РЕШЕНИЕ
№ 13563
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. СтА.славова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. СтА.славова Гражданско дело №
20241110138173 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на ............ АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр. ............. срещу А. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ..........., с която са
предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в
отношенията между стрА.те, че А. П. П. дължи на ............ АД следните суми: 1/ 2 438,51 лЕ.
– главница по договор за ................ № 429258/09.12.2015 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.05.2023 г. до
окончателното плащане; 2/ 1 700,69 лЕ. – мораторна лихва за периода от 25.12.2019 г. –
16.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 26.07.2023 г.
по ч.гр.д. № 26792/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав.
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за ................ №
429258/09.12.2015 г. „.................." АД, като кредитор, е предоставило на А. П. П., като
кредитополучател, кредит в размер на сумата 3 000,00 лЕ., със срок на издължаване до
25.12.2019 г., като за падежна дата е определено 25-то число на месеца, а погасителната
вноска при сключването на договора е била в размер на 75,71 лЕ.. Кредитът е усвоен изцяло
по сметка на кредитополучателя. Поддържа се, че по време на действие на договора за
кредит ответницата е допускала нередовности в плащА.ята на погасителните вноски, но
банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем, поради което изискуемостта на
задълженията е настъпила на крайната падежна дата – 25.12.2019 г. Ищецът поддържа, че
предоставеният кредит се олихвява с номинален фиксиран лихвен процент в размер, който
към датата на сключване на договора е в размер на 8,3 % годишно или 0,0231 % на ден. При
сключване на договора за кредит наказателната лихва за забава е 6 процентни пункта над
1
номиналния лихвен процент, или лихвеният процент върху просрочените погасителни
вноски е в размер на 14,30 %. Годишният процент на разходите /ГПР/, изчислен към датата
на подписване на договора, е в размер на 12,74 %. Общата дължима сума, изчислена към
датата на сключване на договора за кредит, е в размер на 3 762,59 лЕ.. Договорът за кредит,
Общите условия, посочени в него и погасителният план, който е неразделна част от договора
за кредит – Приложение №1, са получени и приети от кредитополучателя с подписването на
Договор за ................ № 429258 от 09.12.2015 г. Междувременно – на 30 април 2020 г., в
ТРРЮЛНЦ е вписано вливането на „................... АД в Банка ДСК ЕАД, чиято правна форма
става „акционерно дружество" – АД, като ......." АД се явява общ правоприемник на
прекратената с вливането „................... АД и поема всички нейни права и задължения. При
тези фактически твърдения се моли за постановяване на съдебно решение, с което
предявените искове да се уважат, като се признае за установено, че ответницата дължи на
Банката сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.
гр. д. № 26792/2023 г. на СРС, 29 състав. Претендират се сторените разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответната страна, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Прави
възражение, че вземА.ята за главница и за лихви са погасени поради изтекла погасителна
давност. Развива аргументи, че началният срок на погасителната давност е падежът на всяка
една погасителна вноска по договора за кредит, а искът се счита предявен на 18.05.2023 г.,
поради което вземА.ята за главница и за лихви са погасени. По отношение на договора за
кредит излага съображения, че същият е нищожен. Поддържа, че съгласно чл. 10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма и по ясен и разбираем
начин, а клаузите на процесния договор не са ясни и разбираеми. На следващо място, се
сочи, че клаузите в договора, които определят заплащането на обезщетение за вреди поради
забавено изпълнение, са нищожни, поради противоречие с чл. 21, ал. 2 ЗПК, съгласно който
всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя
обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна. Поддържа, че
договорът за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване на изисквА.ята на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, като съгласно чл. 22
ЗПК той е недействителен, поради което на основА.е чл. 23 ЗПК се дължи само чистата
стойност на кредита, но не се дължи лихва или други разходи по кредита. Твърди, че
редовно и в срок е погасявала дължимите месечни вноски и чистата стойност на кредита е
изцяло изплатена. Поддържа, че клаузата за договорна лихва е нищожна, тъй като в договора
е предвидено, че кредитополучателят дължи на банката годишна възнаградителна лихва в
размер на базисен процент на ................ надбавка, като базовият лихвен процент се определя
съгласно правилата на банката, без да са изложени повече пояснения. Поради това
поддържа, че посочените клаузи в тази им част, съставляват неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143, т. 10 и 12 ЗЗП, тъй като представляват уговорка във вреда на
потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на банковата
услуга. Излага съображения, че липсата на конкретна методика или формула /математически
алгоритъм/, предопределя възможността банката произволно да променя размера на лихвите
по кредита, както и първоначално няма яснота как е определен т.нар. "номинален" лихвен
процент. Твърди, че клаузите на договора не са индивидуално уговорени. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
стрА.те и събрА.те по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изисквА.ята на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 26792/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от материалите по което се установява, че на 18.05.2023 г. ............ АД е депозирала
2
пред СРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист срещу А. П. П. за следните суми: 1/ 2 438,51 лЕ. – главница по договор
за ................ № 429258/09.12.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.05.2023 г. до окончателното плащане;
2/ 1 700,69 лЕ. – мораторна лихва за периода от 25.12.2019 г. – 16.05.2023 г.
С разпореждане от 26.07.2023 г. по ч.гр.д. № 26792/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, съдът е постановил издаване на искА.те заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство
разноски, както следва: 82,78 лЕ. – държавна такса, и 50,00 лЕ. – юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК /видно от приложена на л. 20 от исковото дело ПДИ/
длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед за незабавно изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземА.ята
си по исков ред.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за ................ №
429258/09.12.2015 г. /л. 6-11/, сключен между „.................." АД – като кредитор, и А. П. П. –
като кредитополучател, по силата на който Банката е поела задължение да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на сумата 3 000,00 лЕ., със срок на
издължаване до 25.12.2019 г., на месечни анюитетни вноски по 75,71 лЕ. за 48 месеца с
падежна дата 25-то число на месеца съобразно Погасителен план – Приложение № 1,
представляващо неразделна част към договора за кредит. Съгласно уговореното в Част I, т.
12 от договора, общата сума, дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на
сключване на договора, възлиза на 3 762,59 лЕ.. В т. 14 е посочено, че таксата по кредита –
одобрение е в размер на 128,25 лЕ., за която в чл. 5, ал. 1 от договора е посочено, че
кредитополучателят се задължава да заплати на Банката при сключване на договора, като
посочената сума от 128,25 лЕ. ще бъде удържана от разплащателната сметка на
кредитополучателя при отпускане на кредита.
Съгласно уговореното в Част I, т. 6 от договора, сумата по кредита се усвоява по
разплащателна сметка на клиента, открита при „.................." АД, с .........................В чл. 2, ал.
3 от договора е предвидено, че от момента на заверяване на разплащателната сметка на
кредитополучателя със сумата на отпуснатия кредит, за кредитополучателя възниква
безусловното задължение да върне на Банката получения кредит заедно с дължимите лихви
и ако е сключена застраховка по Ч.I.т.16.1. – застрахователни премии.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, главницата по кредита се олихвява с номинален
годишен лихвен процент, определен в Част I, т.8 – 8,3 % за целия срок на договора. В ал.
2 на същата клауза е предвидено, че размерът на лихвения процент по т. 8 от Част I може да
бъде променян единствено по взаимно съгласие между Банката и кредитополучателя, освен
в случаите по чл. 8, ал. 5 от Част II, за което стрА.те са се съгласили при сключване на
настоящия договор.
В Част I, т. 9 от договора са предвидени наказателни надбавки, както следва: т.9.1
върху просрочени погасителни вноски: 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8 или
общо лихвеният процент върху просрочени погасителни вноски е в размер на 14,30 %; т.9.2
– върху цялата главница след настъпване на предсрочна изискуемост: 6 пункта над
номиналния лихвен процент по т.8.
Съгласно Част I, т.11 от договора, годишният процент на разходите по кредита
/ГПР/, изчислен към момента на сключване на договора, е 12,74 %.
Договорът за кредит е саморъчно подписан за Банката и кредитополучателя на всяка
стрА.ца, вкл. на последната стрА.ца от него са изписА. имената на кредитополучателя А. П..
В срока по чл. 193, ал. 1 ГПК положеният за ответницата подпис в представения по делото
3
договор не е оспорен като неавтентичен.
По делото е представено и прието Приложение № 1 – Погасителен план към
Договор за кредит от 09.12.2015 г. /л.12/, саморъчно подписано от ответницата, чийто
подпис не се оспорва в настоящия процес. В приложения погасителен план в табличен вид
са посочени дължимите от ответницата плащА.я по кредита, видно от които погасителната
вноска от 75,71 лЕ. е формирана като сбор от главница, лихви и застраховка. Към първата
падежна дата – 25.12.2015 г. дължима е сума в общ размер на 12,99 лЕ., представляваща сбор
от лихви и главници.
Между стрА.те не се спори, а и от извършена служебно справка от съда по реда на
чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се установява, че ............ АД е универсален правоприемник на
„..................“ АД.
По делото е представено и прието Извлечение от счетоводните книги на ............ АД
за сметка № ............. г. /л.13/, видно от което е, че през периода от 25.11.2016 г. до
25.12.2019 г. са просрочени 38 вноски по кредита в общ размер на 3 383,35 лЕ., общия
размер на договорната (възнаградителна) лихва за периода от 25.11.2016 г. до 24.12.2019 г. е
0,00 лЕ., а размерът на обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемост за
периода от 25.11.2016 г. до 15.05.2023 г. е в размер на 1 700,69 лЕ.. Представеното
извлечение не е оспорено от ответната страна, като същото има характер на извлечение от
вписвА.я в счетоводните книги на банката и съгласно чл.182 ГПК може да служи като
доказателство на лицето, което ги е водило
По делото е изслушано и прието без възражения на стрА.те експертното заключение
на вещото лице Р. С., коригирано устно в открито съдебно заседА.е на 26.03.2025 г., по
допуснатата съдебна счетоводна експертиза /ССчЕ/. Съгласно констатациите на вещото
лице, при запознаване с извлечение от разплащателна сметка в левове с IBAN:.............. се
констатира, че на 09.12.2015 г. по сметката на А. П. П. е постъпила сума в размер на 3 000,00
лЕ. с основА.е: „Операция №: .......................... а оттук е формиран извод, че предоставеният
кредит на А. П. П. в размер на 3 000,00 лЕ. на основА.е процесния договор за ................ №
429258/09.12.2015 г. е усвоен в пълен размер, еднократно на 09.12.2015 г. по личната банкова
сметка на кредитополучателя А. П. П. с .............. Според отговора на задача № 2 /корекции в
който са направени в съдебното заседА.е на 26.06.2025 г./ към датата на изготвяне на
заключението по процесния кредит са платени вноски за погасяване на задължения в общ
размер на 819,39 лЕ., както следва: на 28/12/2015 – 12,99 лЕ., на 25/01/2016 – 75,71 лЕ., на
25/02/2016 – 75,71 лЕ., на 25/03/2016 – 75,71 лЕ., на 25/04/2016 – 75,71 лЕ., на 06/06/2016 –
75,95 лЕ., на 28/06/2016 – 75,77 лЕ., на 28/07/2016 – 75,77 лЕ., на 28/08/2016 – 75,73 лЕ., на
28/09/2016 – 75,77 лЕ., на 28/10/2016 – 75,75 лЕ., на 28/11/2016 – 48,82 лЕ., разпределени за
погасяване, както следва: 1./ за главница – 561,49 лЕ., за възнаградителна лихва – 219,30 лЕ.,
за застраховки – 38,05 лЕ., за наказателна лихва – 0,55 лЕ.. От анализ на движението по
кредита и извършени изчисления вещото лице е констатирало, че към крайната падежна
дата за погасяване на кредита – 25.12.2019 г., по процесния кредит има неплатени
задължения, както следва: Просрочена главница в общ размер на 2 438,51 лЕ., за периода
25.11.2016 г. – 25.12.2019 г., Просрочена възнаградителна лихва в общ размер на 332.05 лв.,
за периода 25.12.2016 г. – 25.12.2019 г., Неплатени застраховки в общ размер на 57.67 лв., за
периода 25.12.2016 г. – 25.12.2019 г., Неплатена наказателна лихва в общ размер на 612.79
лв., за периода 25.11.2016 г. – 25.12.2019 г. За периода от 25.12.2019 г. до датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК – 18.05.2023 г. и към датата на изготвяне на заключението
17.03.2025 г. няма извършвА. допълнителни плащА.я по процесния кредит. От страна на
ищеца е начислена законна лихва, както следва: Законна лихва върху главницата за периода
от 25.12.2019 г. до 17.05.2023 г. вкл. в общ размер на 757.60 лв., Законна лихва върху
главницата за периода от 25.12.2019 г. до 16.03.2025 г. вкл. в общ размер на 1 360.83 лв.
Преценено по реда на чл. 202 ГПК, експертното заключение следва да бъде кредитирано
4
като компетентно и обективно изготвено.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са за разглеждане положителни установителни искове с правно основА.е
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между стрА.те,
че А. П. П. дължи на ............ АД следните суми: 1/ 2 438,51 лЕ. – главница по договор за
................ № 429258/09.12.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.05.2023 г. до окончателното плащане;
2/ 1 700,69 лЕ. – мораторна лихва за периода от 25.12.2019 г. – 16.05.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 26.07.2023 г. по ч.гр.д. № 26792/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 29 състав.
Основателността на предявения главен иск с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, е обусловена от
позитивното кумулативно установяване от страна на ищеца, при условията на пълно и
главно доказване, на следните материални предпоставки: 1./ наличие на сключен валиден
договор за ................ № 429258/09.12.2015 г. между „..................“ АД – като заемодател и А.
П. П. – като заемател, с посоченото в исковата молба съдържА.е; 2/ изпълнение на
задълженията на Банката по договора за заем за предоставяне на парична сума в уговорения
размер на кредитополучателя; 3/ настъпил падеж на задължението за връщане на заемната
сума.
С оглед на оспорвА.ята на ответника относно недействителността на процесния
договор за потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи, че съдържА.ето и
формата му отговарят на изисквА.ята на ЗПК, както и валидността на оспорените клаузи.
По иска с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в
това число и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в доказателствена тежест на
ответника, е да докаже плащане на процесните задължения.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основА.е за спиране или прекъсване на погасителната давност по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява по категоричен начин от приетия като
писмено доказателство Договор за ................ № 429258/09.12.2015 г., че на посочената дата е
сключен договор за потребителски кредит между „.................." АД – като кредитор, и А. П.
П. – като кредитополучател, по силата на който Банката е поела задължение да предостави
на кредитополучателя потребителски кредит в размер на сумата 3 000,00 лЕ., със срок на
издължаване до 25.12.2019 г., на месечни анюитетни вноски по 75,71 лЕ. за 48 месеца с
падежна дата 25-то число на месеца съобразно Погасителен план – Приложение № 1,
представляващо неразделна част към договора за кредит. Съгласно уговореното в Част I, т.
12 от договора, общата сума, дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на
сключване на договора, възлиза на 3 762,59 лЕ..
Съгласно уговореното в Част I, т. 6 от договора, сумата по кредита се усвоява по
разплащателна сметка на клиента, открита при „.................." АД, с ................... В чл. 2, ал. 3
от договора е предвидено, че от момента на заверяване на разплащателната сметка на
кредитополучателя със сумата на отпуснатия кредит, за кредитополучателя възниква
безусловното задължение да върне на Банката получения кредит заедно с дължимите лихви
и ако е сключена застраховка по Ч.I.т.16.1. – застрахователни премии.
5
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, главницата по кредита се олихвява с номинален
годишен лихвен процент, определен в Част I, т.8 – 8,3 % за целия срок на договора. В ал. 2
на същата клауза е предвидено, че размерът на лихвения процент по т. 8 от Част I може да
бъде променян единствено по взаимно съгласие между Банката и кредитополучателя, освен
в случаите по чл. 8, ал. 5 от Част II, за което стрА.те са се съгласили при сключване на
настоящия договор.
В Част I, т. 9 от договора са предвидени наказателни надбавки, както следва: т.9.1
върху просрочени погасителни вноски: 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8 или
общо лихвеният процент върху просрочени погасителни вноски е в размер на 14,30 %; т.9.2
– върху цялата главница след настъпване на предсрочна изискуемост: 6 пункта над
номиналния лихвен процент по т.8.
Съгласно Част I, т.11 от договора, годишният процент на разходите по кредита /ГПР/,
изчислен към момента на сключване на договора, е 12,74 %.
Договорът за кредит е саморъчно подписан от стрА.те по него, чиито подписи не се
оспорват в процеса.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Погасителен план към
Договор за кредит от 09.12.2015 г., видно от който кредитополучателят дължи връщане на
предоставения му заем на 49 погасителни вноски, първата от които платима на 25.12.2015 г.
/включваща само лихви и застраховка в общ размер на 12,99 лЕ./, а последната – на
25.12.2019 г. Всяка стрА.ца от погасителния план носи саморъчно положен подпис на
стрА.те по договора за кредит, чиято автентичност не се оспорва в процеса.
По делото не е спорно, а и се установява от неоспорените констатации на
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, че
предоставеният кредит на А. П. П. в размер на 3 000,00 лЕ., на основА.е процесния договор
за ................ № 429258/09.12.2015 г., е усвоен в пълен размер, еднократно на 09.12.2015 г., по
личната банкова сметка на кредитополучателя А. П. П. с ...............– обстоятелство, във
връзка с което не се навежда спор в срока по чл. 131 ГПК. С оглед на това съдът приема за
категорично установено по делото, че Банката е изпълнила задължението си по процесния
договор за кредит, като е предоставила на кредитополучателя паричен заем в размер на
уговорената сума от 3 000,00 лЕ., която е била съответно усвоена от насрещната страна по
договора.
СтрА.те не спорят, а и се установява по несъмнен начин от саморъчно подписА.я от
ответницата погасителен план, че крайния срок за издължаване на кредита е изтекъл на
25.12.2019 г., поради което всички вноски по него са с настъпил падеж преди датата на
сезиране на съда със заявление по чл. 417 ГПК /18.05.2023 г./.
Спорът между стрА.те в процеса е съсредоточен върху действителността на
сключения договор за кредит, наличието на непогасени по него задължения и погасяването
на последните по давност.
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а
кредитопоучателят има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на стрА.те да
определят свободно съдържА.ето на договора е огрА.чена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две
посоки: съдържА.ето на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави, което огрА.чение се отнася както до гражданските
6
сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изисквА.ята на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
При извършената служебна проверка, съдът констатира, че са спазени формалните
изисквА.я на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, което изключва отричането
на действителността на това договаряне в цялост (чл. 22 ЗПК), а именно спазена е
регламентираната в закона писмена форма (чл. 10, ал. 1 ЗПК), формулирА.ят предмет на
договора и целта на кредитирането не са неясни и неразбираеми за физическо лице с
обичайни възможности да се ориентира в значението на подобен вид договори. Посочена е
цялата главница, която ще се предостави безкасово като наличност в банкова сметка на
кредитополучателя (чл. 11, ал. т. 7 ЗПК). Лихвеният процент е обявен ясно като краен
размер, начисляван за целия срок на договора. Оповестен е погасителен план с дължимата
лихва – неразделно приложение с посочване на части от главница и текуща възнаградителна
лихва при всяка вноска, и остатък от олихвяема за следващ период главница (чл. 11, ал. 1, т.
9 и 11 ЗПК). Оповестен е ГПР в рамките на допустимия лимит (чл. 19, ал. 4 ЗПК). Не е
накърнено правото на длъжника на информация за извършени от него погасявА.я, тъй като
неизменният погасителен план му е връчен, а в чл. 9, ал. 2, б. „б“ от договора кредиторът е
поел задължение, изисквано по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, да снабди безвъзмездно клиента си
с подробна справка за погасявА.те с вноските му задължения до остатъци за предстоящи
плащА.я. Няма данни такава информация да е отказвана, напротив видно от проверката на
вещото лице търговецът води аналитично счетоводна документация по начин, позволяваща
съставяне на предвидената в закона справка за различните видове задължения. В договора са
предвидени и последиците от посоченото право на потребителя да се откаже от договора
(чл. 9, ал. 2, б. „г“ от договора).
При служебнaта проверка по чл. 7, ал. 3 ГПК съдът намери, че клаузите на чл. 5, ал. 1,
вр. Част I, т. 14 от договора, предвиждащи задължение на кредитополучателя да заплати на
Банка еднократна такса – одобрение на кредита, са нищожни поради противоречието им със
закона. Възможността на кредитора да въвежда такси, извън стойността на договорения
размер на заема, е регламентирана в чл. 10а ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги,
свързА. с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно посочената
разпоредба да се изискват такси и комисионни за действия, свързА. с усвояването и
управлението на кредита. Настоящият състав счита, че предметът на горепосочените клаузи,
за които кредитодателят е предвидил възможност за начисляване на такси, е непосредствено
свързан с усвояването и управлението на самия кредит. Поради което клаузите,
предвиждащи заплащането на такса-одобрение, са уговорени в противоречие с
повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и са нищожни.
Основано на неравноправни клаузи е и предвиденото в договора поемане на
разходите за застраховка в полза на кредитора, предлагана от банката при неясни условия.
Освен фиксирането в индивидуалните параметри на вид на застраховка и дължимите в полза
на банката разходи за застраховка от по 1,44 %, в договора няма никакво оповестяване на
застрахователната услуга, която кредитополучателя получава и възможностите клиентът да я
ползва. За всяка сделка, при която тече договаряне между естествено неравнопоставени
субекти, добросъвестността изисква от доставчика, специализиран както на пазара на
кредитирането, така и в застрахователната услуга, като застраховащ своя финансов риск
кредитор, да разясни и предложи съдържА.е на клаузи разбираеми за потребител, встъпващ
в договора без предварителна подготовка за сделка, различна от текущата му нужда от
парични средства. Затова при "добавяне" към месечна вноска на погасителен план на
месечно дължима премия законосъобразното договаряне изисква изрично и отделно
разясняване на дължими по отделно две различни цени по застраховката и по кредита или
7
изрично и ясно посочване на рисковете, покрити от застрахователя срещу премии включени
в плащА.ята не към застраховател, а към застраховащия кредитор (елемент от вноската по
погасителен план) като цена на допълнителна услуга или обезпечение. Само тогава
клиентът ще е в състояние да възприеме, дали застраховката е задължителна или не, както и
че покритието по груповата застраховка "Живот" към която е присъединен без да се е
договарял със застраховател оскъпява кредитната услуга срещу покритие в полза на самата
банка. Така, макар и да е оповестена в Част I като общ размер, цената на застраховката съдът
прима за неясно и неразбираемо за потребителя съдържА.е, непозволяващо на клиента да
осъзнае действително произтичащите за него икономически последици от съгласието му да
бъде застрахован от кредитора си, затова и валидността на това допълнително условие е
изключена от общата потребителска закрила, така както е установена в Директива
93/13/ЕИО и изразена в императивни правила на чл. 143 ЗЗП, към които чл. 24 ЗПК също
препраща – в този смисъл и Решение № 639 от 19.05.2022 г. на .... по в. гр. д. № 548/2022 г.
на ОС – В.
Не е съответно на специалните огрА.чения на договорната свобода при този вид
сделки и уговореното обезщетение за забава, предвидено в чл. 10 от договора като
наказателна лихва, начислена над анюитетите по погасителния план в размер, фиксиран в т.
9. 1 от първия раздел като шест пункта над номиналния лихвен процент или 14.30 % върху
просрочените погасителни вноски. Размерът на обезщетението надхвърля законната лихва, а
това пряко противоречи на чл. 33, ал. 2 от ЗПК и затова тази неустоечна клауза като размер
съдът пряко замества с посоченото законово императивно правило.
Съдът не констатира други неравноправни клаузи, извън горепосочените, вкл. намира
за неоснователни възраженията на ответната страна за неравноправност на клаузите от
договора, предвиждащи заплащане на възнаградителна лихва. В тази насока следва да се
отбележи, че в договора е предвиден номинален фиксиран лихвен процент за целия срок на
договора, като по делото не се установява същият да е бил едностранно променян от
Банката.
При горните изводи на съда за неравноправност на клаузите, предвиждащи
заплащане на еднократна такса за одобрение в размер на 128,25 лЕ., за наказателни лихви и
разходи за застраховка, се налага корекция на приетите от Банката погасявА.я на текущите
задължения по първите дванадесет вноски, като се приспаднат установените от вещото лице
суми от 38,05 лЕ. за платени застраховки, 0,55 лЕ. за наказателни лихви и 128,25 лЕ. за
еднократно удържана такса за одобрение от дължимата към този момент останала
непогасена част от главница по вноска с падеж 25.11.2016 г. в размер на 23,93 лЕ., както и
непогасените главници по вноски с падеж 25.12.2016 г. и частично по вноска с падеж
25.01.2017 г. до размер на сумата от 70,10 лЕ., като непогасено по тази вноска остава
задължение в размер на 2,78 лЕ.. Непогасени чрез плащане се явяват и останалите вноски с
падеж от 25.02.2017 г. до 25.12.2019 г. Като доколкото е настъпил падежът и на последната
погасителна вноска, то съдът приема за изпълнена доказателствената тежест на ищеца да
установи настъпил падеж на задължението за връщане на заемната сума, представляваща
сбор на горепосочените непогасени вноски.
При горните изводи на съда, на разглеждане подлежи своевременно релевираното в
срока по чл. 131 ГПК възражение за погасяване на задължението за връщане на заемната
сума поради изтекла погасителна давност.
Съгласно разпоредбите на чл. 430 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, срокът по договора за банков
кредит е този, с изтичането на който кредитополучателят е длъжен да се издължи съобразно
конкретно уговорените условия – в частност на отделни месечни вноски на договорените
дати на плащане. Ако междувременно не настъпи предсрочна изискуемост на кредита
/откогато започва да тече давностния срок/, то след настъпването на падежа на всяка една от
погасителните вноски вземането на кредитора за нея става изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД и
8
започва да тече приложимият в частност петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД –
поотделно за всяка вноска от датата, на която плащането е било дължимо /в този смисъл е
Решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6629/2013 г., IV г. о., ГК и Решение № 161
от 8.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1153/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 45 от 17.06.2020 г. на
ВКС по т. д. № 237/2019 г., II т. о., ТК, Решение № 50076 от 14.11.2022 г. на ВКС по т. д. №
1730/2019 г., I т. о., ТК/.
Правната уредба на договора за кредит дава възможност на стрА.те да уговорят
връщане на кредита на погасителни вноски до пълното погасяване на задължението, без
обаче това да го превръща в такъв за периодични плащА.я /така и разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК/.
Същевременно кредиторът може да предяви иск за всяка отделна вноска, като за всяка
отделна вноска може да бъде уговорена неустойка или лихва за забава; кредиторът може да
цедира вземането си за конкретна вноска, поради което и следва да се приеме, че отделните
вноски се ползват с относителна самостоятелност и всяка от тях има отделен падеж.
По въпроса при уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за
главницата и/или за възнаградителните лихви – от датата на падежа за всяка вноска или от
настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна
изискуемост, е постановено Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 3/2023г., ОСГТК. Съгласно задължителните за оргА.те на съдебната
власт разяснения /чл. 130, ал. 2 ЗСВ/, дадени в цитираното Тълкувателно решение, при
уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни
падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните
лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната
вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от
главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната
изискуемост. В мотивите на ТР изрично е възприето становище, че в случаите на сключен
договор за банков кредит не става въпрос за частично изпълнение от страна на длъжника без
съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по договора, за което
стрА.те са постигнали изрично съгласие. При неизпълнение на съответната вноска
кредиторът, чието субективно притезателно право е станало изискуемо, може да предяви иск
за тази част от вземането си, респ. да застави принудително длъжника си да изпълни, като
длъжникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на изтичане
на срока (моментите на падеж на вноската, изискуемостта й и на забавата на длъжника
съвпадат).
В разглеждА.я случай, ищецът претендира процесните вземА.я въз основа на
фактически твърдения за настъпила изискуемост с изтичане на крайния срок на договора –
25.12.2019 г., като твърди, че кредитополучателят е в неизпълнение по отношение на всички
погасителни вноски, с падеж от 25.11.2016 г. до 25.12.2019 г.
Непротиворечива е практиката на ВКС, че приложима по отношение на
задължението за главницата по банков кредит е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД.
Уговорката между стрА.те за връщане на предоставена като кредит сума на погасителни
вноски не превръща този кредит в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за
изпълнение на задължението на части. Задълженията за връщане на предоставената сума въз
основа на договор за банков кредит не представлява „периодични плащА.я“ по смисъла
на задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК, ВКС, и разгледА.те в мотивите примери за
периодични плащА.я, които макар да са породени от един и същ факт, са относително
самостоятелни и периодичността е характерна за престациите и на двете стрА. по договора.
По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито
9
задължението на Банката кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението
на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума
на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното
задължение на длъжника на части – чл. 66 ЗЗД.
С оглед на горните принципни правни положение и предвид конкретиката на
процесния казус, при който не е спорно, и а се установява категорично от заключението на
ССчЕ, че последно извършено от кредитополучателя е плащането от 28.11.2016 г., то следва
извод, че бездействието на Банката да предяви вземА.ята си се санкционира с погасяване на
правото й на принудително изпълнение за вземА.я за главница по погасителни вноски по
договора за кредит, падежирали до 17.05.2018 г. /5 години преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение – 17.05.2023 г./, на основА.е чл. 110 ЗЗД. Съдът
следва да зачете и разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрА.е от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./,
съгласно която за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат: давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. При изчисление на сроковете по реда на чл. 72 ЗЗД се налага извод,
че всички вземА.я за главница по погасителни вноски с падеж преди
13.03.2018 г. са погасени по давност. В случая се претендират непогасени суми за главници с
падеж от 25.11.2016 г. до 25.12.2019 г. Следователно, погасени по давност се явяват вноските
с падеж от 25.11.2016 г. до 25.02.2018 г. вкл. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК и при
съобразяване на констатациите на ССчЕ, размерът на погасената по давност главница
възлиза на сумата от 918,57 лЕ., респ. непогасени по давност са вземА.ята с падеж от
25.03.2018 г. до 25.12.2019 г, чийто общ размер възлиза на сумата от 1 519,94 лЕ., до който
размер главният иск следва да се уважи. За разликата до пълния предявен размер искът
подлежи на отхвърляне.
Относно претенцията за мораторна лихва
Вземането за мораторна лихва има акцесорен характер, поради което за него са
приложими правилото на чл. 119 ЗЗД и правилото на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, т. е. то се погасява с
кратката тригодишна давност. При това положение погасени по давност са вземА.ята за
мораторна лихва, чийто падеж е настъпил преди 17.05.2020 г. /3 години преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 17.05.2023 г./. В случая
ищецът претендира мораторна лихва за периода от 25.12.2019 г. – 16.05.2023 г. Следователно
вземА.ята за мораторна лихва за периода от 25.12.2019 г. до 17.05.2020 г. са погасени по
давност. Относно мораторната лихва, следва да се отбележи, че приложимо е правилото на
чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрА.е от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл.
доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), според което за периода от 13.03.2020 г.
до 14.07.2020 г. не се дължи мораторни лихва. Следователно дължимата мораторна лихва в
периода 15.07.2020 г. – 16.05.2023 г. възлиза на сумата от 445,58 лЕ., до който размер
акцесорната претенция следва да се уважи. За разликата до пълния предявен размер искът
подлежи на отхвърляне.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат и двете стрА.
Ищецът претендира разноски в заповедното производство за платена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете в негова
полза следва да се присъди сума в размер на 63,05 лЕ.. За исковото производство се
претендират разноски за платена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит
за ССчЕ, като съобразно уважената част от исковете в негова полза следва да се присъди
10
сума в размер на 276,74 лЕ..
Ответникът не претендира разноски и не ангажира доказателства за сторени такива.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ............ АД, ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. ............. срещу А. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
..........., обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. П. П., ЕГН **********,
дължи на ............ АД, ЕИК ............. сумата в размер на 1 519,94 лЕ. – главница по Договор за
................ № 429258/09.12.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.05.2023 г. до окончателното плащане,
и сумата в размер на 445,58 лЕ. – мораторна лихва за периода 15.07.2020 г. – 16.05.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 26.07.2023 г. по ч.гр.д. №
26792/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
горницата над сумата от 1 519,94 лЕ. до пълния предявен размер от 2 438,51 лЕ., и
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата над сумата от
445,58 лЕ. до пълния предявен размер от 1 700,69 лЕ. и за периода от 25.12.2019 г. до
14.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 26.07.2023 г.
по ч.гр.д. № 26792/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ..........., да заплати на ............ АД,
ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. С......., на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 63,05 лЕ. – сторени разноски в производството по ч. гр. д. № 26792/2023
г. по описа на СРС, 29 състав, и сумата в размер на 276,74 лЕ. – сторени разноски в
производството по гр. д. № 38173/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11