№ 149
гр. Велико Търново , 14.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
търговско дело № 20214001000113 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна частна жалба от И. М. Х. против Определение № 260085/
04.03.2021 г. по Т. дело № 91/ 2020 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е оставил
без уважение искането му за освобождаване от разноски по делото. Счита, че съдът
неправилно и незаконосъобразно е приел, че не са налице основания за
освобождаването му от разноски, като не е анализирал в съвкупност декларираните от
него данни относно семейното му, имущественото му и здравословното му състояние и
не е съобразил, че определените в размер на 400 лв. разноски за експертизи по делото
засягат средствата, необходими за покриване на основните жизнени потребности на
семейството му. Излага се, че здравословното му състояние е силно влошено, инвалид
е със 100 % пожизнена нетрудоспособност, като от есента на 2020 г. постоянно е на
легло и се нуждае от постоянни и специализирани грижи и надзор, което е свързано със
завишени разходи. Семейството му разполагало с месечен доход от 950 лв. и при
плащане на определените разноски доходът щял да спадне под прага на бедността.
Средствата по влог в банка в размер на 1600 лв. били заделени за най-лошото, което
можело да му се случи. Сочи, че именно поради затрудненото си материално
положение се представлява безплатно в производството по делото. Моли обжалваното
определение да бъде отменено и да бъде освободен от дължимите разноски.
Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и доказателствата по
делото, намира следното:
Производството по Т. дело № 91/ 2020 г. по описа на ОС – Плевен е по иск с
1
правно основание чл.432 КЗ, предявен от И. М. Х. против ЗД „Евроинс“ АД. В
производството ищецът е представляван от упълномощения от него адв. А. М. при
условията на безплатна правна защита по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. Още с исковата си молба
ищецът е направил искане за освобождаването му от заплащане на държавна такса и
разноски за производството, като е декларирал, че е на 74 г., семеен, доходите му се
формират от получаваните от него и съпругата му пенсии в общ размер 770 лв. и от
годишна рента на земеделски земи 36 дка по 60 лв./дка, че притежава ½ ид. част от
апартамент в гр. Плевен, рушаща се къща на село, 36 дка земеделски земи и банков
влог с наличност 1600 лв., че здравословното му състояние е влошено, като на
01.03.2018 г. е претърпял исхемичен инсулт и има левостранна централна хемипареза,
от процесното ПТП е претърпял счупване на шийката на дясна тазобедрена става и му
е извършена операция за поставяне на изкуствена става, а през 2019 г. с решение на
ТЕЛК е му е определена пожизнено 100 % инвалидност с чужда помощ. С
Определение № 260053/ 16.09.2020 г. съдът го е освободил от заплащането на
държавна такса за производството предвид значителния й размер – близо 3000 лв.,
който е преценил като непосилен за ищеца съобразно доходите му. С този акт съдът не
се е произнесъл по искането за освобождаване от разноски. В Определение № 260085/
04.03.2021 г. по чл.374 ГПК съдът е обсъдил това искане и е приел, че независимо от
влошеното здравословно състояние на ищеца, имущественото му състояние не
обуславя освобождаване от разноски и му е възложил такива в размер на 400 лв. за
възнаграждение на назначените по делото вещи лица.
Съдът намира изводите на първоинстанционния съд за правилни. По отношение
на застрахования деликвент, от действията на когото се твърди да са настъпили
вредите, предмет на исковата претенция, липсва към настоящия момент влязла в сила
присъда, наличието на която би обусловило освобождаване на ищеца по силата на
закона – чл.83 ал.1 т.4 ГПК от внасянето и на държавна такса, и на разноски. Налице е
хипотезата на чл.83 ал.2 ГПК, когато освобождаването става с акт на съда след
преценка на предвидените в закона обстоятелства. В конкретния казус независимо от
ниския месечен доход, ищецът разполага с парична сума на влог. Спестяванията не са в
размер, който е позволявал да бъде заплатена дължимата за производството държавна
такса, което и е аргументирало съда да освободи ищеца от задължението за плащането
й, както и е мотивирало процесуалния представител на ищеца да осъществява защитата
му безплатно, но сумата позволява той да заплати дължимите разноски за
производството без затруднение. Приложените писмени доказателства действително
установяват, че неговото здравословно състояние е сериозно влошено, но няма
доказателства то да е свързано с лечение, изискващо финансов ресурс.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
2
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260085/ 04.03.2021 г. по Т. дело № 91/ 2020 г.
по описа на ОС – Плевен.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок, считано
от връчване на препис от него на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3