалбата се
твърди, че атакуваното постановление е незаконосъобразно и неправилно, поради което се моли за отмяна на
наказателното постановление.
В с.з. за дружеството,
редовно уведомено, се явява надлежно упълномощен процесуален представител
мл.адв.Н., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
В с.з. за ответната страна - КЗП, РД Бургас, редовно
уведомена, процесуален представител не се явява.
Въз основа на събраните
доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
По повод месечна кампания на Комисия
за зашита на потребителите за извършване на проверки в туристически обекти по
спазване изискванията на Закона за туризма и Закона за защита на потребителите,
св. Ст.С. ***/ заедно с колегите си Г. и Р. извършили проверка на 07.07.2017 г. в 00,08 ч. в обект - ******** „******",
находящ се в гр,******, обл.*****, ул.”****”№* и стопанисван от дружеството
жалбоподател. При проверката служителите на КЗП
установили, че заведението имало
два броя тоалетни клетки - една за мъже и една за жени, в които към момента на
проверката имало само студена вода. Над входа на обекта е имало поставен светещ
рекламен надпие „******", без да е било посочен вида на обекта. При
проверката в присъствието на управителя били преброени местата в заведението и
било установено, че същите са 95 места. За нуждите на проверката от търговеца
били изискани допълнително да представи посочените от проверяващите писмени
документи, от които било установено, че обекта разполагал с удостоверение за
категоризация № ****/*****. с утвърдена категория една звезда за *****, в което
за капацитет са описани 95 места. Констатациите на проверяващите за спазване на Наредбата по чл.121 ал.5 от ЗПП са обективирани в констативен протокол за извършената проверка №К-0259507/07.07.2017г.
и приложението към него и Констативен протокол за проверка по
документи №К-0106438/09.07.2017г. с приложение към него /л.26-37/, а в последствие съставили и втори чек-лист /л.30-35/.
Въз основа на констатациите от
проверката, че в обекта с 95 места има само два броя тоалетни, а съгласно „НКМНЗХРПОКОПСДПК“,
заведенията за бързо обслужване с капацитет над 75 места трябва да имат 2 броя
тоалетни за жени и 2 броя тоалетни за мъже, актосъставителят С. приел, че
дружеството е нарушило разпоредбата на чл.114 т.2 от ЗТ, поради което на
09.07.2017г. съставил против дружеството Акт за установяване на административно
нарушение №0043175/09.07.2017г. /л.22-24/, препис от който е връчен на
управителя на дружеството и подписан от него с възражение.
Въз основа на така съставения АУАН,
Директорът на КЗП РД-Бургас издал
атакуваното Наказателно постановление № *********., в което фактическата обстановка,
констатациите и изводите са същите както в АУАН, дадена е същата правна
квалификация на нарушението като такова по чл.114 т.2 от ЗТ и на
дружеството-жалбоподател е наложена че
„имуществена санкция” в размер на 1000 лева на основание чл.208 от ЗТ.
Препис от така съставеното НП е бил
връчен на дружестото-жалбоподател на 30.07.2018г., видно от известието за
доставяне /л.19/ Жалбата срещу НП е подадена на 06.08.2018г., видно от входящия
регистрационен номер на АНО /л.3/.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока за обжалване и от надлежно лице, посочено като нарушител, поради което
същата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните
съображения:
Настоящото производство е от административно- наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние
извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като
нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на
административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е.
посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се
прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в
случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на
противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест
на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда,
че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени
изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния казус, съда съобрази следното:
Обжалваното НП е издадено от
упълномощен за това орган, с оглед чл.232, ал.2 от Закона за туризма
/ЗТ/ и Заповед № 287/22.04.2015г. на Председателя на КЗП, поради което издалото НП лице е компетентно.
С оглед
длъжностното качество на актосъставителя и във връзка с чл.232, ал.1 от ЗТ
и Заповед № 386 ЛС/22.04.2015г., съдът намира, че АУАН е съставен от компетентен орган, при
изпълнение на неговите служебни задължения.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено в рамките на шестмесечния срок. Разгледано по същество
обаче НП е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения,
като съображенията на съда за това са следните:
Посоченото правно
основание на деянието, за което жалбоподателят е санкциониран, е чл.114 т.2 от Закона за туризма, съгласно която
„лицата извършващи хотелиерство и/или ресторантьорстно в туристически обекти по
чл.3,ал.2,т. 1,2 и 3 са длъжни да предоставят туристически услуги в туристически
обект, който отговаря на изискванията за определената му категория, съгласно
Наредбата по чл.121, ал.5“. Следователно посочената правна норма на чл.114 т.2
от ЗТ е бланкетна и съдържанието на същата трябва да се запълни с конкретна правна
норма на Наредбата по чл.121, ал.5 от ЗТ.
Пълното наименование на наредбата по
чл.121, ал.5 от ЗТ е НАРЕДБА за изискванията към местата за
настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на
категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на
категорията / НИМНЗХРРОКОПСДПК /.
В атакуваното наказателно постановление АНО
сочи на задължения на дружеството, произтичащи от „НКМНЗХРПОКОПСДПК“, без да са
посочени конкретни разпоредби, от които произтичат тези задължения. АНО не е
посочил ясно нито в АУАН, нито в НП и конкретните разпоредби от НАРЕДБАТА за изискванията към местата за настаняване и заведенията за
хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване,
спиране на действието и прекратяване на категорията, които са били
нарушени, нито е изписал пълното
наименование на посочената наредба, като се е ограничил с посочване само на
абревиатурата на нормативния акт, който счита че е бил нарушен -
„НКМНЗХРПОКОПСДПК“. Следва да се
отбележи обаче, че нормативен акт с такава абревиатура „НКМНЗХРПОКОПСДПК“ не съществува, но дори и да се приеме, че се касае за
наредбата по чл. 121, ал. 5 от ЗТ, чиято
абревиатура е НИМНЗХРРОКОПСДПК, то не е изложено от административно-иаказващия
орган кои разпоредби от тази наредба се считат за нарушени и не е направена и правна връзка към дадената правна квалификация
на нарушението с нормата на чл. 114, т. 2 от ЗТ, която както вече бе посочено
по-горе е бланкетна норма и е необходимо същата да бъде запълнена със
съответното съдържание на конкретна правна норма от подзаконов нормативен акт.
По този начин АНО е нарушил императивните разпоредби на чл. 42 т. 5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН , като не
е посочил ясно законовите норми, които са нарушени, което представлява
съществено процесуално нарушение водещо до отмяна на НП, тъй като е нарушено правото на защита на жалбоподателя
да знае в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № **********., издадено от Директора на Регионална дирекция за
областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” при
Комисия за защита на потребителите (КЗП, РД Бургас), с което на „*******“ *****
с ЕИК ******** и седалище и адрес на
управление: гр. *****, ул.“****“ №*, за нарушение на чл.114 т.2 от Закона за
туризма е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000 лева на основание чл.208 от ЗТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Царево по
реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред Административен съд-Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: