Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на пети декември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Галина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 2300 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
чл.145 и сл. АПК вр. чл.172 ал.5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на
М.С.Д., живущ ***, подадена чрез адв.Н.,*** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0819-001230/12.09.2022г. на полицейски
инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор Пътна полиция-Варна, с която на основание
чл.171, т.2а б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят твърди,
че обжалваният акт е незаконосъобразен и неправилен. Твърди,
че действително на посочената дата в заповедта е управлявал автомобил, който е
с английска регистрация и с английско свидетелство за управление на МПС.
Свидетелството за управление е придобил когато Великобритания е била член на
ЕС. Твърди, че не е знаел за
изискванията, посочени в заповедта и не
е извършил умишлено деянието. Твърди и че това е първото му подобно нарушение и
същото е маловажно. Моли да бъде отменена оспорената заповед.
Ответната страна – полицейски
инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор Пътна полиция-Варна, чрез процесуалния си
представител ю.к. Г., оспорва жалбата. Счита, че са налице материалноправните
предпоставки за издаването на заповедта. Моли съда да отхвърли жалбата, както и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, административният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Обжалва се Заповед № 22-0819-001230/12.09.2022г.
на полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор Пътна полиция-Варна, с
която на основание чл.171, т.2а б.“а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца.
От представеният по делото АУАН серия АД №090310/09.09.2022г.
се установява, че е съставен на Д. за това, че на 09.09.2022г., в 21.30 часа в гр.Варна, по ул.“***“, до
кръстовището с ул.“***“, управлява собствения си л.а. „БМВ“ с рег.№ ***, като отказва да му бъде извършена проверка
за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство,
като му е издаден талон за медицинско изследване, както и е установено, че Д.
управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС/английско/,
което не е издадено от държава членка на ЕС, страна по споразумението за
Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария в срок до три
месеца от влизането в страната, съгласно справка датата на влизането в страната
е 06.08.2021г., с което е нарушил чл.174, ал.3 и чл.162, ал.1 ЗДвП.
От заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0819-001230/12.09.2022г.
се установява, че полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор Пътна
полиция-Варна, като е взел предвид, че на 09.09.2022г., в 21.30 часа в гр.Варна, по ул.“***“, до кръстовището с
ул.“***“, жалбоподателят е управлявал собствения си л.а. „БМВ“ с рег.№ Y334KFC/англ. регистрация/, с чуждестранно национално
свидетелство за управление на МПС, издадено от Великобритания, което на
основание чл.162 ал. 1 ЗДвП е невалидно, и предвид обстоятелството, че е на
територията на Република България от 06.08.2021г., е наложил на жалбоподателя принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
От заповед №
8121з-1632/02.12.21г. на министъра на Министерството на вътрешните работи се
установява, че са определени службите за контрол по ЗДвП и длъжностните лица от
МВР, които да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за
установовяване на нарушения, да издават наказателни постановления, да използват
технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват
контролна дейност по ЗДвП.
От заповед
№ 8121з-8226/30.12.2021г. на директора на ОД на МВР-Варна се установява, че
оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.171 т.2а ЗДвП
са служителите от ОД на МВР-Варна, посочени в т.1 от заповедта, сред които и полицейски
инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор Пътна полиция-Варна/т.1.8/, каквато длъжност заема издателят на ЗППАМ.
От уведомление УРИ:*********-19/13.09.2022г. се
установява, че М.С.Д. е уведомен за издадената ЗППАМ №
22-0819-001230/12.09.2022г. и е поканен в сградата на сектор Пътна
полиция-Варна за връчване на заповедта.
От сведение от 09.09.2022г., дадено от М.С.Д., се
установява, че същият притежава BMW 325i с рег. № ***, който е с английска
регистрация, но възнамерява да регистрира автомобила в България, както и да
смени шофьорската си книжка.
От протокол за предупреждение от 09.09.2022г. на
мл. автоконтрольор при сектор Пътна полиция-Варна се установява, че на
основание чл.65 от Закона за Министерството на вътрешните работи М.С.Д. е
предупреден да не управлява МПС без СУМПС.
Към административната преписка е приложена справка
за нарушител/водач за съставените срещу него актове и издадените наказателни
постановления и фишове за налагане на глоба.
При така изложената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се
оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по
административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено
друго. В случая, в ЗДвП е предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Жалбата
е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради
което оспорването пред съда е допустимо.
Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
„а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица.
В случая видно от представената по делото заповед за определяне на
компетентните длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл.171 т.2а ЗДвП, органът
издал оспорения акт е сред изрично оправомощените длъжностни лица.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установи по безспорен и
категоричен начин, че на посочената в заповедта дата жалбоподателят е
управлявал собственият си л.а. с чуждестранно свидетелство за управление на
МПС, издадено от Великобритания. Административният орган е приел, че на
основание чл.162 ал.1 ЗДвП то е невалидно, поради което е налице хипотезата на
чл.171 т.2а, б.“а“ ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В случая е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС с чуждестранно
СУМПС, което е прието за невалидно на основание чл.162 ал.1 ЗДвП.
Съгласно чл.162, ал.1 от ЗДвП българските граждани могат да управляват
моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава – членка на
Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до
3 месеца от датата на влизането им в страната. По аргумент от цитираната
разпоредба и по силата на чл.151а от ЗДвП лицата, притежаващи свидетелство за
управление, издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга
държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на
територията на Република България при спазване на изискванията за минимална
възраст за съответната категория, определени в чл.151.
Цитираната нормативна уредба налага изследването на факта –
притежаваното от М.Д. СУМПС, доколкото не е спорно, че същото е валидно,
издадено ли е от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава –
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария. От данните по делото е безспорно установено, че същото
е издадено от Великобритания. Не е изследван обаче въпросът на коя дата е
издадено СУМПС и какъв е срокът на неговата валидност, което, предвид
напускането от страна на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия
на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, считано от
31.12.2020г., е от съществено значение за извършване на преценка налице ли е
нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП, респ. относно наличието на основание за
прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП. По аргумент от посочената
от органа за нарушена разпоредба на чл.162, ал.1 от ЗДвП, следва, че същата
позволява управление на МПС на територията на Република България с чуждестранно
национално свидетелство, при положение, че същото е издадено от държава –
членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. С оглед
горното издадените до 31.12.2020 г. /датата на напускане на Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия на Европейския съюз и на
Европейското икономическо пространство/ от Обединеното кралство Великобритания
и Северна Ирландия СУМПС са валидни на територията на Република България.
В този смисъл е и Известие относно пътуването между Европейския съюз и
Обединеното кралство след края на преходния период от 02.12.2021 г. (https:
//ec. europa. eu/info/sites/default/files/file_import/travelling_bg_7. pdf.),
съгласно което преценката за валидност на СУМПС, издадени от Обединено кралство
Великобритания преди 31.12.2020 г., със срок, изтичащ след тази дата, е
предоставена на всяка отделна държава – членка на ЕС. В тази насока на
официалната електронна страница на Министерство на вътрешните работи на
Република България, в раздел Брекзит, е публикувана информация, че след
изтичане на преходния период в Република България СУМПС, издадено от
Обединеното кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която
е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968г., и
отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея. Освен това в националното
ни законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на СУМПС, издадени
преди 31.12.2020г. от Обединено кралство Великобритания, чийто срок не е
изтекъл.
Независимо от дадените указания на съда, че в тежест на административния
орган е да докаже съществуването на фактическите основания за издаване на
оспорената заповед, по делото не са налице доказателства относно датата на
издаване и срока на валидност на притежаваното от жалбоподателя СУМПС.
Неустановяването на това обстоятелство води до необоснованост на извода на
административния орган за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП, доколкото СУМПС,
издадено преди 31.12.2020г. и със срок
на валидност след 09.09.2022г. /датата на проверката от контролните органи/ се
явява издадено от държава – членка на Европейския съюз и за него няма да важи
тримесечното задължение по смисъла на чл.162, ал.1 от ЗДвП. Липсата на данни
относно датата на издаване и срокът на валидност на СУМПС е довело до издаване
на обжалваният индивидуален административен акт в нарушение на чл.35 от АПК –
без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Допуснатият
от административния орган пропуск е съществен и не може да бъде отстранен в
хода на съдебното производство.
Предвид горното не е доказано наличието на предпоставката на чл.171,
т.2а, буква „а“ от ЗДвП лицето, по отношение на което се прилага ПАМ, да не е
правоспособен водач, да не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
поради което заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в противоречие с материалноправните
разпоредби и следва да бъде отменена.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0819-001230/12.09.2022г. на полицейски инспектор към
ОД на МВР-Варна, сектор Пътна полиция-Варна, с която на основание чл.171, т.2а
б.“а“ от ЗДвП на М.С.Д. е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: