М О Т И В И
Към присъда по НЧХД № 686/2017 г. по описа на КРС
Наказателното
производство е образувано по внесената частна тъжба от Д.Г.Д., ЕГН ********** ***,
П. обл., с която е повдигнал обвинение срещу Л.Р.Т.,
ЕГН **********
***, затова, че:
1. на 07.11.2017 г. в гр. К., П. обл., е казала нещо унизително за честта и достойнството
на Д.Г.Д., ЕГН **********, в негово присъствие, като го е нарекла „глупак“,
като обидата е отправена към Д.Д. публично и в
качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му- престъпление по
чл.148 ал.1 т.1 и т.3 вр. чл.146 ал.1 от НК;
2. на
07.11.2017 г. в гр. К., П. обл.
е разгласила позорно обстоятелство за Д.Г.Д. чрез публикация в социалната мрежа
„Фейсбук“ със следните думи и изрази: „Господина с
черното яке щял да ме купи! Имал разрешение да прави каквото си иска! Да
унищожава дърветата подред! Да, сигурно е изкарал много пари от продажбата на
здрави дървета!“ и придружени със снимки на Д.Г.Д., в качеството му на
длъжностно лице при изпълнение на службата му- престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.147
ал.1 от НК.
В съдебно заседание частният
тъжител Д.Д., лично и чрез процесуалния си
представител- адв. Н.- упълномощена, поддържат
внесената тъжба и повдигнатите с нея обвинения. Представят се доказателства.
Излагат се доводи за наличие на достатъчно доказателства за виновността на
подсъдимата в извършване на престъпленията, за които е обвинена с частната
тъжба, поради което се пледира за осъждането ѝ.
Подсъдимата
Л.Т., участва лично в процеса и с упълномощения си защитник- адв. А.. Подсъдимата се възползва от правото си да не дава
обяснения и не взема становище по същество. Защитникът на подсъдимата пледира,
че същата не е извършила престъпленията, за които е обвинена с тъжбата. Счита
се, че повдигнатите обвинения са недоказани, поради което се пледира за
оправдаването ѝ. Представят се доказателства.
Предявен
е и приет за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя Д. като пострадал
от твърдяното с тъжбата престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.3, вр. чл.146 ал.1 от НК срещу подсъдимата Л.Т., за
сумата от 2000 лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени
вреди- изразяващи се в засягане на
честта и достойнството в резултат на нанесената обида, вследствие на казаното
от Т.: „Защо унищожавате дърветата? Вие сте едни глупаци!”, съставляващо
твърдяно в тъжбата престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.3, вр.
чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
извършване на деянието- 07.11.2017 г. до окончателното изплащане.
Предявен
е и приет за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя Д. като пострадал
от твърдяното с тъжбата престъпление по чл.148, ал.2 вр.
ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.147 ал.1 от НК
срещу подсъдимата Л.Т. за сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в разгласяване
на позорно за него обстоятелство чрез публикация във Фейсбук,
а именно- „Господина с черното яке, щял да ме купи! „Имал разрешение да прави
каквото си иска! Да унищожава дървета подред! и „Да, сигурно изкарва много пари
от продажбата на здрави дървета!”, съставляващо твърдяно с тъжбата престъпление
по чл.148, ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.147 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на извършване на деянието- 07.11.2017 г. до
окончателното изплащане.
Тъжителят
и неговия процесуален представител пледират предявените граждански искове да
бъдат уважени изцяло като основателни и доказани.
Защитникът
на подсъдимата пледира предявените граждански искове да бъдат оставени без
уважение като неоснователни и недоказани.
Съдът,
като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства, събрани по
делото- показанията на свидетелите В.М., А.Я., И.А., И.Д., Н.Д., И.П., И.И., Л.Б., С.Д., Р.С., Д. С., М.П., М.А. и Х.Б.,
заключението на изготвената съдебно- техническа експертиза, както и прочетените
на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото- трудов договор №
К-216/05.02.2016 г., длъжностна характеристика, разрешително № 135/06.11.2017
г., констативен протокол, 2 бр. приемо- предавателни
протоколи, заявление с вх. № 94-00-7459 от 06.11.2017 г., молба до Кмета на
Община К., протокол от 06.11.2017 г., заявление от 17.11.2017 г., протокол от
21.11.2017 г., констативен протокол от 30.11.2017 г., справка НБДН,
характеристична справка на тъжителя, характеристична справка на подсъдимата,
справки за съдимост на тъжителя и подсъдимата, справка от Община К., фотоалбум,
от материалите по НОХД № 192/2006 г. по описа на КрлРС
само присъда № 30146 от 05.11.2008 г., влязла в сила на 12.01.2012 г., ведно с
мотиви към нея, решение по ВНОХД № 1194/2011 г. на ПОС и решение № 150 от
27.03.2012 г. по КНД № 321/2012 г. на ВКС, съдът намира за установено следното:
Подсъдимата
Л.Р.Т., ЕГН ********** е родена на *** ***. ****,****. Има завършено ****
образование. Работи като *****в гр. К.. ******е. **** ****. Живуща ***. *****.
Частният
тъжител Д.Г.Д., ЕГН ********** е роден на *** г. в с. В., П. обл. ***,******. Има завършено ***** образование. Служител
е в Община К.. **** Има *** ****. Живущ ***, П. обл.,
ул. „ ******. Не е осъждан- реабилитиран. От приетата по делото справка за
съдимост се установява, че тъжителят е бил осъждан три пъти, от които два за
престъпления по чл. 339 ал.1 от НК и веднъж- по чл.216 ал.1 от НК. Бил е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за престъпления
по чл.339 ал.1 от НК, чл.293 ал.1 от НК и по чл.313 ал.1 от НК. Същият е бил
реабилитиран.
По
силата на трудов договор № К-216/05.02.2016 г. тъжителят Д.Д.
*** на длъжност „главен специалист“ в звено „К.д.“ към дейност „Ч.“ с код по НКПД *******,
клас „*******“. Съгласно подписаната от същия длъжностна характеристика заеманата
от тъжителя длъжност била пряко подчинена на кмета и заместник- кмета на
общината. Основната цел на длъжността била осъществяване на контрол върху
извършваната работа на работниците по поддръжка на зелените площи и
декоративната и дървесна растителност към звено „К.д.“, като същият контролирал
мероприятията по косене на тревни площи, кастрене и рязане на дървесна
растителност на територията на общината. Преките му задължения били да
организира и контролира извършването на косене на тревните площи, рязане и
кастрене на дървета, съгласно издадените разрешения, да следи за трудовата
дисциплина на работниците в звеното, да разпределя районите и задълженията на
работниците, за които отговаря, да изпълнява и други възложени задачи от
ресорния заместник- кмет и кмета на общината. Същият отговарял за
законосъобразността и целесъобразността на изразените от него становища и взети
решения и носил отговорност за извършените от него действия във връзка с
изпълнението на длъжността. Вземал самостоятелно решения в рамките на дадената
му компетенция и давал становища, мнения и препоръки.
В
края на 2017 г. започнала реконструкция на ул. „*******“ в гр. К.. В тази
връзка комисия от Община К. извършила оглед на дървесната растителност по тротоарите
на посочената улица, като за констатациите от огледа бил съставен протокол от
31.10.2017 г. Съгласно констативния протокол на тротоара срещу лаборатория „В.“
на посочената улица била констатирана бреза /най- северната, до пътен знак/,
която се налагало да бъде премахната, тъй като била с прогнил ствол в основата
и силно наклонена на юг. Така съставеният констативен протокол бил подписан от
Кмета на Общината, без данни за датата, на която е сторено това, тъй като в
общинската администрация на Община К. не била утвърдена практика за водене на
регистър за вписване на протоколите с цел удостоверяване на датата на
изготвянето им и този вид документи не се регистрирали и утвърждавали с
допълнителна нарочна процедура. Считало се, че констативния протокол е утвърден
от кмета на общината от датата на съставянето му, посочена в него. Във връзка
със съставения на 31.10.2017 г. констативен протокол било издадено разрешително
№ 135/06.11.2017 г., по силата на което било възложено на гл. специалист Д.Д. да премахне 16 бр. декоративни дървета вид липа, ясен,
явор и бреза от тротоарите на ул. „*******“. Дървесината следвало да се извози
и съхрани в общински имот- двора на стадион „В. Левски“ и да се използва за
нуждите на общината.
С
взетото решение за премахване на декоративни дървета не били съгласни част от живущите
на ул. „*******“ № ** относно отрязване на брезата, находяща
се до № ** на улицата срещу лаборатория „В.“. В тази връзка депозирали молба от
06.11.2017 г. в общината, като вписали в нея, че дървото било здраво и не
следвало да се отстранява. Св. И.П.,*** подал заявление от 06.11.2017 г. до
кмета на общината, с което изразил несъгласието си с отрязване на цитираната
бреза. Отговор от общината не бил получен.
На
07.11.2017 г. в изпълнение на взетото решение с констативния протокол от
31.10.2017 г., на ул. „*******“ започнали да работят свидетелите А.Я. и И.А.- озеленители при общината, подчинени на тъжителя Д.. На
мястото присъствал и св. В.М.- шофьор към общината и тъжителя Д..
Разбирайки,
че започнала работа по кастрене и отсичане на дървета по улицата св. П.
разговарял със секачите да не режат брезата, находяща
се пред блока му, тъй като подал молба до кмета за това и чакал отговор.
Секачите не се съгласили с молбата на П., скарали се и свидетеля се принудил да
спре автомобила си под брезата, така че да предотврати рязането ѝ.
Известно време след това на място пристигнал тъжителя Д., който провел разговор
със св. П.. Обяснил му, че идвал от кмета и брезата трябвало да се отреже, а на
нейно място за сметка на общината ще се засади друго дърво. П. изместил
автомобила си и се прибрал, тъй като не искал да гледа как ще отрежат брезата,
която била посадена в памет на починало дете. Намирайки се в таванската си
стая, по- късно св. П. чул гласовете на съседката си Л.Т. и на тъжителя Д.,
които се карали. Съдържанието на разговора П. не чул.
Същият
ден, св. Б. била в дома си, находящ се на втори етаж
на жилищна кооперация на ул. „*******“ № **, тъй като била в майчинство.
Многократно сутринта и през деня излизала на терасата си, като междувременно
наблюдавала и рязането на дърветата по улицата. Същата станала свидетел на
разговор воден между нейния съсед П. и тъжителя Д., който касаел несъгласието
на живущите в блока с рязане на брезата пред него. Разговорът не бил спокоен,
бил воден на висок глас. Впоследствие св. Б. видяла и съседката си Л.Т. да
разговаря с тъжителя. Двамата били на улицата, като Д. се намирал на тротоара
срещу жилищната кооперация до лаборатория „В.“, а Т. на отсрещния тротоар до
жилищната кооперация. Присъствали и работниците, които режели дърветата по
улицата, като по време на разговора машините за рязане не работили. Разговорът
отново бил свързан с рязането на брезата и не бил приятен за Д., който бил изнервен
и дори казал на Т., че могъл да „купи и продаде апартамента ѝ“. Б. не
видяла съседката си Т. да води разговори с тъжителя от терасата на жилището
ѝ, което се намирало на втория етаж от дясно от жилището на Б..
Междувременно св. Б. заснела от терасата си с телефон и короната на дървото,
което се намирало пред нейния апартамент и за което била подала жалба в
общината, че един от клоните му е опасен, тъй като смятала, че този клон няма
да бъде отрязан, за което разговаряла и с работник от общината. Свидетелката не
видяла служители от общината да предоставят на някой от съседите ѝ,
документи, които последните искали, свързани с отрязването на брезата.
Преди
обед на същата дата, между 10 и 11 часа, свидетелите М., А. и А.- служители в
общината, които работили на ул. „*******“ във връзка с рязането на дърветата и
извозването им, видели жена, която се появила на терасата си, на втори етаж от
блока до рязаната от тях бреза. Същата била изнервена и започнала да пита „защо
режат дърветата, те ли са ги садили“. Тъжителят Д. казал на жената да слезе долу,
за да се разберат, тъй като се работило по документи. Жената отказала да
разговаря с Д., като заявила „вие сте глупак, цялата община сте глупаци“.
Жената снимала и с телефон. Тримата свидетели не познавали жената, не могат да
я опишат и да я разпознаят.
През
месец ноември 2017 г. св. Д. *** видяла в социалната мрежа „Фейбук“,
в профил с името Л.Т., публикувани снимки, на които разпознала тъжителя Д.. Не
прочела коментарите, но споделила с юрисконсулта в общината св. Д. за видяното.
Последната видяла в профил с името Л.Т., изписано на кирилица, снимки на
тъжителя Д. и други работници в общината, както и прочела коментарите към тях,
сред които имало надписи „незаконна сеч от Община К.“, както и че тъжителя Д.
„продавал дърветата и изкарвал пари от тях“. Двете свидетелки разпознали в
снимката към профила позната им управителка на магазин „****“ в гр. К.- Л.Т.. Св.
Д. показала на тъжителя публикацията и коментарите в нея, който се засегнал.
Той от своя страна отишъл при св. Д., на когото показал публикуваното във „Фейсбук“ и го помолил да го разпечата на хартия, като Д.
разпечатал всичко качено в съответната публикация. Същата станала известна и на
свидетелите Д. и С.. Те възприели и състоянието на тъжителя, който се чувствал
разстроен и обиден. Св. А. попаднала във „Фейсбук“ на
публикация от профила на Л.Т., която ѝ била приятелка в социалната мрежа,
в която имало публикувани коментари, свързани с дейността на тъжителят по
рязане на дърветата. Свидетелката възприела коментарите като обвинение срещу
тъжителя, че присвоявал дървета. Св. А. коментирала изявленията, като написала
в мрежата, че дърветата, които се режат, били предавани на училища и детски
градини. Известно време след това въпросната публикация вече не могла да бъде
открита в социалната мрежа. Св. Б. също попаднал на публикация във „Фейсбук“, но направил коментар само по темата в нея,
доколкото същият не бил сигурен кои са лицата зад профилите, публикуващи
информация и коментари.
От
заключението на изготвената съдебно- техническа експертиза се установява, че в
социалната мрежа „Фейсбук“ се откривали множество
потребители с името „Л.Т.“, изписани на кирилица, които вещото лице приложило
към заключението си. Откритите резултати били на базата на използване на
вградената търсеща система на „Фейсбук“. Към
заключението вещото лице е приложило и информационните страници на
потребителите с имена „Л.Т.“, изписани на кирилица. Посочено е още в
заключението, че компанията „Фейсбук“ оперира със
социалната мрежа „Фейсбук“ и била доставчик на
електронната услуга, като е посочен и адреса на компанията, находящ
се в САЩ. Според заключението данните на всички потребители на социалната мрежа
„Фейсбук“ се съхранявали на сървърите на „Фейсбук“. На същото място се съхранявали данни за
модификации, IP
адреси, хронология на извършените действия. Вещото лице посочило, че не е
администратор на социалната мрежа „Фейсбук и нямало
достъп до данните. След предоставяне на данни за вход- електронна поща и парола
могло да се осъществи достъп до данните на профила. „Фейсбук“
не изисквал никакви данни за идентификация на лицата при създаване на профил в социалната
мрежа, поради което не могла да се направи еднозначна връзка между кое да е
физическо лице и профил във „Фейсбук“. В откритите от
вещото лице профили с наименование „Л.Т.“ не могло да се установи кое лице
реално управлява профила. Данни за регистрацията на определен профил в
социалната мрежа „Фейсбук“ се пазили на сървърите на
„Фейсбук“. В случай, че бъде установен определен IP адрес, вещото лице не разполагало с
възможност да определи кое лице е ползвало този адрес. Могло да се определи коя
компания- интернет доставчик притежава адреса и при запитване могло да се
отговори в процесния период кое е лицето, ползвало
адреса. При извършените действия по изследване на профилите във „Фейсбук“ с име „Л.Т.“ и след запознаване с материалите по
делото, вещото лице не открило профил в момента на изследването, който да има
идентичност с данните по делото. Поради тази причина не могло да се отговори на
въпросите „Регистрацията във „Фейсбук“ на „Л.Т.“ с
кой електронен адрес е осъществена?“ и „Може ли да се открие видима чат
комуникация, която да може да бъде изложена в експертизата?“. В социалната
мрежа „Фейсбук“ не се запазвали данни за компютъра, таблета или мобилния телефон, от който са публикувани
снимки и писани публикации. IMEI номерът представлявал идентификатор,
който се използва от мобилния оператор за идентифициране на мобилно устройство.
Този номер не се записвал в информацията на изображенията, заснети с този
телефон. Поради липсата на открит от вещото лице профил в момента на
изследване, който да има идентичност с данните по делото вещото лице
отбелязало, че не може да отговори на въпроси дали съществуват в профила с
името „Л.Т.“ приложените към тъжбата снимки, ако са премахнати, поради каква
причина- поради неуместно съдържание или спам, или са премахнати от
администрацията на „Фейсбук“, тъй като съдържанието
им не отговаря на условията за ползване на сайта, както и намерените файлове
съвпадат ли по вид и размер, и по дата на създаване с приложените към тъжбата.
Посочено е, че идентификационните номера на откритите към момента на извършване
на изследването профили с името „Л.Т.“ били отразени на екранните снимки,
посочени в експертизата под т.3.1. Тъй като при извършените действия по
изследване на профилите във „Фейсбук“ с име „Л.Т.“ и
след запознаване с материалите по делото не бил открит профил в момента на
изследването, който да има идентичност с данните по делото, вещото лице
посочило, че не може да отговори какво е констатирало при зареждане на
страницата във „Фейсбук“ на „Л.Т.“ и има ли
харесвания и коментари под публикациите, предмет на тъжбата.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства по
делото, съдържащи се в показанията на свидетелите В.М., А.Я., И.А., И.Д., Н.Д.,
И.П., И.И., Л.Б., С.Д., Р.С., Д. С., М.П., М.А. и Х.Б..
Подсъдимата
Л.Т. се е възползвала от правото си да не дава обяснения.
При
постановяване на присъдата си, съдът кредитира показанията на свидетелите В.М.,
А.Я. и И.А. като счита същите за безпристрастно депозирани и пряко относими към предмета на доказване по делото. Тримата
свидетели са служители на Община К. и подчинени на тъжителя Д., като съдът не
установи служебните отношения между свидетелите и тъжителя да са се отразили на
обективността на депозираните от тях показания. И тримата установяват, че по
отношение на тъжителя непозната за тях жена, която добросъвестно заявяват, че
не биха могли да опишат и разпознаят, е отправила думите „вие сте глупак“ във
връзка с отрязване на дърво на ул. „*******“ в гр. К.. Показанията и на тримата
свидетели по отношение на отправените към тъжителя думи са безпротиворечиви
помежду им и последователни. От показанията им обаче не се установява авторът
на отправената към тъжителя обида.
Обсъждайки
показанията на св. И.Д., съдът отчита установените по делото освен служебни
отношения на свидетелката с тъжителя и близките лични такива, установени от
показанията на св. Д.. Съдът ползва показанията на св. Д. само в частта им относно
обстоятелствата, лично възприети от свидетелката относно наличието на
публикация във „Фейсбук“ в профил с името „Л.Т.“ и
снимка на познатата ѝ Л.Т., в която видяла снимки на служители на
общината, сред които и тъжителя, както и възприетото от свидетелката съдържание
на публикацията относно незаконност на сечта от Община К., както и за продажба
от страна на тъжителя на дърветата. Тази част от показанията на свидетелката се
явяват съответни и непротиворечиви на доказателствата, ползвани от съда по
делото. Фактите, за които свидетелката дава показания, досежно
наличието на инцидент, случил се по- рано през деня с участието на тъжителя и подс. Т., съдът не ползва, доколкото тези факти са ѝ
били съобщени лично от тъжителя, за когото безспорно е налице интерес от изхода
на делото. В тази част показанията на свидетелката се явяват изолирани и без
връзка със събраните по делото и ползвани от съда доказателства.
Показанията
на свидетелите Д., С., А. и Б., установяващи наличие на публикация във „Фейсбук“ със снимки на служители на общината и в частност
на тъжителя, придружени с текст, касаещ сечта на
дървета, съдът ползва при постановяване на присъдата си. Относно посочените
факти показанията на свидетелите се явяват безпротиворечиви
помежду си, последователни и пряко относими към
предмета на делото.
По
отношение показанията на свидетелите П. и Б., депозирани в първоначалния и
допълнителния им разпит, съдът кредитира същите с доверие, като ги намира за
безпристрастни и неповлияни от близки отношения с подсъдимата, по чийто почин
са доведени, както и последователни, и безпротиворечиви
помежду си относно обстоятелствата, за които дават показания свидетелите. Съдът
не установи по- близки отношения между свидетелите и подсъдимата, освен наличието
на междусъседски отношения, като обитатели на една и съща жилищна кооперация с
подсъдимата. Двамата свидетели установяват обстоятелства, касаещи предмета на
делото, тъй като описват местоположението, състоянието на тъжителя и подсъдимата при
водения между тях разговор, а св. Б. описва частично и съдържанието на този
разговор на процесната дата по повод отрязване на
брезата пред жилищната кооперация. От показанията на двамата свидетели се
установява и всеобщото недоволство на живущите на ул. „*******“ от действията
на общинската администрация по повод кастренето и рязането на дървета там,
липсата на представени им документи от служителите на общината и в частност от
тъжителя за извършваната от тях дейност, както и липсата на отговор на
подадените молби да не се реже брезата пред жилищната кооперация. Поради
посочената причина е налице и емоционален оттенък в показанията на двамата
свидетели, който обаче не се отразява на обективността на показанията им,
поради което съдът ги ползва при постановяване на присъдата си.
Съдът
ползва при постановяване на присъдата си показанията на св. И., които са
депозирани безпристрастно, непротиворечиви са с останалите свидетелски
показания и пряко относими към предмета на делото,
установяващи несъгласието на живущите в жилищната кооперация на ул. „*******“ №
** с рязане на брезата, както и действията им във връзка със запазване ѝ.
Показанията
на св. П., установяващи, че служител на общината се държал грубо с деца от
близкото училище при рязане на дървета на улицата, съдът не ползва при
постановяване на присъдата си, тъй като същите са лишени от конкретност досежно лице, време и съдържание на действията на служителя,
а и неотносими към предмета на делото.
Показанията
на свидетелите С. и Д. съдът ползва като отчита установените от показанията на
св. Д. близки лични отношения между нея и тъжителя, както и също такива
отношения на тъжителя със св. Д., а св. С. установява наличие на служебни отношения с тъжителя. Посочените
отношения на тъжителя с двамата свидетели съдът намира, че не се отразяват на
обективността на показанията им, депозирани под страх от наказателна
отговорност. Двамата свидетели съобщават обстоятелства, касаещи физическото и
психическо състояние на тъжителя след публикацията във „Фейсбук“,
като именно наличието на посочените отношения между тях и тъжителя им е
позволило да установяват тези обстоятелства. Показанията на двамата свидетели
относно наличието на осъждане спрямо тъжителя се подкрепят от наличните по
делото писмени доказателства- справка за съдимост и извлечение от присъда. Изложената
от двамата свидетели лична оценка на фактите, за които съобщават в показанията
си досежно публикацията във „Фейсбук“
и осъжданията на тъжителя, съдът счита за неотносима
към предмета на доказване по делото, поради което не я кредитира и ползва.
Заключението
на съдебно- техническа експертиза по делото съдът ползва изцяло, тъй като
същата е изготвена от вещо лице- специалист в областта на информационните
технологии. Същото е отговорило ясно и точно на поставените му въпроси в
рамките на неговата компетентност. Даденото по делото заключение касае пряко
обстоятелствата от предмета на доказване по делото, установявайки, че при
извършените действия по изследване на профилите във „Фейсбук“
с име „Л.Т.“ и след запознаване с материалите по делото, не е открит профил в
момента на изследването, който да има идентичност с данните по делото.
Заключението установява, също така, че „Фейсбук“ не
изисква никакви данни за идентификация на лицата при създаване на профил в
социалната мрежа, поради което е не може да се направи еднозначна връзка между
кое да е физическо лице и профил във „Фейсбук“. В
откритите от вещото лице профили с наименование „Л.Т.“ не е може да се установи
кое лице реално управлява профила. Дори и да бъде посочен определен IP адрес,
вещото лице не разполагало с възможност да определи кое лице е ползвало този
адрес. Могло да се определи коя
компания- интернет доставчик притежава адреса и при запитване могло да се
отговори в процесния период кое е лицето, ползвало
адреса, но не и това, което реално оперира с профила. Заключението установява
още, че в социалната мрежа „Фейсбук“ не се запазват
данни за компютъра, таблета или мобилния телефон, от
който са публикувани снимки и писани публикации. IMEI номерът представлява идентификатор,
който се използва от мобилния оператор за идентифициране на мобилно устройство.
Този номер не се записвал в информацията на изображенията, заснети с този
телефон.
Приобщените
по делото писмени доказателства- трудов договор № К-216/05.02.2016 г.,
длъжностна характеристика, разрешително № 135/06.11.2017 г., констативен
протокол, 2 бр. приемо- предавателни протоколи,
заявление с вх. № 94-00-7459 от 06.11.2017 г., молба до Кмета на Община К.,
протокол от 06.11.2017 г., заявление от 17.11.2017 г., протокол от 21.11.2017
г., констативен протокол от 30.11.2017 г., справка НБДН, характеристична
справка на тъжителя, характеристична справка на подсъдимата, справки за
съдимост на тъжителя и подсъдимата, справка от Община К., фотоалбум, от
материалите по НОХД № 192/2006 г. по описа на КрлРС-
присъда № 30146 от 05.11.2008 г., влязла в сила на 12.01.2012 г., ведно с
мотиви към нея, решение по ВНОХД № 1194/2011 г. на ПОС и решение № 150 от
27.03.2012 г. по КНД № 321/2012 г. на ВКС, съдът ползва при постановяване на
присъдата си, тъй като същите са събрани по реда и във изискуемата от НПК
форма, и касаят пряко обстоятелствата от предмета на доказване по делото.
Приобщените като писмени доказателства
извлечения от профил с име „Л.Т.“ съдът не ползва при постановяване на
присъдата си, тъй като същите не са изготвени по реда и във формата на НПК. От
доказателствата по делото се установява, че извлеченията са снети на хартия от
св. Д. от телефона на тъжителя. Съобразно заключението на изготвената СТЕ
профил с данни, идентични с наличните по делото данни не е открит, поради което
и автентичността на представените извлечения не може да бъде проверена.
При така приетата фактическа
обстановка, съдът намира за недоказано именно подс. Т.
да е осъществила твърдяното с тъжбата престъпление по чл.148
ал.1 т.1 и т.3 вр. чл.146 ал.1 от НК, а именно за
това на 07.11.2017 г. в гр. К., П. обл., да е
казала нещо унизително за честта и достойнството на Д.Г.Д., ЕГН **********, в
негово присъствие, като го е нарекла „глупак“, като обидата е отправена към Д.Д. публично и в качеството му на длъжностно лице при
изпълнение на службата му.
От
събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите М., Я. и А. се
установява, че по отношение на тъжителя непозната за тях жена, която
добросъвестно заявяват, че не биха могли да опишат и разпознаят, е отправила
думите „вие сте глупак“ във връзка с отрязване на дърво на ул. „*******“ в гр. К..
Обстоятелството, че подс. Т. живее на втори етаж в
жилищната кооперация на ул. „*******“ № ** и че от профил с името „Л.Т.“ във „Фейсбук“ и снимка на профила, в която св. Д. и св. С.
разпознали подс. Т., са публикувани снимки на
работници на общината и тъжителя, съдът не счита за достатъчно по обем и
категорични доказателства, каквито следва да са налице, за да се установи
авторството на деянието обида. Посочените обстоятелства съставляват само една
насока, създаваща предположение за авторство, което обаче при липсата на
безспорни и категорични доказателства не е достатъчно за постановяване на
осъдителна присъда. Очевидците на отправените обидни думи „вие сте глупак“
изобщо не могат да посочат конкретно лице или поне да дадат негово описание. В
показанията си горепосочените свидетели твърдят, че въпросната госпожа,
отправила обидните думи спрямо тъжителя снимала с телефона си. Безспорно се
установи по делото, че на процесната дата от балкона
си на втория етаж- апартамент срещуположен на този, обитаван от подс. Т., рязането и кастренето на дърветата по улицата и
по конкретно пред жилищната кооперация е било заснето с телефон от св. Б.. Не
се установи от доказателствата по делото именно подс.
Т. да е снимала с телефона си по това време. С показанията си св. П. и св. Б.
установяват присъствието на подс. Т. на процесната дата, на която е отрязана брезата пред жилищната
им кооперация и обстоятелството, че същата е провела разговор с тъжителя на
висок тон, като липсват събрани доказателства в него да е отправяна обида по
отношение на тъжителя от страна на подсъдимата. Св. Б. установява също така, че
това се е случило на улицата пред жилищната кооперация и по това време подсъдимата
не е била на терасата си. Обсъждайки всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът не намери безспорни и категорични
доказателства именно подс. Т. да е автор на
отправените към тъжителя думи „Вие сте глупак“.
При установената и приета по
делото фактическа обстановка, съдът намира за недоказано подс.
Т. да е автора на твърдяното с процесната тъжба
престъпление по чл.148 ал.2 вр.
ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.147 ал.1 от НК, за това на 07.11.2017
г. в гр. К., П. обл. да е разгласила позорно
обстоятелство за Д.Г.Д. чрез публикация в социалната мрежа „Фейсбук“
със следните думи и изрази: „Господина с черното яке щял да ме купи! Имал
разрешение да прави каквото си иска! Да унищожава дърветата подред! Да, сигурно
е изкарал много пари от продажбата на здрави дървета!“ и придружени със снимки
на Д.Г.Д., в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му.
Безспорно
е установено по делото, съобразно заключението на приетата съдебно- техническа
експертиза, че към момента на извършеното изследване след започване на
настоящото производство не е открит профил идентичен с данните по делото,
а именно с име, изписано на кирилица „Л.Т.“, съдържащ публикация със снимки и
текст „Господина с черното яке щял да ме
купи! Имал разрешение да прави каквото си иска! Да унищожава дърветата подред!
Да, сигурно е изкарал много пари от продажбата на здрави дървета!“. Данни за наличие
на такъв профил се съдържат в показанията на свидетелите Д., С., А., Д., С. и Д..
Св. Д. и А. предават техните възприятия относно съдържанието в публикацията, но
не и в пълнота самото съдържание. Цялото съдържание на публикацията обаче ведно
със снимките не може да се установи, поради липсата на такъв профил. Именно
липсата на такъв профил към момента поставя в невъзможност и установяване
автентичността на представените към тъжбата извлечения от профила, снети от
телефона на тъжителя.
Дори
и да бе установено обаче наличие на профил с името „Л.Т.“, изписано на кирилица
и с приложена снимка към него на подсъдимата и описаното в тъжбата съдържание, то
това би имало значение само в случай, че са налице безспорни и категорични
доказателства, кое е лицето реално опериращо с този профил. Доказателства по
делото за това обстоятелство не се събраха. Независимо от личните, субективни
възприятия на част от свидетелите, че сочения от тях профил е именно на подс. Т., то безспорни и категорични доказателства, че
именно това е лицето, което е автор на процесната
публикация по делото не се събраха. Съдебно- техническата експертиза
категорично установява невъзможността да се определи кое
лице реално управлява профила, като сочи, че дори и при възможност да се
установи съответния IP
адрес, то това би довело до установяване на компанията- интернет доставчик и съответно
лицето, ползващо адреса, но не и това което реално оперира с него.
В случай, че бяха събрани
безспорни и категорични доказателства за автора на изречените по отношение на
тъжителя думи „Вие сте глупак“, каквито доказателства обаче липсват по делото,
то съдът намира, че би бил осъществен фактическия състав на престъплението обида,
нанесена публично спрямо тъжителя, съставомерна по
чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК. При липсата на
достатъчно по обем и годни доказателства, установяващи безспорно и категорично
автора на отправената към тъжителя обида, то подс. Т.
следва да бъде призната за невинна по така повдигнатото ѝ обвинение.
Що се отнася до твърдяното с
тъжбата престъпление клевета, осъществено посредством публикация във социалната
мрежа „Фейсбук“ с изразите „Господина с черното яке щял да ме купи! Имал
разрешение да прави каквото си иска! Да унищожава дърветата подред! Да, сигурно
е изкарал много пари от продажбата на здрави дървета!“, съдът намира, че освен
че не е установен безспорно и категорично техния автор, то същите не са и съставомерни, така че да ангажират наказателна отговорност
за престъплението клевета. Посочените изрази представляват изказано мнение, разсъждения
и предположение на техния автор, доколкото липсва категорично съобщено
обстоятелство, което да е позорно и неистинско, както и липсват посочени
обстоятелства от фактическия състав на престъпление.
В процесната тъжба се твърди, че икриминираните
деяния са извършени спрямо тъжителя в качеството му на длъжностно лице- заемащ
длъжността „главен специалист“ в администрацията на Община К.. Съгласно
разпоредбата на чл.93, т.1 б.“а“
от НК всички лица, които изпълняват служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност по
материално изпълнение, се причисляват към категорията на длъжностните такива по
смисъла на закона. Безспорно Община К. осъществява нестопанска дейност, чрез която задоволяват
нуждите на гражданите и дейността ѝ се осъществява в интерес на широк
кръг лица, и в този смисъл се явява субект на публичното право, чрез който Държавата упражнява своите публични функции, принцип, залегнал и в чл.68 от Конституцията, според който „държавна служба“ е всяка дейност по
осъществяване функциите на Държавата. Т.е. общината се явява държавно учреждение. Основният признак обаче, който има значение за
причисляването на едно лице към длъжностните, е възможността да издава правни
актове, които пораждат, прекратяват или изменят права и задължения. Видно от
длъжностната характеристика на тъжителя, на същия не е вменено правомощие да
издава правно обвързани актове. Същият осъществява контрол
върху извършваната работа на работниците по поддръжка на зелените площи и
декоративната и дървесна растителност към звено „К.д.“, като контролира
мероприятията по косене на тревни площи, кастрене и рязане на дървесна
растителност на територията на общината, а преките му задължения били да
организира и контролира извършването на косене на тревните площи, рязане и
кастрене на дървета, съгласно издадените разрешения, да следи за трудовата
дисциплина на работниците в звеното, да разпределя районите и задълженията на
работниците, за които отговаря, да изпълнява и други възложени задачи от
ресорния заместник- кмет и кмета на общината. Т.е. дейността, осъществявана от
тъжителя е само на материално изпълнение, тъй като липсват вменени му функции
по издаване на правни актове, които да
пораждат, прекратяват или изменят права и задължения,
поради което съдът намира, че същият няма качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл.93 т.1 б.“а“ от НК. същият не е и длъжностно лице по смисъла на
чл.93 т.1 б.“б“ от НК.
Въз основа на всичко гореизложено,
съдът призна подс. Т.
за невинна, поради което и на основание чл.304 от НПК
я оправда по повдигнатите ѝ обвинения с процесната
тъжба за престъпления по чл.148 ал.1
т.1 и т.3 вр. чл.146 ал.1 от НК и по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.147
ал.1 от НК.
Липсата на установено виновно поведение от подсъдимата Т. е основание и за
отхвърляне на предявените срещу нея гражданския искове с правно основание чл.45 и сл. от ЗЗД.
Ето защо съдът отхвърли гражданския
иск, предявен от частния тъжител Д. за осъждането на подс.
Л.Р.Т. да му заплати сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в засегнати чест и достойнство, причинени в
резултат от престъплението по чл.148 ал.1
т.1 и т.3 вр. чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата като
неоснователен, както и отхвърли гражданския иск, предявен от частния тъжител Д., за
осъждането на подс. Л.Р.Т., да му заплати сумата от
2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
засегнати чест и достойнство, причинени в резултат от престъплението по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 и
т.3 вр. чл.147 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата като
неоснователен.
Тъй като съдът призна подсъдимата за
невинна по повдигнатите ѝ обвинения, то на основание чл.190 ал.1 от НПК разноските, направени по делото от
частния тъжител Д., в размер общо на 762 /седемстотин шестдесет и два/ лева,
представляващи заплатените от частния тъжител адвокатско възнаграждение на
процесуалния му представител в размер на 500 лв., заплатената държавна такса за
образуване на настоящото производство в размер на 12 лева и сумата от 250 лева,
представляваща заплатено възнаграждение и пътни разноски на вещо лице, следва
да бъдат оставени в тежест на частния тъжител.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ