Присъда по дело №45/2022 на Окръжен съд - Разград

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 2/22.02.2022 г. по НОХД № 45/2022 г. на Окръжен съд -
Разград
Подсъдимият Х.Т.Д., от гр. София е предаден на съд с обвинение по чл. 304а,
предложения 1 и 3 във вр. с чл. 304, ал. 1 НК за това, че на 02.02.2022 г. в гр. Исперих, обл.
Разград, предложил и дал подкуп – пари общо в размер на 25 лева на полицейски орган –
младши автоконтрольор А.Ю.Х., полицейски служител в Районно управление – Исперих
при ОДМВР – Разград, за да не извърши действие по служба – да не състави акт за
установяване на административно нарушение серия GA, № 499647/02.02.2022 г. за
установено административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
Обвинението, като безспорно доказано, се поддържа от Зам. Окръжния прокурор,
който пледира за налагане на наказание към минимума, което да бъде отложено по реда на
чл. 66 от НК, като при възможност да не се налага наказание глоба.
Подсъдимият Х.Т.Д. се явява лично и с редовно упълномощен защитник адв. Петър
Петров. Подсъдимият заявява, че разбира обвинението, признава се за виновен, признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не
се събиран доказателства за тези факти.
Защитникът не оспорва фактическата обстановка и съставомерността на деянието по
повдигнатото обвинение, като сочи смекчаващи вината обстоятелства – младежката възраст
и ниската обществена опасност на подсъдимия, направените самопризнания и изразеното
съжаление за извършеното, както и минималния размер на подкупа, като основания за
налагане на наказания към предвидения законов минимум.
В последната си дума подсъдимият Х.Д. пред съда изразява съжаление за
извършеното.
След като обсъди посочените в чл. 301 от НПК въпроси, и като установи, че
самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства, прие за установени фактите, изложени в обвинителния акт, а именно:
ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА:
Подсъдимият Х.Т.Д. е роден на 01.04.1994 г. в гр. Шумен, живущ в гр. София,
български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, безработен.
Подсъдимият не бил правоспособен водач на МПС, но въпреки това има издадени през
годините няколко наказателни постановления за нарушения на чл. 150 от ЗДвП - за
управление на МПС без съответното свидетелство.
Свидетелят А.Ю.Х. е полицейски служител на длъжност младши автоконтрольор в
група „Охранителна полиция“ към РУ – Исперих при ОДМВР – Разград. Според
длъжностната му характеристика в кръга на служебните задължения на св. Хюсеин било да
изготвя документи , свързани с административнонаказателната дейност, а съгласно т. 1.3.2 и
т. 2.1 от Заповед № 812з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи
осъществява контрол по Закона за движението по пътищата и съставя актове за
установяване на административни нарушения по същия закон.
На 02.02.2022 г. вечерта в гр. Исперих подс. Д. предприел управление на лек
автомобил "Ауди А6" с per. № **** по ул. „Хан Аспарух“ посока към кръстовището на ул.
„Ком“ в града. В автомобила подсъдимият бил придружаван от двама свои приятели.
По същото време и място, в изпълнение на служебните си задължения - извършване
на контролна дейност по Закона за движение по пътищата, на ул. „Хан Аспарух“, пред
гимназия «Васил Левски», в близост до кръстовището с ул. „Ком“, със служебен автомобил
„Шкода Рапид“ с рег. № ****, били разположени св. А.Х. и св. Т.Б. –полицейски служители
при РУ - Исперих.
Св. Хюсеин забелязал движещият се по ул. „Хан Аспарух“ към полицейския пост лек
1

автомобил "Ауди А6" с рег. № ****, който след като приближил служителите на реда, спрял,
водачът му дал на заден ход и завил по ул. „Ком“, където спрял в близост до
кръстовището.Служителите на реда се усъмнили в действията на водача на автомобила и
решили да му извършат проверка, и със служебния автомобил го последвали. Когато
пристигнали до него, подсъдимият Д. излязъл от шофьорското място. Св. Хюсеин му се
представил и поискал да му представи лична карта, шофьорска книжка и документите на
автомобила. При извършената проверка свидетелят установил самоличността на
подсъдимия – Х.Т.Д. от гр.София, както и че същия бил неправоспособен водач на МПС.
Във връзка с така установеното св.Хюсеин обяснил на подсъдимия, че е извършил
нарушение, за което щял да му състави Акт за установяване на административно нарушение
по чл.150 от ЗДвП.
За да избегне санкционирането си от служителите на реда подс. Д. предложил на
полицейските служители да ги „почерпи“. На това предложение св. Хюсеин обяснил, че
нямало как да се случи и поканил подсъдимия до служебния автомобил, за да бъде
изпробван за алкохол. Въпреки отказа на полицейския служител на предложението на подс.
Д., последния не се отказал от намерението си. След като отишли до служебния автомобил,
св. Хюсеин, в присъствието на колегата му Т.Б., отворил багажното отделение, в което се
намирало техническото средство за проверка употребата на алкохол. В този момент подс.
Х.Д. се пресегнал и сложил върху кутия в багажника 2 банкноти от 10 лв. и една банкнота
от 5 лева, и за пореден път заявил „Да се почерпите". Възприемайки действията на
подсъдимия, св. Хюсеин реагирал, като го задържал и уведомили дежурен разследващ
полицай при РУ - Исперих.
С първото следствено действие - Оглед на местопроизшествие, бил дадане ход на
настоящото наказателно производство.
С Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.02.2022 г. били иззети 1 бр.
банкнота от 10 лв. със сер. № БЦ 4155274, 1 бр. банкнота от 10 лв. със сер. № БМ 1088387 и
1 бр. банкнота от 5 лв. със сер. № ГБ 37473886 или общо паричната сума с размер 25 лв.
За установеното нарушение по ЗДвП на подс. Д. бил съставен АУАН серия GA, №
499647/02.02.2022г. за установено административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложените факти и обстоятелства съдът прие за доказани въз основа на
доказателствата, събрани в досъдебното производство. Съдът констатира, че
самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства – свидетелските показания и писмените доказателства по
делото. Същите са ясни, еднопосочни, взаимно се допълват и очертават една
безпротиворечива фактическа обстановка, кореспондираща със самопризнанията на
подсъдимия.
Подсъдимият Д. признава деянието, без да дава подробно описание на действията си.
Показанията на полицейските служители са подробни, кореспондират помежду си и с
писмените доказателства - протокол за извършен оглед, справка за заеманите длъжности,
длъжностни характеристики, график за дежурства, Заповед на Министъра на вътрешните
работи. Според ТР № 1/06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ВКС изискуемата подкрепа на
направените самопризнания от приобщения доказателствен материал не следва да се
абсолютизира и отъждествява с необходимостта от изключителна еднопосочност на
доказателствените източници и пълно съответност на всички приобщени чрез тях
фактически данни, което е практически трудно достижимо. Безспорно е обаче, че в
процесния случай доказателствата са ясни и еднопосочни, като начина на извършване на
деянието, така както е описан в обстоятелствената част на обвинителния акт и признат
декларативно от подсъдимия, съответства на доказателствата от досъдебното производство.
2

ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установеното от фактическа страна могат да бъдат направени следните
правни изводи:
От обективна страна, като на 02.02.2022 г. в гр. Исперих, обл. Разград, предложил и
дал подкуп – пари общо в размер на 25 лева на полицейски орган – младши автоконтрольор
А.Ю.Х., полицейски служител в Районно управление – Исперих при ОДМВР – Разград, за
да не извърши действие по служба – да не състави акт за установяване на административно
нарушение серия GA, № 499647/02.02.2022 г. за установено административно нарушение по
чл. 150 от ЗДвП, подсъдимият Х.Д. е осъществил състава на престъпление по чл. 304а,
предложения 1 и 3 във вр. с чл. 304, ал. 1 НК.
Подсъдимият е осъществил две от формите на изпълнителното деяние по чл. 304а от
НК. Първоначално, след като е било установено, че управлява МПС без свидетелство за
правоуправление, и след като полицейските служители са му заявили, че ще му съставят
АУАН за констатираното нарушение, подсъдимият им е предложил да ги „почерпи“. Така
той е осъществил формата на изпълнително деяние „предложи” на престъплението по чл.
304а във вр. с чл. 304, ал. 1 НК. Подсъдимият е изразил недвусмислено, по ясен начин,
намерение да облагодетелства длъжностните лице, за да не извършат действие по служба –
да не му съставят АУАН за констатираното нарушение на ЗДвП. Предложението е изречено
на глас в присъствието на двамата полицейски служители, т. е. възприето от длъжностните
лица, за които е било предназначено.
Въпреки отказът на свидетелите подсъдимият е продължил престъпните си действия,
като се пресегнал и сложил върху кутия в багажника на служебния автомобил банкноти на
обща стойност 25 лева.
Действията на подсъдимия са били продиктувани от същата цел - да не му бъде
съставен акт за административно нарушение по ЗДвП, което е било изцяло в правомощията
и в задълженията на полицейски служител на длъжност "младши автоконтрольор".
Така той е осъществил формата на изпълнително деяние „даде” на престъплението по
чл. 304а от НК . Подсъдимият е осъществил активна дейност по прекратяване на
собствената си фактическа власт върху облагата, в случая парична сума от 25 лева.
Активният подкуп по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК при форма на изпълнително
деяние „даде дар или каквато и „да е облага” (подкуп) на длъжностно лице е довършен с
прекъсването нa фактическата власт на дееца върху облагата и предоставянето й на
длъжностното лице и/или на друго лице по начин, който му позволява безпрепятствено да
изрази отношението си към нея — чрез приемането й, респ. чрез отказ да я приеме
(Тълкувателно решение № 1 от 12.03.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2019 г., ОСНК).
От обективна страна дадените от подс. Д. банкноти на обща стойност 25 лева
представляват дар, тъй като по съществото си представлява парична сума. Свидетелят А.Х. е
заемал длъжността "младши автоконтрольор" в група "Охранителна полиция" при РУ -
Исперих, а престъплението е извършено по време на изпълнение на служебните му
задължения. Паричната сума от 25 лева е дадена на полицейския орган за да не извърши
последния действие по служба - да не му състави и да не му връчи по надлежния ред АУАН
по ЗДвП за извършено нарушение по ЗДвП. Подсъдимият е бил предупреден от
полицейския орган, че ще му бъде съставен акт за констатираното нарушение.
От субективна страна деянието от подсъдимия Х.Д. е извършено умишлено, при
наличието на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние - даване на подкуп на полицейски
орган, за да не извърши последния действие по служба. Предвижвал е настъпването на
общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият е съзнавал всички съставомерни признаци, характеризиращи престъплението
3

от обективна страна, а именно - имал е представа в съзнанието си, че св. Хюсеин е
полицейски служител, че с предоставянето във фактическата власт на полицейския орган на
банкноти на обща стойност 25 лева цели да постигне съгласие относно съдържанието на
исканото от него бездействие по служба от страна на длъжностното лице, а именно да не
състави АУАН.
ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ:
Престъпление по чл. 304а НК се наказва с лишаване от свобода до десет години и
глоба до петнадесет хиляди лева.
Като смекчаващи вината обстоятелства в процесния случай съдът прие чистото
съдебно минало на подсъдимия, младежката му възраст, добрите му характеристични данни,
направените самопризнания на досъдебното производство, ниската стойност на размера на
незаконната облага, както и декларираното съжаление за извършеното. Съдът не приема
като смекчаващо вината обстоятелство нестабилното психическо състояние на подсъдимия,
обусловено от смъртта на негов близък роднина. На първо място за това няма представени
надлежни доказателства, но по – важното е, че такова събитие не представлява смекчаващо
вината обстоятелство за извършване на процесното престъпление. Видно от справката от
Дектор „Пътна полиция“, през годините подсъдимият е наказван за управление на МПС без
съответно свидетелство за правоуправление с няколко наказателни постановления. Предвид
на това за настоящия съдебен състав основния мотив за извършване на престъплението е
подсъдимият да избегна поредно санкциониране на такова негово поведение, което освен до
административно наказателна отговорност може да доведе до ангажиране и на
наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление по чл. 343в от НК.
Като отегчаващо вината обстоятелства в случая съдът прие, че подсъдимият е
осъществил в реална съвкупност две от формите на изпълнителното деяние на
престъплението – предложил е и е дал подкуп на длъжностно лице.
Съобразявайки всичко изложено дотук съдът определи вида и размера на наказанията
на подсъдимия Х.Д. при превес на смекчаващите вината обстоятелства към минималните
размери, предвидени в закона - шест месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на
100 лева.
Според съда такива наказания по вид и размер отговарят на обществената опасност
на конкретното престъпление и на личностната обществена опасност на дееца. С тях
успешно би се постигнало поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и би се
постигнало възпитателно за останалите членове на обществото въздействие,
На основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали с една трета така определеното
наказание и наложи на подсъдимия Х.Д. наказание четири месеца лишаване от свобода.
Съдът прие, че за поправяне и превъзпитаване на подсъдимия не е необходимо
изолирането му от обществото и реалното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Според настоящия съдебен състав минималният изпитателен срок от три години се явява
достатъчен за постигане на наказателната превенция, поради което и предвид наличието на
условията на чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на наказанието лишаване от
свобода за такъв срок.
С оглед данните за имотното състояние и доходите на подсъдимия, и предвид
изложеното по – горе относно другите смекчаващи вината обстоятелства, съдът наложи на
подсъдимия наказание глоба в минималния, определен в чл. 47, ал. 1 от НК, размер от 100
лева.
Не може да бъде споделена тезата, изложена както от прокурора, така и от защитата,
че може да не се наложи предвиденото наказание глоба без да са налице предпоставките на
чл. 55 от НК. Това наказание е комулативно предвидено наред с наказанието лишаване от
4

свобода и в преценката на съда е само да определи неговия размер. На следващо място от
страните не се пледира за приложението на чл. 55 от НК, нито се изтъкват многобройни или
някое изключително смекчаващо вината обстоятелство, а и съдът не отчита такива.
Веществените доказателства - един брой банкнота с номинал от десет лева със сериен
№ БЦ 4155274, един брой банкнота с номинал от десет лева със сериен № БМ 1088387, един
брой банкнота с номинал от пет лева със сериен № ГБ 37473886, намираща се в плик на лист
10 от Бързото производство, съдът постанови да се отнемат в полза на държавата на
основание чл. 307а НК.
По делото не са направени разноски, поради което не се дължи произнасяне.
По изложените фактически и правни съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5

Номер на акта:	2
Дата:	22 февруари 2022 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия:	Пламен Митков Драганов

Дело:	20223300200045
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 февруари 2022 г.

Присъда по дело №45/2022 на Окръжен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите