№ 166
гр. Асеновград, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20235310200366 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба постъпила на 15.09.2021г. от Т. Х. Х., с ЕГН **********
с адрес гр. София, ул. „ Константин Иречек” № 7,ет.22, офис 3, против Електронен фиш
за налагане на глоба серия К № 4882772 издаден от ОДМВР Смолян, с който за
нарушение на чл.21,ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на Т. Х. Х., с ЕГН ********** с адрес
гр. София, ул. „ Ген. Иван Колев“ (489) № 33А, вх.С, ет.4, ап.12, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лв.
Настоящето разглеждане на делото е трето по ред. Във връзка с подадената
жалба от страна на Т. Х. Х., на 21.09.2021г. първоначално е било образувано НАХД
№112/2021г. по описа на РС Девин. Същото е приключило с Решение №1/25.01.2022г.,
с което обжалвания електронен фиш е бил отменен. Цитираното решение е било
обжалваното от представителя на ОДМВР Смолян, във връзка с което на 25.05.2022г. е
било образувано КНАХД №62/2022г. по описа на Административен Съд Смолян. С
Решение №165/15.06.2022г. на касационната инстанция, постановеното решение на РС
Девин е било отменено и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав. С
постановеното решение са били дадени указания на съда по приложението на закона.
При постъпването му в съда, на 11.07.2022г. е било образувано НАХД
№64/2022г. по описа на РС Девин. Същото е приключило с Решение №46/28.10.2022г.,
1
с което обжалвания електронен фиш отново е бил отменен. Цитираното решение е
било обжалваното от представителя на ОДМВР Смолян, във връзка с което на
30.01.2023г. е било образувано КНАХД №14/2023г. по описа на Административен Съд
Смолян. Поради невъзможност за сформиране на състав, който да разгледа делото, с
Определение №72/02.02.2023г. производството по образуваното КНАХД е било
прекратено и същото изпратено на ВАС за определяне на друг административен съд.
По така постъпилите материали е било образувано адм.дело № 1468/2023г. на VІІ-мо
отделение на ВАС. С Определение №1551/15.02.2023г. на VІІ-мо отделение,
подадената касационна жалба ОДМВР Смолян против Решение №46/28.10.2022г.,
ведно с делото, са били изпратени за разглеждане на Адм. Съд Кърджали. След
постъпване на материалите, на 17.02.2022г. там е било образувано КНАХД №22/2023г.
по описа на Административен Съд Кърджали. С Решение №41/02.05.2023г. на
касационната инстанция, постановеното от РС Девин Решение №46/28.10.2022г., е
било отменено и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав. С
решението на касационната инстанция отново са били дадени указания на съда по
приложението на закона.
При постъпването му в РС Девин, на 04.05.2023г. е било образувано НАХД
№46/2023г. по описа на РС Девин. След постановени отводи на двамата съдии, поради
невъзможност за сформиране на състав, който да разгледа делото, с Определение
№14/16.05.2023г. производството по образуваното НАХД е било прекратено и същото
изпратено на ВКС за определяне на друг равен по степен съд който да разгледа делото.
По така постъпилите материали е било образувано н.ч.д. № 455/2023г. на ІІІ-то н.о. на
ВКС. С Определение №261/13.06.2023г. образуваното НАХД №46/2023г. по описа на
РС Девин е било изпратено за разглеждане от РС Асеновград. При постъпването му, на
16.06.2023г. е било образувано настоящето НАХД №366/2023г. по описа на РС
Асеновград.
При новото разглеждане на делото от настоящия състав, жалбоподателят Т. Х. Х.
не се явява лично в съдебно заседание. Чрез отразеното в жалбата, се излагат
оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се моли за
неговата отмяна поради допуснати съществени нарушения свързани с неговото
издаване.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Според
представеното писмено становище, обжалвания фиш е правилен и законосъобразен и
като такъв следва да се потвърди. Претендират за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представения списък включващ разглеждането на делото от
различните инстанции или алтернативно, при уважаване на подадената жалба, да се
намали присъденото адвокатско възнаграждение до минимално предвиденото от
закона.
2
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Атакуваният електронен фиш бил издаден срещу Т. Х. Х., за това, че на
15.05.2021г. в 15.44 часа, в обл. Смолян, Община Девин, на републикански ІІІ-ти клас
път 197, на 83км+800м, в района на тунел с.Грохотно, в посока на движение от село
Грохотно към гр. Девин, при ограничение на скоростта въведена с пътен знак „В26” от
40 км/ч. и отчетен толеранс от 3 км. в полза на водача, като водач на МПС лек
автомобил „АУДИ А 8”, с ДК№ СВ88885ВК, е извършил нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М № 551 / с
установена скорост от 66 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч./. Като
собственик, на когото е бил регистриран автомобила, жалбоподателят бил установен и
на същият била наложена глоба в размер на 200.00лв. Съставения фиш е бил връчен на
нарушителя на 31.08.2021г. / справка лист 13 от НАХД №112/2021г./
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз
основа на събраните от настоящия съд в хода на производството гласни и писмени
доказателства, включително и писмените такива приложени по НАХД №112/2021г. и
НАХД №64/2022г., а именно: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Смолян,
удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на
мобилна система за видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация
на автоматизирано техническо средство TFR1-М, снимков материал, протоколи за
проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”, Справка и схема от ОПУ
Смолян /листи 36 до 37 от НАХД №366/2023г. на АРС/.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество относно искането
за цялостна отмяна на обжалвания ЕФ за неоснователна.
От намиращия се на лист 16 от НАХД №112/2021г. на ДРС протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система с дата от 15.05.2021г.
се установява, че той е бил съставен от полицейския служител М. А.. От показанията
на св. А. дадени пред настоящия състав и от съдържането на протокола, се
установява,че на 15.05.2021г. служителят е бил на работа и около 15.00 часа се е
намирал на републикански ІІІ-ти клас път 197, на 83км+800м, в района близо до тунел
с.Грохотно, обл. Смолян. От съдържанието на протокола и постъпилата справка и
схема от ОПУ Смолян /листи 36 и 37 от НАХД №366/2023г. на АРС/ се установява, че
в зоната на същия път, преди самия тунел, в този ден, е имало въведено ограничение за
скоростта на движещите се МПС в посока в посока на движение от село Грохотно към
гр. Девин до 40 км.ч. въведено с пътен знак „В26”. Точното месторазположение на
+440
знака е на км.83, като неговата зона на действие е след края на тунел „Грохотно“
/на схемата посочен като „полутунел“/ в посока към гр. Девин, което реално
представлява отразеното на схемата. Направеното възражение от жалбоподателя, че
3
такъв знак не е бил наличен се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
До посоченото мястото полицейския служител се придвижил със служебен автомобил
с ДК№ СМ7800АК, който бил позициониран след пътен знак „В26”, ориентиран срещу
идващите след знака за ограничение, или в посока на движение от село Грохотно към
гр. Девин респективно към тунела автомобили. В купето на автомобила било
монтирано АТСС TFR1-М № 551, което при включен режим контролирало движещите
се в посока от с.Грохотно към кв. „Настан“ на гр.Девин МПС-та. В 15.44 часа
намиращо се в работен режим техническото средство, се активирало, като с него било
заснет клип № 27250 /снимка лист 14 от НАХД №112/2021г. / с движещо се МПС-
автомобил с ДК№ СВ88885ВК , който преминал със скорост от 69 км/ч, при разрешена
скорост до 40 км/ч. Констатациите на служителят А. във връзка с работата му с АТСС
TFR1-М № 551, били отразени в съставения от него протокол от 15.05.2021г. На по-
късен етап, информацията от работата на АТСС от 15.05.2021г. била обработена, като
се е установило, че заснетия в 15.44 часа видеоклип № 27250, съдържа запис на
движещ се лек автомобил АУДИ А 8” с ДК№ СВ88885ВК, собственост на Т. Х. Х..
Това се потвърждава и от приложения към делото снимков материал и справка за
собствеността на МПС-то. Именно превишението на скоростта от 26 км.ч., след
приспадане на толеранса от 3 км.ч, е станало причина да се издаде обжалвания
електронен фиш.
При анализа на обстоятелствата по делото не се констатират допуснати
процесуални нарушения включително и на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, които
да доведат до цялостна отмяна на обжалвания фиш. Съгласно текста на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП то „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. В случая обжалвания ЕФ съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното є
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи.” Направените възражения относно липсата на конкретни реквизити и елементи
от състава на нарушението се явяват неоснователни. При анализа на събраните по
делото доказателства, не се установяват и допуснати от контролния орган нарушения
при работата му с АТСС, които също да водят до изводи относно отмяна на
обжалвания фиш. Безспорно по делото се установи, че използваното АТСС е било
закрепено в купето на служебния автомобил с ДК№ СМ7800АК. Съгласно дадената
4
легална дефиниция в т.65 от §6 от ДР към ЗДвП, използваното АТСС е било мобилно
такова, тъй като е било „прикрепено към превозно средство и временно разположено
на участък от пътя, установяващ нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.” Представеният по делото протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система съдържа нормативно
изискуемите реквизити и представлява доказателство относно мястото за контрол,
посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима
на измерване, посоката за задействане и други обстоятелства, необходими да бъде
извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. В
протокола е отразен както режим на измерване, така и посока за задействане - в случая
“П”, което означава приближаващ. Горното означава, че спрямо полицейския
автомобил, който се е намирал след знак В26 / на схемата на лист 37 от настоящето
съд.дело/ заснетия автомобил е приближаващ. Това означава също така, че самото
нарушение е установено, след като автомобила вече се движил в зоната на ограничение
на забраната въведена със знака. Направеното възражение в тази насока се явява
неоснователно, както се явява неоснователно и възражението за това, че нарушението
не е било в мястото на контролирания участък. В действителност въведената забрана
със знак „Б26” важи от мястото на неговото разположение , което видно от схемата е
+400
от км.83ипродължаваслед тунела.
В приложения към НАХД №112/2021г., Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или системи по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
15.05.2021г.,са отразени номер на първо статично изображение-27250 и номер на
последно статично изображение-27256. От същия протокол се установява, че за
времето от 15.20 часа до 17.00 часа на 15.05.2021г. по време на наряда на полицейския
служител А., с това АТСС се били направени общо 7 клипа, като клипа от 15.44 часа, с
номер 27250 въз основа на който е издаден оспорвания фиш е бил между тях.
В протокола е отбелязан и пътния знака въвеждащ ограничение на скоростта-
„В26” и неговото разположение спрямо АТСС, което съответства на отразеното в
схемата на лист 37 от настоящето съд.дело. Наличието или липсата на съответния знак,
се явява от съществено значение за основателността на жалбата и за реализиране на
административнонаказателната отговорност в случая. Съдът като прецени всички
обстоятелства по делото счете, че на 15.05.2021г. в контролирания от страна на
полицейския служител участък от пътя, посредством АТСС TFR1-М № 551, такъв знак
е съществувал. Неговото точно разположение се установява, от намиращите се на
листи от 37 по НАХ№ 366/2023г. справка и схема изпратена с писмо от ОПУ Смолян.
Наличието на пътния знак се установява и от съдържанието на съставения протокол
попълнен от полицейския служител. В този смисъл, схемата от ОПУ Смолян, в
конкретиката на фактите - не разколебава и не опровергава доказателствената сила,
както на протокола, а така и на снимковия материал /арг. от чл.189 ал.15 ЗДвП -
5
официалният документ служи за доказване на факти от предмета на доказване, като е
допустимо доказване с всички допустими процесуални способи/. Преценката за
същественост на конкретни реквизити от протокола следва да се основава на
съпоставка с всички останали попълнени реквизити, както и с останалите писмени
доказателства от преписката. В този смисъл жалбата и направените възражения се
явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение.
От представения по делото Протокол за проверка на мобилна система №1-46-20
от 18.08.2020. /лист 19 от НАХД №112/2021г. / се установява, че използваното
техническо средство е преминало съответната проверка, като неговата годност е до
18.08.2021г.
От представеното по делото Удостоверение от БИМ за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.10.2010г. се установява, че то касае използваното АТСС
TFR1-М № 4835 / с инв. № 551/ което е със срок на валидност до 24.02.2020г.
Действително датата на установеното нарушение е 15.05.2021г. но в случая следва да
се вземе предвид и текста на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. Същия текст
гласи, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от
одобрен тип”. Тъй като АТСС TFR1-М № 4835 / с инв. № 551/ е преминало
съответната проверка към датата на нарушението, а и в последствие е преминало
такава проверка, то неговата годност е удължена вече до 18.08.2021г., то следва
извода, че заснемането на нарушението е било извършено с разрешено и валидно
техническо средство.
По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателя да е упражнил правото
си да декларира писмено, че установеното на 15.05.2021г.. нарушение при движение на
собствения му автомобил е реализирано при управление на автомобила от друго лице,
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Следователно, установената от закона
презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика
(законния представител на юридическото лице, собственик), то именно собственикът
(законният представител на юридическото лице собственик) на МПС-то се смята за
извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена.
Направеното възражение във връзка с приложението на санкционната норма на
чл.182, ал.4 от ЗДвП съдът намира за основателно, само доколко същото е
предпоставка за изменение на обжалвания фиш, но не и за неговата цялостна отмяна. В
действителност от съдържанието на обжалвания ЕФ се установява, че на нарушителя Т.
Х. Х. е било наложена наказание глоба в размер на 200лв. като това е станало на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП. От текста на чл. 182, ал.4 от ЗДвП се
установя, че тази разпоредба е приложима в случаите на повторност на нарушенията и
6
съответно: когато нарушението е по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т.
6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В действителност от
приложената на листи от 13 до 19 от НАХД № 366/2023г. справка за нарушител от
Сектор КАТ при СДВР касаеща Т. Х., се установява, че преди издаване на обжалвания
Електронен фиш серия К № 4882772, лицето е било многократно санкционирано с
издадени ЕФ включително и за извършени нарушения по чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Предвид това, че настоящия Електронен фиш серия К № 4882772 е издаден с оглед
констатирано на 15.05.2021г. нарушение по чл.21, ал. 2 вр.1 от ЗДвП, то някои
предходно наложените наказания биха могли да обусловят квалификацията на
повторност съгласно т.33 от §1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Съгласно този
текст, “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.
174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително
и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Предвид задълженията
на АНО обаче, то същия е следвало да изложи и съответните мотиви в обжалвания ЕФ,
дали все пак приема, че нарушението е в условията на повторност, като си посочи и
кой предходен акт и нарушение обуславят тази повторност. Доколкото липсват такива
обстоятелства в обжалвания Електронен фиш серия К № 4882772, то същия се явява
опорочен, но това е само в частта му относно основанието за определяне на размера на
административното наказание. Тъй като все пак установеното в обжалвания ЕФ
нарушение по чл.21,ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП е било налице, то съответно акта следва да
бъде изменен, като се измени и преквалифицира основанието за налагане на глоба от
това по чл. 182, ал.4 от ЗДвП и се приложи чл. 182, ал.2,т.3 от ЗДвП и съответна се
измени размера на санкцията: от глоба в размер на 200лв. на глоба в размер на 100лв.,
като се отчете, е нарушението е извършено в извън населено място и установеното
превишение е от 21 до 30 km/h. В този смисъл е Тълкувателно решение № 8/
16.09.2021г. по т.д. №1/2020г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, в каквато насока са
били дадените указания на Адм. Съд Смолян и Адм. Съд Кърджали във връзка с
цитираните по-горе решения постановен от тези съдилища. За това си решение съдът
се съобрази изцяло и с текста на чл. 63,ал.2,т. 4 вр. ал.7, т.1 от ЗАНН, като в случая се
касае за прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение, което е в неговите
правомощия.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че от страна на
жалбоподателят е осъществен съставът на вмененото му административно нарушение.
Нарушението за което е ангажирана неговата отговорност, касае превишаване на
разрешената скорост, която за път в извън населено място за което е въведено
ограничение, е била до 40 км/ч, в какъвто смисъл е и текста на посочената като
7
нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на
производството доказателства се установява съставомерността на констатираното
нарушение, тъй като автомобилът на нарушителят Х. е заснет при движение със
скорост от 66 км/ч, с автоматизирано техническо средство, като при определяне на
размера на точната скорост и глобата е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3
км/ч при измерване на скоростта, при въведено ограничение от 40 км/ч. Неоснователни
се явяват в тази насока и възраженията относно точния размер на приспаднатия
толеранс. В действителност в съдържанието на обжалвания електронен фиш, АНО е
посочил, че от определената скоростта е приспаднал 3 км.ч. толеранс в полза на
водача. Това обаче не представлява съществено нарушение, което да обоснове извод
относно отмяна на ел.фиш. Направеното твърдение, че едва ли не управлявания от
жалбоподателя автомобил е бил заснет с друго движещо се МПС, се опровергава
изцяло от събраните по делото доказателства и следва да се остави без уважение.
При този изход на делото искането на процесуалния представителя на АНО за
присъждане на основание чл.63д, ал.3 вр. ал.1 от ЗАНН на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита включващо сумата от 500лв. за петте
разглеждания на делото се явява частично основателно. Предвид липсата на изрична
уредба в АПК, то съгласно чл.144 от кодекса същото е дължимо на основание
субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по
реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната
разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до
150 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от
съда. В случая, като се отчете неговата фактическа и правна сложност макар, че делото
се гледа на практика за пети път, но пък приключи в едно заседания, то съдът счита, че
определянето на базата за изчисляване на юрисконсултско възнаграждение за всяка
едно разглеждане, не би било оправдано да е повече от минимално предвиденото в чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ,т.е. следва да се определи като
основа по 80лв. за всяко едно разглеждане на делото в съответната инстанция. Така,
съобразно фактическата и правната сложност на делото и проведените съдебни
заседания, и най-вече факта, че намали наполовина размера на наложеното на
нарушителя административно наказание, то съдът счита, че съобразно приетата
минимална основа, след редуцирането й наполовина, на АНО се следва да се определи
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита за петте разглеждания на
делото общо в размер на 200 лева /или за всяко от петте дела по 40лв./ на основание чл.
144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД на МВР Смолян, като Т.
Х. Х. бъде осъден да я заплати.
Мотивиран от горното Съдът
8
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4882772 издаден от
ОДМВР Смолян, с който за нарушение на чл.21,ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на Т. Х. Х., с ЕГН
********** с адрес гр. София, ул. „ Ген. Иван Колев“ (489) № 33А, вх.С, ет.4, ап.12, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лв., като
преквалифицира правното основание за налагане на наказанието глоба от чл.189, ал.4
вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и намалява
размера на наложената глоба от 200лв. на 100лв.
ОСЪЖДА Т. Х. Х., с ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. „Ген. Иван Колев“ (489)
№ 33А, вх.С, ет.4, ап.12, да заплати на ОДМВР Смолян с адрес гр. Смолян, бул.
„България” № 67, общата сума от 200.00 лв. /двеста лева/ за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
9